Решение по дело №1291/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е     №

град Р у с е, 20. 01. 2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                        Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

                        заседание на 19.12.2019год., в състав:

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

                        при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

                        разгледа докладваното от съдията АНД N 1291

                        по описа за 2019 год. на Русенски районен съд

                        и за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от В.В.П., ЕГН:**********, срещу НП №19-1085-001532/2019г. на  началник на сектор ПП при ОДМВР – Русе, с което за две нарушения на: чл.20 ал.1, чл.100 ал.1, т.1 от  ЗДП, на основание чл.185 и чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП са му наложени следните административни наказания “глоба” в размер на: 20лв. и 10лв.

            Жалбоподателят ата в жалбата си излага съображения за неправилност на НП. Процесуалният му представител моли същото да бъде отменено като неправилно.

            Наказващият орган не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            РРП не взема становище по жалбата.

          Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. 

            На 23.05.2019 г. св.Ч., мл. автоконтрольор, съставил акт срещу жпод.П., затова че на 23.05.2019год., около 10.20ч., на бул.”Родина” №80, до автомивка „Престиж”, управлявал газокар”FORKLIFT SPQD25”, собственост на ф-ма „Приста Комерс” ООД, като допуснал следните нарушения: 1. Не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал, вследствие на което се отклонил в ляво по посока на движението и блъснал паркирания л.а. „Фолксваген”, с ДК № Р 1066КА. Били причинени имуществени вреди по двете ППс. 2. Не носел контролния талон от свидетелството за управление. Св.Ч. след като установил автора на нарушението, за свидетел по акта вписал водача на пострадалия автомобил – св.П.П.. Бил съставен протокол за ПТП и  акт, с който св.Ч. обвинил жпод.П. за нарушения на чл.20 ал.1, чл.100 ал.1, т.1 от  ЗДП. Впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган наложил горепосочената санкция.

От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства,  съдът прави следните правни изводи:

Изложената в акта и наказателно постановление фактическа обстановка, въз основа на която св.Ч. преценил, че се касае за нарушения на  чл.20 ал.1, чл.100 ал.1, т.1 от  ЗДП е неправилно установена:

На първо място в акта и наказателното постановление неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението: на бул.”Родина” №80, до автомивка „Престиж”. В разпита си св.Ч. заявява, че не може да каже, дали мястото, на което бил паркиран пострадалия автомобил „Пасат” „е път от републиканската мрежа, нито какъв”. В изготвената от него докладна записка потвърждава, че „мястото на настъпване на ПТП е с отворен достъп и обществено ползване…”   Водачът на пострадалия автомобил – св.П. потвърждава, че не знае дали мястото където бил паркирал „е път, но там се движат камиони, автомобили постоянно…”  Така събраните доказателства по категоричен начин опровергават, че нарушението е станало на  бул.”Родина” №80. Установява се, че мястото е територия, стопанисвана от „Приста Комерс” ЕООД, в която жпод.П. изпълнявал трудовите си функции като водач на газокар ”FORKLIFT SPQD25”. От показанията на св.П. се установява и друг механизъм на причиненото ПТП. Същият твърди,че водачът на газокара бел натоварен с палети, над нивото на очите му и при завой надясно, същият блъснал паркирания автомобил. Така установената фактическа обстановка няма нищо общо с тази, отразена в акта и наказателното постановление и е неотносима към посоченото юридическо изражение на обвинението – чл.20 ал.1, вр.чл.185 от ЗДвП.

По гореизложените съображения актът и наказателното постановление се явяват неправилно в тази си част – неизяснена фактическа обстановка и от там неправилно приложение на материалния закон, което налага тяхната отмяна

 

По пункт 2 от наказателното постановление:

Жпод.П. е санкциониран за това, че не носел контролния талон от свидетелството за управление, задължение предвидено в чл.20 ал.1 от ЗДвП. Установи се обаче, както и св.Ч. посочил, че жпод.П. е наказан за нарушение при управление на  газокар”FORKLIFT SPQD25”, собственост на ф-ма „Приста Комерс” ООД. По делото са приложени писмени доказателства – свидетелство за правоспособност и удостоверение за професионално обучение, доказващи правото на наказания да управлява процесното ППС. Събраните в хода на съдебното следствие доказателства сочат, че в случая жалбоподателят е бил на работа, а управлявания от него газокар е бил в работен режим, при което обичайно не е носел в себе си свидетелство за управление. Съгласно чл. 2 от Наредба № 1/10.04.2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията, тази наредба не се прилага за придобиване на правоспособност за управление на електрокари и мотокари, движещи се по пътищата в Р. Б., като за управление на електрокари и мотокари по пътищата в Р. Б. се прилага изискването на чл. 156 от ЗДвП –съгласно чл. 2, ал.2 от ЗДвП. В чл. 156 от ЗДвП поставя изискването водачът да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на МПС от която и да е от категориите по чл. 150а от ЗДвП, за да придвижва самоходна машина по пътищата. Предвид чл. 156 от ЗДвП, водачът в случая има задължение да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на МПС от която и да е от категориите по чл. 150а от ЗДвП, но не и задължение за носене, предвид цитираната от административно наказващия орган санкционна разпоредба с глоба от 10 лева се наказва водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Цитираната от наказващия орган разпоредба се отнася само за водачите на МПС и като санкционна такава не може да се тълкува разширително и прилага и по отношение на водачи на самоходна машина, както са процедирали в случая и актосъставителя и АНО.

Ето защо поради всички тези съображения НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1085-001532/2019г. на  началник на сектор ПП при ОДМВР – Русе, с което за две нарушения на: чл.20 ал.1, чл.100 ал.1, т.1 от  ЗДП, на основание чл.185 и чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, на В.В.П., ЕГН:**********, са наложени административно наказания “глоба” съответно, в размер на 20лв и 10лв.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Русенски административен съд в 14-дневен срок,  от съобщаването му на страните.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………