Решение по дело №1014/2018 на Окръжен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 215                                        22.01.2019 г.                                     гр. Бургас

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският окръжен съд,                                               наказателно отделение

На седми декември                                                                        година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Г. ПЕПЕЛЯШЕВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ

                                                                             ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА             

 

 

Секретар: Жанета Кръстева

Прокурор: Руси Русев

Като разгледа докладваното от съдия Пепеляшев

ВНОХ дело № 1014 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 142 от 14.09.2018 г. по НОХД № 3299/2018 г. РС - Бургас е признал подсъдимия Г.Х.Д.с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в гр. Бургас, след като е бил осъден със съдебно решение № ХII – 974/22.06.2011 г. да издържа свой низходящ – сина си Г.Г.Д. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Х.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за периода от месец ноември 2014 г. до месец ноември 2017 г. включително – представляващо 37 месечни вноски, всяка от които по 160 лв. равняващи се на сумата от 5920 лв., платими в гр. Бургас, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова престъпление с присъда № 216/14.10.2014 г. по НОХД № 1230/2014 г. по описа на БРС, влязла в законна сила на 30.10.2014 г. и от изтърпяване на наложеното му наказание не е изтекъл предвиденият в закона пет годишен срок – поради което и на основание чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община Малко Търново. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който чрез упълномощения си защитник я обжалва в законоустановения срок.

Жалбата е подадена в срок и като такава е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В съдебно заседание проведено на 07.12.2018 г. пред Въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. Ж. Нейчев, който поддържа жалбата, като моли наложеното наказание лишаване от свобода да бъде заменено с наказание „Пробация“.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита подадената жалба за неоснователна, а атакуваната присъда за правилна и моли същата да бъде потвърдена изцяло.

Бургаският окръжен съд, съобразявайки се в изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл. 314 от НПК, констатира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава 27 от НПК. Подсъдимият Г.Х.Д. на основание чл. 371, т. 2 НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

С Решение № ХII – 974/22.06.2011 г. по гр.д. № 9234/2010 г. подсъдимият Г.Д. бил осъден да заплаща на сина си Г.Г.Д. месечна издръжка от 160 лв., чрез неговата майка и законен представител С.Д..

Тъй като подсъдимият Д. не изпълнил задължението си да изплаща месечната издръжка на сина си Г. в периода 22.01.2012 г. до месец декември 2012 г., било образувано наказателно производство срещу него за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. С присъда № 216/14.10.2014 г. по НОХД № 1230/2014 г. по описа на БРС, влязла в сила на 30.10.2014 г. Д. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание пробация.

След влизане на присъдата в сила подс. Д. продължил да не изплаща месечната издръжка за сина си Г., като в периода от месец ноември 2014 г. до месец ноември 2017 г. включително неплатените задължения възлизат на 37 месечни вноски от по 160 лева, равняващи се на 5920 лева.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1, вр. с чл. 28 от НК. Признанието на фактите по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК означава признание на всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както обективни, така и субективни.

Окръжен съд - Бургас намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че направеното самопризнание на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство. Признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, си кореспондира и с показанията на свидетелката С.Д. и писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Районният съд подробно е посочил въз основа на кои доказателства приема, че извършеното деяние от подсъдимия Д. е при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК и е налице квалифицираният състав на чл. 183, ал. 4 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, районният съд е взел предвид обществената опасност на дееца, както и тази на извършеното деяние. Съобразил е смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и е наложил на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В мотивите си районният съд е посочил, че определеното от него наказание е при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, което не съответства на определеното от него наказание в размер на четири месеца и петнадесет дни.

За престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Средният размер на наказанието лишаване от свобода е в рамките на 13 месеца и половина, който размер в случая не би бил справедлив и правилно районният съд е определил наказание от четири месеца и петнадесет дни, което е при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, а не при балансиращи такива. Тъй като производството е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие, което е наложило приложението на разпоредбата на чл. 58а от НК съдът е намалил наложеното наказание с една трета и е определил наказание от три месеца лишаване от свобода и обществено порицание. Правилно на основание чл. 66, ал. 1 от НК районният съд е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, тъй като условията за нейното приложение са налице. Налаганите до момента пробационни мерки очевидно не са оказали нужното предупредително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.     

Въззивната инстанция намира определеното от Районният съд наказание за справедливо и напълно в съответствие да постигне целите на специалната и генерална превенция на закона.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 142/14.09.2017 г., постановена по НОХД № 3299/2018 г. по описа на БРС.

Решението не подлежи на жалба и протест.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                                      2.