Р е ш е н И Е
№ 157/2.3.2020г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 1211, по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2,
т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на С.Н.Н. ***, подадена против
Заповед № 19-0310-000126/09.10.2019 г., издадена от началник РУ към ОДМВР
Пазарджик, РУ Панагюрище.
С
обжалваната заповед е приложена ПАМ на С.Н.Н. по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а
именно за единадесет месеца.
В жалбата се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на материалноправните предпоставки
за нейното издаване, както и се навеждат доводи, които сочат за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Жалбоподателят твърди, че не е извършвал нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Претендират
се разноски по производството.
Ответникът по оспорването – началник група
към ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, заявява в писмен отговор становище
за неоснователност на жалбата и счита оспорената заповед за законосъобразна.
Съдът, след като се запозна със становищата
на страните и приложената по делото административна преписка, установи
следното:
На оспорващия С.Н.Н. е съставен АУАН на 09.10.2019
г. за това, че на същата дата, в 14:18 часа, в гр. П. като водач на МПС – лек
автомобил Н. М. с рег.№ …на ул. „П. К.“ управлява собствения си лек автомобил,
като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози и не
изпълнява предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
медицинско изследване или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози, с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване №0046350,
като препис от същия е връчен на водача.
Въз основа на изложените мотиви на С.Н.Н. е
приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от единадесет месеца. Със заповедта за прилагане на ПАМ са
отнети два броя рег. табели № …
Оспорената заповед е съобщена на
жалбоподателя на 15.10.2019 год., а жалбата е подадена на 16.10.2019 г.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява частично
основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК,
проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона
форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали
е съобразен с целта на закона. Административен съд –Пазарджик намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата
от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по
чл. 171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност.
Оспорваният акт е издаден от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Пазарджик в това му качество
и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен затова със Заповед №
312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР Пазарджик и Заповед №
8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
В обжалваната заповед е посочено, че
същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за
установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в
заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от
закона форма. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материално-правни норми.
Съгласно чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
При
тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
прилагане на мярката е установяване управление на МПС от собственик, който
отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Такъв акт е съставен на Н.. Същият му е връчен срещу
подпис. С акта е било установено съставомерно по смисъла на ЗДвП нарушение. С
оглед на това доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя.
В рамките на настоящото производство не се
решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата
съставомерност, респ. отговорност на жалбоподателя. Към момента на издаване на
ЗППАМ по чл. 171, т. 2а, б“б“ от ЗДвП е достатъчно установяване със съответния
АУАН на нарушение по чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП– отказ да бъде
извършена проверка. В този смисъл съдът счита, че материалният закон е приложен
в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и
цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като
следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно
наказание.
В разпоредителната част на заповедта не е
конкретизирано ППС, чиято регистрация се прекратява. Настоящият съдебен състав
намира, че това обстоятелство не води автоматично до незаконосъобразност на
оспорената заповед. Това е така, тъй като МПС, чиято регистрация е прекратена,
е индивидуализирано подробно в мотивите на издадената заповед. Освен това в
разпоредителната част изрично са посочени и описани отнетите два броя рег. табели,
като между страните не се спори, че те са относими към същото ППС.
Съдът намира, че не е налице основание за
отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени
материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната
административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон
с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се
превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването и. Поради
това развиваните в жалбата и в съдебно заседание съображения по съществото на
вмененото административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор.
Налице е основание за изменение на
оспорвания акт. Прекратяването на регистрацията на посочените в заповедта
основания е със срок, предвиден от законодателя, от шест месеца до една година.
В заповедта не са изложени мотиви защо административният орган е приложил ПАМ
за срок, близък до максимума, предвиден от закона– единадесет месеца. Видно от
приетата по делото справка за нарушител/водач (л.16) на жалбоподателя са
издадени три НП постановления на една и съща дата -09.10.2019 г., но нито едно
от тях не е посочено като влязло в сила. Издадените три фиша са за периода
2012-2016 г. Оспорващият е адресат на две ЗППАМ, като е посочено, че същите се
обжалват на първа съдебна инстанция. От изложеното следва, че прилагането на
ПАМ за срок от единадесет месеца в настоящия случай е необосновано,
немотивирано и не съответства на целта на закона, което от своя страна
предпоставя изменението на обжалвания административен акт.
В жалбата е поискано присъждането на
разноските по делото. Съгласно представените доказателства от оспорващия са направени разноски по производството в размер
на 510 лева, от които 500 лева платено адвокатско възнаграждение и 10 лева
внесена държавна такса. Съобразно уважената част от жалбата в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени половината от направените разноски в размер
на 255 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на С.Н.Н. ***, Заповед №
19-0310-000126/09.10.2019 г., издадена от началник РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ
Панагюрище, с която е
приложена ПАМ на С.Н.Н. по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а
именно за единадесет месеца, като
НАМАЛЯВА срока на
приложената ПАМ от единадесет на шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Пазарджик да заплати на С.Н.Н.
*** разноски
по производството в размер на 255 (двеста петдесет и пет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия:/П/