Определение по дело №181/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 165/25.03.2024 г. по чнд № 181/2024 г. по описа на СлОС

Производството е образувано по искане на адв. М.Д. от АК – С., в качеството му на
защитник на Д.П.Д. - обвиняем по досъдебно производство № 170/2023 г. по описа на ОД на
МВР – С., вх. № 1698/2023 г., пор. № 171/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – С., за
изменение в по-лека на взетата по отношение на същия мярка за неотклонение „Домашен
арест“.
В искането се заявява, че на 14.03.2024 г. обв. Д.Д., който е с мярка за неотклонение
„Домашен арест“, е бил подложен на медицински преглед от гастроентеролога д-р Д.Д. в
кабинета му в Медицински център „З.Р.“ ЕООД, с адрес гр. Я., при който същият е
преценил, че с оглед ефективното му лечение, е необходимо да бъда хоспитализиран и това
се е случило на 20.03.2024 г. Наред с това се твърди, чер Д. страда от кардиологични
проблеми, които също налагат престоя му в кардиологично отделение, а именно нарушена
вътрешно камерна проводимост на сърцето, което налага поставяне на стендове и на
27.02.2024г. при извършване на преглед от д-р С.С., е било установено, че той трябва да
постъпи в болница, където да получи съответното лечение и да бъде подложен на специални
изследвания (коронарография). Заявява се, че единствената причина, поради, която не е бил
хоспитализиран е липсата на легла в отделението, но след освобождаване на места в
лечебното заведение, Д.Д. ще бъде приет за лечение евентуално след приключване на
хоспитализацията му за лечение на жлъчката. Обосновава се извод, че с оглед деликатното
здравословно състояние на Д.Д., същият има неотложна нужда от адекватно лечение в
медицински заведения и взетата спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“ е
несъвместима с нуждата от болнично лечение. В тази връзка се сочи, че обв. Д. има
различни и сериозни заболявания, които изискват постоянно посещение на медицински
прегледи и болничен престой, към момента той е изключително затруднен да се лекува, тъй
като по няколко пъти на седмица му се налага да комуникира с прокуратурата, като
представя доказателства за записани часове при лекари и съответно такива за проведени
прегледи. Твърди се, че комуникацията с прокуратурата отнема време освен поради
постоянното искане на разрешения и технологичното време за получаването им, така и
поради съответното техническо обезпечаване на електронното проследяване, което също
налага постоянна комуникация със съответните пробационни служители, които контролират
местонахождението на лицето. Сочи се още, че при преглед в скенер се налага свалянето на
електронната гривна, тъй като тя е несъвместима с работата на скенера и му пречи. Настоява
се за изменение на взетата спрямо Д.П.Д. мярка за неотклонение “Домашен арест ” с по-лека
такава, за може същият безпрепятствено да се лекува.
В съдебно заседание пред настоящия съд упълномощения защитник на обвиняемия
Д. поддържа депозираното искане за изменение на взетата мярка за неотклонение „Домашен
арест“ в по-лека. Заявява, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на
по-лека мярка, доколкото това е необходимо за да може обвиняемият да организира
лечението си. Поддържа изложените в писменото си искане съображения като акцентира
върху съществуващия кардиологичния проблем налагащ извършването на коронарография,
което трудно би се организирало при мярка за неотклонение „Домашен арест“. Като
допълнително съображение сочи и обстояжерството, че майката на обвиняемия е на 83
години и с наложената мярка той не може да се грижи и за нея. Настоява за вземане на по-
лека мярка за неотклонение вкл. и „Парична гаранция“ в разумен и поносим размер.
Обвиняемият Д.Д. също настоява за определянето на по-лека мярка за
неотклонение. Излага съображения за влошено здравословно състояние, необходимост от
1

лечение и ограниченията, които той среща при провеждането на това лечение предвид
наложената спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Прокурорът дава становище, че направеното искане за изменение на взетата спрямо
обвиняемия мярка за неотклонение в по-лека е неоснователно и поради това настоява
същото да бъде отхвърлено. Счита, че не били променени обстоятелствата, съобразени при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение от страна на апелативния съд. Заявява,
че не се налага нейната промяна по медицински показания, именно защото по медицински
показания тя е била променена от въззивния съд в по-лека, а именно в „Домашния арест“.
Твърди, че е налице възможност обвиняемият да се лекува, тъй като прокуратурата изцяло
се съобразява със здравословното състояние на обвиняемия и по никакъв начин взетата му
мярка не възпрепятства неговото лечение.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е започнато по реда на чл.212 ал.2 от НПК на 30.09..2023
г. затова, че на същата дата в гр.С. и в с.К., общ.С., без надлежно разрешително са държани
високо рискови наркотични вещества /около 250 грама метамфетамин и около 50 грама
марихуана/, с цел разпространение – престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от НК и
затова, че на същата дата в с.К., общ.С., ул. „Р.“ № 19, без надлежно разрешително са
държани прекурсори и материали за производство на високорисково наркотично вещество –
метамфетамин, с цел разпространение – престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3
вр.изр.1 предл.4 от НК .
С постановление на разследващия орган от 01.10.2023 г. по досъдебно производство
№ 170/2023 г. по описа на ОД на МВР – С., предявено на същата дата, Д.П.Д. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК за това, че
е на 30.09.2023 . в гр.С. и в с.К., общ.С., без надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП,
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - около 250 грама
метамфетамин и около 50 грама марихуана и за престъпление по чл.354а ал.1 изр.2 предл.1
и 3, вр. изр.1 предл.4 алт.1 от НК за това, че на 30.09.2023 г. в с.К., общ.С., ул.“Р.“ № 19, без
надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП, държал прекурсори и материали за
производство на високорисково наркотично вещество - метамфетамин, с цел
разпространение.
В разпита си от 01.10.2023г., обвиняемият е заявил, че разбира обвинението, но не
се признава за виновен по него и е посочил, че на този етап няма да дава обяснения.
С определение № 415/03.10.2023 г. по ЧНД № 563/2023 г. по описа на СлОС, влязло
в сила на 09.10.2023 г., спрямо обв. Д.П.Д. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
С определение № 12/10.01.2024 г. по ЧНД № 742/2023 г. по описа на СлОС е
оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо обвиняемия Д. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека респ. мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ е била потвърдена.
С определение № 15/17.01.2024 г. по ВЧНД № 10/2024 г. по описа на БАС е
отменено определение № 12/10.01.2024 г. по ЧНД № 742/2023 г. по описа на СлОС и вместо
това е изменена взетата спрямо обв. Д.Д. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“, като е постановено същата да се изпълнява по настоящия адрес на
обвиняемия – с.К., ул. „З.“ № 10 с приложено електронно наблюдение по чл.263 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС.
Наблюдението е започнало на 22.01.2024 г. в 10.30 часа.
Това наблюдение е било преустановено на 23.01.2024 г. за времето от 07.30 часа до
2

11.00 часа и от 14.00 часа до 18.00 часа въз основа на дадено разрешение на основание
чл.275 ал.1 т.3 от ЗИНЗС за извършване на изследвания, посочени в амбулаторен лист №
24019006377а/19.01.2024 г. на д-р Н.П.Б., както и за преглед при самия лекар.
Наблюдението е било преустановено и на 24.01.2024 г. за времето от 08.00 часа до
11.00 часа въз основа на дадено разрешение на основание чл.275 ал.1 т.3 от ЗИНЗС за
извършване на преглед в МБАЛ „Д-р И.С.“ АД – С. при гастроентеролог д-р Н.К..
С постановление от 29.01.2024 г. наблюдаващият прокурор е отказал да уважи
молбата на защитника на обв. Д. за издаване на предварително постановление за последваща
хоспитализация на обвиняемия в лечебно заведение.
С постановление от 21.02.2024 г. наблюдаващият прокурор е разрешил на обв. Д. да
напусне дома си в с.К., общ.С. на 23.02.2024 г. за времето от 13.30 часа до 16.30 часа за
извършването на преглед в „ДКЦ 2 – С.“ ООД при д-р С.С., кардиолог.
С постановление от 26.02.2024 г. наблюдаващият прокурор е разрешил на обв. Д. да
напусне дома си в с.К., общ.С. на 27.02.2024 г. за времето от 09.00 часа до 13.00 часа за
извършването на преглед в „ДКЦ 2 – С.“ ООД при д-р С.С., кардиолог. Със същото
постановление наблюдаващият прокурор е разрешил на обв. Д. да напусне дома си в с.К.,
общ.С. на 29.02.2024 г. за времето от 11.30 часа до 16.30 часа за извършването на прегледи в
МБАЛ – С. при ВМА – С..
С постановление от 14.03.2024 г. наблюдаващият прокурор е разрешил на обв. Д. да
напусне дома си в с.К., общ.С. на 14.03.2024 г. за времето от 12.00 часа до 16.00 часа за
извършването на преглед в МЦ „З.Р.“ ЕООД гр.Я. – д-р Д.Д., гастроентеролог.
С постановление от 15.03.2024 г. наблюдаващият прокурор е разрешил на обв. Д. да
напусне дома си в с.К., общ.С. на 20.03.2024 г. от 07.00 часа за планов прием в МБАЛ „Св.
Й.Р.“ ООД гр.Я., съгласно направление за хоспитализация, издадено от д-р Д.Д.,
гастроентеролог при МЦ „З.Р.“ ЕООД – Я..
Видно от представения амбулаторен лист с дата 23.02.2024 г. /л.11 от делото/,
издаден от д-р С.С., специалист вътрешни болести и кардиология при ДКЦ 2 – С., при
извършения на посочената дата преглед е констатирано добро общо състояние на обв. Д.,
като е поставена диагноза - хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност.
Видно от представения амбулаторен лист с дата 14.03.2024 г. /л.5 от делото/,
издадено от д-р Д.Д., терапевт, гастроентеролог при МЦ „З.Р.“ ЕООД – Я., при извършения
на посочената дата преглед е констатирано увредено общо състояние на обв. Д., като е
поставена диагноза – камъни на жлъчния мехур с друг холецистит. Във връзка с това е
издадено направление за хоспитализация в МБАЛ „Св.Й.Р.“ ООД – Я..
Видно от представената служебна бележка с дата 14.03.2024 г. /л.7 от делото/,
издадена от МБАЛ „Св.Й.Р.“ ООД – Я., обв. Д. е планиран за постъпване във вътрешното
отделение на лечебното заведение на 20.03.2024 г. в 08.30 часа.
Видно от представената епикриза от 25.03.2024 г., издадена от МБАЛ „Св.Й.Р.“
ООД – Я., на 20.03.2024 г. обв. Д. е постъпил в лечебното заведение с диагноза „камъни в
жлъчния мехур с друг холецистит“ и е изписан на 25.03.2024 г. с подобрение. В епикризата
е записано, че се изписва с подобрено състояние с уточнена диагноза, потвърдена,
редуцирани субективни оплаквания, задоволителни лабораторни показатели, без риск при
дехоспитализация. Дадени са препоръки за хранително-диетичен режим и е назначено
медикаментозно лечение, като са насрочени два контролни прегледа – на 02.04.2024 г.и на
16.04.2024 г.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искането за изменение на взетата по отношение на обв. Д.П.Д. мярка за
3

неотклонение от „Домашен арест“ в по-лека е неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение респ. да бъде отхвърлено.
Няма съмнение, че обвиняемият разполага с процесуална възможност по всяко
време на досъдебното производство да иска изменение на взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ респ. „Домашен арест“, като в
производството по чл. 65 от НПК съдът съответно е длъжен всеки път, когато е сезиран, да
прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането респ. домашния
арест.
При определянето на мярката за неотклонение „Домашен арест“ от страна на
Апелативен съд – Бургас са били обсъдени всички въпроси, имащи отношение към
обосноваността и законосъобразността й към момента на произнасянето на съда.
И към настоящия момент са налични и споделими аргументите на съда при
определянето на тази мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Д. – тези, касаещи
деянието, авторството, личността на обвиняемия, степента на обществената му опасност и
тази на извършеното деяние, както и другите относими преценката за законосъобразност на
взетата мярка за неотклонение обстоятелства.
И към настоящия момент продължава да бъде валиден извода, че хода на
досъдебното производство са събрани гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, от които с голяма степен на обоснованост може да се предположи,
че обв. Д. се занимава с производство и разпространение на амфетамин и вероятно е автор
на деянията по инкриминираните обвинения, както и че е безспорно съдържанието на
съдебното минало на обвиняемия, описано в представената справка за съдимост.
В определението си от 17.10.202 4 г. въззивната инстанция не е възприела
констатацията на състава на СлОС за наличие на реална опасност от укриване на
обвиняемия, но е преценила, че опасност той да извърши престъпление принципно е налице,
изводимо от събраните доказателства, които дават възможност да се предположи, че Д.
произвежда и разпространява метамфетамин не за първи път. Апелативният съд е приел, че
тази опасност е с намален интензитет в сравнение с момента на първоначалното задържане
и може успешно да бъде неутрализирана с по-лека процесуална принуда, като този извод е
основан на изминалия период на задържане, изземването на установените прекурсори и
материали за производство на метамфетамин и самите наркотични вещества, възрастта на
обвиняемия и констатираните заболявания. С оглед на това е преценено, че целите визирани
в разпоредбата на чл.57 от НПК могат да бъдат изпълнени и с по-лека мярка за процесуална
принуда – домашен арест, като е прието, че тази мярка е съответна и напълно достатъчна за
да осигури участието на обвиняемия в наказателното производство и да не му позволи да
извърши престъпление, като същевременно с това би му осигурила възможност за
предприемане на декларираните от него мерки за подобряване на здравословното му
състояние.
Настоящото искане за изменение на взетата спрямо обв. Д. мярка за неотклонение
„Домашен арест“ в по-лека такава е мотивирано изключително с доводи касаещи влошеното
здравословно състояние на обвиняемито лице и необходимостта той да провежда адекватно
лечение.
Този състав на СлОС намира както искането, така и наведените в негова подкрепа
съображения за неоснователни и счита, че определената спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение „Домашен арест“ респ. нейните ограничения и режима на изпълнението й не
възпрепятстват провеждането на адекватно и своевременно лечение при необходимост т.е.
тази мярка не е несъвместима със здравословното състояние на Д., нито с нуждата от
провеждане на лечение, когато то се налага вкл. и в здравно заведение.
Видно от наличните по делото и коментирани по-горе писмени доказателства, на
4

обвиняемия своевременно е предоставяна възможност да посещава различни медицински
специалисти в различни лечебни заведения, както и да се лекува вкл. стационарно. Всяка
молба на обвиняемия респ. неговия защитник да му бъде разрешено да напусне мястото,
където се изпълнява мярката за неотклонение „Домашен арест“ е била уважавана от
наблюдаващия прокурор /с изключение на една, когато е поискано предварително
произнасяне по евентуално лечение и една, когато молбата е била оттеглена/ и обвиняемият
е имал възможност да посети съответен специалист за преглед и лечение.
Неоснователни са възраженията, че тази мярка за неотклонение е несъвместима с
влошеното здравословно състояние на обвиняемото лице в хипотезата на спешно
възникнала необходимост от търсене на медицинска помощ, както и в хипотезата, че
поставеното средство за електронно наблюдение възпрепятства извършването на някои от
изследванията. При необходимост от оказване на спешна медицинска помощ ще е налице
уважителна причина за нарушаване на ограниченията на мярката за неотклонение „Домашен
арест“ /доколкото в този случай няма как да бъде поискано и получено разрешение от
наблюдаващия прокурор/ и това не би довело до последиците предвидени в нормата на
чл.66 от НПК. При провеждане на медицински изследвания и/или манипулации, които са
възпрепятствани от поставеното средство за електронна наблюдение, няма никакви пречки
това средство да бъде временно отстранено за да могат да бъдат извършени съответните
медицински изследвания и/или манипулации.
Продължават да бъдат валидни констатациите в определението на апелативния съд,
че определената спрямо обв. Д. мярка за процесуална принуда – домашен арест е съответна
и напълно достатъчна за да осигури участието на обвиняемия в наказателното производство
и да не му позволи да извърши престъпление, като същевременно с това би му осигурила
възможност за предприемане на декларираните от него мерки за подобряване на
здравословното му състояние.
Следователно така определената към настоящия момент мярката за неотклонение
„Домашен арест“ е напълно адекватна и съобразена с разпоредбата на чл.57 от НПК и тя по
никакъв начин не възпрепятства обвиняемия при необходимост да потърси и получи
своевременна и адекватна медицинска помощ с оглед на направените констатации относно
здравословното му състояние.
Впрочем, видно от коментираната по-горе епикриза от 25.03.2024 г., издадена от
МБАЛ „Св.Й.Р.“ ООД – Я., обвиняемият е изписан с подобрено състояние с уточнена
диагноза, потвърдена, редуцирани субективни оплаквания, задоволителни лабораторни
показатели, без риск при дехоспитализация. Дадените препоръки за хранително-диетичен
режим, назначеното медикаментозно лечение и насрочените контролни прегледи могат да
бъдат безпроблемно изпълнени при условията на мярката за неотклонение „Домашен арест“
и не предполагат изменението й в по-лека мярка за неотклонение.
Задържането на обв. Д. вкл. и в условията на домашен арест към настоящия момент
е продължило по-малко от шест месеца, поради което не се явява прекомерно. Изтеклият до
момента срок на задържане респ. домашен арест е в рамките на предвидения в чл. 63, ал. 4
от НПК разумен срок, с оглед на което биха били неоснователни доводи, които се основават
на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Предвид така изложените съображения, и настоящият съдебен състав не констатира
наличие на новонастъпили обстоятелства, които да налагат изменение на взетата по
отношение на обв. Д.Д. мярка за неотклонение „Домашен арест“ в друга по-лека такава.
Целта на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на обвиняемото
лице за нуждите на наказателното производство, да му се попречи да се укрие или да
извърши престъпление. С оглед на горните констатации относно всички обстоятелства
имащи значение за преценката на законосъобразността на конкретната мярка за
5

неотклонение, съдът стигна до извода, че и към настоящия момент тази мярка се явява
законосъобразна и в съответствие с нормата на чл.62 от НПК. В този смисъл по-лека мярка
за неотклонение не би могла да осигури постигането на целите визирани в разпоредбата на
чл. 57 от НПК.
Поради изложените съображения следва да се отхвърли искането на обв. Д.Д. за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека мярка,
както и следва да се потвърди взетата мярка за неотклонение.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
6

Номер на акта:	165
Дата:	25 март 2024 г. (в сила от 1 април 2024 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20242200200181
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	22 март 2024 г.

Определение по дело №181/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите