Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
гр.Пловдив, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в открито заседание на 22.01.2020 г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
при участието на секретаря Валентина Василева,
като разгледа ч.гр.д.№312/2019 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.435, ал.1 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№4548/11.02.2019
г.по описа на ПОС, а по описа на ЧСИ – вх.№27108/12.12.2019 г. от
взискателя Юробанк България-АД, ЕИК ****,с АУ-гр.**** чрез адв.С.Д.Д. от САК,
конституирана на мястото на заличения по делото жалбоподател „Банка Пиреос
България“АД, против действията
на ЧСИ С. Г. рег.№825 с район на действие –ПОС по
изп.д.№524/2016 г. –Постановление
№19025/27.11.2018 г. по ИД, с което е постановен отказ да бъде извършена
поисканата от взискателя публична продан на апартамент с идентификатор
№56784.517.72.1.1 с площ от 174,85 кв.м., находящ се в гр.**** поради
несеквестируемост.
Моли да се отмени обжалваното действие.
Ответникът по жалбата –
длъжникът К.М.Д. с ЕГН:********** чрез назначения й особен представител адв.К.С.–
взема становище, че жалбата е допустима, а по същество – неоснователна.
Ответникът по жалбата –
длъжникът“Трейдър 21“ЕООД, ЕИК ****, с АУ – гр.**** взема становище, че жалбата
е допустима, а по същество – неоснователна по съображения, че са налице
основанията на чл.444,т.7 ГПК, поради което изпълнението не може да бъде
насочено върху имота на длъжника.
Съдия-изпълнителят дава обяснения по реда на
чл.436 ал.1 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е допустима, но
неоснователна, тъй като длъжницата не притежава друг жилещен имот, освен
процесния, както и че не са налице условията на чл.39,ал.2 ЗС, където е казано,
че ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, определении с наредба на МС, надвишаващаа част от него се продава.
Нормата за жилищни нужди на тричленно семейство съгласно чл.2,ал.1,т.1 от
Наредба на жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство,
приета с ПМС №31/15.02.2008 г. ,обн.ДВ,бр.20/26.02.2008 г., в сила от
01.03.2008 г., е 55 кв.м., а в ал.2 и ал.3 са предвидени допълнителни
възможности за увеличаване на тази площ; А в §1 от ДР на Наредбата – жилищната
площ се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени
за обитаване – дневни, спални, детски и трапезарии /когато има кухня с място за
хранене/, изменени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони, като в тази площ не се включват кухненските боксове,
самостоятелните кухни, трапезариите /когато няма кухня с място за хранене/,
вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и
спомагателните помещения – бани, тоалетни, предверия, коридори, килери,
складове, изби, тавански помещения и др.под.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и направените доводи на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в 1-седмичния срок по
чл.436/1/ ГПК, подадена е срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е
допустима. По
същество:
Предявена е
жалба от взискател с пр.осн. чл.435 ал.1, т.1 от ГПК – срещу отказ на ЧСИ да
извърши исканото от взискателя изпълнително действие, а обжалваното
изпълнително действие е постановление на ЧСИ от 27.11.2018 за отказ да се
насрочи публичан продан върху процесния недвижим имот с ид.№ №56784.517.72.1.1
по КККР на гр.****.
В жалбата са изложени доводите
и е направено доказателствено искане да се допусне СТЕ със задача вещото лице
до отговори дали от процесния апартамент с площ от 174,85 кв.м. може да се
обособи повече от едно жилище като вещото лице съобрази разпоредбата на
чл.444,т.7 ГПК, където се казва, че в случай, че жилището надхвърля жилищните
нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на
министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията на чл.39, ал.2 ЗС.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и направените доводи, намира, че не са налице допуснати нарушения на цитираните правила и
норми от СИ:
Принципът за
несеквестируемост на жилището на длъжника по чл.444,т.7 ГПК е приложим, когато
нито длъжника, нито някой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, както и
жилището да не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, определени с цит.по-горе наредба
на МС.
Съгласно чл.40 от ЗУТ за да
бъде един имот жилище следва да има самостоятелн вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна, както и складово помещение.
Съгласно Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство / в сила от
1.3.2008 г./ - чл.2/1/,т.2 е определено, че нормата за жилищни нужди се
определя като сбор от площите на помещенията, предназначени за обитаване –
дневни, спални, детски стаи и трапезарии, кухня с място за хранене, при което необходимата жилищна площ в случая за
тричленно семейство е 55 кв.м.
От приетата и неоспорена по
делото СТЕ, изпълнена от вещото лице инж.П.К. – заключение от 14.01.2020 г.,
което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, се установява, че
не е възможно разделението на процесният апаратмент на два или повече
самостоятелни обекта, тъй като не е възможно обособяването на пространствата на
втори и трети етаж без израждането на нови конструктивни елементи, което би
означавало да се извърши реконструкция на сградата, за която е нужно съгласието
на всички съсобственици и осъществяване на строителство, създаващо неудобства
по-големи от обичайните; не е възможна промяна на предназначението на
помещенията на двете нива без промяна на натоварванията върху конструкцията на
сградата, което води до обследване и евантуално подсилване на общите части на
сградата; не е възможно просичането на отвор за входна врата за достъп до трети
надземен атеж откъм стълбището, без това да се отрази на носимоспособността на
конструкцията на сградата.
От събраните по делото
доказателства се установява, че освен проц.имот – апартамент в гр.****,
длъжникът не притежава друг жилищен имот, както и че от процесния апартамент с
площ от 174,85 кв.м. не може да се обособи повече от едно жилище, тъй като не
са налице условията на чл.39, ал.2 ЗС във връзка с чл.444,т.7 ГПК, където е
казано, че в случай, че жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и
членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет,
надвишаващата част от него се продава, поради което възражението за
несеквестируемост е основателно – обжалваното действие на ДСИ е законосъобразно
и жалбата следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна жалба вх.№4548/11.02.2019 г. по описа на ПОС, а по описа на ЧСИ –
вх.№27108/12.12.2019 г. от взискателя Юробанк България-АД, ЕИК ****, с АУ-гр.**** чрез
адв.С.Д.Д. от САК, конституирана на мястото на заличения по делото жалбоподател
„Банка Пиреос България“АД, против действията на ЧСИ С. Г. рег.№825 с район на действие –ПОС по изп.д.№524/2016
г. –Постановление
№19025/27.11.2018 г. по ИД, с което е постановен отказ да бъде извършена
поисканата от взискателя публична продан на апартамент с идентификатор
№56784.517.72.1.1 с площ от 174,85 кв.м., находящ се в гр.**** поради
несеквестируемост.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: