Мотиви към Присъда № 173, постановено на
04.07.2019 г. по н.ч.х.д. № 4173 по описа на Районен съд – Варна за 2017г.:
Частният тъжител М.И.Д. е повдигнала обвинение срещу Д.Н.Д. за
това, че на 17.01.2019г. в град Бяла, умишлено причинил на М.И.Д. следните
увреждания, травматичен оток по лицето и кръвонасядане
по лявата предмишница, които в своята съвкупност са
обусловили чувство на болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Срещу подсъдимия Д.Н.Д. е предявен в настоящото производство и
граждански иск от тъжителя И. К. С. за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 130, ал.2 от НК в размер на 4000 лв., вкл. и адвокатско
възнаграждение.
В с.з. обвинението спрямо подсъдимия Д.Н.Д. се поддържа от
тъжителя. Същият чрез своя повереник счита, че то е
доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което моли съда да му наложи
съобразно предвиденото в закона за това престъпление наказание, а гражданският
иск да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият Д.Н.Д. се явява лично в последното съдебно заседание и
дава обяснения по делото.
В подробната си пледоария си защитникът му счита, че
квалификацията на извършеното попада в параметрите на чл. 130, ал.2 НК, излага съображения, че деянието
е било породено от насложилите се във времето сложни взаимоотношения между
страните. По същество пледира подзащитният му да бъде освободен от наказателна
отговорност, като по отношение на иска за неимуществени вреди същият да бъде
редуциран до неговия справедлив размер съобразно действащата съдебна практика.
От своя страна подс. Д.Н.Д. посочва, че
няма какво да добави към казаното от неговия защитник.
В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на последна
дума посочва, че е виновен и моли за справедлива присъда.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Частният тъжител М.Д. и подс. Д.Д. на 06.06.2018г. сключили
граждански брак.
След сключване на брака, двамата заживели първоначално на квартира
в гр. Варна, а след това (след като Д. забременяла) и в дома на родителите на Д.
***. Отначало отношенията между съпрузите били добри, но в последствие се
породили проблеми между тях, породени според Д. от поведението на съпругът й,
който според нея имал проблем с хазарта.
Поради този проблем между
тях все възниквали скандали.
На 17.01.2019г., на първият етаж в къщата на родителите на подсъдимия
в гр. Бяла, ул. „Пирин“ Д. бил уведомен от майка си, че съпругата му я е
помолила за съдействие, тъй като има съмнение, че Д. употребява наркотици, тъй
като предната вечер същият се прибрал с главоболие и повръщал.
Това ядосало Д., който отишъл при съпругата си и започнал да й
държи сметка как може да говори така, като между двамата възникнало и физическо
съприкосновение – Д. хванал тъжителката и започнал да я притиска в един ъгъл на
стаята, като й нанесъл няколко удара с ръце в областта на главата и лявата предмишница, дъгло време я държи
за долната челюст и я притиска до стената, за да не може тя да избяга.
След като я пуснал Д. успяла да избяга и да излезе от къщата на
улицата и започнала да крещи за помощ. Тогава от горния етаж на къщата, където
се намирала майката на Д., същата излязла навън, за да разбере какво става.
През цялото това време,
двумесечното бебе се намирало в съседна стая на тази, в която станал конфликтът
между съпрузите.
След проведения разговор между снаха и свекърва, тъжителката
влязла обратно в къщата, за да провери как е бебето, като успяла чрез „Фейсбук" да се свърже със своята майка- Вилдан И.,***,
и да я помоли за помощ.
Майката на М. веднага тръгнала за гр.Бяла, за да прибере дъщеря си
и внучето си, като от същата дата- 17.01.2019г., М. и бебето, вече живеят в
дома на нейната майка- Вилдан И. ***.
На 18.01.2019г. сутринта, тъжителката посещава отделение по
„Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна" гр.Варна, където е прегледана
от съдебен лекар. Видно от издаденото Медицинско удостоверение №54/ 2019г.,
преглеждащият лекар е установил следните травматични увреждания, а именно: в
областта на дъгата на дясната скула - оток с кръгловата
форма и диаметър около 4 см.; по задната повърхност на лявата предмишница, в долна трета-издължено, овално кръвонасядане с мораво- червеникав цвят и размери около 4/
1,5-2см. Същата се оплаква и от главоболие. В заключение се касае за правматичен оток по лицето, кръвонасядане
по лявата предмишница, като получените травматични
увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли
да се получат по указаните време и начин.
На 28.01.2019г. М. подава молба за защита от домашно насилие до
Районен съд гр.Варна и по образуваното гр.д.№1221/ 2019г. на 34-ти състав, има
издадена срещу съпругът Заповед за незабавна защита от 29.01.2019г., с която Д.Н.Д.
е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата, като
на 18.03.2019г. съдът постановява решение, с което забранява на Д.Н.Д. да
приближава тъжителката на по-малко от 100м, както и жилището, което обитава, за
срок от шест месеца, считано от 18.03.2019г.
Към настоящият момент по молба на тъжителката има образувано
бракоразводно дело пред ВРС, което към настоящият момент няма данни да е
приключило.
Описаната фактическа
обстановка се установи по безспорен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели, кредитирани от съда, СМЕ, справка за съдимост и от останалите
писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, в това число
приложеното за послужване гр.д.№1221/ 2019г. по описа
на 34-ти състав на ВРС.
За пълнота, съдът е длъжен да
отрази, че не констатира противоречия между показанията на разпитаните
свидетели (макар същите да са посочени от насрещни в производството страни), тъй
като и двамата разпитани свидетели на практика не са очевидци на случилите се
събития.
Що се отнася до обясненията на
подсъдимия съдът им се довери изцяло що се отнася до нанасянето на ударите.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Д.Н.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 130 ал. 2 от НК, тъй като на 17.01.2019г. в
град Бяла, умишлено причинил на М.И.Д. следните увреждания, травматичен оток по
лицето и кръвонасядане по лявата предмишница,
които в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание без
разстройство на здравето.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за
безспорно установено както авторството на деянието, така и вида на причинената
телесна повреда. Безспорно причиненото телесно увреждане на тъжителя
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК, а именно
причинена болка без разстройство на здравето и същата е причинена от
подсъдимия.
Предвид горното съдът намира, че събраните по делото и кредитирани
от съда доказателства в своята съвкупност са достатъчни да мотивират извод за доказаност и съставомерност на
извършеното от подсъдимия деяние.
Субект на престъплението е
вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие -
посегателство срещу телесната неприкосновеност на друго лице, довело до
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във причиняване на болка и
страдание, непопадащи в хипотезите на чл.128 и чл.129 от НК.
От субективна страна -
деянието е извършено при пряк умисъл , подсъдимият Д.Н.Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици,
нанасяйки целенасочен удар по главата на частния тъжител и е желаел тяхното
настъпване.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът
приема чистото съдебно минало на подсъдимия, както и обстоятелството, че цялата
ситуация е била провокирана в известна степен от обтегнатите отношения между
страните, за които съвместното съжителсто очевидно е
представлявало известна трудност.
Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство няма.
Съдът, след като съобрази
обществената опасност на деянието и тази на дееца, прецени, че се налице
предпоставките за приложение на чл.78 А от НК, по отношение на подсъдимият,
същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, от деянието не са настъпили имуществени вреди, за
последното се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или
глоба, не са налице отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК, като
следва подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание “Глоба”.
Като взе предвид възрастта, семейно и финансово състояние на
подсъдимия, както и превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства,
чистото му съдебно минало съдът определи размера на имуществената санкция –
„глоба” в минималния размер от 1000
лева.
Съдът определи наказанието към минималния размер, тъй като предвид
възрастта на подсъдимия и чистото му съдебно минало приема, че се касае за
инцидентна проява на противоправно поведение,
провокирана от сложни семейни взаимоотношения, обявено за наказуемо по смисъла
на НК и приема, че това наказание, ведно с проведеното срещу него съдебно
производство ще окажат нужното възпитателно, поправително и възпиращо
въздействие и ще изпълнят целите и на генералната превенция.
Съдът намира, че с този размер на наказанието ще е се постигнат целите,
предвидени в чл. 36 от НК и ще се въздейства предупредително и възпиращо в
извършването на други престъпления от подсъдимия.
С оглед осъдителната наказателно-правната част на присъдата за
престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, съдът намира, че частично следва да бъде
уважен предявеният граждански иск. В гражданско-правен смисъл извършеното от
подсъдимия престъпление представлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45
от ЗЗД.
По своя характер причинените телесни увреждания на пострадалата Д.
представляват посегателство срещу телесната неприкосновеност, като в зависимост
от характера и степента на увреждането, с оглед претърпените от пострадалия
неимуществени вреди- непродължителния оздравителен процес, причинените и болки
и страдания, обстоятелството, че е бил ударен от собствения си съпруг и баща на
детето й, съдът определи съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост обезщетение в
размер на 500 лв., както и разноските по делото - възнаграждението за вещи
лица, държавната такса за завеждане на делото, разноските на тъжителя за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 512,00 лв., подробно описани в
присъдата.
За сумата до 4000 лв. претендираното
обезщетение не съответства на тежестта на причинените вреди и за тази част
искът срещу подсъдимия следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 189 от НПК подсъдимия Сидеров следва да заплати по сметка на ВСС и сумата
от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, както и сумата от 120 лева – възнаграждение за изготвената СМЕ.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: