Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 02.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря В.А., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 248 по
описа за 2018 год. на РС-Враца и за
да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С влязло в сила определение № 264/05.02.2018 г. производството по
делото е прекратено в частта по предявения
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че
ответницата Р.Х.К. е абонат на дружеството и потребител на вода и други услуги,
предвидени в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, Наредба № 4/2004 на МРРБ и Общите условия на „ВиК“ ООД
– гр.Враца. Посочва, че ответницата има открита партида в дружеството-ищец за
жилище, находящо се в гр.Враца, *************. Твърди, че за периода от
11.12.2013 г. до 17.06.2017г. на потребителя за издадени фактури за плащане на
сумата от общо 5305 лева – главница. Поддържа, че до потребителя била изпратена
покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена справка за дължимата сума,
но К. не била открита на адреса за връчване. Ищецът твърди, че за защита на
интересите си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по повод на
което в РС Враца било образувано ч.гр д. № 5024/2017 г. по описа на ВрРС, по
което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Тъй като издадената от
съда заповед била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът
обуславя интереса си от водене на
настоящото производство. Претендира и законна лихва върху главницата,
считано от 25.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответника, в който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват по основание и
размер. Оспорва се твърдението на ищеца, че сумите са дължими от ответника К.,
тъй като по делото не са представени доказателства, че през процесния период
същата е била потребител на услугите на ищцовото дружество. Сочи се още, че от
представеното по делото извлечение от карнет не може да се направи безспорен
извод, че подписите в него са положени от ответника. Изразява се становище, че
в случай, че ищецът не докаже при условията на пълно и главно доказване, че има
вземане срещу ответника на твърдяното основание и в посочения размер, както и
спазване на процесуалните правила за връчване на нотариалната покана,
предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна:
Видно от приложеното към
настоящото производство ч.гр.д.№ 5024/2017 г. по описа на РС – Враца, по заявление
на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3518/31.10.2017 г., с която е разпоредено
длъжникът Р.Х.К., ЕГН ********** да заплати на заявителя сумата от 53,05 лева –
представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 11.12.2013 г. до 17.06.2017г., сумата от 8,44 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.01.2014 г. до 20.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева
разноски по делото за държавна такса.
Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника – настоящ ответник при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което с разпореждане № 49/03.01.2018 г. по ч.гр.д.№5024/2017
г. по описа на ВрРС, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
По делото е приложен заверен
препис от карнетна книга за отчитане на доставената вода до имот с адрес: гр.Враца,
ул.“В.Кънчов“ № 2/Б/27, водена на името на Р.Х.К., от които е видно, че през
процесния период е извършвано както
реално отчитане, така и служебно начисляване на изразходваната вода.
Представена
е справка – извлечение № 36722 за дължимите суми към „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр.Враца към дата 20.10.2017 г. на абонат 1638068, на името на Р.Х.К., с адрес:
***
в което е отразено, че ищецът е издал четири броя фактури за отчетен период
11.12.2013 г. – 17.06.2017 г., като е начислил сумата от общо 53,05 лева –
главница и сумата от общо 8,44 лева – лихва. Справката е подписана от главен
счетоводител на ищцовото дружество.
По делото е представена и
покана за доброволно изпълнение изх.№ 6008/21.07.2017 г. до Р.Х.К., в която е
отразено, че получателят не е открит. Като свидетел в поканата е вписано лицето
Емилия Петрова, с дата 24.07.2017 г. Към поканата е приложена счетоводна
справка № 79126/21.07.2017 г.
По делото е представено
извлечение от Общи условия за получаване на услугите на ВиК от „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, одобрени от КЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с
решение № ОУ – 019/09.06.2006г., по отношение на които съдът на основание
чл.155 ГПК е съобщил на страните, че му е служебно известен факта, че същите са
публикувани във в. „Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и във в. „Конкурент“ в
броя му от 19.06.2006г. и са поместени на интернет страницата на дружеството.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено
от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Видно от
същото е, че вещото лице, след
запознаване с материалите по делото и проверка във „Водоснабдяване и
канализация” ООД, вещото лице е дало заключение, че по партида за отчетени
показания са издадени четири броя фактури за отчетен период от 11.12.2013 г. до
17.06.2017 г., в е начислено количество вода по показания на водомера в
процесното жилище и разпределено от общия водомер, на обща стойност 53,05 лева.
По
делото е представена справка, изготвена от Служба по вписванията – гр.Враца, в
която е отразено, че в регистъра на службата няма данни за имоти по партидата
на Р.Х.К., ЕГН ********** /ответник в настоящото производство/.
Други
относими и допустими доказателства не са представени по делото.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на иска по чл.422,
ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ в тежест на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
основание за възникване на вземането и неговия размер, т.е. на първо място да
установи наличие на облигационно правоотношение с ответника за
предоставяне/ползване на водоснабдителни и канализационни услуги на територията
на обл.Враца и на следващо място да докаже, че през процесния период и за
конкретния имот са предоставяни ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са
заплатени.
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.Враца. Съгласно
чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Между
страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта, че Общите условия
за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД са одобрени
от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ –
019/09.06.2006г. и са публикувани във в.„Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и
във в.„Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет
страницата на дружеството.
Основният
спорен въпрос по делото се свежда до това дали ответникът Р.К. е била
потребител на ВиК услуги и дали през процесния период от 11.12.2013
г. до 17.06.2017 г. между страните е съществувало облигационно правоотношение,
по силата на което ответникът дължи заплащане стойността на предоставени от
ищеца ВиК услуги.
Съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл.2, ал.1 от Общите условия за получаване
на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД,гр. Враца, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. – потребители на ВиК услуги на
дружеството са собствениците или ползвателите на водоснабдени обекти.
Според чл.8, ал.1 и ал.3 от посочената Наредба, получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от
съответен регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на
концесионен договор.
Настоящият съд приема, че от
събраните по делото писмени доказателства – справка от Служба по вписванията –
гр.Враца, се установява по безспорен начин, че в рамките на процесния период
ответникът Р.К. не е била собственик на водоснабденото жилище в гр.Враца, *************, поради което
не може да се приеме, че има качеството на потребител на услугите на ищцовото
дружество.
От
ищцовата страна, върху която лежи доказателствената тежест да докаже наличие на облигационно правоотношение с ответника за
предоставяне/ползване на водоснабдителни и канализационни услуги, не са
представени каквито и да било доказателства в тази насока. Не са представени и
доказателства, че ответникът К. е потребител на ВиК услуги и в качеството й на
ползвател на имота на конкретно правно основание. Доводите на процесуалния
представител на ищеца, наведени в хода на устните състезания, че адреса на
потребление е идентичен с заявения последен адрес на ответника, не могат да
обусловят извод за наличие на облигационно отношение между страните по делото.
Настоящият съд не споделя и изложените
от процесуалния представител на ищеца доводи, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.9а от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ. Цитираната разпоредба
гласи, че при промяна на носителя на правото на собственост, на строеж или на
ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от
деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или
в общите условия. В конкретния случай, по делото няма данни ответникът К. да е
била някога носител на правото на собственост по отношение на процесното
жилище, до което ищецът твърди да е доставил ВиК услуги, т.е. горепосочената
правна норма е неприложима. При горните съображения не следва да бъде обсъждана
и разпоредбата на чл.63, ал.1 от Общите условия на дружеството.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съд
приема, че ищецът не е доказал наличие на съществуващо облигационно
правоотношение между него и ответника Р.Х.К., по силата на което
същата да дължи заплащане на сумите по заповед № 3518 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена на 31.10.2017 г. по ч.гр.д.№5024/2017 г. по
описа на Районен съд – гр.Враца, поради което исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора, на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, а
направените такива по заповедното и исковото производството следва да останат в
негова тежест. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
но доколкото по делото не са представени доказателства за направени такива,
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“Александър Стамболийски“ № 2
срещу Р.Х.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о,
ал.1 ЗВ – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 53,05 лева – представляваща стойност на
предоставени ВиК услуги до жилище с адрес: гр.Враца, *************, за периода
от 11.12.2013 г. до 17.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 3518/31.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 5024/2017 г. по описа на РС –
Враца.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: