Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
..………...2022 г., град Варна
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА
ШИРВАНЯН
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
При участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря Румела Михайлова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 335/2022 г. на АдмС - Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със
седалище Варна на Комисия за защита на потребителите, против Решение № 1121 от 16.12.2021
г. на Районен съд – Варна (ВРС) по АНД № 2263/2021 г., с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № В-0047232/20.07.2020 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра. С отмененото НП на И.С.А. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) за извършено нарушение по чл. 113, ал. 1 от същия закон. С
решението са присъдени съдебни разноски в полза на И.А..
С жалбата се настоява, че съдебният акт на ВРС
е постановен при неправилно приложение на материалния закон и допуснато
нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че мотивите на въззивния съд
противоречат на събраните доказателства. Твърди се, че видно от приложена архивна
справка на дружеството „Бреда 79“ ДЗЗД от системата АПИС, И.А. е вписана като
представляващ и управляващ ДЗЗД „Бреда 79“ към датата на нарушението. Изложени
са доводи, че в НП е посочено, че търговецът не е предприел действия по
удовлетворяване на жалбата и привеждане на стоката в съответствие с договора за
продажба, поради което не става ясно какви факти е приел въззивният съд, че
липсват. Според касатора релевантните факти, обуславящи ангажирането на
административнонаказателна отговорност са описани и установени по безспорен
начин – надлежно предявена рекламация, като търговецът, въпреки констатирания
от негови служители дефект, е бездействал и не е привел стоката в съответствие
с договора за продажба. Изложени са мотиви, че нарушението не може да се
квалифицира като маловажен случай. Искането е да се отмени обжалваното съдебно
решение и да се потвърди НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за две съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност
на претендирания размер на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответникът
– И.С.А., чрез процесуалния си представител в хода на делото поддържа становище
за неоснователност на жалбата и отправя искане за оставяне в сила на обжалвания
съдебен акт като правилен. Претендира се присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният
съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените
становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, които ВРС извежда от събраните по делото доказателства, и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК,
определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на И.С.А. срещу НП № В-0047232/20.07.2020
г. на Директора на РД – Варна при КЗП, с което е наложено административно
наказание „глоба“ на А. в размер на 500 лв. на основание чл. 222а ЗЗП за
извършено нарушение по чл. 113, ал. 1 от същия закон.
Нарушението, според НП, се състои в следното: Във
връзка с жалба от 07.02.2020 г. била направена проверка, при която се
установило, че на 05.12.2019 г. бил извършен монтаж на интериорна врата, която
според потребителя била видимо крива. Крилото на същата имало „изметване“ в
долната и горната част спрямо касата. На 19.12.2019 г. служител на
дружеството–търговец съставил констативен протокол, според който крилото има надлъжното
отклонение от 5 мм, което е в допустимите стойности, описани в БДС стандартите.
Административнонаказващият орган направил заключение, че И.А. е нарушила
разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗЗП – когато потребителската стока не
съответства на договора за продажба, продавачът е бил длъжен да я приведе в
съответствие с договора. За дата на нарушението била приета датата 06.02.2020
г. За установеното нарушение на дружеството бил съставен АУАН на 11.03.2020 г.,
а на 20.07.2020 г. било издадено и НП.
С обжалваното съдебно решение ВРС приема, че АУАН и НП
са издадени от компетентни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Направен е извод, че
при провеждане на административнонаказателното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения, като в НП не са описани фактите, относими към
съставомерните признаци на нарушението. Конкретно е прието, че не са описани
фактите, които задължават търговеца да отстрани несъответствието, както и в
какъв срок, не е посочено дали потребителят е направил рекламация и кога, не е
посочено дали търговецът е отказал изрично удовлетворяването на рекламацията
или не е отстранил несъответствието в едномесечен срок от подаването й. Въззивният
съд посочва, че в НП е отразено, че е представен БДС № 1530, но не се описва
дали стоката е съответна на стандарта или не е. Не са изложени факти защо
административнонаказващият орган приема, че нарушението е извършено на
06.02.2020 г. Според ВРС от фактическото описание не става ясно дали А. е
извършила нарушението, както и не става ясно защо е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лице, което не е съдружник в ДЗЗД.
Въззивният съд приема, че не става ясно и каква е връзката на ДЗЗД „Бреда 79“
към продажбата и монтажа на вратата, съответно към задължението за отстраняване
на рекламацията, както и че не е посочен потребителят, адресът на доставка, за
да бъде индивидуализирана продажбата. По тези съображения ВРС отменя НП.
Обжалваното
съдебно решение е правилно.
Районният съд е извършил цялостна проверка на
обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложими по
препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е обсъдил
доводите на страните, като направените от ВРС се явяват достатъчни за формиране
на крайния извод за наличие на основания за отмяна на НП. В мотивите на
решението е направено изложение на установените фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи. Решението е постановено и при правилно приложение
на материалния закон.
Не са налице касационните основания по чл. 348 НПК за
отмяна на съдебния акт.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ВРС,
като препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК към мотивите на въззивното
решение.
Районният съд правилно с оглед събраните по делото
доказателства приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила
във връзка с описанието на нарушението в НП.
В НП вмененото нарушение не е описано от фактическа
страна, като по никакъв начин не е обоснована датата, която е посочена като
дата на нарушението. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 06.02.2020 г. Не е ясно поради какви причини
наказващият орган приема, че датата, на която представител на ДЗЗД се е явил в
КЗП и е представил документи във връзка с проверката е приета като дата на
извършване на нарушението. Както се посочи, съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП
задължението на продавача да приведе потребителската стока в съответствие с
договора за продажба е в рамките на един месец, считано от предявяването на
рекламацията на потребителя. Тоест релевантният момент за преценка на момента
на извършване на нарушението е кога изтича едномесечният срок от датата на
предявяване на рекламацията В случая от НП не става ясно въобще кога като дата наказващият
орган приема, че е предявена рекламацията от потребителя.
В допълнение на съображенията за извода за неяснота на
причините, поради които като дата на извършване на нарушението е приета 06.02.2020
г., е и фактът, че в съставения Констативен протокол от 06.03.2020 г. е налице
противоречие, защото месецът, в който е посочено, че е съставен въпросният
протокол, е поправен от 02.2020 г. на 03.2020 г. Със същия се установява, че на
06.02.2020 г. представител на ДЗЗД е представил в КЗП становище от ДЗЗД,
гаранционна карта, указание за експлоатация и Констативен протокол от
19.12.2019 г.
В наказателното постановление не са изложени съображения
за изтичане на срока за удовлетворяване на рекламацията по чл. 108 и чл. 115
ЗЗП или за неправомерно изначало отказано удовлетворяване на рекламацията. С
разпоредбата на чл. 108 ЗЗП /отм./ е въведена оборима законова презумпция. Според
нея всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което
се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало
при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на
естеството на стоката или на характера на несъответствието. В случая наказващият
орган не посочва в НП въобще датата на предявяване на рекламацията, която
намира, че неправилно не е удовлетворена, както и конкретния договор за
продажба.
Във връзка с твърдението на наказаното лице, че
отклонението на крилото е минимално – 5 мм, и е в допустимите стойности,
описани в БДС, в НП е посочено само, че според представеното БДС EN 1529 няма
такова отклонение от 5 мм. По отношение на БДС EN 1530, не е посочено какво
приема наказващият орган. Цитирано е само какво съдържа въпросният БДС и е
препратено към стр. 5, таблица 1. Препратката касае Клас на допуск от 0 до 4,
като за всеки един клас на допуск има различни интервали на допустими
отклонения, като не става ясно защо примерно административнонаказващият орган
не приема, че процесното отклонение на вратата попада сред Клас на допуск 3 или
4. По отношение на БДС EN 1530 няма въобще яснота какво е приел
административнонаказващият орган. Не е
обосновано в НП и не става ясно защо наказващият орган приема, че е налице
несъответствие на вратата на договора за продажба, респ., че предявената
рекламация е основателна и че наказаното лице не е привело вратата в
съответствие с договора за продажба.
В административнонаказателното производство пълното
описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение
за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване
относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с констатацията
за извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички
относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова. Не
само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася
до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна
отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
самостоятелно основание за отмяна на съответното НП.
При ангажиране административнонаказателната
отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, последното
следва да е описано с неговите белези, както от субективна, така и от обективна
страна. От обективна страна, административното нарушение се характеризира,
както с предмета на нарушение, така и с формите на изпълнителното деяние на
същото, съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 ЗАНН.
Точното и безспорно доказване на обективния признак на административното
нарушение във формата, в която действително се е осъществил в обективната
действителност, е от значение не само за защитата на дееца, който има право да
научи какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед
на спазването на принципа на законност.
Касаторът
неоснователно поддържа, че правилно е определено наказаното лице.
Според архивната справка за ДЗЗД „Бреда 79“ от
системата АПИС, И.С.А. е посочена като „управител, управляващ“ към 26.03.2019
г., към 21.05.2019 г., а към 12.03.2020 г. като „управител, управляващ“ е посочен
И.М.М.. Наказателното постановление е издадено на 20.07.2020 г.
От представения пред въззивния съд Договор за
гражданско дружество от 21.05.2019 г., съдружници в „Бреда 79“ са „Каноас“ ЕООД
и „ОЛ 88“ ЕООД. И двете дружества се представляват от И.С.А.. Според Раздел ІV,
чл. 12 дейността на дружеството се води с взето решение с мнозинство на
гласовете, като съгласно и чл. 13 всеки съдружник (т.е. всяко от двете
дружества) е упълномощен да управлява и представлява дружеството пред трети
лица.
С обжалваното пред ВРС наказателното постановление е
ангажирана административнонаказателната отговорност на И.А. в качеството й на
физическо лице. От НП, както правилно е установил въззивният съд, не става ясно
защо е ангажирана административнонаказателната отговорност на лице, което не е
съдружник в ДЗЗД. Тези факти не се установяват от представената с касационната
жалба справка на ДЗЗД „Бреда 79“ от системата АПИС. След като съдружниците
представляват въпросното ДЗЗД, при извършено нарушение от ДЗЗД, то
административнонаказателно отговорно е всяко едно от двете дружества, участници
в ДЗЗД.
Освен това, както се посочи, доколкото не е ясно защо
наказващият орган приема, че нарушението е извършено на 06.02.2020 г.,
обстоятелството, че към тази дата И.А. е посочена като „управител, управляващ“ на
ДЗЗД „Бреда 79“ е без значение.
Правилно ВРС приема и че от НП не става ясно имало ли е рекламация и на коя
дата е направена. Необходимостта от изрично посочване кога наказващият орган
приема, че е предявена рекламация в случая е обосновано от обстоятелството, че
към административната преписка са приложение както Разписка №5 от 09.12.2019 г.,
така и Разписка № 18 от 31.01.2020 г., за входирани от Р.П. рекламации спрямо Врати
Експерт относно „интериорна врата – крилото на вратата е криво, установено е по
време на монтажа“ и „инт. врата Gradde – вратата е крива в горната и
долната част крилото не прилепва добре към касата“. Тоест не става ясно коя
рекламация приема наказващият орган, че неправилно не е удовлетворена, респ. не
е ясна и датата, на която органът следва да приеме, че е извършено нарушението
от страна на ДЗЗД.
В хода на касационното производство са настъпили
промени в нормативната уредба. С приемането на Закона за предоставяне на
цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), обн. в Държавен вестник бр. 23 от
19.03.2021г., който е в сила от 01.01.2022 г. както посочената нарушена
разпоредба на чл. 113 ЗЗП, така и приложената санкционна норма на чл. 222а ЗЗП
са отменени. Аналогични на тях са разпоредбите на чл. 34 и чл. 70 от новия
ЗПЦСЦУПС. В § 9 от ПЗР на ЗЗП обаче е предвидено, че висящите съдебни
производства по дела, образувани по реда на глава пета, раздел II „Гаранция на
потребителската стока“ (вкл. и чл. 113) и раздел ІІІ „Рекламации“ на Закона за
защита на потребителите, се довършват по реда на този закон. Наред с това в §
11 от ПЗР на ЗПЦСЦУПС е посочено, че този закон влиза в сила от 1 януари 2022
г. и се прилага за договори за продажба на стоки, сключени след тази дата.
Анализът на тези разпоредби сочи, че настоящето производство следва да приключи
при приложението на ЗЗП, тъй като се касае за неизпълнение на задължение по чл.
113, ал. 1 ЗЗП във връзка с договор за продажба на стока, сключен преди
01.01.2022 г., както и предвид това, че в случая става въпрос за
административнонаказателно производство по реда на Глава
единадесета Административнонаказателни разпоредби. Следва да се посочи,
че дори да се приеме, че са приложими нормите от ЗПЦСЦУПС, то същите не се
явяват по-благоприятен закон, доколкото не е променено задължението по чл. 113,
ал. 1 ЗЗП, а и предвидената глоба е в същия размер.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски от
ответника по касация на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН следва да му
се присъди сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във
вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1121 от 16.12.2021 г. по АНД № 2263/2021 г.
на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Комисията за защита на
потребителите да заплати на И.С.А. с ЕГН ********** сумата в размер на 300
(триста) лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.