П Р О Т О К О Л № 191
гр.
Пловдив, 14.05.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МИТЕВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при участието на съдебния секретар Елеонора
Крачолова и в присъствието на прокурора
Светлозар Лазаров сложи за разглеждане ВЧНД
№ 185 по описа за 2020 год., докладвано от член-съдия Милена
Рангелова
На именното повикване
в 10:00 часа се явиха:
Съобразно Заповед № 40/23.03.2020
г. на Председателя на Апелативен съд – Пловдив за разглеждане на наказателни
дела със задържани лица при установено наличие на техническа възможност за
осъществяване на видеоконферентна връзка чрез „Skype“ в местата, където са
настанени тези лица. Такава техническа възможност е налицe, както в Апелативен
съд - Пловдив, така и в Ареста - гр. Пловдив, където понастоящем се помещава
обвиняемият. Ето защо и настоящото съдебно заседание ще протече посредством
осигуряване на неговото присъствие чрез осъществяване на видеоконферентна
връзка с АРЕСТА - П..
Жалбоподателят
- обвиняемия Й.З.Т.
не присъства в съдебната зала.
Явяват се защитниците му – адв.
К.Н. и адв.С.Л., упълномощени от по-рано.
Производството е по реда на чл.
65 ал. 7 и ал. 8 от НПК. Образувано е по частна жалба на адв. К.Н., защитник на
обвиняемия Й.Т., против определение по ЧНД № 713/2020 г. на Окръжен съд -
Пловдив, с което е оставено без уважение искането на защитата за изменение на
мярката за неотклонение на обвиняемия Т. от “Задържане под стража“ в по-лека.
Обвиняемият Т. бе запитан от съда
дали желае да участва в съдебното заседание чрез осъществената „Скайп“ връзка с
АРЕСТА - П..
Съдът уведоми обвиняемия Т., че в
залата присъстват защитниците му адв. Л. и адв. Н. за разглеждане на частната
жалба.
Обвиняемият Т.: Ще присъствам в
съдебното заседание, което разбирам, че трябва да се води посредством
видеоконферентна връзка чрез „Скайп“. В момента не се чува много добре.
АДВ. Н.: Ако седне, може би ще
чува по-добре.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Благодаря,
по-добре чувам седнал. Знам за какво е днешното съдебно заседание пред съда –
защото искам от съда да бъда освободен, да си отида при семейството. Не
възразявам относно участието ми в съдебното заседание чрез видеоконферентна връзка
по „Скайп“.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на
делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на
делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Да се даде ход на
делото.
Съдът след съвещание намира, че
са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от
съдията-докладчик.
Разясниха се на страните правата
им по чл.274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания. Не правя отводи към състава на съда.
АДВ. Н.:
Нямаме искания. Няма да сочим нови доказателства. На правим отводи към състава
на съда.
АДВ. Л.:
Нямаме искания. Няма да сочим нови доказателства. На правим отводи към състава
на съда.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Т.: Нямам отводи и нови искания.
Съдът
след съвещание и като взе предвид становището на страните,
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД
НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. Н.:
Уважаеми апелативни съдии, както аз, така и колегата Л., сме направили подробни
пледоарии в защита на нашата молба обвиняемият Т. да бъде освободен с по-лека
мярка за неотклонение, която считаме, че по адекватност е „Домашен арест“.
Написал съм недълга, но, според мен, изчерпателна жалба, която поддържам, срещу
първоинстанционното определение. Както съм посочил в тази жалба, атакуваме
обжалвания акт от формална страна и задето съдът не ни даде аргументиран
отговор на нашите подробни, а в някои части, бих казал, дори детайлни
възражения.
Оставаме
с впечатление, че единствено тежестта на обвинението е в основата на
първоинстанционния съдебен отказ. Разбира се, Т. е обвинен в едно от
най-тежките престъпления от каталога на Наказателния кодекс, но, изтъквайки
пред първата инстанция и във въззивната ни частна жалба съображения във връзка
с това, считаме, че както неговата лична обществена опасност, така и тази на
самото деяние, макар да могат да бъдат свързани с тежестта на обвинението, а
оттам – априорно оценени като високо обществено опасни, не са с тази величина,
която прави невъзможно Т. да бъде освободен с „Домашен арест“. Дори глаголът
„освобождавам“, не е напълно коректен в този случай, защото, както е
всеизвестно, и в теорията, и в съдебната практика е възприето „Домашният арест“
е пар екселанс ограничаване на свободата на обвиняемия и е по-меката
алтернатива, свързана с изолацията му от обществото, а оттам – с превенция по
отношение на релевантните опасности да се укрие или да извърши престъпление.
Изтъкнали
сме и продължаваме да настояваме за правотата си в това отношение, че Й.Т. не е
престъпник. Той не е онзи криминален фактор, който в условия на по-мека мярка
за неотклонение реално би се укрил или би извършил престъпление. Вярно е,
изключително предпазливи сме и се отнасяме с респект към труда на държавното
обвинение по отношение на правната квалификация на деянието. Допускам, че сега,
когато все още продължават действията по разследване с действително пълната
палитра от способи и средства на НПК, бихме могли да стигнем до някакъв по-мек
вариант, но в рамките на тази квалификация, без друго вече е добре известно,
аргументирано с факти и с доказателства по делото, че Й.Т. наистина се е
отбранявал, бидейки нападнат от двамата пострадали.
Отново
казвам, че от този факт не извличаме непременно в този процесуален момент
аргументация за друга правна квалификация, но това свидетелства за психическото
отношение на дееца към извършеното и то не разкрива образа на онзи опасен
извършител, който би посегнал реално да рецидивира в тази посока. Т. е с
чудесна образцова характеристика и като личност, и като съпруг и баща, и като
трудово зает отдавна човек. Не е осъждан. Да, според нас, леко екзотично съдът
прие, че свидетелство за реалната опасност да извърши престъпление е фактът, че
това деяние с използване на огнестрелното оръжие, е недълго, след като е
придобил разрешително за това оръжие, но ние го свързваме единствено с
житейската ситуация, защото изненадите, които може да поднесе животът, са далеч
повече от тези, които можем да си въобразим. Не бива да се преекспонира и
фактът, че на мястото, където е извършено деянието, той е отишъл въоръжен. Това
е законно притежавано оръжие, дадено с основния по закон аргумент – за
самоохрана, каквато той в назрелия конфликт между страните в този трагичен
казус е имал основание да вижда, да вижда нужда от това. Вярно е, че неговото
твърдение, че е бил нападнат с нож, не е намерило подкрепа в доказателствата на
делото, но също така е вярно, че той не е бил никога напълно уверен в това, за
сметка на което е доказано, че в един момент наистина е бил нападнат с голяма
ламарина, която ние свързваме с част от кафе-машините, които там са били
складирани. За това свидетелства и единственият очевидец, който не е очевидец,
уви, на цялата, макар и кратковременна ситуация, но е очевидец на възлов
момент, според който действително Т. е бил нападнат от двамата, били се
сборичкали и единият от двамата му нападатели – пострадали по делото, е държал
в ръцете си тази ламарина. Забележете, много ви моля, нещо, на което ние
акцентираме, че мястото, от което са възпроизведени изстрелите, в това число и
смъртоносните, е топик за самия Т., а двамата му съперници в този двубой са се
намирали на изхода за спасителното му бягство. Каквато и да е правната
квалификация, е ясно, че Т. се е борил за живота си. Всичко това, разгледано
целокупно и най-вече в контекста на неговата наистина образцова да момента
личност, считаме, че в достатъчна степен компрометира реалността на двете
релевантни опасности по такъв начин, че една по-лека мярка за неотклонение,
като ДОМАШЕН АРЕСТ, би била достатъчна процесуална репресия, гарантираща
изпълнението на мерките за неотклонение.
Съвсем
отделен, разбира се, че е периферен въпрос, затова и последно го засягам, но не
е никак маловажен от житейска гледна точка и за семейството на Й.Т., една
такава мярка за неотклонение ще му даде възможност да работи от дома си,
организирайки бизнеса, който в момента е разкостен, за да може да осигурява
семейството си, да осигурява доходи и в крайна сметка, при един неблагоприятен
развой на наказателния процес срещу него, да е в състояние да плати дължимите
обезщетения, заявка за което вече е ясно, че има, а и угрозата да загуби
семейството му имуществото си също е реална. Считаме, че домашният арест би бил
наистина справедлив процесуален отговор на личността на Т., на деянието му, на
ситуацията и на обстоятелството, че той от първия миг след извършване на
деянието до настоящия момент неотклонно говори едно и също нещо, що се отнася
до съществените неща – човек, който веднага след деянието е искал да се предаде
в полицията и по съвет на неговия сподвижник тогава, вместо това се е обадил на
112. Още от първите му думи пред дошлите на място полицаи до ден днешен той
говори едно и също. Никога не се е отклонявал от това и, повярвайте, никаква
адвокатска намеса не е в състояние да компрометира очевидната искреност на това, което говоря. Затова ви моля да
проявите разбиране с присъщата на съда мъдрост да проявите и да отсъдите в
полза на нашата молба. Благодаря ви!
Адв. Л.:
Уважаеми апелативни съдии, както виждате и аз като първоначален защитник и след
това адв. Н., като по-късно включил се към екипа на защитата, както и самият
обвиняем Т., положихме здрав процесуален разум и дори първоначалното производство
по чл.64 НПК ние не направихме въззивно обжалване. Такова искане по чл.65 НПК
правим едва на един по-късен етап от досъдебното производство, когато изчакахме
да се събере минимум от експертизите, свидетелски показания и други гласни и
писмени доказателства.
Това ни
даде и насока да жалим мярката за неотклонение с искане за промяната й в
по-лека, основната ни претенция е за домашен арест и да ни бъде дадена
възможност да се запознаем със събраните по делото доказателства до настоящият
момент. Както отбеляза и колегата Н.,
чиято пледоария и жалба поддържам изцяло, ние като защитници имаме своите
основания да се надяваме, че може да се мисли в един момент по правилното
приложение на материалния закон, тъй като сегашната квалификация и
първоначалната такава, към която е привлечен нашият клиент, считаме, че в нея
има някои моменти, в които е разколебана като обвинение. Безспорно е, аз
присъствах на следствен експеримент, че работното помещение, в което се е
състоял целият инцидент е задръстено от кафе - машини, палети с кафе, всякакви
такива високо наредени палети, с различни видове предмети и стоки по тях, които
направо правят едни съвсем тесни коридори като пространство, толкова тесни, че
в някои от тях не можах да вляза чисто физически, поради по-големите си
габарити. Така че, в един такъв коридор тогава е бил заклещен Т. от двамата
пострадали, за които се събраха доказателства по делото, че са здрави
физически, единият бивш *** от служба „***“, другият – активен ** и Т. наистина
не е имал друг избор, освен да използва огнестрелното оръжие, което както
правилно отбеляза адв. Н., му е дадено за самоохрана и за да му бъде дадено,
съответно са преценени, че са налице законовите изисквания и Т. не е личност с
висока стенен на обществена опасност.
Така че, на
тази база ние считаме, че има възможност за преоценка на досегашните съдебни
актове и промяна на мярката за неотклонение на обвиняемия от „задържане под
стража“ в „домашен арест“. Извън изнесените от адв. Н. факти като семейно
положение, характеристични данни, трудова ангажираност, бих Ви помолил да
отчетете и психичното състояние на Т., който страда от паник атаки, за което
има обилни доказателства, отразено е във съдебно медицинската документация,
събрана по делото в съдебно-психиатричната експертиза, които особено се
засилват в условията на ареста. Често се буди с болки в гърдите, не може да
диша, не може да се контролира. Думка по вратата на надзирателите да му
отворят, но те по разбираеми причини няма как да го пуснат на чист въздух. Пие
силни лекарства за това и въпреки всичко, продължава да е с постоянно чувство
на тревожност. Аз бях онзи ден при него в ареста и видях как пред мен получи
такъв пристъп и почва да се задушава и не може да диша. Така че на база всичко,
което говори колегата защитник и което аз споменах считам, че една мярка за
неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ няма да възпрепятства по никакъв начин събирането на
доказателства. На практика свидетелски показания няма откъде да бъдат взети
повече, тъй като преки очевидци няма. Няма опасност Т. по някакъв начин да
повлияе на обективното събиране на такива. Остава да се правят единствено
експертизи, върху които той няма как да влияе. Както колегата Н. отбеляза,
бизнесът му вече е в критично състояние. Той от вкъщи би могъл поне някакъв
контрол и ръководство да организира и на последно място би спомогнало за
неговото физическо и психологическо здраве, тъй като в домашни условия тези
пристъпи, които получава, биха били по-лесно преодолени, а и човек в позната
обстановка би се чувствал безспорно психически много по-добре.
В този
смисъл моля за Вашето определение, с което да ревизирате първостепенното такова
и да поставите по-лека мярка за неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ, за което и аз
пледирам. Благодаря Ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й.З.Т. (за лична защита): Цял живот съм бил честен и
почтен човек. От ’97-ма година започнах да си
изграждам живота със съпругата ми, която не ми би беше тогава съпруга още, а
приятелка. Никога не съм имал проблеми с органите на реда. Притежавам законно
оръжие за самоотбрана. В склад бях нападнат от двама души – единият е мой
съдружник, другият е мой работник. Беше
моят съдружник там, синът.
Моля, ако
е възможно, да ми смените мярката, понеже имам здравословни проблеми. От около
2 години получавам паник-атаки. Те са свързани с това, че когато имам пристъп,
не ми стига въздухът, тялото ми започва да трепери и не мога да си намеря
място, ако стоя на едно място.
Когато
бях навънка, решението на това беше единствено, като правих разходки из
квартала. Обикалях, обикалях квартала и и по този начин ми се регулираше
дишането. Случвало да се да бъдем на почивка и да сме отказвали резервацията,
защото стаята ми беше тясна. На следващата сутрин, аз се почувствах много зле,
тръгнах да се разхождам, обаче не можах да се оправя и се наложи да си тръгнем.
Основната
причина да искам изменение на мярката за неотклонение е, че понеже мен, като ме
няма, няма кой да ми върши работата. Бих казал, че всичко вече е унищожено.
Моята работа е специфична. За нея трябва да има едно доста така дълго обучение.
Аз от 2005г. работя тази работа и мога да кажа, че съм доста така добре
навлезнал в машините. Моята работа може да се върши и по телефона. Така че
принципно, аз ако съм вкъщи, мога да работя и по телефона да им казвам какво да
правят. Това е основното. Когато ме няма мен, няма кой да я върши тази работа,
защото машината, не е само да я избършете и да я заредите, а има още куп
ремонти, които трябва да се направят. Основно аз съм си движил нещата, докато
бях навънка. Това е като цяло. Чувах,
когато говориха моите адвокати, днес на делото. Разбира се, че поддържам това,
което те говориха в днешното съдебно заседание.
АДВ. Л.:
С Ваше разрешение, имам в 11 без 15 ч. дело в районен съд и се налага да
напусна залата.
Адвокат
Л. в 10.30 напусна съдебната зала.
ОБВИНЯМИЯТ
Й.З.Т.
(продължава за лична защита): Искам да кажа следното нещо. Аз бях нападнат от
тези двама души. Чудя се какво бих направил в случая, аз не виждам друг начин.
Съжалявам за това, което се случи, но аз нямах избор. Аз знам историята на тези
хора. Мога да кажа, че единият човек е престъпник, дори и убийство има.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, аз ще се опитам да бъда по-кратък и лаконичен. В
това производство не е предмет на обсъждане и на анализ правната квалификация
на извършеното деяние, предвиденото обвинение и т.н., какъвто укор забелязах
тук при пледоарията на защитата. Дали има неизбежна отбрана, превишаване
пределите й или не и всички детайлни във връзка с правната квалификация на
деянието, не са предмет на настоящото производство. Считам жалбата за
неоснователна и ще ви моля да я оставите без уважение, а определението на
Пловдивски окръжен съд като правилно, обосновано и законосъобразно, ще ви моля да бъде потвърдено, във връзка с
отказа да бъде уважена жалбата за изменение на мярката за неотклонение от
„Задържане под стража“ в „Домашен арест“ на обвиняемия Т.. Съвсем накратко.
Производството е за това има ли обосновано предположение, че Т. е извършил
тежко умишлено престъпление, има ли опасност да се укрие и да извърши друго
престъпление. Налице са категорично тези предпоставки още при взимане на
мярката за неотклонение, сега, при обжалване също на определението на Окръжен
съд – Пловдив, което е предмет на
настоящото производство. Тук няма никакъв спор. Освен това първоинстанционният
съд в определението си правилно посочва, че разследването е в доста активна
фаза, и като в срок е в абсолютно разумни рамки. Тук не може да става въпрос за
надвишаване срока на задържането, съгласно НПК или протакане на разследването.
Да, делото е сложно. Няма да обсъждаме къде са изстрелите, в бузата, в тила, в
черния дроб - детайли, които не са предмет изобщо на настоящото производство.
Да, възможна е квалификация при някакво нападение противоправно и дали има
превишаване пределите на неизбежна отбрана. Доста експертизи предстои да се
извършат и няма да навлизам в анализ на тази фактическа обстановка и какво се е
случило там на място. Не мога да приема за сериозен аргумент този на обвиняемия
за това, че „бизнесът ми закъсва и аз трябва от вкъщи да работя“. Извинявайте,
има други две семейства, които са почернени. Двама души са фактически убити,
няма ги за семействата. Както и аргументът „аз трябва да изкарам пари, защото
ще плащам кръвнина“. Не е предмет на настоящото производство. И дали такива
граждански искове ще се предявят, ще се приемат за съвместно разглеждане, това
е някаква далечна перспектива, когато се внесе обвинителен акт. Освен това, тук
защитата се опита да каже дали брилянтна или перфектна, както се изрази
колегата - за характеристични данни, дали
е трудов човек, не може да се каже, за
екзотичното приемане от съда, че е отишъл на мястото, на инцидента с
оръжие, което няколко месеца преди това бил взел за самоотбрана. Не е екзотично
това виждане на съда. Практически самото поведение на обвиняемият, като след
деянието се е обадил на телефонен № 112.
Да, изчакал е всичко. Виждате каква е психологическата експертиза - налице е
тенденция да оневинява себе си и да прехвърля вината на другите двама, тоест на
пострадалите. Тоест, такова поведение не е брилянтно. Като личностна
характеристика - да, разбира се, всеки има право на лична позиция. Моля да
оставите жалбата без уважение и да потвърдите определението на Пловдивски
окръжен съд.
АДВ. Н.
(реплика): Може ли едно кратко допълнение. Извинявам се много, ако ще отегча
процеса, също, извинявам се, ако ще звуча дебатично. В крайна сметка не разбрах
кое е предмет на разглеждане в този процес, след като това не било предмет,
онова не било предмет. Предметът, който ни вълнува в тази процедура, е освен
обоснованото предположение, за което няма спор, е наличието или липсата на
реални опасности. Естествено, както прокурорът, така и защитникът и съдът извличат аргументи и правят заключения на
базата на всички доказателства, касаещи събитията. Ами да, ако Й.Т. беше
извършил дребна кражба, нямаше да е
задържан под стража с този личностен профил, с тази характеристика. Но
обвинението е тежко. Много, много, много тежко - за две умишлени убийства.
Естествено е, че няма как да изолираме нашето становище в това число и в тази
процедура, без да се позоваваме на механизма, как се случило това, за
причините, за условията. Не е едно и също да извадиш една пушка, както беше
впрочем онзи обвиняем, осъден на 7
години в Швеция, който изби маса народ със снайпер, това разбира се говори за
такава обществена опасност, която в условията на българското правосъдие щеше да
получи много по-достоен отговор и да се сравни с това как някой се
самоотбранява, пък било то и при тази квалификация, която е сега, от двама
решени на физическа саморазправа с него здравеняци. Затова си позволяваме да
говорим това. Нито възразяваме срещу процесуалните срокове, нито срещу
усърдието, нито дори срещу професионализма, с който се прави, делото се
наблюдава сериозно от почтен и високопрофесионален прокурор. Нямаме възражения
за никакви срокове. Нямаме възражения за обоснованото предположение във вида, в
който е в момента. Просто се опитваме да аргументираме, че в цялата тази
картина Й.Т. не е човекът, който ако бъде пуснат с „Домашен арест“, ще извърши
престъпление и ще се укрие. Това беше, благодаря.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОБВИНЯЕМИЯТ Й.З.Т.: Наскоро бях нападнат, спасих се. Постъпих почтено и
се обадих на телефонен № 112. Успях да си спася живота. Какво трябваше да
направя друго? Просто не виждам по какъв начин друг трябваше да постъпя. Може
би съм допуснал грешка, ако съм останал жив ли? Добре, ако е така, съм готов да
я поправя веднага. Просто не знаех какво друго да направя, разбирате ли? Успях
да си спася живота. Ако съм допуснал грешка, дайте да я поправим и да се
свършва всичко.
Съдът обяви, че се оттегля на
тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдебното заседание продължава в
10:45 часа в същия съдебен състав, секретар, със същия прокурор, адв. Н. и
обвиняемият Й.Т. – последният участва в днешното съдебно заседание чрез
осъществената с него видеоконферентна връзка чрез „Скайп“.
Съдът, след съвещание, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на
страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно
определение и за определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под
стража, не е основателно. Наличната доказателствена маса, състояща се от гласни
и писмени доказателствени материали, както и експертизите обосновават
предположение за причастност на обвиняемия към инкриминираното наказуемо с
лишаване от свобода деяние. Пловдивският апелативен съд напълно се солидаризира
с изброяването и обобщаващия анализ на данните с характеристика на
доказателства в определението по чл. 64 НПК и в сега проверяваното определение
на окръжния съд. Впрочем защитата не изтъква някакви конкретни възражения
относно наличието на коментираната първа предпоставка за продължаване
действието на обжалваната мярка за неотклонение. Споделя, че в бъдеще ще
поддържа теза за отбрана по отношение на нападение, без обаче да я назовава
неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК. Заявена като потенциална,
споменатата позиция не може, по принцип, да бъде предмет на коментар в рамките
на настоящото производство. Тъй като, обаче, защитата отстоява виждане за
неукоримо психическо отношение на дееца към общественоопасните последици ПАС
държи да отбележи, че събраният доказателствен материал не дава сигурна база за
квалифициране на поведението на обвиняемия дори по чл. 119 НК. В тази връзка
препраща към аргументите на ПОС в определението по чл. 64 НПК, които напълно
споделя и не вижда смисъл да преповтаря (вж. стр. 8, трети абзац и стр. 9 първи
абзац от определението). Само добавя, че очевидецът на част от предхождащия
изстрелите бой между обвиняемия и жертвите (св. Н.Д.) не е възприел момент, в
който жертвите да надделяват – „като цяло т р и м а т а бяха вкопчени едни в
други, без да падат, приведени като борци, дето се опитват да си направят
някакъв захват… въртяха се тия хора – един друг се хващаха, дърпаха…кълбото
изплюваше някого, той се откопчваше, но веднага се връщаше в кълбото…като се
чуваха викове „Ау, оу“, не бяха викове на болка, а като ревове на човек…от
агресия“. С особена важност е и изявлението му, че след удара с ламарина (от
страна на едного от другите двама по гърба на обвиняемия), тримата п а к се
„вкопчили в общо кълбо“, а пукота от изстрелите чул, докато „вървяла“
тристранната схватка (която не възприел като застрашаваща някого от
участниците). Когато пък веднага след това видял Т. да се приближава към него с
пистолет в ръка, помислил, че идва да убие и него, защото е станал свидетел на
случилото се.
Окръжният съд е достигнал и до
споделимия извод за реална опасност от извършване на престъпление при
определяне на друга мярка за неотклонение. Правилно в тази връзка е наблегнато
на високата степен на обществена опасност и морална укоримост на деянието. То
се отличава със специфична обективна и субективна тежест – целенасочено и
премерено (с пет попадения от общо шест изстрела) са умъртвени една след друга
две жертви, които са били близки на Т., при това с оръжие, с употребата на
което на инкриминираната дата той е опровергал гласуваното му доверие за
законосъобразно използване, а разпитани по делото свидетели говорят за негови
предходни агресивни дела и изявления. Иначе казано, той се очертава не просто
като лице с висока степен на обществена опасност, а като хладнокръвна личност,
за която не би било затруднително да посегне отново на обществените отношения,
свързани с живота, стига да е достатъчно подразнен. Не може да има съмнение по
въпроса, че посочените от защитата данни за негово чисто съдебно минало,
полаган общественополезен труд, създадено семейство и доброволно предаване
веднага след престъплението нямат потенциал да противодействат на споменатата
опасност. Впрочем въпросните данни не представляват ново обстоятелство, т.е.
обстоятелство, което е останало извън полезрението на съда, който е взел
атакуваната мярка за неотклонение.
Пловдивският окръжен съд правилно
е преценил, че в контекста на обема и тежестта на обвинението времето на
задържането на Т. не надхвърля разумната, според европейските стандарти,
продължителност. Пък и защитата не твърди обратното. Пловдивският апелативен
съд също констатира, че необходимите действия по разкриване на обективната
истина се извършват ритмично и без излишно забавяне или разтакаване.
В обобщение: и към настоящия
процесуален момент обвинителната теза има нужната доказателствена защитеност, а
опасността от извършване на престъпление е съвсем отчетлива, което означава, че
са изпълнени всички предпоставки за продължаване действието на атакуваната
мярка за неотклонение. С оглед изложените по-горе съображения за интензитета на
опасността от извършване на престъпление следващата по тежест мярка за
неотклонение „домашен арест“ не е целесъобразна.
Ето защо и Апелативен съд – Пловдив в настоящия състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 448, постановено в съдебно заседание на 07.05.2020 г. по ЧНД № 713/2020 г. на Окръжен
съд – Пловдив, с което е оставено без
уважение искането на защитниците на обвиняемия Й.З.Т., ЕГН **********,
за изменение на мярката му за неотклонение от “Задържане под стража“ в по-лека
такава по досъдебно производство № 142/2019 г. по описа на Отдел “Криминална
полиция“ при ОД на МВР-П..
Определението е
окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание.
Съдебното заседание се закри в
10:55 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: