Решение по дело №570/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Началник група „Административно наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, представлявана от редовно упълномощен юрисконсулт, против Решение №169/24.04.2025г., постановено по АНД №3586/2024г. по описа на РС Стара Загора в частта му за отмяна на Наказателно постановление №24-1228-004304/22.10.2024г, в частта му по т.3 с наложена на А. Р. З. глоба в размер на 50лв на основание чл.183 ал.4 т.7 предл второ от Закона за движение по пътищата за това, че на 18.08.2024г в 04.40ч в град Стара Загора, по бул. „Славянски“ до №20 управлява в посока запад-изток лек автомобил Ф. Ш. с рег. №[рег. номер], собственост на Р. Й. като водачът превозва пътника З. А. Р. с ЕГН 014910****, който по време на движение не използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила, с което е извършил нарушението по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП – превозване на пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

За да отмени Наказателно постановление №24-1228-004304/22.10.2024г в частта му по т.3 с наложено на А. Р. З. административно наказание „глоба“ в размер на 50лв на основание чл.183 ал.4 т.7 предл второ от ЗДвП въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП в отменената му част по т.3 са допуснати нарушения на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, които препятстват съдебния контрол за законосъобразност и нарушават правото на защита, поради което са съществени. Отсъства материално правната разпоредба на чл.137а ал.1 от ЗДвП, която задължава водачите и пътниците в МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2, и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Вместо това в НП е посочена само разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, която предвижда административно наказание глоба в размер на 50лв за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Употребата на административно наказателната разпоредба едновременно като санкционна и като нарушено материално правило за поведение от реда за държавно управление, представлява неправилно приложение на материалния закон. Правната квалификация на деянието е по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, но нарушеното правило за поведение се съдържа в чл.137а ал.1 от ЗДвП, която актосъставителя е пропуснал да отрази в АУАН, а наказващият орган да я посочи в НП.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на чл.183 ал.4 т.7 предл второ от ЗДвП вр. с чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Твърди се, че действително текста на чл.137а ал.1 от ЗДвП въвежда задължение за пътниците в МПС от изброените категории, когато са в движение да използват обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, но то не е относимо. Разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП съдържа както дължимото от водача поведение – да превозва пътници, които използват обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано, така и административно наказание за неговото неизпълнение. Следователно в чл.183 ал.4 т.7 предл второ от ЗДвП се съдържа и правилото от реда за държавно управление – не спазената материално правна норма, поради което съдържанието на АУАН и на НП отговарят на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение в обжалваната му част за отмяна на наложеното по т.3 от Наказателното постановление административно наказание глоба в размер на 50лв на основание чал.183 ал.4 т.7 от ЗДвП и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на НП в частта му по точка трета за наложена на А. Р. З. глоба. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции в полза на ОД на МВР Стара Загора по посочена банкова сметка. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и определянето му в рамките на минималния размер, съобразно оказаната правна помощ.

Ответника А. Р. З. не представя писмен отговор против касационната жалба. В открито съдебно заседание по същество не се явява, не се представлява.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Правната квалификация на административното нарушение, по аргумент от чл.57 ал.1 т.6 вр. с чл.6 от ЗАНН, трябва да е пълна. Това означава да се посочат разпоредбите, в които се съдържат всички елементи по чл.6 от ЗАНН, а това означава цялата правна норма – правилото за поведение от реда за държавно управление / хипотеза/, диспозицията – деянието и фактическите обстоятелства, санкцията – предвиденото наказание. Административно наказателните разпоредби в по-голямата си част съдържат само диспозиция и санкция – деянието, което е обратно на предписаното задължително поведение и предвиденото за неговото извършване наказание, поради което законодателят изисква за пълнота на правното обвинение да се посочи и правилото от реда за държавно управление, а именно не спазената материално правна норма – арг. от чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН, като изискване за редовност на неговото съдържание се вписва правилото от реда за държавно управление, което не е спазено, но правна квалификация се дължи от АНО – чл.57 ал.1 т.6 вр. с чл. 53 ал.1 от ЗАНН, защото тя е правното му заключение по материално правния въпрос за вината. Виновно осъществения състав на административно нарушение е основанието за налагане на административно наказание и се определя от АНО след разследване на спорните факти, повдигнати с АУАН, като при тази правна дейност е допустимо да бъде поправена и правна грешка, допусната при определяне на не спазеното правило от реда за държавно управление – арг. от чл.53 ал.2 от ЗАНН. АНО не може да измени фактическото обвинение – арг. от чл. 52 ал.2 от ЗАНН, а именно по не предявено обвинение / не връчен препис от АУАН/ не може да се наложи административно наказание. Ето защо между чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН няма знак за равенство. Според чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН в АУАН се вписва материално правната разпоредба, изискваща активно поведение по изпълнение на задължение, или въздържане от действие с цел спазване на забрана. Не винаги правната норма – хипотеза, диспозиция и санкция е описана в различни разпоредби. Допустима е законодателната техника, при която правилото от реда за държавно управление се въвежда в текста на в разпоредбата, която осигурява и неговото спазване под страх от административно наказателна отговорност. Такава разпоредба, съдържаща пълна правна норма е тази на чл.183 ал.4 т.7 предл второ от ЗДвП. В нейния текст се въвежда забрана за водача на МПС, под страх от административно наказателна отговорност, да превозва пътници, които не използват обезопасителните колани, с които е оборудвано или каски. За яснота: Посочването на чл.137а ал.1 от ЗДвП като нарушено материално правило за поведение не би било съответно на деянието, което чл.183 ал.4 т.7 предл. второ от ЗДвП обявява за наказуемо, защото в чл.137а ал.1 от ЗДвП не се съдържа забрана за водачите да превозват пътници. В чл.137а ал.1 от ЗДвП е предписано задължение за водача и за пътниците да използват обезопасителните колани и не изпълнението на това задължение е обявено за наказуемо съответно за всеки задължен субект, както следва: не използването на обезопасителен колан от самия водач е обявено за наказуемо в състава на чл. 183 ал.4 т.7 предл първо от ЗДвП / отделно административно нарушение, изискващо посочване на чл.137а ал.1 от ЗДвП/; за не използване на обезопасителен колан от пътника е предвидено административно наказание по чл.184 ал.4 от ЗДвП, което също изисква вписване на материалната норма на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Забраната за превозване на пътниците обаче се съдържа и извлича от чл.183 ал.4 т.7 предл второ –превозването на пътник е забранено, когато той не използва обезопасителен колан, под страх от административно наказателно отговорност. Забраната за поведение на водача се съдържа в изпълнителното деяние като всички елементи на административното нарушение по чл.6 от ЗАНН са описани само в една разпоредба.. Следователно чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП съдържа две административни нарушения със субект водача, които се наказват с еднакви по вид и размер административни наказания – глоба в размер на 50лв, но се извършват, чрез различни деяния, представляващи не спазване на отделни правила от реда за държавно управление. Първото предложение е за бездействие, с което се нарушава чл.137а ал.1 от ЗДвП от водача, който не използва колан или каска, а второто предложение е за административно нарушение, извършвано с активно поведение – превозване на пътник, който не използва колан или каска.

АНО е вписал в НП като виновно нарушена разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 предл второ от ЗДвП, с което е изпълнил задължението си да посочи правната норма, в която се съдържат всички елементи на деянието като административно нарушение, очертани в чл.6 от ЗАНН. Така е удовлетворил императивните изисквания на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН за съдържание на административното обвинение по АУАН и за описание на административното нарушение правно и фактически в НП като правораздавателен акт, с който се решава въпроса за основанието на наложеното административно наказание и неговата законоустановеност.

Като е отменил НП в тази му част въззивният съд е постановил решение при неправилно приложение на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП вр. с чл. 6 и чл. 42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наложеното по т.3 от същото НП административно наказание на А. Р. З.. Въззивното съдебно решение следва да се отмени и в частта му с характер на определение, с която ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на А. Р. З. сумата от 2.87лв, представляваща възнаграждение за един адвокат, съответно на отменената част от НП – от четири глоби в общ размер на 2090лв, съдът е потвърдил глоби в размер на 2040лв с частта от решението, която не е обжалвана, и е отменил една глоба в размер на 50лв с решението в частта му, която е предмет на настоящия съдебен контрол. Не е проведена процедура по чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер, съответен на потвърдените административни наказания. Следователно не може да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт и за административните наказания, потвърдени с въззивно съдебно решение, което е поискано, но не е присъдено и не е проведено производство по чл.248 от ГПК – решението и в тази му част е влязло в сила. Не е преклудиран въпроса за възнаграждението за юрисконсулт за административното наказание, наложено по т.3 от НП, за което въззивният съд не е имал основание да присъди съответен размер. Процесуалния представител на АНО е поискал своевременно с представяне на писмено становище /лист 19, гръб, АНД № 3586/24г на РС Стара Загора/ присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, поради което са изпълнени всички условия за уважаване на претенцията в размер за двете съдебни инстанции, съобразно потвърдената с настоящото съдебно решение част от НП. В полза на ОД на МВР Стара Загора се следва възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50лв за въззивната съдебна инстанция и в размер на 50лв за касационната съдебна инстанция, поради отмяна на въззивното съдебно решение в обжалваната му част и потвърждаване на НП в частта му по т.3 за наложено на ответника по касация административно наказание глоба в размер на 50лв / от общо глоби в размер на 2 090лв/.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение №169/24.04.2025г, постановено по АНД № 3586/24г по описа на РС Стара Загора в частта му за отмяна на Наказателно постановление №24-1228-004304/22.10.2024г издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора в частта му по т.3 и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1228-004304/2024г издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР в частта му за наложеното на А. Р. З. ЕГН ********* административно наказание „глоба“ в размер на 50лв /петдесет/ на основание чл.183 ал.4 т.7 предл. второ от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Решение 169/24.04.2025г, постановено по АНД № 3586/24г по описа на РС Стара Загора в частта му с характер на определение за осъждане на ОД на МВР Стара Загора да заплати на А. Р. З. сумата от 2.87лв, представляваща възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА А. Р. З. [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата от 100лв /сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.