№ 10447
гр. С, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110163800 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК **** срещу Х. Б. Л., ЕГН:
********** и С. Б. Л., ЕГН: **********. Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на доставена топлинна
енергия, извършено дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на
цената.
Ищецът претендира да е титуляр на вземания за сумата 3289,79 лв., представляваща
стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес: гр.
С, ж.к. Н, бл. 266 вх. Б, ет. 2, ап. 29 с аб. № 125196, сумата от 522,41 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
22.10.2021 г. и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
09.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за главница, както и за сумата в
размер на 23,16 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение
за периода от месец 10.2018 г. до месец 04.2020 г., сумата от 4,68 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021
г. и и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането за главница. Претендира, че всеки от ответниците
дължи заплащане на по ½ от задълженията както следва:
1/ Х. Б. Л., с ЕГН: ********** – сумата от 1644,90 лв., представляваща ½ от общата
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
имот с адрес: гр. С, ж.к. Н, бл. 266 вх. Б, ет. 2, ап. 29 с аб. № 125196, сумата от 261,20 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
1
15.09.2019 г. до 22.10.2021 г. и и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за главница, както и сумата
в размер на 11,58 лв., представляваща цената за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от месец 10.2018 г. до месец 04.2020 г., сумата от 2,34 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 22.10.2021 г. и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за главница;
2/ С. Б. Л., с ЕГН: ********** - сума за консумирана топлинна енергия в размер на
1644,89 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 261,21 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г. и и законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането за главница, както и сумата в размер на 11,58 лв., представляваща
цената за извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 10.2018 г. до
месец 04.2020 г., сумата от 2,34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г. и законна лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането за главница.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от третото лице помагач. Поддържа, че
съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Б. Л., с
който оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва ответникът С. Л. да е
потребител на ТЕ, да е доставена топлинна енергия, имотът и сградата да са топлоснабдени,
като твърди, че нито ответниците, нито техния наследодател дължат суми на ищеца.
Оспорва дължимостта на вземанията и за лихви. Възразява за погасяване по давност на
вземанията за лихви.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Х. Б. Л..
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК **** не оспорва
2
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са субективно съединени искове за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150
ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия. От Заповед №
РД-41-2628/26.11.1986 г. на Столичен Народен съвет – Изпълнителен комитет се установява,
че процесният недвижим имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. С, ж.к.
„Н“, бл. 266, вх. Б, ет. 2, е предоставен като обезщетение на Р. А. Л. срещу отчужден имот.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № РНД22-УФ01-228/3/17.02.2022 г., издадено
от СО-Район „Н“ Р. А. Л. е починала на 01.12.2019 г., като е оставила за свои наследници по
закон синовете си – ответниците С. Б. Л. и Х. Б. Л.. Предвид настъпилото универсално
правоприемство ответниците са придобили в съсобственост при равни квоти по 1/2 идеална
част всеки правото на собственост върху жилището. Въз основа на така установените
обстоятелства съдът намира за доказано в производството, че за периода от 01.05.2018 г. до
30.11.2019 г. наследодателя на ответниците – Р. Л. е била собственик на имота, а за периода
от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г. - ответниците при равни квоти , доколкото не се твърди и
не се установява да е налице обстоятелство, изключващо придобиване на имота като
еднолична собственост от Р. Л. и/или разпореждане със същия както от нея до смъртта й,
така и от нейните правоприемници след придобиването му по наследство преди или в
рамките на процесния период.
Предвид посоченото С. Б. Л. и Х. Б. Л. са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153 ЗЕ
за топлоснабдения имот - апартамент № 29, находящ се в гр. С, ж.к. „Н“, бл. 266, вх. Б, ет. 2,
с аб. № 125196 в рамките на част от процесния период от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г., а за
периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2019 г. клиент е била Р. А. Л. като собственик, а С. Б. Л. и
Х. Б. Л. като нейни наследници са придобили задълженията, възникнали в нейния
патримониум до смъртта й.
Потребителите като страна по правоотношение с топлопреносното предприятие по см.
на чл. 150 ЗЕ дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на
отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на
3
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер,
монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за
измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и
заключение на съдебно-техническата експертиза. От отговора на задача 2 от заключението
на вещото лице се установява, че в рамките на процесния период за имота е доставена
топлинна енергия само за БГВ, като е извършвано начисление на топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация. За имота в рамките на процесния период топлинната
енергия е изчислявана на база „служебен отчет“ за двама потребители, поради липса на
технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. Вещото лице е установило, че
за процесния период ФДР е съставила изравнителни сметки, като дяловото разпределение и
остойностяване на потребена ТЕ за процесния имот са в съответствие с действащите
нормативни изисквания и цени на ТЕ. Според вещото лице общият разход за топлинна
енергия за процесния имот за процесния период е в размер на 3185,66 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислено
коректно. Неоснователни са оспорванията на особения представител на ответника С. Л. по
отношение извършеното дялово разпределение от третото лице помагач. Съгласно чл. 139б,
ал. 1 ЗЕ право и задължение на клиентите в сграда - етажна собственост е да изберат лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение.
Редовността на начина на формиране на волята на етажните собственици се съобразява по
реда на приложимия закон по регулиране на отношенията между етажните собственици,
поради което косвен контрол на същите в рамките на настоящото производство не може да
бъде извършен и същите следва да се считат за обвързващи всички етажни собственици, вкл.
ответниците. Етажните собственици /каквито са ответниците/ не следва да се ползват от
ненадлежно изпълнение задълженията им да формират и изразят валидно воля във връзка с
отчитане и разпределение на топлинната енергия. В случая се установява от заключението
на вещото лице, че именно участващото в качеството на трето лице – помагач юридическо
лице е извършвало фактическото отчитане и разпределението на енергията в рамките на
процесния период и тези действия са извършени при спазване от негова страна на
нормативната уредба. Неоснователни са оспорванията на особения представител на
ответника С. Л. и по отношение размера на доставената топлинна енергия и нейното
остойностяване, тъй като видно от заключението на вещото лице извършените отчитания и
начисления са извършени надлежно. При определяне дължимата цена следва да се съобразят
не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена, съдът кредитира данните на СТЕ, според която стойността на потребената
4
топлинна енергия за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е 3185,66 лева.
Поради това и за ответниците е възникнало задължение да заплатят установените
задължения за ТЕ в размер от общо 3185,66 лева (или по 1592,83 лв. за всеки), като за
разликата над този размер до пълния размер на претенцията за главница за топлинна енергия
от 3289,79 лв. не се установява възникване на вземане в полза на ищеца.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, таксите
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Следователно всеки от ответниците дължи и припадащата му се според идеалните части в
съсобствеността, респ. наследствените права, сума за стойност на извършената услуга за
дялово разпределение в размер на общо 23,16 лева, или по 11,58 лева всеки.
Не се установяват конкретни плащания на задълженията в така установените им
размери, поради това съдът приема, че вземанията са валидно възникнали и не са погасени
чрез плащания.
По възражението за изтекла погасителна давност:
С отговора на исковата молба, депозиран само от особения представител на ответника
С. Л., е направено възражение за изтекла погасителна давност, което следва да бъде
разгледано с оглед извода за възникване на вземанията за главница. С оглед разпоредбите на
чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г.
по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по
смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на
установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностният срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.).
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
09.11.2021 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответниците топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., а за останалите
месечни задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете
5
всички останали вземания за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. са дължими. При
съобразяване данните за изравнителните сметки и заключението на СТЕ, съдът на
основание чл. 162 ГПК определя размера на непогасеното по давност вземане спрямо
ответника С. Л. за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. на сумата 1473,48 лева, до който
размер предявеният срещу него иск за стойност на топлина енергия следва да бъде уважен,
Искът срещу този ответник следва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния
установен по делото размер от 1592,83 лева поради погасяване по давност на вземанията, а
за разликата над 1592,83 лева до пълният предявен размер – 1644,90 лева – като недоказан.
Ответникът, който не е направил възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, следва да заплати сумата в размер от 1592,83 лева съобразно притежаваните от
него права в съсобствеността на топлоснабдения имот, а за разликата до пълния предявен
размер от 1644,90 лв. искът срещу този ответник следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Вземанията за стойност на услугата дялово разпределение не се установява да са
периодични и същите не се погасяват с кратката тригодишна давност.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година,
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването
им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция с оглед
установените дати на издаване на общите фактури /31 юли/ се явяват неприложими в
случая, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до
ответниците.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение
също е неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това
задължение, поради което, за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен
от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на
6
дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете. като ответникът С. Л. следва да заплати
594,64 лева /с оглед извършване на разноските за особения представител само по
предявените срещу него искове/, а ответникът Х. Л. - 231,30 лева от общо разноски за
производството – 1045,60 лева. Ищецът следва на основание чл. 77 ГПК да довнесе
държавна такса в размер на 76,80 лева.
Ответниците имат право съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенциите. В производството такива не се претендират и не се
установява да са сторени, поради което и не следва да бъдат присъждани на ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Б. Л., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Н“, бл. 266, вх. Б, ет. 2, ап. 29
да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК **** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 1592,83 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес: гр. С, ж.к. „Н“, бл. 266, вх. Б, ет. 2, ап. 29 с
аб. № 125196 и сумата 11,58 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите, както и сумата 231,30 лева - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1592,83 лева до пълния
предявен размер срещу този ответник – 1644,90 лв. и исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 261,20 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 22.10.2021 г. и за сумата 2,34 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018
г. – 22.10.2021 г.
ОСЪЖДА С. Б. Л., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Н“, бл. 266, вх. Б, ет. 2, ап. 29
да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК **** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 1473,48 лв., представляващи незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес: гр. С, ж.к. „Н“, бл. 266, вх. Б, ет. 2, ап. 29 с
аб. № 125196 и сумата 11,58 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата 594,64 лева - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1473,48 лева до
пълния предявен размер срещу този ответник – 1644,89 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
30.06.2018 г., включително и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
7
лихва в размер на 261,20 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. - 22.10.2021 г. и за сумата 2,34 лв., мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 22.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК **** да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в размер на 76,80 лева в едноседмичен срок от
съобщението.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ООД с ЕИК **** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8