Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на трети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 939 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Грийн Биотех“ООД,
подадена чрез адв.Ж. против Решение № 7/15.02.21г. по НАХД №310/2020г. на ДРС, ІV
състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
**********-20/02.09.2020г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на дружеството
за нарушение на чл.150 ал.1 ЗУО вр. чл.2 §35, б.“а“, „б“ и „ж“ т.i
от Регламент /ЕО/ № 1013/2006 относно превози на отпадъци е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000лв.
Касаторът
твърди, че решението на ДРС е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Твърди, че изводът на първоинстанционният съд, че въззивникът не
оспорва фактическата обстановка противоречи на доводите му в жалбата до
въззивната инстанция. В подкрепа на твърденията му, че наказващият орган е
издал НП при неизяснена всестранно, пълно и обективно фактическа обстановка е
оспорил заключението, съдържащо се в протокола /без номер/ от установяване на
морфологичния състав на отпадъци, изготвен от Регионална лаборатория Варна.
Твърди, че както в хода на административнонаказателното производство, така и
във въззивното такова, не са събрани доказателства, които безспорно обосновават
извършване на нарушението. Твърди, че с лаконични мотиви ДРС в пълен разрез с
представените доказателства е приел за безспорно доказано от фактическа страна,
че отпадъкът представлява смес от отпадъци, като съдът не е намерил за
необходимо да коментира кои точно доказателства при извършената фактическа
проверка, приема, че безспорно установяват отпадъците да представляват смес.
Твърди, че до такъв извод не може да се достигне при прочит на констативен протокол № 011349 от
23.01.2020г., в който е посочено, че не може да се установи вида, състава,
свойствата и произхода им. От подробния анализ на този протокол по никакъв
начин не може да бъде направен непротиворечив и ясен извод за това, че
съдържанието на контейнера съдържа смес от отпадъци, а напротив, от опита,
който е направен е видно, че явно съмнителното „парче от дробен отпадък“ издава
характерна миризма на пластмаса- стоката, която е декларирана от дружеството.
Твърди и че съдът не е взел предвид възраженията му, че протоколът,
удостоверяващ извършения лабораторен анализ на взетите проби не представлява
годно доказателствено средство. Не е ясно и как съдът е проверил, че са спазени
изискванията на цитираната в решението методика, предвид факта, че не е
публикувана в ДВ. Съгласно чл.3 ал.7 ЗУО вземането на проби и анализите на
състава и свойствата на отпадъците, с цел установяване на декларираните данни и
класификация на отпадъците, се извършва от акредитирана лаборатория, каквато
Ррегионална лаборатория Варна не е, видно от изготвения от нея протокол, т.е.
законовото изискване не е спазено. От изложеното в протокола се установява, че
лабораторията не разполага с необходимите стандарти и апаратура за извършване
на поставеното задание, поради което начина на вземане на пробата, липсата на
съответната техника, обработката на пробите „на място“, всичко това
компрометира резултатите, сочи че същите са недостоверни и прави резултатите
негодно доказателство. Изводът на съда, че следва да се кредитира експертизата,
защото анализа е изготвен при спазване на посочената от зам.министъра методика
противоречи на изложеното в протокола. Съгласно забележка към протокола на
Пристанище Варна-Запад не са налични подходящи условия за изпразване на
съдържанието на целия контейнер и вземане на представителна проба, като взетата
проба представлява приблизително 0.05 % от целия обем на контейнера, което
самите служители са определили като недостатъчен критерий за вземане на
представителна проба. Следователно самият орган, извършил лабораторния анализ,
признава недвусмислено, че вземането на пробите не е извършено съобразно
закона. Твърди и че съдът мимоходом споменава заключението на наказващия орган,
че процесния отпадък е неопасен отпадък без да анализира значението на този
факт за случая с оглед действащото законодателство. Приложение ІІІ към
Регламент 1013/2006/ЕО, представляващ списък на отпадъци, предмет на общите
информационни изисквания, определени в член 18/“зелен“ списък на отпадъците/
съдържа разяснения относно приложението на същия. Цитираната норма не препраща
към режима на предварителна нотификация автоматично, при всяко установено
смесване на отпадъци, които не са включени в списъка по Приложение ІІІ, а това
следва да се направи само когато безспорно се установи, че алтернативно е налице
някое от двете условия, посочени в разяснението, а именно в резултат на
смесването отпадъците са замърсени от други материали до степен, която
увеличава рисковете, свързани с отпадъците достатъчно и отчита опасните
свойства, изброени в приложение ІІІ или предотвратява оползотворяването на
отпадъците по екологосъобразен начин, т.е. прави подобно оползотворяване
невъзможно. Относно първото условия самият наказващ орган в НП приема, че
въпреки смесването превозваните отпадъци не представляват опасни такива и ги
определя като неопасни, а относно второто условие Директорът на РИОСВ Варна със
заповед е наложил принудителна административна мярка за екологосъобразно
третиране на отпадъци, като е наредил на дружеството да предаде отпадъците за
екологосъобразно третиране/оползотворяване/ в съотвествие с изискванията на
чл.8 ЗУО или извърши законосъобразно третиране на отпадъците, вложени в
контейнер *********, т.е. признато е, че
екологосъобразно оползотворяване на смесения отпадък е осъществимо. Посоченото
обосновава извод, че нито едно от условията от разясненията към Зеления списък
на регламента относно смесване на отпадъци не е налице. Обжалванато НП не
съдържа подобен анализ на относимите норми, поради което изводите за незаконен
отпадък са неправилни, а НП незаконосъобразно. Дори да е доказано от наказващия
орган, че е налице смесване на отпадъци, то заключението, че е следвало да бъде
спазена процедурата по предварителна нотификация и получаване на писмено
съгласие, съгласно чл.2 §35, б.“а“, „б“ и „ж“, т.i
от Регламент 1013/2006/ЕО относно превози на отпадъци, а
не общите информационни изисквания по чл.18, е напълно необосновано и в
противоречие с цитираните норми от европейското законодателство. ДРС не е
съобразил и факта, че пробите от отпадъка са взети и лабораторният анализ е
изготвен след влизане в сила на промените на Наредба №1 от 04.06.2014г. за реда
и образците, по които се предоставя информация за дейността на отпадъците,
както и реда за водене на публични регистри, като в чл.22 от същата са приети
нови алинеи 5, 6 и 7, съгласно които в случай на превоз на пластмасови
отпадъци, класифицирани с код В3010 от Приложение ІІІ на цитирания регламент,
лицата по ал.4 /т.е. получателят на отпадъци, за които не се изисква
нотификация/, заедно с Приложение VІІ от Регламента изпращат до РИОСВ
декларация, с която декларират, че в състава на транспортираните отпадъци
съдържанието на други материали, примеси или замърсители не е в повече от десет
тегловни процента за конкретната пратка. В случая, че при проверка е установено,
че съдържанието на други материали, примеси или замърсители надхвърля десет
теглови процента, превозът се класифицира като незаконен. Както бе посочено не
всяко смесване следва да бъде третирано като незаконен отпадък, а само това,
което е значително. Такова количествено установяване на замърсяването на
получения от дружеството отпадък не е изрършено, поради което и НП е
незаконосъобразно. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение на ДРС, както и издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба- Регионална инспекция по околната среда и
водите-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.К., изразява становище, че
жалбата е неоснователна, а решението на ДРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ДРС следва да се остави в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред ДРС е образувано по жалба на „Грийн Биотех“ООД
против наказателно
постановление № **********-20/02.09.2020г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което
на дружеството за нарушение на чл.150 ал.1 ЗУО вр. чл.2 §35, б.“а“, „б“ и „ж“
т.i от Регламент /ЕО/ № 1013/2006 относно превози на отпадъци е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000лв. За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 23.01.2020 г. служители на РИОСВ – Варна, въз
основа на уведомление от МП „Варна Запад“ извършили физическа проверка на два броя
контейнери №*********и №*********, предмет на трансграничен превоз на отпадъци
с изпращач DIFE SPA Италия и получател „Грийн Биотех”ООД. При проверката се
установило, че отпадъците, вложени в контейнер №*********представляват балирани
и опаковани с метални чембери текстилни изрезки, а отпадъците, вложени в
контейнер №********* представляват балирани изрезки от мокетени автомобилни стелки,
пластмасови опаковки, както и уплътнени и опаковани с метални чембери
надробени/нарязани отпадъци в различни цветове, за които е невъзможно да се
определи вида, свойствата, състава и произхода им. Констатациите от проверката
са отразени в Констативен протокол № 011349/23.01.2020 г. на РИОСВ-Варна. С цел
определяне на морфологичния състав, вида и кода на отпадъците, съгласно
указание на 10.04.2020 г., е извършена повторна проверка на превоза на
отпадъците, вложени в контейнер № ********* и пробонабиране от Регионална
Лаборатория Варна, отразено в Констативен протокол № 011823/10.04.2020 г. Съгласно
резултатите от извършения лабораторен анализ на взетите проби отпадъци,
отразени в Протокол от установяване на морфологичния състав на отпадъци на
РЛ-Варна, съдържанието на текстил и каучук е 38%, текстил и пластмаса - 28%,
текстил - 32%, хартия 2%. От представените пред митническите власти документи
за превоза – Анекс 7 на Регламент/ЕО/1013/2006 и договор по чл. 18 от същия
регламент се установило, че процесните отпадъци, вложени в контейнер №*********,
са с произход Италия и получател дружеството – въззивник, в количество 18,8
тона, класифицирани като отпадъци от Зеления списък с код по Базелска Конвенция
В3010 и с код и наименование по Европейски каталог 19 12 04 Пластмаса и каучук.
Предвид установените факти и обстоятелства относно вида, произхода и
предназначението на отпадъците контролните органи приели, че отпадъците,
вложени в контейнер № ********* са предмет на предварителна писмена нотификация
по чл. 4 от Регламент 1013/2006 относно превози на отпадъци, съгласно който
превозът следва да бъде придружен с документ по Приложение IA на същия
Регламент и съгласие на засегнатите компетентни органи. Становището си основали
на чл.З § 1 буква “б” т. iii и т. iv от Регламента. Тъй като за извършване на
конкретния превоз на отпадъци от Италия за Република България, „Грийн Биотех“
ООД е представило документ по Приложение VII на Регламента, който режим се отнася
до Общи информационни изисквания по чл. 18 от същия Регламент заключили, че
превозът се определя като незаконен съгласно чл. 2 § 35 букви „а”, „б”, „ж“, т.
i от Регламент 1013/2006, т.к. е извършен без нотификация и писмено съгласие на
заинтересованите компетентни органи и без документ за превоза. Въз основа на
направените констатации актосъставителят приел, че извършителя на превоза –
дружеството – въззивник „Грийн Биотех”ООД е осъществило състава на нарушение по
чл. 150 ал. 1 от ЗУО вр. чл. 2 §35 б. „а“, „б“ и „ж“ т. i от
Регламент/ЕО/№1013/2006 относно превози на отпадъци, поради което на 19.05.2020г.
в присъствието на неговия управител съставил АУАН. Въз основа на него било
издадено обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган, АУАН и НП не страдат от процесуални нарушения, даващи
основание за неговата отмяна, АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по
начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са
всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, посочени са
конкретните обстоятелства, при които нарушението е било извършено, правилно е
била посочена нарушената норма. ДРС обсъдил възраженията на дружеството, като
ги е приел за неоснователни. С оглед наличните по делото доказателства, ДРС е
приел, че безспорно превозвания товар представлява смес от отпадъци, което е
установено от компетентните органи както при извършената физическа проверка на
контейнера, така и при извършения лабораторен анализ на взетите от него проби. За
неоснователно е счел възражението на въззивника за нарушено пробовземане или
опорочен анализ на пробите, доколкото същите са извършени при спазване на „Методика
за пробовземане и определяне на морфологичния състав и вида и кода на отпадъка
за смесени битови отпадъци с неизвестен произход, утвърдена със заповед на МОСВ
/видно от писмата на МОСВ и РЛ – Варна/. Въззивният съд е приел, че доколкото
превозваните от въззивника смеси от отпадъци не се класифицират в нито една
позиция в приложения III, IIIB, IIIБ, IV или IVA и не са изброени в приложение
IIIA на Регламента, безспорно превозваният товар представлява некласифицирана
смес от отпадъци. Съгласно изискванията на Регламент /ЕО/ № 1013/2006 и ЗУО,
превозите в рамките на ЕС на такива смеси от отпадъци подлежат на процедура на предварителна
писмена нотификиция и съгласие. Осъщественият от въззивникът трансграничен
превоз не е бил съпроводен с документ за нотификация, съдържащи писмените
съгласия и условията на заинтересованите компетентни органи, поради което
правилно е бил определен като незаконен, респ. е осъществен фактическия състав
на нарушението, за което дружеството е санкционирано. Съдът е приел и че никъде
в обжалвания акт не се твърди, че превозвания от въззивника отпадък е „опасен”
отпадък. Екологосъобразното му оползотворяване за сметка на получателя е
разпоредено доколкото се касае за незаконен превоз на отпадъци /смесени,
замърсени/ и съобразно разпоредбите на ЗУО и Регламента, където е предвидено,
че когато незаконният превоз е отговорност на получателя, компетентният орган
по местоназначение гарантира въпросните отпадъци да бъдат оползотворени или обезвредени
по екологосъобразен начин от получателя.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:
Настоящият
състав на съда намира, че фактическата обстановка по делото не е изяснена по
безспорен начин. За да се ценят доказателствата същите следва да бъдат събрани
по законоустановения ред. В случая в приложената по делото административна преписка
се съдържат документи, които не са преведени на български език. Независимо от това въззивния съд е приел същите- документи на чужд език, като се е позовал и на тях при постановяване на
съдебното решение.
В
обжалваното решение липсват мотиви конкретно какво е установил ДРС относно
вмененото нарушение и доказано ли е то. Не са обсъдени
обстоятелствата, посочени от АНО в НП, при които е извършено вмененото
нарушение и доказателствата, които го потвърждават,
а същите само са изброени. Не са обсъдени и всички
възражения на дружеството, а именно относно това, че не е спазено законовото
изискване вземането на проби и анализа на състава и свойствата на отпадъците, с
цел установяване на декларираните данни и класификация на отпадъците да се
извършва от акредитирана лаборатория, предвид изискването по чл.3 ал.7 ЗУО; че
лабораторията извършила анализ на отпадъците, съдържащи се в контейнера не е
акредитирана за определяне на морфологичен състав на отпадъци, поради което и
не разполага с подходящи инструменти и съгласувани методи за анализ и за
вземане на пробите; относно начина на вземане на проба; че протоколът, удостоверяващ
извършения анализ не представлява годно доказателствено средство; относно
цитираната методика, която не е обнародвана в ДВ.
Предвид
горното настоящата
инстанция е в обективна невъзможност да извърши преценка относно
законосъобразността на постановеното решение.
Настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението
си за изясняване и проверка на фактическата обстановка по делото, относно
спорните факти по делото, не е извършил преценка на доказателствата по делото и възраженията на
наказаното лице, като не се е произнесъл и относно
налице ли е нарушение, извършено ли е от наказаното лице, то ли е субект на отговорността по чл.150 ЗУО и
приложена ли е правилно санкционната норма за вмененото нарушение.
Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение,
което води до нарушаване правото на защита и на двете страни в производството и препятства проверката за правилността на постановеното решение. Касационната инстанция извършва проверка на въззивното решение на основанията посочени в касационната
жалба. В решението е прието за безспорно
установено без наличие на доказателства, че „Грийн Биотех“ООД е извършител на процесния превоз.
Липсва установяване по делото какво е качеството на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана с процесното НП в контекста
на Регламент 1013/2006/ЕО и чл.150 ЗУО и съобразно дадени легални дефиниции на
конкретни понятия в същите.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че
решението на виззивния съд, като постановено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, следва да се отмени и делото да се върне на ДРС за
разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане на делото, въззивната
инстанция следва събере доказателствата по установения ред, да извърши проверка
и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе,
както и за съставомерността на деянието.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд
Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 7/15.02.21г.
по НАХД №310/2020г. на ДРС, ІV състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № **********-20/02.09.2020г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което
на дружеството за нарушение на чл.150 ал.1 ЗУО вр. чл.2 §35, б.“а“, „б“ и „ж“
т.i от Регламент /ЕО/ № 1013/2006 относно превози
на отпадъци е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда съобразно дадените указания.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.