РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 29810
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20231110100594 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от Т С ЕАД срещу Б. З. К..
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2013 г. по ч. гр. д. № 594/2023 г. по описа
на Софийски районен съд.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към
възражението са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 414, ал. 4 ГПК е подадено становище, в което заявителят
е посочил, че претендираните суми са платени, освен част от главницата и
деловодните разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
От издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК се установява, че последната е издадена за сумите от 948,79
лева (деветстотин четиридесет и осем лева и 79 стотинки), представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с адрес гр.
София, общ. Оборище, бул. Васил Левски № 110, магазин за промишлени
стоки, аб. № 5183 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
130,42 лева (сто и тридесет лева и 42 стотинки), представляваща мораторна
лихва върху тази главница за периода от 01.07.2020 г. до 21.12.2022 г., 10,25
лева (десет лева и 25 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за имот с адрес гр. София, общ.
Оборище, бул. Васил Левски № 110, магазин за промишлени стоки, аб. №
5183 за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1,43 лева (един
лев и 43 стотинки), представляваща мораторна лихва върху тази главница за
1
периода от 31.07.2020 г. до 21.12.2022 г., държавна такса в размер на 25,00
лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева (петдесет лева).
Представено е платежно нареждане (л. 17 в кориците на делото) от
което се установява, че длъжниците са заплатили на заявителя всички суми по
заявлението.
С оглед на горното, съдът счита, че вземането за което е издадена
заповедта за изпълнение е напълно погасено чрез извършеното плащане.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.
414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок,
съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото,
ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се
произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да
се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.
Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок,
заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се
провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението
в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно
поставеното в негова тежест задължение в заповедта за изпълнение, същият
удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.
В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен
интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл.
414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е
налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя
наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но
производството не приключва веднага, касае разрешаването на
материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една
от посочените хипотези не е налице, а страните са изразили становище, че
всички претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото
са представени писмени доказателствени средства. Следователно с
изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е
влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение
по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено
частично, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да
представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата е
налице годно изпълняемо право за част от вземането, за което да бъде издаде
изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист,
което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение трябва да бъде уважено частично. От заявителя е посочено, че не
са останали незаплатени задължения. Необходимо е да се изясни, че
доколкото вземането е удовлетворено изцяло, макар и заповедта за
изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за
което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване
2
на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за
издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 12812/18.01.2023 г.,
подадено от Б. З. К. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 12.01.2013 г. по ч. гр. д. № 594/2023 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т С “ ЕАД, ЕИК: за
издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2013 г. по ч. гр. д. № 594/2023 г.
по описа на Софийски районен съд.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е
оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна
жалба пред СГС в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
Делото да се докладва след влизане на разпореждането в сила!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3