О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
27, 17.01.2020
г., град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 17.01.2020 г., в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 440
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по иск с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1
от ЗЗД за връщане на дадена по договор за заем парична сума, предявен по
процесуалния ред на чл.422 от ГПК. Искът е допустим, тъй за ищцата е налице
правен интерес, изводящ от обстоятелството, че ответникът е оспорил издадената
в полза на ищцата заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Тъй като
срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване
на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно
заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по
направените доказателствени искания.
Проектът за доклад по
делото:
Обстоятелствата, от
които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация : Ищец е Т.С.И.,
а ответник – Р.Т.П.. Ищецът твърди, че на 03.08.2016 г. между ищцата и
ответника бил сключен договор за заем, по силата на който ищцата предала в
собственост на ответника пари в размер на 8000.00 лева (преведени по банков път
на същата дата), които ответникът се задължил да върне в срок до един месец.
Ответникът не изпълнил задължението си да върне дадената му сума. За
претендираната сума в полза на ищцата била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 232/12.07.2019 г. по ЧГД № 351/2019 г. на РС Котел, оспорена от
ответника в срока по чл.414 от ГПК. Установителният иск е предявен в изпълнение
на указанията на съда по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с искане да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата
вземането, за което в полза на ищцата е била издадена заповедта за изпълнение.
Претендира направените разноски в настоящото производство и в хода на
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът e подал
отговор срещу исковата молба, в който всички обстоятелства, изложени в исковата
молба, се оспорват. Оспорва се съществуване на заемно правоотношение между
страните, като се твърди следното : Бащата на ответницата – Станчо Илиев, бил
съсобственик на недвижим имот в село Градец, община Котел, който ответникът
искал да купи, но тъй като Станчо Илиев имал изискуеми парични задължения към
банка, предложил на ответника първо да прехвърли собствеността върху
съответната идеална част в полза на дъщеря си – ищцата, след което да се откаже
от наследството, част от което бил и имотът, а впоследствие ищцата да прехвърли
в полза на ответника собствеността върху имота. В началото на 2016г. се
уговорили ответникът да преведе на Станчо Илиев капаро в размер на 5000 лева, с
които да бъдат покрити разходите за документи, необходими за сключване на
сделката, както и дължими данъци и консумативи. Ответникът предал посочената сума на Станчо Илиев в бившия
стопански двор на село Градец в присъствието на съпругата му Румяна
Пармакова, Тома Иванов и ищцата.
Известно време след това Станчо Илиев поискал от ответника да му даде още
3 000.00 лева за поемане на допълнителни разходи. Ответникът дал
посочената сума на Станчо Илиев в град Сливен до магазин „Била“, намиращ се в
близост на автогарата. Предаването на парите било извършено в присъствие на
съпругата на ответника – Румяна Пармакова, Илия Бояджиков и ищцата. При
предаването на сумата Станчо Илиев обещал на ответника да му върне получените
дотогава пари в общ размер 8 000.00 лева, след като ответникът преведе по
банков път сума в размер на 10 000.00 лева, представляващи цената на имота
по договора за покупко-продажба. Уговорената цена на имота била 100 000.00
лева. За осигуряване на парите, ответникът и съпругата му сключили договор за
банков кредит, по силата на който „Банка ДСК“ АД им предоставила парични
средства за закупуване на имота, но при условие че бъде осигурено самоучастие
от тяхна страна в размер на 10 000.00 лева. Тъй като ответникът вече бил
платил на Станчо Илиев 8 000.00 лева, последният уверил ответника, че ще
му върне парите (т.е. 8 000.00 лева) в деня на изповядване на сделката по
нотариален ред. Тъй като сметките на Станчо Илиев били запорирани, сумите щели
да бъдат преведени от сметката на ищцата, която била и продавач по сделката, по
сметка на ответника. В изпълнение на договора за кредит, ответникът и съпругата
му превели по сметка на ищцата сумата 10 000.00 лева, а не само разликата
от 2 000.00 лева, прихващайки вече платените пари. На 03.08.2016г., когато бил
насрочен час за изповядване на сделката пред нотариус Красимир Панайотов,
ответникът, съпругата му, ищцата и нейният баща отишли в клона на банка
„Пиреос“ АД в град Сливен, където изкачали сметката на ищцата да бъде заверена
с посочената по-горе сума от 10 000.00 лева. Ищцата и нейният баща влезли в
банката и като излезли оттам, дали на ответника банков документ за превеждане
по негова сметка на сума в размер на 8000.00 лева в изпълнение на уговорката им
за връщане на предварително дадените пари. Към него момент обаче ответникът не
забелязал, че в преводното нареждане като основание за плащането ищцата била посочила
„заем“. След извършване на плащанията четиримата дошли в град Котел и
изповявали сделката, оформена с нотариален акт № 105, том ІІ, рег. № 1388,
нотариално дело № 260/2016г. Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск.
Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Тъй като счита, че
ищцата и нейният баща Станчо Илиев били извършили престъпление измама по чл.210
от НК, за което били подали жалба до РУ на МВР Котел, моли настоящото дело да
бъде спряно до приключване на наказателното производство срещу тях с влязъл в
сила съдебен акт.
Съдът указва на
страните, че ответникът признава, че сметката му е била заверена със сумата
8000.00 лева, преведена от ищцата по банков път, което обстоятелства следва да
бъде отделено като безспорно.
Съдът указва на
основание чл.146, ал.1, т.4 и ал.2 от ГПК на ищцата, че следва докаже, че на
03.08.2016г. между нея и ответникът е сключен договор за заем, по силата на
което е предала в собственост на ответника сумата 8000.00 лева, а ответникът,
като заемател, се е задължил да върне сумата в посочения в исковата молба
едномесечен срок.
Съдът указва на
основание чл.146, ал.1, т.4 и ал.2 от ГПК на ответника : че е дал на бащата на
ответницата сумата 8000.00 лева като задатък в обезпечение на договор за
покупко-продажба, сключен на 03.08.2016г. между ищцата и съпругата на
ответника; че сумата 8000.00 лева, дадена като задакът, е върната на
03.08.2016г. от ищцата на ответника, след като ответникът е изплатил 10 % от
цената на сделката по банков път, включваща и сумата, дадена като задатък.
Искането на ответника
за спиране на производството по делото до приключване на наказателно
производство е неоснователно, тъй като не са представени доказателства в същия
или в друг съд да се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора.
По
доказателствата :
Съдът
следва да допусне събиране на представените писмени доказателства.
Съдът следва да
допусне до разпит един свидетел по искане на ищцата, при условията на
довеждане. Обстоятелствата, които се сочи, че ще бъдат изяснявани посредством
неговите показания, са извън обхвата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
При справка с
материалите по делото съдът установи, че ответникът не е представил заедно с
отговора описаните в него писмени доказателства.
Прави се оспорване на
представеното с исковата молба платежно нареждане и се иска откриване на
производство по чл.193 от ГПК в частта му, в която е направено записване „заем“
като основание за извършения банков превод. В първото съдебно заседание ищцата
следва да заяви дали ще се ползва от оспорения документ.
Искането за
ангажиране на гласни доказателства – чрез разпит на посочените четири лица, е
основателно, тъй като се цели установяване на фактическите твърденията,
въведени в отговора срещу исковата молба, които също не попадат в обхвата на
чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Искането, отправено
до съда, да изиска справка от РУ на МВР Котел, респ. от РП Котел за движението
на преписката, образувана по жалба на ответника, е неоснователно, тъй като няма
да се установят факти, относими към настоящото дело.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА разглеждане
на делото в открито съдебно заседание за 02.04.2020 г. от 13:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
ПРЕПИС от отговора да
се изпрати на ищцата.
ПРЕДЯВЯВА на страните
проекта за доклад по делото, съобразно мотивите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника за спиране на делото при условията на чл.229, ал.1, т.4
от ГПК.
УКАЗВА на ищцата да
заяви в първото съдебно заседание дали ще се ползва от оспорения с отговор
документ.
ДОПУСКА събиране на
представеното с исковата молба писмено доказателство.
ДОПУСКА един свидетел
по искане на ищцата, при условията на довеждане.
ДОПУСКА четирима
свидетели по искане на ответника, при условията на довеждане.
УКАЗВА на страните да
положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътвам към медиация
като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на страните, че могат
за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към
Министерството на правосъдието.
С
Ъ Д И Я :