Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 03.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 425/2020 г. по описа на Районен
съд Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от П.Р.П., ЕГН- **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.Д. ***,
против Електронен фиш Серия К*********/ 01.11.2018 г. издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
Релевираните
в подадената бланкетна жалба оплаквания се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Прави се и искане за
присъждане в полза на жалбоподателката на сторените от нея разноски за заплатен
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
не се явява. Не се явява и процесуалният й представител, също редовно призован.
По делото не е постъпило и писмено становище относно основателността на жалбата.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител. С АНП не е депозирано писмено становище по основателността на
жалбата. Не се прави искане за присъждане на разноски, нито възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана за това, че на 01.11.2018
г., в 09,04 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Г. Б.“ № 153 в посока към
кръстовище с ул. „С.А.“, е управлявала т.а. „Д.С.“, с ДК№ РВ **** РТ, като се е
движила с превишена скорост от 67 км/час, при максимално допустима за движение
в населено място от 50 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с
№ 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 67 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 17 км/час, но от това превишение били извадени 3
км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост до 100 км/час, което би било в
полза на жалбоподателката и така се формирало превишението от 14 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият бил издаден против
жалбоподателката на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП в качеството й на собственик
на процесното МПС. ЕФ е връчен на жалбоподателката лично на 05.02.2020 г.,
видно от разписка за връчването му (л.4). Жалбата против ЕФ е депозирана от
надлежно упълномощено от жалбоподателката лице директно до съда по пощата на
10.02.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.15), поради което съдът я
намира за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок по чл.189
ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирана страна и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и веществен доказателствени
средства- снимки от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Първо следва да се каже, че атакуваният ЕФ е изправен
от гледна точка на своето съдържание като реквизити и издателя си. Не се оспорва обстоятелството, че товарният автомобил се
ползва от жалбоподателката, нито че именно тя е била водач на същия на
процесната дата, когато е било регистрирано нарушението. Вярно е, че
автомобилът е собственост на „***“ ЕАД клон Пловдив, но негов ползвател е
именно жалбоподателката П., което се установява и от справката за собственост и
регистрация на ПС, приложена към ЕФ.
В хода на административнонаказателното производство
обаче не се доказа безспорно, до степен на несъмненост фактът на извършеното
нарушение от страна на жалбоподателката по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Това е така, защото при установяването на
административното нарушение с гореописаното АТТС не е било изпълнено
императивното изискване на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи. Съгласно посочената разпоредба при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението
на уреда. В процесния случай е съставен Протокол за използване на АТСС, който обаче
не е съпроводен със снимка на разположението на уреда- мобилното АТСС. В
приетата по делото справка от Сектор ПП (л.25) се установява, че на процесната
дата при използването на АТСС не е била изготвена снимка на разположението на
уреда, поради техническа неизправност на техническото средство РСОД (таблет). Такава снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има спор
или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно разположено
на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол
на скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална представа къде
точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място
отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС
спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически
средства и системи.
По-нататък, видно от Протокола за
използване на АТСС (л.5) е, че той не съдържа всички необходими реквизити.
Първо не е индивидуализирано в достатъчно ясна степен мястото за контрол
(разположението на техническото средство). Посочено е, че същото е на бул. „Г. Б.“
№ 153 в посока към кръстовището с ул. „Ст. А.“. На
съда е служебно известно, че това е административния адрес на Затвора-
Пазарджик. Липсата обаче на снимка на разположението на АТСС не позволява в
случая да се установи категорично дали наистина мобилната камера за
видеоконтрол е била разположена на мястото, което е отразено в протокола и кое
точно е това място. Освен това видно от ЕФ е че
същото място е посочено и за място на извършване на нарушението, като няма как
мястото на нарушението и мястото за контрол да съвпадат.
На следващо място не е посочено мястото на
контрол на какво отстояние в метри се намира от пътен
знак Д11 „Начало на населено място и селищно образувание”, в случая гр. Пазарджик.
Тези обстоятелства не могат да се установят и от изготвените от АТСС снимки,
приложени към ЕФ. Липсата на гореспоменатите обстоятелства в протокола и липсата
на снимка към същия за разположението на техническото средство и невъзможността
същите да се определят от снимките от АТСС, не позволява да се прецени дали,
когато е бил засечен автомобилът на жалбоподателката, той вече е бил навлязъл в
границите на населеното място (гр. Пазарджик) или не, още повече, че АТСС има
един сравнително голям интервал на дистанцията при заснемане- от 25 до 600
метра, което е видно от техническото му описание в раздел „Технически и
метрологични характеристики” в Приложението към Удостоверение за одобрен тип.
В този смисъл, съдържащото се в ЕФ твърдение, че
жалбоподателката е управлявала автомобила си в населено място се явява
доказателствено необезпечено, тъй като и от приложените снимки от АТСС не може
да се направи категоричен извод за местоположението на мобилното АТТС, респ. за
местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.
При това положение съдът е лишен от възможността да
провери изпълнението на разпоредбата на чл.8 от
Наредбата, а именно „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта”.
Всичко това е достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че същото е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство с подадената жалба, която
инициира същото. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото, а именно отмяна на ЕФ по изложените по-горе съображения и съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л.14), от който се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Х.Д. ***. При това положение ОДМВР
Пазарджик, (органът издал ЕФ) следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски, като поради липса
на своевременно надлежно направено възражение за прекомерност на претендираните
разноски от страна на въззиваемата страна, липсва възможността за преценка от
страна на съда за коригиране на техния размер.
По изложените по-горе съображения Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К*********/ 01.11.2018 г.
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на П.Р.П., ЕГН- **********, с адрес ***, на основание
чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на П.Р.П., ЕГН- **********, с адрес ***,
разноски в размер на 400 (четиристотин) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: