№ 127
гр. Велико Търново, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254000600212 по описа за 2025
година
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С Присъда №30/20.06.2025г. ОС-Плевен по НОХД№155/2025г. е
постановил: Признава подсъдимия С. М. К. за виновен в това, че: На
03.09.2024г. в с.Бреница, обл.Плевен, в съучастие като извършител с В. В. Б.
от с.Борован, като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща находяща се в
с.Бреница, общ.Кнежа, **********, собственост на М. Г. М. от гр.Несебър,
обитавано от Е. С. Д. от с.Бреница, като употребил за това сила и деянието е
извършено нощем, поради което и на основание чл.170, ал.2, предл.1 во,вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.54 от НК го осъжда на 3 години и 6 месеца лишаване от
свобода; На 03.09.2024г. в с.Бреница, обл.Плевен, **********, при условията
на домашно насилие, в съучастие като извършител с В. В. Б. - извършител,
отвлякъл Й. Л. Л., като деянието е извършено от две лица, поради което и на
основание чл. 142, ал. 2, т.2 и т.5а, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.54 от НК го
осъжда на 12 години лишаване от свобода; На 04.09.2024г. в с.Борован, обл.Враца,
се съвкупил с Й. Л. Л. от същото село, като я принудил към това със
заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2, предл. 2-ро вр.
чл.54 от НК го осъжда на 6 години лишаване от свобода. Налага на основание
1
чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия С. М. К. едно общо, най-тежко наказание, а
именно 12 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на
изтърпяване. На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК от наказанието лишаване
от свобода приспада времето, през което подсъдимият С. М. К., е бил задържан
за срок от 72 часа и с мярка за неотклонение задържане под стража. Съдът се
е произнесъл и по въпроса за разноските по делото.
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на
подсъдимия С. М. К., подадена лично и отделно по жалба на С. М. К. чрез
защитника адвокат Л. Н., като се обжалва Присъда №30/20.06.2025г.,
постановена по НОХД №155/2025г. по описа на ОС-Плевен, с твърдения че
наложеното наказание е несправедливо. Иска се, и с двете жалби, изменение
на присъдата и намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия С. М.
К., адв. Л. Н. поддържа жалбата и иска да бъде уважена, поради явна
несправедливост на наложеното наказание или връщане на делото за ново
разглеждане, поради наличие на съществено процесуално нарушение при
формиране волята на първоинстанционния съд при постановяване на
присъдата.
В съдебно заседание подсъдимият С. М. К. поддържа жалбата и
становището на защитника му и моли да се намали наказанието.
Представителят на ВТАП излага съображения, че въззивната жалба
срещу присъдата на Окръжен съд Плевен, постановена по НОХД №155/25 г.
следва да се остави без уважение, като неоснователна. Доводите, изложени в
нея касаят несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия К. като
се твърди че то било несъразмерно тежко, което не е така и би следвало да
бъде потвърдена присъдата на Окръжен съд Плевен. Първоинстанционният
съд при отмерване на наказанието е точел, както смекчаващите, така и
отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, а именно доброто
процесуално поведение и съдействието, което подсъдимият К. е оказал за
разкриване на обективната истина по две от обвиненията - това по чл. 170 ал.2
НК и другото по чл. 142 ал.1 от НК като е отчетено и, че макар да не признава
факта на извършеното насилие насочено към осъществяване на полов акт с
пострадалата, на практика с обясненията си К. все пак потвърждавала
фактическата обстановка до голяма степен така както тя е изложена в
обвинителния акт. Относно оплакването, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви от страна на
Окръжен съд Плевен се посочва, че не съществува такова основание. Съдът
достатъчно в нужната степен се е мотивирал по всички обстоятелства по
силата на закона в мотивите. Изтъкнал е какво е извършено, въз основа на
какви доказателства, извършил е необходимия доказателствен разбор и е
отмерил вярното наказание. Изтъкнатите от защитата основания и
респективно искане за връщане на делото за ново разглеждане, следва да бъде
оставено без уважение.
2
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбите на подсъдимия С. М. К., подадена лично и жалбата чрез
защитника адвокат Л. Н. са подадени в предвидения от закона срок/Присъдата
е обявена на 20.06.2025г., а жалбите са подадени на 27.06.2025г. в предвидения
15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се
приеме, че са процесуално допустими.
По основателността на жалбата.
За да постанови присъдата си ОС-Плевен е приел следната
фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:
Подс. С. М. К. и свид. В. В. Б. от с.Борован /спрямо когото
наказателното производство е приключило със споразумение/ към 03.09.2024г.
поддържали приятелски отношения.
Пострадалата Й. Л. Л. от с.Борован, област Враца живеела във
фактическо съжителство с подс. С. К. в продължение на около 10 години в
с.Борован, обл.Враца. Тъй като през този период подсъдимият непрестанно я
тормозел психически и физически, тя няколкократно бягала от него, но той я
принуждавал да се върне чрез сила и заплашване. И двамата работели във
ферма, собственост на свид. В. Ч. в с.Борован. В началото на 2024г. там работа
започнал и свид. Е. С. Д.. Й. Л. и Е. Д. установили близки приятелски
отношения и през месец юли 2024г. Й. Л. напуснала С. К. и се преместила да
живее при Е. Д. в къща находяща се в с.Бреница, **********, собствена на М.
Г. М. от гр.Несебър. Къщата била с изключено електрозахранване, като
входната врата не се заключвала. Въпреки близките й отношения със свид. Д.
за кратък период подс. С. К. върнал Й. Л. в дома си в с.Борован. Тя
продължила да поддържа отношения с Е. Д. и на 30.08.2024г. отново
напуснала подс. К. и заживяла със свид. Д. в къщата в с.Бреница.
На същата дата около обяд подс. К. отишъл на работа във фермата на В.
Ч. в с.Борован, потърсил свид. Л. и след като при позвъняване телефонът й
бил изключен и не я открил подал сигнал на тел.112. По-късно същия ден
разбрал, че е била видяна със свид. Д. и предположил, че отново са заживели
заедно. Изпитал силен гняв и ревност и решил да си върне Л., независимо от
волята й.
На 03.09.2024г. вечерта подс. К. бил със свид. В. Б. в питейно заведение
в централната част на с.Борован. Споделил му намеренията си, по насилствен
начин да прибере обратно в дома си свид. Л.. Б. бил употребил неустановено
количество алкохол и се съгласил да участва. Около 21:30-22,00ч. часа в
същото заведение отишъл и свид. П. Ц. В. от с.Борован.
Подс. К. попитал свид. В. дали е съгласен с личния си автомобил да
откара него и свид. Б. до с.Бреница, като му заявил „да си прибера жената“. За
3
услугата обещал да му плати 50лв. и свид. В. се съгласил, без да пита за
подробности. Свид. В. знаел, че те отдавна били живеели заедно и познавал
свид. Л. като „Ани“.
Отпътували тримата към с. Бреница, с управлявания от св. В. лек
автомобил марка Ситроен, модел Пикасо, сив на цвят със словенска
регистрационна табела с № KP TR - 452, като минали по главния път през
гр.Бяла Слатина, с.Търнак/В обвинителния акт и в мотивите на ОС-Плевен е посочено
с.Нълнак, но такова село не съществува/ - с.Лазарово до с.Бреница. По пътя не
спирали никъде. Когато стигнали до с.Бреница, подс. К. започнал да насочва
В. по кои улици да се движи и накрая му казал да спре пред къща на улица
********** в селото. Подсъдимият и свид. Б. слезли от автомобила, а водачът
В. продължил по улицата с намерение да обърне автомобила в обратна посока.
Междувременно подс. К. и свид. Б. прескочили през оградата и се насочили
към неосветената къща, като преминавайки през двора си осветявали пътя с
фенерчетата на мобилните си телефони. Часът бил около 22,30-23,00часа. По
това време свид. Л. и Д. били легнали да спят. Д. бил буден, забелязал
светлините на фенерчетата и станал. Видял силуети пред остъклението на
къщата си и започнал да ги пита със силен глас кои са и какво правят в къщата
му. Никой не му отговорил и той излязъл на двора. В този момент свид. Б.
насочил светлината от фенерчето към очите на Д.. След като го заслепил,
хвърлил телефона на земята и сграбчил Д. с ръце за врата. Започнал да го
тегли назад, като му казвал да мълчи. Д. започнал да се задушава, тъй като Б.
го бил хванал с дясната си ръка през врата и го дърпал назад, а в същото време
с лявата си ръка го натискал в гърба, в противоположна посока и по този
начин го обездвижил. Възползвайки се от помощта на свид. Б., подс. К. влязъл
по насилствен начин в дома обитаван от Д. и Л., насочил се към вече
събудилата се от шума Л. хванал я с две ръце за дясната ръка и я издърпал да
става от леглото, като в същото време и извикал да става и да тръгва с него.
Обиждал я, като използвал псувни и нецензурни думи. Издърпал я от леглото,
въпреки съпротивата й като тя викала и силно „Помощ Емиле!“, „Обади се на
полицията!“. За да преодолее съпротивата подс. К. използвал още сила и я
издърпал от леглото, при което Л. паднала на земята. Била само с долно бельо
/бикини/ и никакво друго облекло. Продължил да я влачи през помещението, а
след това и през двора, докато Л. всячески го умолявала да я пусне. Тъй като
портата била заключена подс. К. хванал свид. Л. през кръста и за единия крак,
след което я прехвърлил през оградата. Л. паднала на земята. Веднага след
това подс. К. също прескочил през оградата и против волята й успял да я качи
през задната врата в паркирания на улицата автомобил на свид. В. и седнал до
нея на задната седалка. След К., оградата прескочил и свид. Б.. Качил се и той
в автомобила, като седнал на седалката до шофьора и В. потеглил. Свид. Д. се
опитал да ги догони, но не успял и видял как превозното средство се насочва
към главния път и изхода на селото в посока към с.Лазарово. Обадил се на
полицията и съобщил за случилото се.
4
Обратно по пътя към с. Борован, В. забелязал, че Л. е само с бельо,
полугола и боса. В автомобила Л. и К. започнали да се карат, тъй като Л. ясно
му заявила, че не иска да се връща при него. Говорели на цигански език и В. не
разбирал точно естеството на разменените думи, но по тона, останал с
впечатлението, че се карат. Ядосан от реакцията на Л., в един момент С. К.
ударил с лявата си ръка два шамара на Л. и я захапал по бузата. Л. започнала
крещи. Свид. В. направил забележка на К., като му казал, че ако продължи да
се разправя с жена си и да я бие, ще върне всички до къщата в с.Бреница и ще
ги остави там. Поискал също К. да свали тениската си и да я даде на Л. за да се
облече, което той направил. По време на пътуването свид. Л. и подс. К.
продължили да се карат на цигански език. От време на време разговорът
между тях преминавал и на български език, при което В. разбрал, че двамата
взаимно се обвиняват кой на кого бил изневерил. Няколкократно свид. В. и Б.
се опитвали да ги накарат да преустановят кавгата и атмосферата в
автомобила постепенно се нормализирала. Около полунощ пристигнали в
с.Борован. К. поискал В. да ги остави пред посочена от него къща на
***********, където живеела дъщерята на Л.-свид. М. Б. и мъжа, с който
съжителствала - свид. А. А. и детето им. Свид. Л. сама слязла от автомобила и
двамата с К. влезли в двора на къщата, а В. и Б. продължили към центъра на
селото. К. разказал на Б. и А., всичко случило се през въпросната вечер, като
търсел подкрепа от роднините на Л. в опита си да я убеди, че трябва да остане
с него. Разговаряли около 10 минути. Поискал от Б. да даде една рокля на
майка си.
Около 01:00часа на 04.09.2024г. в с.Борован подс. К. и свид. Л. тръгнали
пеш към дома на подсъдимия на *********. След като се прибрали, С. К.
отново започнал да я убеждава да остане с него. Тъй като в къщата били само
двамата Л. се страхувала, че той отново ще избухне и ще упражни физическо
насилие спрямо нея. Тя не посмяла да му противоречи и да му каже, че
желанието й е да живее с Е. Д. в с.Бреница. Знаела, че Д. вече е уведомил
полицията за отвличането и очаквала помощ, поради което казала на К., че ще
остане при него и няма повече да се връща при Е. Д.. Излъгала го, като му
казала каквото той очаквал да чуе. Видяла, че полиция не идва и
предположила, че са идвали да я търсят докато двамата са била в дома на
дъщеря й, затова побързала да си легне. До нея легнал и К.. Л. му обърнала
гръб. Въпреки това, К. я попитал дали ще прави секс с него. Л. му казала, че не
иска да има интимен контакт с него. Той отново я нападнал словесно, като
започнал да я обвинява за отношенията с Е. Д.. Л. мълчала и не му отговаряла,
което ядосало К. допълнително и той започнал да я заплашва физическо
насилие, ако не осъществи с него сексуален акт. Свид. Л. се страхувала от К.,
защото той многократно й нанасял побои назад във времето. Не искала да я
бие отново, защото не знаела предвид яростта му колко ще я нарани, имала и
белези от това. Притеснявала се, че нямало кой да го спре и в яростта си може
да я пребие. Решила, „само и само да не я бие“, да изпълни желанието му.
Въпреки че не искала да прави секс с К., последния осъществил с нея полово
5
сношение /съвкупление / по време, на което Л., в резултат на отправените вече
яростни заплахи не оказала съпротива.
По - късно сутринта на 04.09.2024г. подс. С. К. и пострадалата Й. Л.
били установени на адреса от служители на РУ - гр.Бяла Слатина, подс. К.
задържан, уведомен разследващ орган и било образувано досъдебно
производство.
Фактическата обстановка ОС-Плевен е приел при следния анализ
на доказателствата:
Правилно ОС-Плевен се е позовал на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, от която е видно, че при
прегледа и освидетелстването на Й. Л. са установени следните травматични
увреждания:- По кожата в областта на лявата буза има кръвонасядане с
характерна елипсовидна форма с диаметри 2 и 3 см. по светло в средата, с
морав цвят по края, личат драскотини, приличащи на отпечатък от зъби
(човешко съзъбие); - Във външен очен ъгъл има хоризонтална червеникава
драскотина 0,7 см; - На носа в ляво вертикална драскотина червеникава 0,5-0,6
см; - На гърба в дясно, в основата, близо до гръбначния стълб на обща площ
12-13/3см. множество малки петнисто разположени неправилни малки
охлузвания и линейни драскотини успоредни една на друга (действие на
широка, леко грапава повърхност, възможно от влачане); - В горната трета на
предмишницата на дясната ръка има напречно разположена червеникава
драскотина с дължина 4 см; - По кожата в областта на дясната тазобедрена
става на обща площ 15/9 см. са установени множество малки петнисто
разположени охлузвания и линейни драскотини успоредни една на друга
(действие на широка плоска, леко грапава повърхност, възможно от влачене); -
По кожата на глезена на десния крак в областта на външното „кокалче“ има
овално охлузване с червеникав цвят и диаметър 2,5 см; - По кожата на ляво
бедро по задна повърхност в горна трета има плитка цепковидна рана 1 см. с
охлузени ръбчета; - В горна трета на прасеца на левия крак има дълбока
драскотина с дължина 8 см., косо разположение и червеникав цвят.
Уврежданията са обективен показател за механично въздействие върху тялото
в тези области и добре отговарят да бъдат получени по начина, срока и
обстановката съобщени от пострадалата. Медико - биологичната
квалификация на тези увреждания в съвкупност е причиняване на
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и член 129 от НК. Няма
убедителни данни за по - активна „борба или самоотбрана“.
При преглед на гинекологичен стол по метода на С. не са установени
травматични увреждания по и около половите органи. От медицински гледна
точка, това не изключва възможността за извършване на полово сношение,
както съобщава Л. в свидетелските си показания.
Правилно ОС-Плевен се е позовал на заключението на назначената
съдебно- медицинска експертиза, от която е видно, че при прегледа и
освидетелстването на Е. Д. са установени следните травматични увреждания:
6
- неголеми на площ кръвонасядания по кожата на шията в дясно и на гърба
централно на ниво 12-ти прешлен, както и малка плитка разкъсно - контузна
раничка на четвърти пръст на дясната ръка. Уврежданията са обективен
показател за механично въздействие върху тялото в тези области и добре
отговарят да са получени по начина, срока и обстановката съобщени от
пострадалия Д.. Медико - биологичната квалификация на описаните
увреждания е причиняване на болки и страдания за срок от няколко
денонощия до една седмица.
Правилно е обсъдена и съдебно - медицинската експертиза и по
отношение на С. М. К., от която е видно, че при извършения личен преглед е
била установена неголяма (2см.) и плитка разкъсно - контузна рана с
цепковидна форма, слабо охлузени ръбове, които са завехнали и възпалени.
Раната е локализирана по вътрешната повърхност на долна трета на
предмишницата на лявата ръка и има хоризонтално направление, спрямо
надлъжната ос на тялото. Описаната рана е довела до разстройство на
здравето, извън случаите на член 128 и чл.129 от НК. Локализацията на
увреждането не е характерна за наличие на „борба и самоотбрана“. Резултат е
от тангенциално (повърхностно, странично) действие на твърд предмет с
наличие на тесен ръб. Възможно е да бъде получена по начина, срока и
обстановката, за която съобщава подс. К. и свидетелите по делото -
„прескачане на ограда“.
От психиатричното изследване на пострадалата Й. Л. не са установени
данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния
смисъл на думата. И към времето на деянията и при изследването
освидетелстваната липсват данни за качествени нарушения на възприятия,
мислене и паметови функции. От медицинска гледна точка е в състояние
правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение
за разкриване на обективната истина при разследването. Разбирала е
значението на упражненото спрямо нея насилие и е могла да му
противодейства, но в модела на семейно - битовите взаимоотношения с вече
бившия съжител се е опитвала да се приспособи към агресора чрез пасивно
примирение, за да постигне мнимо спокойствие, при което да не я разсейват
негативни мисли относно безопасността, т.е. била е неавтономна при
въвличането в сексуалните действия в конфликт с интересите. Реакциите на
жертва на психическо и физическо насилие са индикатор, че не се е
освободила от контрола на вече бившия съжител и не е преодоляла страха си,
че може да бъде постигнато правото да се чувства в безопасност, ако не
прояви смирение.
Условно може да се приеме, че правилно ОС-Плевен посочва, че в
обясненията си подсъдимия признава деянията по първите два пункта на
обвинението, като няколкократно заявява, че е виновен. Разказва подробно, за
отношенията си с пострадалата, и описва фактическата обстановка
аналогично на предложената от прокурора. ОС-Плевен посочва, че
7
единствената разлика с показанията на пострадалата е по повод
съвкуплението, за което подсъдимият твърди, че е било доброволно. Следва да
се отбележи от настоящия състав на ВТАС, че въпреки, че подсъдимия
заявява, че е виновен всъщност с обясненията относно отвличането по чл.142
от НК на практика отрича да е налице такова защото пострадалата сама била
тръгнала с него/този въпрос ще бъде коментиран по-долу/.
Плевенски окръжен съд подробно е обсъдил показанията на
пострадалата Й. Л./както тези депозирани на етапа на съдебното следствие,
така и дадените на досъдебната фаза на процеса пред съдия, прочетени в
съдебната на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК/ и е направил обоснован
извод, че са подобни на тези на подсъдимия и кореспондират с предложената
от прокурора фактическа обстановка. Относно половото сношение Л. заявява,
че не искала да прави секс с подсъдимия, но той я заплашил и тя се съгласила,
за да не предизвика гнева му и да пострада по-зле.
На следващо място ОС-Плевен е обсъдил показанията на свид. В. Б.,
които също кореспондират с приетата фактическа обстановка. Подробно са
обсъдени и показанията на свид. Е. Д. /както тези депозирани на етапа на
съдебното следствие, така и дадените на досъдебната фаза на процеса пред
съдия, прочетени в съдебната на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2
от НПК/, като свидетелят твърди, че живеел съпружески с Й. Л. и на 03.09.24
г. описва какво се е случило, което също кореспондира с приетата фактическа
обстановка, относно пристигането на подсъдимия и Б., извеждането на
пострадалата и заминаването на тримата.
Подробно са обсъдени и показанията си свид. П. В. /както тези
депозирани на етапа на съдебното следствие, така и дадените на досъдебната
фаза на процеса пред съдия, прочетени в съдебната на основание чл.281, ал.4,
във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК/ който е превозвал подсъдимия и Б. до дома на
Д. и след това е превозил тримата отново до с.Борован. И тези показания
кореспондират с приетата фактическа обстановка.
Обоснован е извода на ОС-Плевен, че обясненията на подсъдимия и
показанията на посочените свидетели изясняват фактическата обстановка и
съответстват и на заключенията на вещите лица по назначените експертизи,
както и на приложените към делото писмени доказателства.
Относно показанията на останалите свидетели ОС-Плевен посочва, че не
касаят пряко предмета на доказване, имат косвен характер и не изискват
отделен задълбочен коментар. Това съждение на първата инстанция ще бъда
обсъдено по-долу при отговора на оплакванията в жалбата.
След анализа на доказателствата ОС-Плевен е изложил следните
мотиви от правна страна:
При приетата фактическа обстановка правилно ОС-Плевен приема за
установено от правна страна, че с деянието си подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на: - Престъпление по чл.170, ал.2,
8
предл.1-во, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК; - Престъпление по чл. 142, ал.2, т.2 и
т.5а, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и престъпление по чл.152, ал.1, т.2, предл.
2-ро от НК. И трите деяния са извършени от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл-същият е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал
е техните общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Относно нормата на чл.170 от НК няма основание да не се приемат
съображенията на първата инстанция, свързани с обекта на защита и
приложимост. В тази връзка правилно е посочено, че къщата е обитавана от
свид. Е. Д. и за да е налице престъплението по чл.170, ал.2, предложение 1 от
НК е необходимо деецът да е влязъл в чуждото жилище по един от начините,
посочени в разпоредбата на чл.170, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние по
чл.170, ал.1 от НК се състои във влизане без право в жилището на друго лице
по един от точно изброените начини и без свободно изразено съгласие от
страна на обитателя. Тези начини са: сила, заплашване, хитрост, ловкост,
злоупотреба с власт или специални технически средства. Самото влизане в
чуждото жилище по някой от посочените начини, включва оставането в
жилището, въпреки изричното несъгласие на държателя му. Правилно в тази
връзка е посочено, че В. Б. е употребил физическа сила по отношение
обитателя на имота - Д., за да даде възможност на С. К. безпрепятствено да
влезе в жилището, като по този начин К. и Б. осъществили обективния и
субективен елемент от състава на престъплението по чл. 170, ал.2,
предложение 1 във вр. с ал.1 от НК във връзка с чл. 20, ал.2 НК по отношение
на К. и във вр. с чл.20, ал.4 от НК по отношение на Б.. За да е осъществен
съставът на чл. 170, ал. 2, предл. първо от НК, трябва да са налице двата
признака от състава - влизането в дома да е станало чрез сила и нощем. В
конкретния случай е безспорно установено, че влизането в дома на свид. Д. е
станало чрез употреба на сила. В Наказателния кодекс липсва конкретизация,
какво трябва да се разбира под нощно време, но следва да се приеме, че
влизането в чужд дом след 22 часа е нощем, което обуславя съставомерност на
деяние по чл. 170, ал.2 от НК/ОС-Плевен е посочил практика, но тя не е
единствена, например в Решение № 323 от 9.01.2018 г. на ВКС по н. д. №
1158/2017 г., I н. о., НК предмет на производството е деяние, извършено в
21,30 часа/. Следва да се добави, че понятието нощем идва от понятието нощ,
което се свързва с тази част на денонощието, която времево е между залеза и
изгрева на слънцето. Ноторно известно е, че за територията на България в 22
часа слънцето е залязло т.е. деянието е извършено нощем. Освен това от
установеното развитие на събитията става повече от ясно, че деянието е
извършено по тъмно/например св.Б. е заслепил със светлина св.Д., който се е
опитвал да разбере кой е влязъл в двора/.
На следващо място правилно е прието, че от субективна страна,
деянието е извършено с пряк умисъл - и двамата извършители са имали за цел
влизане в жилището на Д. по непозволен от закона начин, като Б. е
подпомогнал К. чрез употреба на сила. К. е имал съзнанието, че е съучастник-
извършител, а Б., че е съучастник - помагач на посоченото деяние. Всеки един
9
от тях е искал тъкмо този резултат, защото противозаконното проникване е
имало за цел извършителя да стигне до свид. Й. Л., за която са знаели, че е в
жилището.
Относно второто обвинение по чл.142, ал.1 от НК правилно е посочено,
че обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигурява обективната възможност всеки човек да се придвижва свободно в
пространството, като едновременно с това се засяга и свободата за формиране
волята на пострадалия. Отвличането е престъпление, при което деецът чрез
принуда отвежда на друго място пострадалия. То може да бъде осъществено с
всички възможни форми на принудата и при различни конкретни актове на
нейната реализация: с насилие, с побой, заплаха, с огнестрелни, с хладни
оръжия, с помощни средства и най-различни оръдия, като престъплението е
довършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, в което се
е намирал. Отвличането е резултатно престъпление, което се довършва, когато
пострадалият бъде поставен в положение да не може свободно да се
придвижва в пространството. От обективна страна на подсъдимият и свид. Б.
са отвлекли Й. Л.. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие,
изразяващо се в хващане на пострадалата за ръката, дърпането и влаченето й
към спрелия наблизо автомобил (употребена е физическа сила), като
същевременно е отстранена пречка, каквато е бил свид. Е. Д., като чрез сила е
предотвратена намеса от негова страна. Като са отвели принудително свид. Л.
от обитаваното от Е. Д. жилище в с.Борован, обл.Враца, където тя не желаела
да бъде, подс. К. и свид. Б. са я лишили от възможността свободно да избира
местоположението си. Правилно в тази насока ОС-Плевен посочва, че
деянието е довършено с насилственото преместване на пострадалата и
напускането на местопроизшествието с нея, в изпълнение на преследваната от
тях обща престъпна цел. Двамата подсъдими са съучастници и съизвършители
по смисъла на чл.20, ал.2 НК, тъй като и двамата са взели участие в
изпълнение на престъплението. И двамата са осъществили физическо насилие
- свид. Б. по отношение на приятеля на пострадалата- свид. Е. Д., като чрез
сила използвайки ръцете си го обездвижил, а подс. К. дърпал и влачел свид. Л.
до автомобила, включително я е прехвърлил през оградата. Тези принудителни
действия са осъществени с цел предотвратяване на съпротивата както на Д.,
така и от страна на Л., в отнемане на възможността последната да се
придвижва свободно в пространството. По този начин всеки от съучастниците
в субективно отношение е съзнавал, че участва в изпълнението на
престъплението съвместно с другия. Деянието „отвличане” е осъществено от
двамата при пряк умисъл, като са съзнавали че пострадалата към 03.09.2024г.
не живее с подсъдимия, и че същата вече живее със свид. Е. Д.. Независимо от
това са предприели действия по издирването и отвличането. Те са съзнавали,
освен това, че упражняват принуда върху нея и върху приятеля й свид. Д., но
независимо от това са насочили всичките си усилия към преследването на
целта си - да я отвлекат от там и отведат в дома на подс. К., като
преследването на тази цел е обективирано от поведението им. Извършителите
10
са имали съзнанието, че заедно осъществяват престъплението, което обуславя
наличието на квалифициращия признак извършване на деянието от две или
повече лица по смисъла на чл.142, ал.2, т.2 от НК.
Правилно е прието също така, че по отношение на подс. С. К. от
обективна страна е налице и допълнителен квалифициращ признак на
деянието по т.5а на чл.142, ал.2 от НК, а именно отвличането е извършено при
условията на домашно насилие. Легалната дефиниция на понятието "в
условията на домашно насилие" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 31 от
НК, съгласно която „Престъплението е извършено "в условията на домашно
насилие", ако е ….. осъществено спрямо ……. с което се намира или е било
във фактическо съпружеско съжителство или лице, с което живеят или е
живяло в едно домакинство. От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че подс. С. К. в продължение на около 10 години до 30.08.2024г.
е бил във фактическо съпружеско съжителство с пострадалата Й. Л., като
двамата са живели в едно домакинство и са с постоянен адрес в с.Борован,
обл.Враца. През този период многократно подсъдимият е подлагал
пострадалата на физически и психически тормоз, което е ставало причина, тя
да го напуска, както и в процесния случай.
Относно третото обвинение правилно ОС-Плевен е приел, че
подсъдимият С. К. е осъществил от обективна и субективна страна и
престъпния състав на чл. 152, ал.1, т.2 предл.2 от НК, като Л. е била принудена
да извърши нещо противно на волята си /да осъществи полов акт с обв.К./,
като за целта е употребена заплаха. Правилно е прието, че по своя характер и
интензитет на въздействие, заплахата, обективно е била годна да мотивира
пострадалата, предвид психическото състояние, в което я бил поставил
подсъдимия, към действия противни на волята. Обосновано ОС-Плевен
кредитира показанията на пострадалата, а не обясненията на подсъдимия,
защото това му деяние е естествено продължение на поведението му същата
нощ-проникнал е насилствено в чуждо жилище, отвлякъл е пострадалата
против волята й и се съвкупил с нея. Обосновано е прието, че след системния
тормоз и насилие/ станали причина за поредна раздяла между подсъдимия и
пострадалата, след като последната е намерила друг съжител, след като е отвлечена от дома
му и малтретирана по пътя до дома на подсъдимия/ е нелогично да се приеме, че
пострадалата се е съгласила да се съвкупява с него.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл,
тъй като подсъдимия К. е съзнавал, че осъществява принуда и заплаха с цел
извършване на съвкупление с Л.. Желаел е осъществяване на деянието и е
съзнавал липсата на съгласие у пострадалата за участие в посочените
действия. Съзнавал е съдържанието на отправените заплахи и, че те са
възприети от пострадалото лице като действителни такава, че е в състояние да
възбуди основателен страх и притеснение у нея, преодолял е съпротивата на
пострадалата и въпреки несъгласието, осъществил с нея полово сношение, т.
е. деецът е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици.
11
Относно вида и размера на наказанието ОС-Плевен е изложил
следните мотиви:
Относно престъплението по чл.170, ал.2, предл.1-во, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК правилно са отчетени, като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства предишните му осъждания, лошите му
характеристични данни, както и фактът, че в относително кратък период от
време /няколко часа/ той е извършил три престъпления. Деецът е лице с
трайно придобити противообществени навици, което въпреки изтърпените
наказания не желае да коригира поведението.
Правилно са отчетени две смекчаващи отговорността на извършителя
обстоятелства-доброто му процесуално поведение и съдействието, което
оказва за разкриване на обективната истина. При това положение правилно е
прието, че в конкретния случай наказанието трябва да се определи при превес
на отегчаващите обстоятелства. Правилно е прието при наличните отегчаващи
и смекчаващи вината обстоятелства, че наказание “лишаване от свобода” за
срок от три години и шест месеца ще реализира ефективно целите си и ще
съдейства за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия.
Относно престъплението по чл. 142, ал.2, т.2 и т.5а, вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК правилно е прието от ОС-Плевен, че и в този случай
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са предишните му
осъждания, лошите му характеристични данни, както и фактът, че в
относително кратък период от време /няколко часа/ той е извършил три
престъпления. Отегчаващи отговорността обстоятелства се индикират и в
цялостната му деятелност през този период очертаваща жестоко отношение
към пострадалата, предвид времето, мястото и начина на извършване на
престъпленията-извличането й насила от леглото, влаченето й по земята,
прехвърлянето й през оградата, натикването й против волята й в автомобила
/докато тя е почти гола/, последвалите в колата физическо и психическо
насилие. Следва да се посочи от настоящия състав, че тези посочени
обстоятелства определено имат съществено значение за индивидуализиране
на наказанието по чл.142 от НК, за разлика от деянието по чл.170 ал. 2 от НК.
Това е така защото пряко съпътстват деянието отвличане, докато при
проникването по чл.170 от НК то приключва с напускате на жилището. Това
означава, че последвалите действия на подсъдимия вече са в обхвата на чл.142
от НК. Деецът е лице с трайно придобити противообществени навици, което
въпреки изтърпените наказания не желае да коригира поведението си.
Деянието е извършено при условията на два по-тежко квалифициращи
признака и в съучастие.
Правилно е посочено, че и тук са налице две смекчаващи отговорността
на извършителя обстоятелства-доброто му процесуално поведение и
съдействието, което оказва за разкриване на обективната истина. Следва да се
отбележи, обаче от настоящия състав на ВТАС, че съдействието за разкриване
на обективната истина по отношение на това престъпление е до известна
12
степен условно и не решаващо. Това е така защото подсъдимия не отрича
отиването в дома на Д., прибирането от там на пострадалата, но твърди, че тя
доброволно е тръгнала с него, с което на практика отрича наличието на
отвличане. На следващо място съдействието за разкриване на обективната
истина при наличие на преки доказателства, установяващи деянието, както е в
случая в минимална степен спомага в тази насока.
На фона на горното правилно ОС-Плевен приема, че наказанието трябва
да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства. Наказание
“лишаване от свобода” за срок от дванадесет години ще реализира ефективно
целите си и ще съдейства за превъзпитанието и поправянето на осъдения и ще
му отнеме възможността да върши други престъпления.
Относно престъплението по чл.152, ал.1, т.2, предл.2-ро от НК също
правилно ОС-Плевен е посочил, че и в този случай отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са предишните му осъждания,
лошите му характеристични данни, както и фактът, че в относително кратък
период от време /няколко часа/ той е извършил три престъпления. Правилно е
прието, че отегчаващи отговорността обстоятелства се индикират и в
цялостната му деятелност през този период очертаваща жестоко отношение
към пострадалата, предвид времето, мястото и начина на извършване на
престъпленията-извличането й насила от леглото, влаченето й по земята,
прехвърлянето й през оградата, натикването й против волята й в автомобила
/докато тя е почти гола/, последвалите в колата физическо и психическо
насилие и накрая и изнасилването. Правилно относно това деяние са отчетени
обстоятелствата на извършване на предходните деяния, защото те създават
условията за извършване на изнасилването и за сломяване на психиката на
пострадалата при деянието по чл.152 от НК.
Правилно е посочено, че е налице единственото смекчаващо
отговорността на извършителя обстоятелство - доброто му процесуално
поведение. В този аспект правилно при съобразяване на отегчаващите и
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства ОС-Плевен намира,
че наказанието трябва да се определи при превес на отегчаващите такива и
наказание лишаване от свобода за срок от шест години ще реализира
ефективно целите си и ще съдейства за превъзпитанието и поправянето на
осъдения.
Правилно е и приложението на.чл.23 ал.1 от НК като е определено общо
най-тежко наказание от дванадесет години лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване. Правилно е приложен и чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК.
При горните присъда и мотиви на ОС-Плевен оплакванията в
жалбата включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се
свеждат до следното:
Първото оплакване се свежда до това, че определените размери на
13
наложените наказания „лишаване от свобода" за всяко едно отделно
престъпление се явяват прекомерно тежки, което води до извода, че
постановената присъда се явява явно несправедлива. Първоинстанционният
съд не е взел в достатъчна степен под внимание доброто процесуално
поведение на подсъдимия, както в досъдебната така и в съдебната фаза,
пълните самопризнания, които същия е направил в хода на наказателното
производство срещу него. Това са данни, които сочат на процесуално
поведение, което способства делото да приключи в разумни срокове -
обстоятелства, които следва да мотивират първоинстанционния съд да приеме
и да определи наказание към най-ниския предел на санкцията, предвиден в
закона за всяко едно отделно престъпление, за което на същия му е повдигнато
обвинение. В конкретния случай, целта на генералната превенция на закона,
визирана в чл. 36, ал.1 от НК по отношение на него, ще бъде постигната и при
изтърпяване на наказание по-леко от така определеното му. И трите наложени
наказания са над средата, която законът предвижда за извършване на такова
престъпно деяние. Наказанията не съответстват на обществената опасност на
деянието и на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и целите, които се постигат с разпоредбата на чл.36 от НК.
Във връзка с това оплакване е необходимо да се подчертае, че не е вярно,
че ОС-Плевен не е взел предвид доброто процесуално поведение на
подсъдимия, както в досъдебната така и в съдебната фаза и самопризнанията,
които същия е направил в хода на наказателното производство. Видно е от
обсъдените по-горе мотиви на ОС-Плевен, че са отчетени посочените
обстоятелства във връзка и с трите обвинения. Отделен е въпросът за това, че
въпреки наличието на самопризнание и доброто процесуално поведение съдът
е определил наказанието над средата на предвиденото наказание лишаване от
свобода. За това съдът е изложил преди всичко мотиви свързани с характера
на деянията, които бяха обсъдени по-горе. Към мотивите на ОС-Плевен следва
да се добави, че самопризнанието и доброто процесуално поведение биха
имали много по-голяма тежест ако подсъдимия беше с чисто съдебно минало
и добри характеристични данни. Определено характеристичната справка,
въпреки, че е кратка не определя подсъдимия като лице с добри
характеристични данни. По-същественото обаче е това, че подсъдимия има
съдебно минало, което освен това е свързано с реално изтърпяване на
наказание лишаване от свобода. Видно е от справката за съдимост, че същата е
от десет пункта, отразява десет извършени престъпления за период от 1991г.
до 2012г., като седем от тях са извършени при условията на опасен рецидив.
Последното наказание лишаване от свобода е изтърпяно на 5.12.2014г. При
това положение действително е видно, че изтърпяването на наложените
предишни наказания лишаване от свобода са имали някакъв поправителен
ефект, тъй като подсъдимия в продължение на 9 години и половина не е
осъждан. Поправителния ефект, обаче е бил очевидно временен, тъй като
подсъдимия извършва настоящите деяния и освен това има лоши
характеристични данни. При това положение предвид изложените от ОС-
14
Плевен мотиви относно характера на деянието по чл.142 ал.2 от НК,
наличието на две квалифициращи обстоятелства и предвид съдебното минало
на подсъдимия, няма основание да се отхвърли виждането, че наказанието
следва да се определи при превес на отегчаващи вината обстоятелства.
Наложеното наказание от 12 години лишаване от свобода е с една година над
средния размер, който е 11 години/предвиденото наказание е от 7-15 години/,
което означава, че не е налице несправедливост на наложеното наказание.
Напротив ОС-Плевен е отмерил точно размера на наказанието с оглед както
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, така и предвид целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Относно престъплението по чл.170 ал.2 от НК е предвидено наказание
от 1 до 5 години лишаване от свобода, което означава, че средния размер на
наказанието е 3 години. ОС-Плевен е завишил наказанието над средния
размер с 6 месеца, което напълно съответства на констатирания превес на
отегчаващи вината обстоятелства. Следва да се подчертае, че освен
обсъденото съдебно минало са налице две квалифициращи
обстоятелства/деянието е извършено нощем и от две лица/, което изисква
завишена отговорност в сравнение с наличието само на едно квалифициращо
обстоятелство. На следващо място особено утежняващо е обстоятелството,
свързано с целта на подсъдимия да влезе в чуждо жилище – за да отвлече
пострадалата. При това положение не е налице основание за редуциране на
наказанието.
Относно обвинението по чл.152 ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от две до осем години. Средния размер на наказанието е
пет години лишаване от свобода и ОС-Плевен го е завишил с една година.
Определянето на наказанието над средния предел е в пълно съответствие с
отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства отчетени от ОС-
Плевен, обсъдени по-горе и особено със съдебното минало на подсъдимия.
Предвид изложеното не налице извод за несправедливост на наказанието и във
връзка с това няма основание за редуциране на същото.
Освен горното следва да се има предвид, че ОС-Плевен е приложил
чл.23 от НК без да прилага чл.24 от НК/въпреки наличието на три отделни
престъпления/, който дава възможност за увеличение на наказанието в случая
до 18 години лишаване от свобода. Не се оспорва този извод на ОС-Плевен/че
не следва да се прилага чл.24 от НК/, но това се посочва, предвид оплакването
в жалбата, че наложеното общо наказание е несправедливо. Всъщност ОС-
Плевен е наложил минимално възможното общо наказание в случая.
Второто оплакване се свежда до това, че по отношение на
престъплението по чл. 170 ал.2 пред 1 вр. с ал. 1 от НК е видно, че с оглед на
квалифициращите други обстоятелства, че деянието е извършено нощно
време и за това е употребена сила, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до пет години, което по смисъла на закона не е
тежко умишлено престъпление. Подсъдимия признава вината си по това
15
обвинение, съдейства за разкриване на обективната истина и въпреки всичко
първоинстанционният съд е преценил, че едно наказание от три години и шест
месеца ще изпълни целите на чл. 36 от НК. По отношение на това деяние
наказание към миниума ще изпълни целите на закона.
Това оплакване е неоснователно и мотиви в този смисъл бяха изложени
по първото оплакване. Само следва да се добави, че фактът, че
престъплението не е тежко, не променя принципа на индивидуализиране на
наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
Третото оплакване се свежда до това, че по отношение на
престъплението по чл. 142 ал.2 т.2 и т.5 от НК подсъдимия също признава
вината си още на фазата на досъдебното производство, както и на фазата на
първоинстанционното съдебно производство. Подсъдимия и пострадалата Й.
Л. са живеели съвместно около 10 години заедно в село Борован, област Враца
на семейни начала. Доказано е, че назад във времето Й. Л. няколкократно е
напускала дома на подсъдимия, след което се е връщала или му се е обаждала
да я върне или той отива да си я върне и така няколко пъти назад във времето,
което е формирало в тази семейна общност един стереотип на поведение на
периодично напускане на семейното жилище, след което връщане в семейното
жилище и поредното, което е станало причина за повдигане на обвинението.
Нещата са ескалирали защото свид. Е. Д., с който Й. Л. е заживяла в жилището
в село Бреница, е подал сигнал до полицията и в следствие на което се е
образувало наказателното производство и повдигнато обвинение за отвличане.
Въпреки че е осъществен състава на това престъпление, това не е типичен
състав и той не е типичният извършител на престъплението - отвличане, тъй
като се касае за близки хора, живеели около десет години заедно на семейни
начала.
Във връзка с горното оплакване следва да се посочи, че процесуалното
поведение и признанието бяха обсъдени по-горе. На следващо място това, че
са се разделяли преди деянието /подсъдимия и пострадалата/ и създаването на
някакъв стереотип на раздяла и събиране на двамата, няма как да е
смекчаващо вината обстоятелство. Още по-малко може да се приеме, че е
смекчаващо вината обстоятелство това, че Е. Д. е подал сигнал до полицията.
Няма как да се приеме и твърдението, че това не е типично отвличане, „тъй
като се касае за близки хора, живеели около десет години заедно на семейни
начала“. На първо място следва да се подчертае, че това си е типично
отвличане и близките предходни отношения по никакъв начин не влияят на
елемента на състава „отвличане“. Напротив дори законодателя свързва
предходните отношения на семейни начала с квалифициращо утежняващо
вината обстоятелство. В случая не се оспорва и се установява от
свидетелските показания и обясненията, че подсъдимия и пострадалата са
били както във фактическо съпружеско съжителство, така и са живели в едно
домакинство.
Освен това следва да се има предвид, че относно предходните раздели и
16
връщане на пострадалата тя заявява в с.з на 07.04.2025г., че: „Не съм се
връщала доброволно. Все ме отвлича. Първия път пак ме натовари в колата на
П.…….. Даже и хората знаят тогава как ме е отвлякъл. Знаят В. Ч.. Те даже
бяха дали в полицията и тогава го защитих, казах, че сама съм си отишла,
само и само да го защитя и той да се промени. Излъгах, че не ме е
отвлякъл…….. Първия път живеех в с.Тодоричене и работих в гр.Луковит. Той
(има предвид подсъдимия С. К.) пак ме натовари в колата и на сила. Аз никога
не съм му звъняла, за да ме взема.“ Това определя предходното поведени като
утежняващо, а не като смекчаващо вината обстоятелство.
Предвид изложеното оплакването е неоснователно.
Четвъртото оплакване се свежда до това, че по отношение на чл. 152
ал.1 т.2 от НК и в хода на първоинстанционно производство, и в хода на
съдебното дирене първоначално свид. Й. Л. не можа да си спомни дали е
осъществен полов акт, още повече дали е употребена сила или заплаха за това.
В последствие след като са й прочетени показанията, тя взема становището,
че е осъществен против волята й полов акт.
Действително при разпита в с.з. пострадалата посочва, че подсъдимия не
е успял да проникне в нея, но след прочитане на показанията от досъдебното
производство потвърждава без колебание, че това е станало. Освен това
проникването не се оспорва от подсъдимия, който обаче твърди, че е било
доброволно. Така, че наличието на изнасилване е несъмнено доказано.
Петото оплакване се свежда до това, че наложените наказания от 12
години са твърде завишени и явно не са съразмерни с обществената опасност
на подсъдимия. Въпреки че е осъждан, не е деец със завишена обществена
опасност и едно такова прекалено високо по размер наказание от 12 години за
отвличането, надхвърля целите на закона. След такъв дълъг период на
десоциализация ще му бъде трудно после той да се ресоциализира в
обществото. Баланс около минимума, предвиден за това престъпление ще
изпълни визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно да се поправи и
превъзпита осъденото лице.
Съображения относно това оплакване бяха изложени във връзка с
първото оплакване и не следва да се повтарят. Само следва да се посочи, че не
е вярно твърдението, че подсъдимия не е деец със завишена обществена
опасност. Съдебното му минало беше обсъдено по-горе и определено сочи, че
е лице със завишена обществена опасност. Вярно е, че не е осъждан в
продължение на 9 години и половина след изтърпяване на последното
наказание, но това не променя извода, предвид лошата характеристика и
процесните му деяния. Оплакването е неоснователно.
Шестото оплакване се свежда до това, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила. Съдът не е изпълнил едно от основните
си задължения, визирано с разпоредбата на чл.14 ал.1 чл.107, чл. 301 и чл. 305
ал.3 от НПК. Съобразно тези разпоредби съдът е длъжен да направи анализ и
17
проверка на целия събран доказателствен материал, на всички събрани по
делото доказателства и да формира вътрешното си убеждение на база
обективно, пълно и всестранно изследване на всички факти и обстоятелства.
В конкретния случай това не е сторено предвид становището на съда в
мотивите на лист 8 от мотивите, втори абзац, последното изречение.
Изискването на задълбочен коментар по отношение на всички свидетелски
показания, е задължение на съда и игнорирането му води до нарушение на
разпоредбата на чл. 14 ал.1 НПК. По делото са разпитани 14 свидетеля.
Подсъдимият В. Б. е бил съучастник и по отношение на него наказателното
производство е приключило със споразумение. Той е 15-ия е разпитан по
делото свидетел. Съдът, за да формира своето вътрешно убеждение и да
постанови присъдата, е приел, че е достатъчно да коментира само показанията
на свид. Й. Л., свид. Е. Д., П. В. и свид. В. Б. и отчасти обясненията на С. К.,
всички останали 11 свидетеля, изобщо не са коментирани техните показания.
Според съдът тези показания на тези 11 свидетеля не изискват отделен
задълбочен коментар. Това е съществено процесуално нарушение, защото
необсъждането на едни доказателства, формалното изброяване на други или
пък несъпоставянето на всички доказателства, се явява съществено
процесуално нарушение, което води и до липса на мотиви.
Това оплакване е свързано с тази част от мотивите, в която ОС-Плевен
посочва, че: “Относно показанията на останалите свидетели ОС-Плевен посочва, че не
касаят пряко предмета на доказване, имат косвен характер и не изискват отделен задълбочен
коментар.“
Във връзка с горното оплакване следва да се отбележи, че всъщност с
посоченото изречение ОС-Плевен е обсъдил най-общо показанията, като е
приел останалите показания на свидетелите за несъществени относно
предмета на доказване и че имат косвен характер, като най вероятно се има
предвид, че са косвени спрямо предмета на доказване. При това положение не
може да се приеме пълна липса на мотиви, още повече, че съдът задълбочено е
обсъдил останалия доказателствен материал, който е съществен и пряко
доказва обективната страна на деянията. Ето защо не може да се приеме, че е
налице абсолютно процесуално нарушение, което изисква отмяна на съдебния
акт и връщане на делото за ново разглеждане. В този аспект оплакването не
съдържа конкретно твърдение защо се приема, че са нарушени процесуалните
права на подсъдимия и по-конкретно липсата на подробно обсъждане на
„останалите свидетелски показания“ с какво е увредило процесуалните права
на подсъдимия/Като например- необсъждането на показанията на свидетеля Х
в съответната част от показанията би довело до друг извод, ако беше обсъдена
и съпоставена с другия доказателствен материал./. Такова конкретно
18
твърдение в това оплакване няма, поради което и отговора на същото няма как
да е конкретен.
Все пак следва да се подчертае, че в списъка за призоваване на
обвинителния акт са посочени следните свидетели: Е. С. Д.; Й. Л. Л.; М. Г. М.;
П. Ц. В.; М. А. Х.; Л. Р. Ч.; С. Г. З. А. М. А.; М. М. Б.; Н. И. Н.; Ц. Д. Ц.. Освен
тях качеството на свидетел е придобил другия обвиняем по обвинителен акт
В. Б., спрямо когото производството е приключило със споразумение.
Разпитаните свидетели са: Н. Н./прочетени са и показанията му от
досъдебното производство/, Ц. Ц./прочетени са и показанията му от
досъдебното производство/тези свидетели са полицейските служители
установили подсъдимия и пострадалата в дома на първия, Й. Л. /прочетени са
и показанията от досъдебното производство/, Е. С. Д./прочетени са и
показанията му от досъдебното производство/, П. В./прочетени са и
показанията му от досъдебното производство/, М. Х./прочетени са и
показанията му от досъдебното производство/-полицейски служител,
присъствал на разговора на подсъдимия и пострадалата пред полицейското
управление, Л. Ч. и С. З.– стажанти в Академията на МВР, също присъствали
на разговора пред РПУ, на М. Г. М. са прочетени показанията без да се яви в
с.з., А. М. А./ и с прочетени показания от досъдебното производство/, М. Б. /и
с прочетени показания от досъдебното производство/, М. М., В. Ч. и Р. Ч. –
последните трима свидетели допуснати до разпит в хода на съдебното
следствие и последно е разпитан св.В. Б., след като спрямо него
производството приключва със споразумение.
Видно е от мотивите на ОС-Плевен, че същия е обсъдил подробно
показанията на Й. Л., В. Б., Е. Д., П. В.. Не са обсъдени по отделно показанията на
останалите свидетели, но те действително не разкриват нито пряко нито косвено елементи от
състава на престъпленията. А. М. А. и М. Б. са съответно зет/и първи братовчед на
подсъдимия/ и дъщеря на пострадалата и те свидетелстват за пристигането у
тях на пострадалата и подсъдимия след отвличането. А. в съдебното
производство определено проявява пристрастие към подсъдимия с
показанията си, като твърди той е невинен и т.н., а в досъдебното сочи
пристигането на подсъдимия и пострадалата по тениска през нощта към 2
часа. Показанията от досъдебното производство са преди всичко преразказ на
казано от подсъдимия, но действително потвърждават отиването на двамата в
дома на А. и Б.. Показанията на последната са аналогични на тези на А..
19
Показанията на тези свидетели действително не разкриват съществени
моменти от фактическата обстановка, освен отиването до дома им.
Останалите показания, особено на А. са преди всичко производни защото
пресъздават казано от други лица. В този смисъл анализа на тези показания не
води до извод за промяна на фактическата обстановка.
Не са обсъдени по отделно показанията на свидетелите Н. Н., Ц. Ц., като
тези свидетели са полицейските служители установили подсъдимия и
пострадалата в дома на първия; М. Х. -полицейски служител, присъствал на
разговора на подсъдимия и пострадалата пред полицейското управление, Л. Ч.
и С. З.– стажанти в Академията на МВР, също присъствали на разговора пред
РПУ. Показанията на тези петима свидетели действително нямат пряк принос
за изясняване на фактическата обстановка, а изясняват обстоятелство около
откриване на пострадалата и подсъдимия след деянието и какво е казал
подсъдимия на пострадалата пред полицейското управление и какво им е
обяснявала пострадалата- дали доброволно или не е тръгнала с подсъдимия.
Тя им обяснява, че не е тръгнала доброволно, но това са производни
доказателства и нямат съществено значение, но освен това са в синхрон с
показанията на пострадалата, че не е тръгнала доброволно. В този смисъл
показанията на тези петима свидетели действително не са съществени и
фактическата обстановка се изяснява и без данните в тях.
Показанията на свидетеля М. Г. М. са прочетени и те изясняват чия
собственост е къщата, в която е проникнато и живее св.Д.. Тези показания
действително също не са съществени и обсъждането им не внася
противоречие във фактическата обстановка.
Относно показанията на М. М., В. Ч. и Р. Ч., които са допуснати като
свидетели в хода на съдебното производство следва да се посочи, че също
съдържат периферни факти относно подсъдимия и пострадалата и не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка, нито внасят някакви
противоречия в приетата такава.
Предвид гореизложеното не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, което да налага отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Жалбата се явява
неоснователна и атакувания съдебен акт подлежи на потвърждаване.
Воден от горното съдът
20
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338 от НПК Присъда №30/20.06.2025г.
на ОС-Плевен, постановена по НОХД№155/2025г. по описа същия съд,
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21