№101
гр. Силистра, 20.07.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА,
Гражданско отделение,
в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
Мл. с. РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Райкова в.
гр. дело № 61 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 26/15.02.2017г., постановено по гр.
д. № 1576/2015г. по описа на Районен съд - Силистра, е уважен предявеният от В.И.Г.
срещу Н.П.Д. конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД (при
дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация по чл. 89 ЗЗД) за разваляне на Договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
сключен с Нотариален акт № 86, т. V, н.д. № 1579/1995г. по описа на нотариална
служба при Районен съд -
Силистра, с който В.И.Г. е прехвърлил на Н.П.Д. правото на
собственост върху собствения си апартамент № 8, намиращ се в гр. Силистра, ул. „Добрич“ № 134, бл. „Д. Дончев“ №8, вх. А, ет. 2, подробно
описан в акта, поради
обективна невъзможност за изпълнение и погасяване по право на
задължението за гледане и издръжка за в бъдеще. Със същото решение е уважен предявеният от Н.П.Д.
срещу В.И.Г. насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
заплащане на сумата от 7808,78 лв. - получена при отпаднало правно основание,
заедно със законната лихва, считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, като насрещният иск е отхвърлен в останалата му част за сумата
от 12 649,22 лв. - разликата между претендираните 20 458 лв. и
присъдените 7808,78 лв.
Срещу така постановеното решение е
предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за
неправилност на крайния съдебен акт, постановен от Районен съд - Силистра. Във
въззивната жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че договорът следва да се развали поради обективна невъзможност за
изпълнение и погасяване по право на задължението за гледане и издръжка за в
бъдеще, тъй като счита, че безспорно от доказателствата по делото се
установява, че никога не е получавал издръжка и гледане. Навежда довод, че в
началния период на съжителство с ответницата са живеели на семейни начала и
никой не е престирал грижи на другия, а впоследствие тя е отсъствала от
страната, като след завръщането си е била в невъзможност да полага грижи за
него, поради заболяването си. По отношение на насрещните искови претенции за
присъждане на суми на отпаднало основание счита, че решението в тази част е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като такива не се предявявани от
ответницата. Навежда довод, че за период от шест години се е грижил за нея,
поради заболяването й, а преди това, както и през цялото им съжителство, е
внасял в домакинството значително по-голяма част от месечния бюджет. Счита, че
неправилно са определени присъдените суми, изхождайки от средната брутна заплата,
без да се приспаднат дължимите данъци и осигурителни вноски, като не е
отчетено, че в сферата на тези „социални услуги“ се получават възможно
най-ниските възнаграждения. Поддържа, че районният съд не е съобразил
обстоятелството, че нуждите от грижи в едно домакинство са вследствие на
обитаването, според броя на хората, и след като техния труд в домакинството е
бил равен, не става ясно защо ответницата е обедняла за сметка на ищеца, който
се е обогатил. Твърди, че тези претенции са погасени по давност, поради
изтичането на кратката такава, регламентирана в чл. 111, б. „а“ ЗЗД.
Въззиваемата Н.П.Д., чрез особения й
представител адв. Т., е подала в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, с която я оспорва, като поддържа, че законосъобразно съдът е развалил
договора, поради настъпилата безвиновна, обективна невъзможност за неизпълнение
на договорните задължения от нейна страна, предвид заболяването й от болест на
Алцхаймер. Излага, че за периода до заминаването й в Гърция няма спор, а и е
потвърдено от всички свидетели, страните са били в прекрасни отношения,
почиващи на взаимно разбирателство и уважение. По това време ищецът не се е
нуждаел от специални грижи и следва да се приеме, че тя е полагала грижи в
необходимия обем според неговата нужда и възможностите му да се справя сам, тъй
като той е бил в добро психическо и физическо здраве. Относно присъдената сума,
претендирана на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, счита, че е
правилно определена от районния съд, както и че същата е била заявена в срок с
депозираната насрещна искова молба. Навежда довод, че следва да се съобрази обстоятелството,
че ищецът е живял повече от 20 години в нейния имот без да има учредено право
на ползване. Счита за неоснователно възражението за изтекла погасителна
давност, направено от ищеца, по отношение на претендираните от нея вземания,
тъй като в случая е приложима общата 5-годишна давност.
Решението – в частта, в която насрещният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдения
размер от 7808,78 лв. до пълния размер на претендираната сума от 20 458
лв., не е обжалвано в законоустановения срок, поради което е влязло в сила и
въззивния съд не дължи произнасяне в тази част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, поради което е допустима, разгледана по същество се явява частично основателна.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Районен съд – Силистра е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД
и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че е възникнало действително облигационно
правоотношение по договор за прехвърляне на процесния имот срещу насрещната непарична
престация – полагане на грижи за прехвърлителя и неговата издръжка, но от
2010г. до настоящия момент и за в бъдеще ответницата обективно не е в състояние
да изпълнява задълженията си по договора, поради нелечимото и необратимо заболяване
от болест на Алцхаймер. При този извод е приел за приложима разпоредбата на чл.
89 ЗЗД, според която при двустранните договори, ако задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по
право, а когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска
съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен
ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение. Съдът е констатирал,
че в случая е налице втората предвидена в разпоредбата хипотеза.
За да възникне предявеното потестативно
право с едностранно волеизявление ищецът да развали договора за прехвърляне на
процесния имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в
обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на действително облигационно правоотношение по
алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето
задължение за гледане и издръжка; 2. приобретателят по договора да не е
изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като
неизпълнението не трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора (арг.
чл. 87, ал. 4 ЗЗД) и 3. кредиторът да оказал необходимото съдействие на
длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния
ненаименован договор.
Договорът за прехвърляне на процесния апартамент
срещу поето насрещно непарично задължение – за гледане и издръжка, сключен на
13.07.1995г. между страните, обективиран в Нотариален акт №
86,т.V, н.д.№ 1579/1995г. по описа на нотариална служба при Районен съд- Силистра, е действителен и е породил
целените от страните правни последици. При прехвърлянето на правото на
собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква
изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно,
постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване на
прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и
социално съществуване издръжка. Безспорно е между страните, че в периода от
сключване на процесния договор до заминаването на ответницата в Гърция страните
са съжителствали на семейни начала и са имали хармонична и всеотдайна връзка.
От свидетелските показания, обясненията на
ищеца, твърденията на ответницата в отговора на исковата молба и заявеното от
процесуалния й представител в съдебно заседание на 18.10.2016г. се изяснява, че
през 2006г. ответницата е заминала да работи в Гърция за около година и в
периода 20.04.2007г.-13.05.2009г. също е била извън страната. Ответницата
твърди, че през времето на нейното отсъствие тя е предоставила на ищеца банковата
си карта, за да може той да разполага с превежданите по нея суми за пенсия в
размер на 300 лв. месечно, но същата е представила като доказателство
извлечение от сметка, което се отнася за различен период – 01.09.2014г. –
30.09.2015г. (и в което не е посочено кой е извършвал банковите операции),
поради което не може да се приеме, че за това време тя е предоставяла финансови
средства за издръжката на ищеца.
Следователно се налага изводът, че в тези
периоди поради обективното отсъствие на ответницата същата не е престирала
договорното си задължение за полагане на грижи и даване на издръжка на ищеца.
Не е спорно между страните, а и от
събраните доказателства по делото - свидетелските показания на свидетелите
Садък, Георгиева и Христова, се установява, че от 2010г. ответницата е имала
симптомите на посоченото заболяване и в действителност от този момент до
настаняването й в дом за възрастни хора (на 01.07.2015г.) ищецът е полагал
грижи за нея.
В съдебната практика трайно е застъпено
становището, че включително при обективна невъзможност за изпълнение от страна
на приобретателя, каквото представлява трайното заболяване, което го
възпрепятства да изпълнява с грижата на добрия стопанин своето задължение, за
да е изправна страна трябва, без изрично да е поканен от прехвърлителя, да
трансформира натуралната престация за издръжка в парична, а задължението за
гледане, което е поето с оглед личността на длъжника, се погасява (в този
смисъл Решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г.
о., ГК). Тъй като това не е сторено от ответницата, както и с оглед
установеното обстоятелство, че за продължителен период от време – над две
години, докато е била извън страната, тя не е изпълнявала пълно и непрекъснато
задълженията си, за ищецът се поражда потестативното право да развали
алеаторния договор и предявеният от него иск е основателен. В Решение № 622 от
25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 212/2010 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, се приема, че поради естеството на задължението всяка форма
на неизпълнение - частично, забавено или неточно, се приравнява на пълно
неизпълнение и е достатъчна за развалянето му. Следователно е неприложима
разпоредбата на чл. 89 ЗЗД, а правилната правна квалификация на предявения конститутивен
иск от ищеца за развалянето на процесния договор е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, която
предвижда, че развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен
ред. Този порок на решението следва да бъде отстранен в диспозитива на
настоящото решение, в което единствено трябва да се обективира правилната
правна квалификация на предявения конститутивен иск, тъй като независимо от
погрешната такава, Районен съд – Силистра е разгледал и се е произнесъл по
всички юридически факти, които са включени във фактическия състав, при чието
проявление възниква предявеното спорно материално право.
Договорът за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка се разваля с обратна сила, поради което разменените престации
подлежат на реституция. С оглед задължението за реституция прехвърлителят дължи
на приобретателя стойността на престираните грижи и издръжка през периода от
сключването до развалянето на договора, като получени на отпаднало основание по
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (Решение № 1238/27.10.2008 г., по гр.д. № 5411/2007
г., на V г.о.). В случая ще следва да се изхожда от това, с колко се е намалило
имуществото на приобретателя, поради изпълнението на договора, като
ищецът-длъжник по алеаторния договор не е необходимо да доказва конкретно всички
изразходвани суми, а и това на практика е невъзможно. В тази хипотеза е
приложима нормата на чл. 162 ГПК, като на базата на събрания доказателствен
материал да бъде определена стойността на престираните грижи и издръжка.
Ответницата е депозирала насрещна искова
молба в срока за отговор на продадената от ищеца искова молба, с която е
претендирала паричния еквивалент на престираните грижи, като в о.с.з. пред
първоинстанционния съд на 18.10.2016г. е направила изменение на размера на
претендираните суми, в съответствие с разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК (видно
от Протокол от съдебно заседание на 18.10.2016г. пред Районен съд – Силистра),
поради което възражението на въззивника, че такава претенция не е предявявана от
ответницата, се явява неоснователно. Съгласно приетото от съда изменение за
периода от 13.07.1995г. до 20.04.2007г. заявената претенция е в размер на 4 700
лв. за извършената натурална престация от страна на ответницата по процесния
договор, а за периода от 13.05.2009г. до 08.09.2014г. – 10 200 лв.
С оглед наведените оспорвания във
въззивната жалба и отговора на въззивната жалба от страните, спорът пред
настоящата инстанция се съсредоточава върху това дали в периода на съвместно
съжителство до завръщането си от Гърция и проявлението на симптомите на
болестта, ответницата е полагала грижи за ищеца в изпълнение на поетото
задължение по алеаторния договор.
От показанията на свидетелите Садък,
Георгиева, Д. и Дончева се установява, че страните са живеели заедно на семейни
начала в едно домакинство и по равно са разпределяли задълженията си в него,
като това положение е траело докато ответницата не се е разболяла. Изяснява се
от показанията на свидетелката Георгиева, че в дома им винаги е било почистено
и подредено, а ответникът е бил в добро здравословно състояние. Д. свидетелства,
че ответницата и нейна свекърва, е била „перфекционистка на тема чистота“ и
посочва, че отделяла много внимание и желание за обзавеждането в жилището им –
„тя беше много креативна и вкъщи сама си шиеше покривките, обичаше да го прави,
да влага творчество“, „всичко тя с двете си ръце е правила, включително и мъжка
работа работеше и като жена, малко жени могат да го направят“, „тя си беше
добре в домакинските задължения и е приготвяла интересни неща“. Установява се
от показанията на св. Д., че ответницата се е грижила много внимателно за
здравето му, като е съобразявала храната, която приготвя, да не се отразява
неблагоприятно на стомаха на ищеца и да не изпитва болки, тъй като е имал язва.
От показанията на св. Дончева също се потвърждава обстоятелството, че ответницата
е била добра домакиня. При така изяснените обстоятелства следва да се направи
извод, че ответницата е полагала грижи за общото им домакинство и здравето на
ищеца, съобразно неговите нужди в необходимия обем, тъй като се установява, че
той е бил в добро физическо и психическо здраве. Верността на този извод се
изяснява и от обясненията на процесуалния представител на ищеца, обективирани още
в исковата молба и по същество представляващи признание за неизгоден факт, а
именно, че до заминаването на ответницата в Гърция той е получавал грижи и
издръжка, тъй като е посочил, че „не съм получавал грижи и издръжка години
наред (от заминаването й в Република Гърция)“ – стр. 2, абз. първи от исковата
молба. А признанието на факти пред съда е едно от най-достоверните, надеждни и
безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с
останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор,
предмет на делото - арг. чл. 175 ГПК.
Настоящият въззивен състав счита,
натуралната престация, представляваща задължение на преобретателя по алеаторния
договор, включва освен извършване на всички действия по осигуряване на нормални
бит и домакинство, за здравословното състояние на прехвърлителя, а и такива с
нравствен елемент – уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда (в този
смисъл Решение № 24/18.03.2009 г., по гр.д. № 5287/2007 г., на IV г.о.).
Въпреки, че между двамата е имало отношение на любов и разбирателство, това не
отменя задължението на ответницата по облигационния договор и не следва
наличието на хармонична връзка между тях да се тълкува в нейна вреда и да се
приема, че същата е изпълнявала единствено морален дълг като член на това общо
домакинство да полага грижи за него. В подкрепа на този извод може да се посочи
и приетото в ППВС № 4 от 3.VIII.1983 г., че макар съпрузите да притежават моралното
и юридическо задължение да се грижат един за друг, е действителен договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка на между тях.
При тези съображения предявеният насрещен
иск от ответницата срещу ищеца с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
за заплащане на паричната стойност на престираните грижи и издръжка през
периода от сключването до развалянето на договора се явява основателен. За
определяне на размера на претенцията на ответницата е приложима разпоредбата на
чл. 162 ГПК като се вземат предвид свидетелоските показания и заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза.
Въззивният съд намира за правилно изчисляването на стойността на натуралната
престация по договора на база почасова ставка, като отчитайки обстоятелството,
че и двамата са вършили съвместно домакинската работа, както и че ищецът не е
имал специални нужди, обусловени от някакво заболяване, поради което адекватен
се явява предложения от вещото лице вариант с 4 работни часа на ден, с изключение за
дължимото за 2009г., съобразявайки проявелението на ранните симптоми на
заболяването на ответницата след завръщането й от Гърция – през този период
следва да се приеме, че е полагала грижи за 2 работни часа на ден. В
действителност обаче основателно се явява възражението на въззивника относно
това, че стойността не следва да бъде изчислявана на база годишния размер на
средната брутна заплата за страната за периода от 2000г. до 2005г., а намира за
адекватно оценяването на този вид дейности, както е посочено от вещото лице за
периодите от 1995г. до 1999г. и след 2007г., по съответната почасова ставка,
изчислена на база минимална работна заплата по години.
При установените по делото обстоятелства
следва, че времето, през което ответницата е изпълнявала задълженията си по
договора, е от 13.07.1995г. до 31.12.2005г., от 01.01.2007г. до 20.04.2007г. и
от 13.05.2009г. до 31.12.2009г. За този период стойността на полаганите грижи и
издръжка, представляващи натуралната престация по договора, се равнява на 5 204
лв. С оглед диспозитивното начало, доколкото ответницата е претендирала за
периода от 13.07.1995г. до 20.04.2007г. сума в размер на 4 700 лв., следва да й
се присъди този размер (съобразно изчисленията на вещото лице стойността на
престираните грижи за посочения по-горе период – без да е включена 2006г., се
равнява на 5 071 лв.), както и сумата от 504 лв. за периода от 13.05.2009г. до
31.12.2009г., или както бе посочено общо 5 204 лв. Следователно нарещният иск
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до предявения размер
от 20 458 лв.
Правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност, тъй
като задължението на прехвърлителя за заплащане на стойността на престираните
грижи и издръжка през периода от сключването до развалянето на договора възниква
при развалянето му, поради което са напълно неоснователни изложените във
въззивната жалба доводи относно това възражение.
Тъй като крайните изводи на въззивната
инстанция не съвпадат изцяло с тези на Районен съд – Силистра, решението следва
да бъде частично отменено в обжалваната част, като се отхвърли предявеният
насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата над 5 204
лв. до присъдения размер от 7808,78 лв. и да бъде потвърдено в останалата обжалвана
част, съответно с посочена правилна правна квалификация на главния иск – по чл.
87, ал. 3 ЗЗД.
При този изход на правния спор, предмет на делото, в
полза на въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК трябва
да се присъди сумата от 526,35 лв., представляваща сбор от заплатен адвокатски
хонорар за процесуално представителство в размер на 285,45 лв. и платен депозит
за особен представител на въззивницата в размер на 240,90 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 26/15.02.2017г., постановено по гр.
д. № 1576/2015г. по описа на Районен съд - Силистра, в частта, в която В.И.Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на Н.П.Д.,
ЕГН **********, сумата над 5 204 лв. до сумата от 7 808,78 лв. – получена при
отпаднало правно основание, заедно със законната лихва, считано от 15.07.2016г.
до окончателното изплащане на задължението, и в частта, в която В.И.Г., ЕГН **********, е осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Силистра сумата над
208,16 лв. – държавна такса по гр.д. № 1576/2015г. по описа на Районен съд –
Силистра, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.И.Г., ЕГН **********, срещу Н.П.Д., ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата над 5 204 лв. до сумата от 7
808,78 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26/15.02.2017г., постановено по гр.
д. № 1576/2015г. по описа на Районен съд - Силистра, в частта, в която е развален Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с
Нотариален акт № 86,т.V, н.д.№ 1579/1995г. по описа на нотариална служба при
Районен съд- Силистра,
с който В.И.Г. е
прехвърлил на Н.П.Д.
правото на собственост върху собствения си апартамент № 8, намиращ се в гр. Силистра, ул. „Добрич“ № 134, бл. „Д. Дончев“ №8, вх. А, ет. 2, подробно
описан в акта – с
правилна правна квалификация на предявения иск – по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО в
останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Н.П.Д., ЕГН ********** да заплати В.И.Г., ЕГН **********
сумата от 526,35 лв. – съдебни
разноски пред Окръжен съд – Силистра.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на
страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.