Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1560
В ИМЕТО НА НАРОДА
20.08.2019 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 2923 по
описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 19-0333-000083 от 20.03.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, РУ-Стамболийски,
с което на С.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** са наложени административни
наказания: ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП и ГЛОБА в
размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 19-0333-000083 от 20.03.2019 г. на
Началник Група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, РУ-Стамболийски, с което на С.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** са
наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл.179, ал.2 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.М.С., в жалбата си, в писмени бележки към нея и
в съдебно заседание моли съда да отмени атакуваното НП.
Административнонаказващия орган - РПУ-Стамболийски, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
На 07.02.2019 г. от актосъставителя С.С.К. е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ против С.М.С., за това, че на 07.02.2019 г.
около 14:00 часа на път PDV1323 км.10
с.Скобелево-гр.Перущица управлявал товарен автомобил „Мерцедес ГПЦ 350Е“ с рег.№ ..., собственост
на „Еко енерджи“, като: 1. Управлява МПС на път с надлъжен наклон, при наличие
на сняг и лед, не съобразява и не подбира скоростта си на движение, като МПС
поднася и напуска пътното платно при навлизане в ляв завой; 2. Не носи КТ.
Актосъставителят квалифицирал
извършеното като нарушения на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка. АНО е подвел нарушенията под нормите
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложил
глоба в размер на 100 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложил глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят С.С.К. сочи, че поддържа съставения от него акт. Случаят
касаел ПТП, настъпило на пътя Перущица – вилна зона Върховръх. Жалбоподателят
загубил контрол над управлявания от него автомобил и излязъл извън платното при
спускане при навлизане в ляв завой. На пътя имало натрупан и утъпкан сняг.
Мантинела имало, но била само поставена там след вероятен предишен удар.
Свидетелят сочи, че с жалбоподателя имало момче. Не си спомня дали е разговарял
с него. Разбрал, че пътували към вилната зона за някакво събиране.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява
по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от
субективна и обективна страна състава на вменените му нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата, час и място като водач на
посочения в акта и НП товарен автомобил не е съобразил скоростта на движение с
атмосферните условия /наличие на сняг и лед/, за да намали скоростта или спре
при създадена опасност и е допуснал ПТП, както и не е носел контролния талон
към СУМПС.
Правилно и законосъобразно за нарушението на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба във предвидения в закона фиксиран
размер от 10 лв.
По отношение на нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП
жалбоподателят е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП. Съгласно посочената норма който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Видно
от цитирания законов текст наказващият орган е наложил санкция под предвидения
от законодателя фиксиран размер на глобата, което съставлява нарушение на
чл.27, ал.5 от ЗАНН, въвеждащ общо изискване да не се определя наказание под
предвидения в закона минимум. Предвид на това, че за административните
нарушения законът не предвижда отклонение от възможността при наличие на
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства да се определя наказание
под предвидения минимум, както и на това, че разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН е императивна и не позволява отклонение от въведеното с нея правило за
поведение, даже и при смекчаващи вината обстоятелства /каквито в случая липсват/,
съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Допуснатият в НП порок, при който АНО е санкционирал нарушителя в разрез със
закона, не може да бъде отстранен и преодолян от съда. Предвид изложеното съдът
приема НП за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
На следващо място, въпреки, че при установяване на нарушенията
е имало и свидетел - очевидец, изрично потвърдено и от показанията на
актосъставителя, последният в разрез с
изискванията на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, не е снел показания от свидетеля, а се е
ограничил с посочване на свидетел по съставяне на АУАН. Така е препятствал
събирането на непосредствени данни за изясняване на фактическата обстановка и
по този начин е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Във всички случаи
нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и води до порочност на издаденото НП, а оттам и е
основание за неговата отмяна.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала! МК