Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260015 28.11.2023 г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско
отделение
На тридесети октомври две хиляди двадесет и трета
година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2520
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от С.Й.Д., ЕГН ********** и К.Й.Й., ЕГН **********, и двамата чрез пълномощника адв. Петя Керанова, с адрес за призоваване: гр. Казанлък,
ул. „Славянска“ № 6, офис 10 против ЗАД „Булстрад
Виена Иншуърс Груп“, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, район Триадица, ул. „Позитано“ № 5, с която се иска да бъде осъден ответника
да заплати на ищците сумата от по 26 000 лв., представляваща частични искове от
сумата от по 140 000 лв. за всеки от ищците, за причинените им неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената
смърт на тяхната майка С. Д. Й., в следствие на настъпило на 24.06.2017 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.07.2017 г. до
окончателното им изплащане. Претендират
се и направените по делото разноски.
С Определение от открито съдебно заседание ,
проведено на 30.08.2021 год. , по молба на ищеца , съдът е спрял настоящото
производство по реда на чл. 229, ал. 1 от ГПК до влизане в сила на присъда по
НОХД № 894/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, като се е позовал на т. 4 и
т. 5 от разпоредбата. След извършена служебна проверка, съдът констатира, че
производството по НОХД № 894/2020 г. е приключило с влязъл в сила съдебен акт,
поради което настоящото производство e възобновено.
С Определение на Апелативен съд е уважена молбата
на ответника за привличане на негова
страна на трето лице помагач – Гаранционен фонд, ЕИК *********, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4.
Първоначално искът е предявен частично за 26000лв., частично от 200000лв., която
претенция е увеличена по размер на 120000лв. за всеки от ищците , частично от делото е изпратено по компетентност на Окръжен
съд Бургас.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е редовна размяна
на книжа между страните, съобразно разпоредбите на общото исково производство
по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2017 г.
около 13:55 ч. в гр. Бургас, по ГП 1-6, км 488 в посока към гр. София,
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Рено Меган“
с per. № СВ 3937 ВК,
управляван от В. Е. А. и лек автомобил марка „Фиат Пунто“
с per. № А 4480 КМ,
управляван от С. Д. Й., в резултат на което пострадала наследодателката
на ищците – водач на автомобил „Фиат Пунто“. Заявява
се от ищците, че водачът на лек автомобил марка „Рено Меган“
с per. № СВ 3937 ВК,
нарушил правилата за движение по пътищата - отклонил вниманието си от пътя,
вследствие на което не е възприел своевременно възникналата опасност на пътя и
съответно не е предприел никакви действия за нейното избягване.
В резултат на злополуката, починала майката на
ищците, която управлявала другото превозно средство, участник в
злополуката - С. Д. Й..
Твърди се от ищците, че във връзка с процесното
ПТП е образувано ДП № 4343М-569/ 2017 г. по описа на Второ РУ-Бургас, пр. пр.
343/ 2017 г. по описа на ОП-Бургас, което към настоящия момент е приключило с
влязла в сила присъда.
Заявяват се, че причина за настъпване на
произшествието са допуснатите от водача на л.а. „Рено Меган“
с per. № СВ 3937 ВК
нарушения на правилата за движение по пътищата. Сочи се, че виновният водач е
имал обективна възможност да възприеме опасността и при предприемане на леко
отклонение надясно е могъл да избегне удара с л.а. „Фиат Пунто“
с per. № А 4480 КМ,
поради което се твърди наличие на пряка причинна връзка между деянието на
виновния водач В. Е. А. и настъпилите общественоопасни
последици - смъртта на С. Д. Й..
По – нататък ищците заявяват, че за л.а. „Рено Меган“ с per. № СВ 3937 ВК, по полица №
03117001003382 със срок на валидност една година, считано от 15.04.2017 г. до
14.04.2018 г., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” към ответното
дружество ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс
Груп“.
Твърди се в исковата молба, че в резултат на
процесното ПТП и получените тежки несъвместими с живота телесни увреждания,
загинала майката на ищците С. Д. Й., която била на 68 години. Същата била
дейна, активна, отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за
своето семейство и в много добро здравословно състояние. Ищците преживявали
изключително тежко нейната смърт, тъй като та им била опора, давала им грижи и морална подкрепа, била обединител на
семейството. Привързаността им към тяхната майка била голяма и тя била за тях
пример за подражание, някой на когото се възхищават и искат да приличат.
Заявява се, че децата, независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите
и подкрепата на родителите си, а ищците са поддържали постоянен контакт с майка
си и били много близки с нея. Внезапната й смърт им причинила неописуема мъка,
душевни болки и страдания, като от изминалото време болката от загубата не
утихвала, което се отразило крайно негативно върху психическото и здравословно
им състояние. В тази връзка се заявява, че причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалите следва да бъдат компенсирани.
Обосновава се легитимацията на ответното дружество
по предявеният иск, като се сочи че предявените искове са съобразени от една
страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
за 2017 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Прилагат
доказателства.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен
отговор, ответникът оспорва предявените претенции по основание и размер.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение в ответното
дружество по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
автомобил марка „Рено Меган“ с per. № СВ 3937 ВК към датата на произшествието.
Счита, че в случая не се е осъществил фактическият
състав на твърдения в исковата молба деликт.
На първо място се сочи, че от доказателствата по
делото не могат да бъдат установени твърденията на ищците, че на посочената от
тях дата е настъпило ПТП, при което са участвали три превозни средства, нито
къде е настъпило произшествие, в коя лента евентуално е настъпил удара между
автомобилите, при какви обстоятелства, както и по вина на кой от водачите на
участвалите превозни средства.
Оспорва се и механизмът на пътнотранспортно
произшествие, както и наличието и на виновно и противоправно
поведение на твърдения в исковата молба водач В. Е. А.. В тази връзка се сочи,
че причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие са действия на другия
водач, който на магистрала е навлязъл в насрещното платно за движение към гр.
Бургас в лявата лента. Сочи се, че това обстоятелство е отразено в представения
с исковата молба констативен протокол с
пострадали лица, видно от който виновен за процесното пътнотранспортно
произшествие е другия водач, а не застрахованият в дружеството – ответник.
Поради изложеното се твърди, че виновен за настъпване на произшествието е
пострадалата - водачът на лек автомобил „Фиат Пунто"
с per. № А 4480 КМ С. Д. Й..
Ответното дружество оспорва твърденията, че ищците
са застрахован по смисъла на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по аналогия разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ, както и че
същите имат качеството на „трето лице” по аналогия разпоредбата на чл. 477, ал.
3, изр. 1 от КЗ. Оспорва също така, че са правоимащи
лица, както и че са пострадали или увредени лица по застраховката. Счита, че
имат право на застрахователно обезщетение, тъй като не е налице покрит
застрахователен риск по застраховка „Гражданка отговорност на
автомобилистите". Заявява, че е налице изключение от покритието по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на основание чл. 494 от КЗ.
На следващо място се прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от страна на пострадалата, тъй
като те е била без поставен обезопасителен колан в момента на
пътнотранспортното произшествие. Оспорват се и вида и характера на
уврежданията, както и причинно – следствената връзка между деликта и
претърпените неимуществени вреди.
При условията на евентуалност се прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви - мораторни и законни, тъй като от посочената в петитума на исковата молба дата - 01.07.2017 г. до
завеждане на исковата претенция са минали повече от три години.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, като се излагат и съображения в
тази насока.
Оспорва се датата, от която ищците претендират
присъждането на законна лихва, както и претенция за заплащане на лихва за
забава с посочена в исковата молба дата.
С доклада по делото съдът е указал на ищците,
че следва да докажат наличието на следните предпоставки (юридически факти):
Наличието на валидна застраховка “Гражданска отговорност” към ответното
дружество ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс
Груп“ за л.а. „Рено Меган“ с per. № СВ 3937 ВК,
по полица № 03117001003382 със срок на валидност една година, считано от
15.04.2017 г. до 14.04.2018 г. Следва да докажат още - противоправно
деяние на водача на автомобила „Рено Меган“ с per. № СВ 3937 ВК, включително механизма на
настъпване на ПТП; твърдените в исковата молба претърпени неимуществени вреди
от виновното поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил и
техния размер; причинната връзка между ПТП и причинените вреди.
Съдът е указал на ответното дружество, че в негова
е доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат по описания в писмения
отговор начин. Ответникът следва да проведе пълно обратно доказване за оборване
на установено от закона предположение, а именно презумпцията за вина на водача на застрахованото при него моторно
превозно средство по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
След конституирането на третото лице-помагач на
страната на ответника - Гаранционен фонд
и връчване на книжата по делото е постъпил отговор на исковата молба от третото
лице. На първо място се заявява, че наличието на валиден застрахователен
договор изключва отговорността на третото лице. Възражението е неоснователно
доколкото твърденията на застрахователното дружество – ответник са, че за автомобилът, който е управляван от
пострадалата не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С отговора са
оспорени предявените искове по основание и размер. Изложени са подробни доводи
за наличието на висока степен на съпричиняване от страна на пострадалата.
Оспорва се твърдението на ищците , че търпят посочените в исковата молба
неимуществени вреди.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред
ответното застрахователно дружество, за което била заведена щета с вх. № 2894/
04.08.2020 г., но и към настоящия момент не им било платено обезщетение.
Съдът приема, че са налице доказателства за
осъществяване на процедурата по чл.380 от КЗ, поради наличието на представени и
неоспорени писмени доказателства за обстоятелството, че ищците са предявили претенцията си писмено пред ответника, за което била заведена щета с вх. № 2894/
04.08.2020 г., но и към настоящия момент не им било платено обезщетение.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Правно основание на иска: Предявени са обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от С.Й.Д., ЕГН ********** и К.Й.Й., ЕГН **********, и двамата чрез пълномощника адв. Петя Керанова, с адрес за призоваване: гр. Казанлък,
ул. „Славянска“ № 6, офис 10 против ЗАД „Булстрад
Виена Иншуърс Груп“, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, район Триадица, ул. „Позитано“ № 5, с която се иска да бъде осъден ответника
да заплати на ищците сумата от по 120 000 лв., представляваща частични искове
от сумата от по 200 000 лв. за всеки от ищците, за причинените им неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената
смърт на тяхната майка С. Д. Й., в следствие на настъпило на 24.06.2017 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.07.2017 г. до
окончателното им изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. Представя
и ангажира доказателства.
С Присъда № 4 от 28.04.2021 год. , постановена по
н.о.х.д. № 894/2020 год. е признат В. Е. А., ЕГН **********
за невиновен в това, че на 24.06.2017 г. в гр. Бургас, на ГП 1- 6, в района на км 488, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил м. “Рено Меган Сценик“ с pen № СВ 3937 ВК, при посока на движение към гр. София,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по
пътищата, обн., ДВ. бр. 20 от 05.03.1999 г., в
редакция на закона към датата на деянието (24.06.2017 г.), а именно:
-
чл. 42, ал. 2, т. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДП), съгласно който: „Водач, който изпреварва, е длъжен
да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време.“, като предприел изпреварване, свързано с
престрояване в лентата за изпреварване, преди да е достигнал до изпреварвания
автомобил, в резултат на което се движел продължително време в лявата лента за
изпреварване;
-
чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДП, съгласно
който: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.“, като
не се убедил в нито един момент, че има достатъчно свободен път за извършване
на изпреварване и предприел неправилна маневра изпреварване, за която нямал
достатъчно свободен път, за да я извърши безопасно, при наличие на насрещно
движещ се автомобил „Фиат Пунто“;
-
чл. 20, ал. 1 от ЗДП, съобразно
който: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като не контролирал непрекъснато управляваното от
него МПС (преди пътно- транспортното произшествие бил с отклонено внимание и не
наблюдавал внимателно пътната обстановка, в това число - останалите участници в
движението);
-
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП,
съгласно който: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като след като
възприел макар и със закъснение неправомерно движещият се в лентата му
автомобил „Фиат Пунто“, съставляващ опасност, не
предприел намаляване на скоростта и спиране на управлявания от него лек
автомобил м. “Рено Меган Сценик“
и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, а именно на С. Д. Й.,
ЕГН **********; на И. Г. В., ЕГН **********; на Я. Н. Б., ЕГН **********; на А.И.А.,
ЕГН **********; на И.С.И., ЕГН **********, като деянието по чл. 343, ал. 3, б.
„б“, предл. първо, вр. ал.
1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК е извършено при
условията на чл. 15 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по така предявеното обвинение.
С Присъда № 1/10.05.2022 год. , постановена по
в.н.д.о.х. № 222/2022 год. по описа на Апелативен съд Бургас, присъдата на първоинстанционния съд е частично отменена, като В. Е. А. е признат за виновен
в това , че на 24.06.2017 г. в гр.
Бургас, на ГП 1 6, в района на км 488, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил м. “Рено Меган Сценик“ с pen № СВ 3937 ВК, при
посока на движение към гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в Закона за движението по пътищата, обн.,
ДВ. бр. 20 от 05.03.1999 г., в редакция на закона към датата на деянието
(24.06.2017 г.), а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП, съгласно който:
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“, като след като възприел макар и със
закъснение неправомерно движещият се в лентата му автомобил „Фиат Пунто“, съставляващ опасност, не предприел намаляване на
скоростта и спиране на управлявания от него лек автомобил м. “Рено Меган Сценик“ и по
непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, а именно на С. Д. Й.,
ЕГН **********; на И. Г. В., ЕГН **********; на Я. Н. Б., ЕГН **********; на А.И.А.,
ЕГН **********; на И.С.И., ЕГН **********, като деянието по чл. 343, ал. 3, б.
„б“, предл. първо, вр. ал.
1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл.55, ал.1 ,
т.1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като е
признат за невиновен по останалите повдигнати обвинения.
На основание чл. 300 от Гражданския процесуален
кодекс, за съда е задължителна
постановената присъда на наказателния съд по отношение на това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай
за инцидента има постановена присъда Присъда № 1/10.05.2022 год. , постановена
по в.н.д.о.х. № 222/2022 год. по описа на Апелативен съд Бургас, с която е
изменена частично Присъда № 4 от 28.04.2021 год. , постановена по н.о.х.д. №
894/2020 год. по описа на Окръжен съд Бургас , за извършено престъпление.
Съдът като съобрази представените от страните
писмени доказателства, задължителната за съда цитираните по-горе присъди, както
приложеното н.о.х.д. 894/2020 год. ведно с делата на въззивната
и касационната инстанции, събраните писмени и гласни доказателства и приетата по делото съдебно автотехническа
експертиза, приема да установено следното :
На 24.06.2017 г., след 13:30
часа пострадалата майка на ищците С. Й., заедно с А.А.,
, Я. Б., И. В. и И.И.е управлявала лек автомобил “Фиат Пунто“
с рег. № А 4480 КМ, собственост на А.А. по пътя от кв.„Ветрен“
към гр.Бургас. Пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан.
Приближавайки изхода на
кв.“Ветрен“ в посока към гр.Бургас, пострадалата Й. се движела по двупосочен
път, с по една лента за всяка посока. Достигайки пътен възел „Ветрен“, тя
неправилно навлязла в насрещното платно на еднопосочно движение, предназначено
за движение от гр.Бургас към кв.“Ветрен“ и гр.Айтос, като не е забелязала пътен
знак „T9“ - „Преминаване отдясно на знака“, след който пътят се разделя на две
платна, с по две ленти за двете посоки. Вместо да се отклони надясно след
знака, тя продължила наляво и навлязла на главен път I-6 в платното,
предназначено за движение от гр.Бургас към кв.“Ветрен“ и АМ „Тракия“, като се
движела насрещно повече от 300 метра.
Въпреки, че е виждала
насрещно движещите се МПС, които са присветвали с
фарове, подавали звукови сигнали и сигнализирали с ръце на водачката Й., че се
движи неправилно, същата не е предприела действия, от които да може да бъде
направен извод, че е осъзнала нарушението, което е извършила и опасността ,
която създава. По същото време осъденият водач В. А. е управлявал служебен
автомобил „Рено Меган Сценик“
с рег. № СВ 3937 ВК, собственост на „Будмакс“ЕООД, от
гр. Бургас към гр.Ямбол, като се е
движел по пътя за кв.“Ветрен“, в посока
- включване към АМ „Тракия“. Пътят се състоял от две платна, с по две ленти за
движение в двете посоки, като пътните платна били разделени с остров с двойна мантинела. Лентите за движение към кв.“Ветрен“ и АМ
„Тракия“ били разделени с единична прекъсната осева линия, а разрешената
скорост за движение била 90 км/час. Пътният участък бил прав и равен, а времето
- ясно, слънчево, сухо и с отлична видимост.
При предприета маневра „изпреварване“ на л.а. „Опел Корса“, в далечината на около 200-250 метра, осъдения водач
А. забелязал силует на автомобил, който се намирал в същата лява лента за
движение, като първоначално не могъл да прецени посоката на движение на същия и
предположил, че автомобилът се движи в неговата посока на движение - в посока
гр.София, тъй като пътят бил еднопосочен с две ленти и разделен с мантинела. Момент по-късно, подсъдимият осъзнал, че
разстоянието между двата автомобила много бързо се скъсява и осъзнал, че този
автомобил се движи срещу него. В момента, в който подсъдимият възприел насрещно
движещия се в неговата лента л.а. „Фиат Пунто“, той
осъществявал маневра „изпреварване“ на л.а. „Опел Корса“.
Веднага предприел завиване надясно с цел избягване на челен удар с л.а.“Фиат Пунто“, но не разполагал с достатъчно разстояние да се
върне в дясната лента за движение, тъй като там се намирал изпреварваният
автомобил, почти изравнен с автомобила на подсъдимия. В този момент последвал
силен челен ексцентричен удар в лявата лента за движение в предните леви части
на л.а. „Рено Меган“, управляван от подсъдимия и л.а.
„Фиат Пунто“, управляван от пострадалата С. Й.. Непосредствено
след удара между двата автомобила, водачът на изпреварваният л.а.“Опел Корса“ - св.С., намалил скоростта и предприел аварийно
спиране.
В резултат на удара, лекият
автомобил „Фиат Пунто“ се завъртял в посока обратна
на часовниковата стрелка, придвижвайки се в посоката на движение на л.а. „Рено Меган“, протрил се в мантинелата
и се обърнал по таван.
Лекият автомобил „Рено Меган“ също се завъртял, като напуснал лявата лента и
преминал в дясната лента, където в този момент спирал аварийно движещият се по
нея л.а. „Опел Корса“, управляван от св.С.. Настъпил
втори удар между предна дясна част на управлявания от подсъдимия л.а.“Рено Меган“ и средата на предницата на л.а.“Опел Корса“, управляван от св.С..
Вследствие на първия удар, на
място загинали водачката на л.а. „Фиат Пунто“ - С. Й.,
пътуващият на предна дясна седалка А.А. и пътуващите
на задната седалка - И. В. и Я. Б.. Пострадалата И.И.била
откарана от преминаваща линейка в МБАЛ - Бургас, но починала по-късно същия
ден.
От първия удар пострадал и
подсъдимият А., който получил фрактура на медиалния кондил
на лява бедрена кост и фрактура на капачката на ляв долен крайник, които водят
до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-5
месеца.
В мотивите на присъдите на
Окръжен съд Бургас и на Апелативен съд Бургас е видно, че съдилищата са
възприели като причина за възникване на ПТП грубото
нарушаване от Й. на правилата за движение по ЗДвП. Пренебрегвайки задълженията
си като правоспособен водач на МПС, същата навлязла в лентата за насрещно
движение на еднопосочен двулентов пътен участък и по
този начин създала опасност за движещите се в тази лента превозни средства.
Действително установеното противоправно поведение на
пострадалата Й. като водач л.а.“Фиат Пунто“ само по
себе си не би могло да обоснове изключване отговорността на подсъдимия като
водач на л.а.“Рено Меган“. В конкретния случай обаче
безспорно се установи по делото, че подсъдимият А. се е движел правомерно в
лявата пътна лента за посоката си на движение, с разрешената за този участък
скорост от 90 км/ч, като не е бил длъжен да очаква възникналата опасност, респ.
да реагира чрез отклоняване вдясно или спиране на автомобила. С влязла в сила
присъда въззивната инстанция е преценила, че водачът
на л.а.“Рено Меган“ също е допринесъл за настъпването
на ПТП, като не е задействал спирачната уредба, в момента , в който е осъзнал,
че намиращият се в същата лента автомобил „Фиат Пунто“
се движи срещу него, с което е нарушил чл. 20, ал.2, изр. второ от Закона за
движение по пътищата , задължаващ го да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението.
Същият механизъм за настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие е установен и от приетата съдебно автотехническа експертиза по
делото.
Съдът приема , че виновни за настъпване на
пътнотранспортното произшествие са и двамата участника в същото, като определя
съотношението на съпричиняване на 90% за майката на ищците и 10 % за водача на другия
лек автомобил със следните аргументи :
Починалата майка на ищците е управлявала лек
автомобил в лентата
за насрещно движение на еднопосочен двулентов пътен
участък. В резултат на неспазване на пътен знак „T9“ - „Преминаване отдясно на
знака“, тя неправилно е навлязла в насрещното платно на еднопосочно движение,
предназначено за движение от гр.Бургас към кв.“Ветрен“ и гр.Айтос, като не е
забелязала, че пътят се разделя на две платна, с по две ленти за двете посоки и
вместо да се отклони надясно след знака, тя продължила наляво и навлязла на
главен път I-6 в платното, предназначено за движение от гр.Бургас към
кв.“Ветрен“ и АМ „Тракия“. Пострадалата се е движила насрещно повече от 300 метра, като не
е положила минималната грижа на добросъвестен участник в пътното движение да
забележи, че мантинелата, разделяща двете пътни
платна се намира от дясната й страна, както и че водачите на насрещно движещите
се леки автомобили и подават светлинни, звукови и други знаци да преустанови
нарушението. Пострадалата е управлявала лекия автомобил без включени светлини ,
с което е допринесла същият да бъде забелязан на по-къса дистанция от насрещно
движещите се коли и не е извършила каквито и действия за да предотврати процесното
ПТП. В обощение тя не само е нарушила правилата за
движение , но не е реагирала на насрещно
движещите се МПС, които са присветвали с фарове,
подавали звукови сигнали и
сигнализирали с ръце на водачката Й., че се движи неправилно и не е предприела
действия, чрез които да намали или да избегне риска от ПТП.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
С договора за застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие по аргумент от чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане
срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и
всички лица, които извършват фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка
“гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда прекия иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, което право е имуществено притезателно право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението
от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с
което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със
застрахования. Прякото право се намира в определено съотношение и
взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице,
така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То
възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма
притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования.
Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на
кумулативност или субсидиарност – Тълкувателно решение № 1/2015 на ОСТК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2012 год.
на ОСТК на ВКС - отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска
отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие.
В настоящия случай страните не спорят по наличието
на застраховка гражданска отговорност на автомобила.
В настоящото производство се събраха доказателства
за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на застрахованото
МПС, така и за нарушения на правилата за движение по пътищата от ищеца.
Ищците са предявили претенцията си за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди пред ответника, но ответното дружество не е изплатило
обезщетение. Молбата за изплащане на обезщетение в неподписан вариант е
приложена към исковата молба/л.44/, като с последваща
молба е представено и доказателство за доставянето й до ответника /л.87/ . Няма
доказателства и не се твръди да е налице изричен
отказ от страна на застрахователя, но както в отговора на исковата молба, така
и в хода на делото не се оспорва , че ищците са предявили претенцията си през
застрахователя , поради което съдът приема , че е изпълнена процедурата по
чл.380 от КЗ и искът е допустим.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния
случая следва да се определи при съблюдаване на установената фактическа
обстановка , описана по-горе, наличието на съпричиняване и обстоятелството , че
наследодателката на ищците е починала.
За конкретния размер съдът съобрази принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента на
настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя,
възрастта на ищеца към датата на увреждането , степента на увреждането ,
проведеното лечение и степента на възстановяване, продължителността на
лечението, както и продължителността и интензитета на претърпените болки и
страдания, установени със събраните гласни доказателства.
Въз основа на събраните гласни доказателства,
разпит на близки родственици и приятел на ищеца,
съдът констатира, че ищците и майка им са били изключително близки, като въпреки,
че и двамата ищци имат собствени семейства връзка с майка им не е прекъсвала и
между тях е съществувала обичайната за майка и деца емоционална близост. Поради
горното, съдът приема, че за ищците са настъпили тежки последици в психологичен план, непреодолима мъка от настъпилата загубата на
майка им. Лишаването им от отношенията с нея, мисълта, че загубата е окончателна и
необратима е довела до тъга и самота, които ищците винаги ще
търпят.
С оглед на горното съдът приема , че справедливо
обезщетение за претърпените травми е в размер на 120000 лв., което следва да
бъде намалено с 90%, предвид приетото от съда съотношение на съпричиняване до
размер от 12000 лв., за всеки от ищците.
Налице е валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №BG/03/117001003382 в ответното
дружество за лек автомобил марка „Рено", с д. к. № СВ 3937 ВК , със
срок на покритие от 15.04.2017г. до 14.04.2018г.
Не спори и че на 04.08.2020г.
пред застрахователя е постъпила извънсъдебна претенция от ищеца. Съдът
приема, че са налице доказателства за осъществяване на процедурата по чл.380 от КЗ, поради наличието на представени и неоспорени писмени доказателства за
обстоятелството, че ищецът е предявил
претенцията си писмено пред ответника. Съдът отчита, че към тази
дата не е била налице влязла в сила
присъда, с която да е установена вината на водача на застрахованото МПС, поради
което към тази дата ответното дружество правилно е преценило, че не са налице
предпоставки за заплащане на обезщетение.
Ищецът не е представил доказателства за изпълнение на задължението си да
представи на застрахователя някой от документите по чл.496, ал.3 от КЗ, а
ответното дружество не е представило доказателства да е отправило уведомление
по чл.496, ал.4 от КЗ. Исковата молба е
подадена на 23.10.2020 год. , а присъдата, постановена по въззивна
н.о.х.д. № 22282021 год. на Апелативен съд Бургас е влязла в сила на 23.05.2023
год. , поради което съдът приема, че на основание чл.497, ал.1 от КЗ едва от
този момент за ответното дружество се е породило задължението да определи
размера и да заплати обезщетение.
Последица от забавата на
застрахователя е задължението му на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ да
заплати законна лихва върху обезщетението, считано от 23.08.2023 год. – след изтичане на
тримесечния срок по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на съдебно деловодни разноски в
размер на 10 % от извършените , а именно 1,50 лв. , а ответникът в размер на
90% от извършените – 375 лв. или 337,50 лв. , съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК от процесуалния представител на ищците.
На адв.
Керанова следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2560 лв.
определен върху сумата от уважената част от претенциите – 24000 лв., съгласно
чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения и ДДС в размер на 512 лв. или общо 3072 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншуърс Груп“, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, район Триадица, ул. „Позитано“
№ 5, при участието на третото лице –
помагач Гаранционен фонд, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на С.Й.Д., ЕГН ********** и К.Й.Й., ЕГН **********, и двамата чрез пълномощника адв. Петя Керанова, с адрес за призоваване: гр. Казанлък,
ул. „Славянска“ № 6, офис 10 сумата от
по 12 000 лв., представляваща частични искове от сумата от по 200 000 лв. за
всеки от ищците, за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания, вследствие на причинената смърт на тяхната майка С. Д. Й., в
следствие на настъпило на 24.06.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 23.08.2023 г. до окончателното им изплащане, както и
разноски по делото в размер на 1,50 лв. , по 0,75 лв. за всеки от ищците, като
отхвърля претенциите за главница, мораторна и законна лихва над уважения размер
, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншуърс Груп“, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, район Триадица, ул. „Позитано“
№ 5 да заплати на адв.
Петя Керанова адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в
размер на 3072
лв. с ДДС.
ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН ********** и К.Й.Й.,
ЕГН **********, и двамата чрез пълномощника адв. Петя
Керанова, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 да
заплатят на ЗАД „Булстрад Виена Иншуърс
Груп“, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район Триадица, ул. „Позитано“ № 5
разноски по делото в размер на 337,50 лв., всеки от ищците по 168.75 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен
съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: