Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 08.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, VІІІ състав, в
публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 315 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 211 ЗМВР във вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано
е по жалба, подадена от Н.К.Р. - държавен служител инспектор – старши
разследващ полицай в РУ (Първо РУ – Русе) към сектор „Разследване - Първо РУ – Русе и РУ – Ветово“ на отдел
„Разследване“ на ОДМВР – Русе против Заповед № 336з-1091/07.06.2018 г. на Директора
на ОДМВР – Русе, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. І и чл.
204, т. 3 от ЗМВР,
на Р. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6
месеца. Жалбоподателката претендира отмяна на акта, като
твърди материална и процесуална незаконосъобразност на същия, както и пороци
във формата му, поради липса на задължително съдържание. Претендира присъждане
на разноски, като за адвокат-пълномощника се иска възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът
по оспорването – Директорът на ОДМВР – Русе, чрез свои процесуални
представители, намира оспорването за неоснователно.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е
от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок. В тази
връзка съдът съобрази, че оспорената заповед е връчена лично на наказания
служител на 11.06.2018 г., видно от направеното в самата заповед саморъчно
отбелязване (л. 6), а жалбата, сложила начало на настоящото производство, е
подадена в деловодството на Административен съд – Русе на 21.06.2018 г.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
За
да се произнесе съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
Н.К.Р. работи в МВР от 24.08.2006 г. като от 2014 г. заема длъжността старши
разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство“ (по-късно в отдел
„Разследване“ и към момента на издаване на оспорения административен акт – в
сектор „Разследване Първо РУ – Русе и РУ – Ветово“ към отдел „Разследване“).
Награждавана е с индивидуална парична награда през 2017 г. и не са й налагани
дисциплинарни наказания, преди процесното.
Производството
по налагане на дисциплинарното наказание е започнало по повод изпратено до
главния разследващ полицай при ОДМВР – Русе писмо вх. № 336000-832/05.02.2018
г. (л. 21) от прокурор в Районна прокуратура – Русе, наблюдаващ досъдебно
наказателно производство прокурорска преписка № 6009/2013 г. ДП № 433/2014 г.
по описа на РРП, ДП № 1966/2014 г. по описа на ОДМВР – Русе. В писмото са
изложени данни за това, че жалбоподателката като разследващ полицай, на когото
е възложено разследването по горепосоченото досъдебно производство, не е
уведомила наблюдаващия прокурор за отпадането на основанието на спиране
производството и не е поискала неговото въозбновяване в периода от 10.12.2014
г. до 11.10.2017 г. Според данни от писмото досъдебното производство е водено
срещу лицето П.
П. Г. и с постановление на наблюдаващия
прокурор от 28.11.2014 г. е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 от НПК до
издирване и установяване на лицето с цел привличането му като обвиняема по
делото. Делото било въозбновено на 11.10.2017 г. за издирване и привличане на
обвиняемото лице и изясняване на причините за прекратяване на издирването.
Според представените обяснения от жалбоподателката пред наблюдаващия прокурор,
необходимостта от издирване е отпаднала поради напреднала бременност на Г. След
прекратяване на издирването обаче от разследващия полицай Р. не било направено
предложение до наблюдаващия прокурор за възобновяване на наказателното
производство.
Върху
писмото от Районна прокуратура – Русе е поставена резолюция от 05.02.2018 г.
със следното съдържание: „Н-к отдел „Разследване“ – Проверка и доклад, срок
16.02.2018 г.“. След като изискал информация за хода на издирването на П. Г. (л. 25-26) и обаснения от
жалбоподателката (л.27), началникът на отдел „Разследване“ изготвил уведомление
до директора на ОДМВР – Русе по чл. 10 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г.
(за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи), с което предложил образуване на дисциплинарно производство
срещу Н.Р..
Със
Заповед № 336з-542/15.03.2018 г. (л. 20 от преписката), на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, директорът на ОДМВР – Русе
разпоредил извършването на проверка на постъпилите данни за извършено от
жалбоподателката дисциплинарно нарушение. Проверката била възложена за
извършване на старши инспектор Г.У.
– началник на група „Противодействие на престъпления във финансово – кредитната
система“ в сектор „Противодейсттвие на икономическата престъпност“ в отдел
„Криминална полиция“ на ОДМВР – Русе, който да изготви справка с резултатите от
проверката в 30-дневен срок, считано от датата на издаване на заповедта.
Жалбоподателката била запозната с тази заповед 19.03.2018 г. В хода на
проверката били изискани справки от началника на сектор „ПКП“ при ОДМВР – Русе
относно издирването на лицето П.
Г.; от главния
разследващ полицай в ОДМВР - Русе относно обстоятелствата по проведеното от
жалбоподателката разследване в хода на досъдебното производство. От началника
на сектор КАПОЧР в ОДМВР – Русе са изискани копия от докумените, постъпили и
създадени в ОДМВР – Русе относно получените данни за извършено дисциплинарно
нарушение от Н.Р., включително и копия от типова длъжностна характеристика за
длъжността старши разследващ полицай, ведно с данни за връчването й на
жалбоподателката, както и информация от Районна прокуратура – Русе относно
движението на досъдебното производство и фактите, свързани с издирването на
лицето П.
Г.
Въз
основа на всички събрани в хода на проверката документи била установена
следната фактическа обстановка, описана в справка рег.№ 336р-8475/12.04.2018 г.
(л. 29-33 от преписката):
Досъдебно
наказателно производство № 6009/2013 г. ДП № 433/2014 г. по описа на РРП е
образувано на 16.06.2014 г. срещу П. Г.
за престъпление по ч.310,ал.1 вр. чл.309,ал.1 от НК. На 17.06.2014 г. главният
разследващ полицай уведомил РРП, че разследването по делото ще се провежда от
разследващ полицай Н.Р.. П.
Г. била обявена за
местно издирване като свидетел по ДП 1966/2014 г. с мярка „Установяване на
адрес и местоположение“ с бюлетин № 323/19.11.2014 г., въз основа на документ №
35413/18.11.2014 г. от разследващ полицай Р.. С постановление на наблюдаващия
прокурор от 28.11.2014 г. делото било спряно до издирване и установяване на П. Г. – обвиняем по делото, въз основа на
изготвено постановление за привличане на обвиняем. П. Г.
е снета от местно издирване с бюлетин № 344/10.12.2014 г. за това, че се е
явила при водещия разследването. Снемането от издирване е направено въз основа
на писмо № 37705/10.12.2014 г. на разследващ полицай Н.Р., пореди отпадане на
основаниета. Въпреки това, искане за възобновяване на досъдебното производство
от страна на разследващия полиций Р. не е депозирано в прокуратурата. Такова
искане не е отправено от
жалбоподателката до наблюдаващия прокурор в продължение на почти три
години и след това. Делото е било възобновено от наблюдаващия прокурор с
постановление от 11.10.2017 г., а с постановление от 02.02.2018 г. е
постановено отстраняване на разследващия орган Н.Р. от досъдебното производство
поради невозможност да осигури правилното провеждане на разследването.
Въз
основа на гореизложените обстоятелства било прието, че разследващият орган Р. е
снела от издирване П.
Г., но не е
уведомила за това обстоятелство и за резултата от издирването прокуратурата и
не е изготвила искане за възобновяване на досъдебното производство. Това
бездействие на жалбоподателката продължило от 10.12.2014 г. до 11.10.2017 г.,
когато делото било възобновено от наблюдаващия прокурор с цел издирване и
привличане на обвиняемото лице.
В
хода на проверката не било установено към 10.12.2014 г. жалбоподателката да е
била запозната с типова длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност.
На
Р. била връчена покана за даване на писмени обяснения вх. №
336р-7868/03.04.2018 г. (л. 67) като й бил даден срок до 12.00 часа на
10.04.2018 г. Жалбоподателката е депозирала обяснения УРИ 336р-8262/10.04.2018
г. (л. 68-69), в които преповтаря по същество установените и описани по-горе
факти и обяснява липсата на отправено искане за въозбновяване на досъдебното
производство след снемане на издирването на П. Г. с факта, че към този момент Г. е била бременна, намирала се е в гр.
Варна и поради зимната обстановка и бременността не е било известно кога ще
може да се върне в гр. Русе. По-късно спряното дело вече се е намирало
физически в Районна прокуратура – Русе, а не е било на разположение на
разследващия орган. Р. обяснява още бездействието си с голямата натовареност на
отдел „Разследване“ като набляга и на това, че се касае за три годишен период,
който надвишава съществено периодът от една година, предвиден в чл. 195 от ЗМВР
за реализиране на дисциплинарна отговорност. Писмените обяснения на
жалбоподателката са приети от дисциплинарно-наказващия орган на 12.04.2018 г.,
ведно с всички материални по дисциплинарната преписка.
На
12.04.2018 г. Н.Р. била запозната със справка рег.№ 336р-8475/12.04.2018 г. и
приложените към нея материали. Върху справката е поставена резолюция от
директора на ОДМВР – Русе – „процедура по изддаване на заповед за дисциплинарно
наказание“ от 13.04.2018 г.
На
07.06.2018 г. е издадена Заповед № 336з-1091, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. І и чл.
204, т. 3 от ЗМВР,
на жалбоподателката Н.Р. е наложено дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от 6 месеца.
По
делото е представена типова длъжностна характеристика на длъжността „младши
разследващ полицай – старши разследващ полицай в РУ в ОДМВР“ рег.№
К-12309/10.11.2010 г. (л. 51-52), с която няма данни да е запозната
жалбоподателката.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена
форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 3 на ЗМВР дисциплинарното наказание „порицание“
се налага от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, като директорът на ОДМВР – Русе е ръководител на структура по чл.
37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателката за порок във формата на оспорения административен акт,
основани на твърдението, че процесната заповед няма задължителното съдържание,
регламентирано в чл. 210 от ЗМВР. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В случая оспорената заповед отговаря напълно на тези изисквания,
включително и по отношение точното описание на извършеното от служителя
дисциплинарно нарушение, като е посочено, че то се състои в това, че Р. не е
изготвила искане за възобновяване на спряното наказателно производство, след
отпадане на основанието за спирането му, в период от почти три години,
конкретизиран с начална и крайна дата. Посочени са кои са неизпълнените от нея
служебни задължения, както и разпоредбите, които съставляват правното основание
за налагане на дисциплинарното наказание. Неоснователни са и твърденията, че в
процесната заповед липсва посочване на датата и мястото на извършване на
дисциплинарното нарушение. Съдържанието на оспорената заповед сочи точно
обратното. В нея изрично е описано, че жалбоподателката „в периода от 10.12.2014
г. до 11.10.2017 г. в гр. Русе, при разследването на досъдебно производство ДП
№ 1966/2014 г. по описа на ОДМВР – Русе …“ не е изпълнила свои служебни
задължения, т.е. е бездействала. В случая посочването на момента на извършване
на нарушението, като период, е напълно обосновано с оглед установеното
бездействие, което е траело през целия посочен период. В обощение съдът намира,
че начинът, по който са изложени фактите в оспорения административен акт, е
достатъчно ясен, така че да е възможно да се прецени дали е осъществено
вмененото със заповедта, дисциплинарно нарушение.
В
хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Възраженията за обратното, съдът, намира за
неоснователни. При описания по-горе начин на посочване на датата на нарушението
– като период на бездействие, не съществува пречка да бъде извършена преценка
за спазване на сроковете, регламентирани с нормата на чл. 195 от ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му.
Съобразно
правилото на чл. 196, ал. 2 ЗМВР, съдът намира за спазен срока за
налагане на дисциплинарното наказание – заповедта е издадане на 07.06.2018 г.
т.е. в рамките на два месеца от момента, в който материалите по дисциплинарната
преписка са постъпили при дисциплинарно-наказващия орган – 13.04.2018 г. Не е
изтекъл и едногодишния срок от извършване на нарушението, противно на
твърденията на жалбоподателката, тъй като бездествието, за което е ангажирана
дисциплинарната отговорност на жалбоподателката не е еднократно деяние, а е
траяло през целия период, като данните по делото са, че крайният момент на този
период не е фиксиран с преустановяване на това бездействие от страна на
жалбоподателата, т.е. с осъществяване на дължимото действие, а е обусловен от
извършени служебно дейсттвия от друго длъжностно лице – наблюдаващия прокурор
от РРП. Доколкото бездействието е продължавало и към 11.10.2017 г., то
едногодишният срок от извършване на нарушението съгласно чл. 195, ал.1, предл.
второ ЗМВР не е изтекъл при издаване на оспорената заповед на 07.06.2018 г.
На
следващо място, съдът намира, че правото на защита на оспорващата е било
реализирано в пълнота, както в хода на проверката, разпоредена със Заповед № 336з-542/13.02.2018
г. директора на ОДМВР – Русе, Р. е била запозната с всички установени факти и
документите, доказващи установените факти. Възражението в обратната посока,
направено с жалбата, не съответства на направеното от Р. удостоверяване в
справка рег.№ 336р-8475/12.04.2018 г., че е запозната както със самата справка,
така и с приложените към нея материали, описани в 12 точки.
Спазени
са и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като на служителя е дадена
възможност да даде писмени обяснения и дадените такива от жалбоподателката са
надлежно приети от дисциплинарно-наказващия орган.
Материалният
закон също е приложен правилно.
Дисциплинарната
отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се
налага някое от предвидените в закона, дисциплинарни наказания.
Съгласно
нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнението
на служебните задължения. По смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за неизпълнение на служебни
задължения или на заповеди се налага дисциплинарно наказание
"порицание", като срокът, за който това наказание може да бъде
наложено е от шест месеца до една година. Наред с това, държавният служител се предупреждава,
че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на
наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В случая, с оспорената
заповед на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от шест месеца, за това че в периода 10.12.2014
г. – 11.10.2017 г. не е изготвила искане до наблюдаващия прокурор за
възобновяване по реда на чл. 245, ал. 2 от НПК на спряното наказателно
производство ДП № 1966/2014 г. по описа на ОДМВР – Русе, след като основанието
за спиране е отпаднало. Това поведение на жалбоподателката е квалифицирано от
дисциплинарно-наказващият орган като неизпълнение на служебните задължения
съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1 и 2 от НПК. Първата разпоредба предвижда,
че дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи
полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. От своя страна според чл. 203 НПК
разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно,
законосъобразно и успешно извършване на разследването и е длъжен в най-кратък
срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина,
като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.
По
делото няма спор, че жалбоподателката заема длъжност – старши разследващ
полициай и като такава на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 от НПК има качеството
на разследващ орган. В този връзка задълженията на разследващият полицай се определят
не само от длъжностната характеристика и други вътрешни за службата актове, а
доколкото разследващият орган провежда досъдебното наказателно производство по
реда на НПК, той е натоварен и със задълженията, разписани в този нормативен
акт без да е необхдимо те да бъдат преповтаряни в длъжностна характеристика. По
тази причина неизпълнение на задължения, регламентирани в НПК, също
представлява неизпълнение на служебни задължения. Цитираната по-горе норма на
чл. 203 от НПК изисква от разследващия орган да взема всички мерки за
осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването, включително да поиска възобновяване на наказателното
производство при отпадане на основанието за спирането му. Безспорно е, че в
конкретния случай разследването по делото е продължило едва три години по-късно
от момента, в който е отпаднало основанието за спирането, с което не е
осигурено своевременно извършване на разследване, чието задължение е на
разследващия орган.
Изложеното
до тук води до извода, че в конкретния случай са налице всички предпоставки за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката. Съдът намира, че
при определяне срока на наложеното дисциплинарно наказание наказващият орган е
отчел всички обстоятелства, при които е извършено нарушението /продължителният
срок на бездействие и неизпълнение на служебното задължение/, последиците от
него /препятстването на развитието на досъдебното производство за този срок/,
липсата на други наказания и наличието на награждаване, поради което обосновано
е определил минималния срок, предвиден в закона.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при
правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда по реда
на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Затова
и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Русе,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Р. - държавен
служител инспектор – старши разследващ полицай в РУ (Първо РУ – Русе) към
сектор „Разследване - Първо РУ – Русе и
РУ – Ветово“ на отдел „Разследване“ на ОДМВР – Русе против Заповед № 336з-1091/07.06.2018
г. на Директора на ОДМВР – Русе, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. І и чл.
204, т. 3 от ЗМВР, й
е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Н.К.Р. ***, ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, адв. П.И., да заплати на Областна дирекция на вътрешните
работи - гр. Русе сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: