РЕШЕНИЕ
№ 1709
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330101088 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2
от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И. Н. И. от гр. *** моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията
на чл.238 и следващите от ГПК, с което да осъди ответника да му заплати сумата 6 458, 16
лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец
юли – месец октомври 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на следващия месец до 26.01.2022
г. в размер общо на 157, 30 лева; сумата 1 880, 06 лева, представляваща обезщетение за 16
работни дни неползван платен годишен отпуск за 2021 г., заедно с мораторна лихва върху
тази сума за периода от 01.12.2021 г. до 26.01.2022 г. в размер на 31, 33 лева, по изложените
в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът *** – гр. ***, не е представил отговор на исковата молба, не е взел
становище по исковете, не е направил доказателствени искания, не е изпратил процесуален
представител за съдебното заседание по делото на 04.05.2022 г. и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното
дружество като „*** от 14.09.2019 г. до 28.10.2021 г., считано от която дата трудовото му
правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно
1
съгласие във връзка с подадена от ищеца на 27.09.2021 г. молба/заявление, със Заповед на
*** на ответното дружество, връчена на ищеца на 28.10.2021 г. – като със самата Заповед е
било разпоредено да се заплати на ищеца обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван
платен годишен отпуск за 2021 г. – 16 дни.
Както вече бе посочено, ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, не е взел становище по обективно съединените искове, не е ангажирал
доказателства, не е изпратил процесуален представител по делото за съдебното заседание на
04.05.2022 г и и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като
видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея,
ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, предвид уговорения
размер на трудовото мувъзнаграждение, записан в трудовия му договор и служебно
извършеното от съда изчисление с компютърна програма на размера на мораторната лихва,
обективно съединените искове са вероятно основателни.
Поради това, с оглед направеното от пълномощника на ищеца **. А. К. в съдебното
заседание на 04.05.2022 г. искане за постановяване на неприсъствено решение, като взе
предвид, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на такова, съдът
намира, че следва да се постанови неприсъствено решение по делото, с което да се уважат
изцяло всички обективно съединените искове.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер на 1 178, 10 лева – платено адвокатско
възнаграждение с ДДС и разноски по обезпечаване на *** пред *** Б. А. във връзка с
допуснатото от *** обезпечение на исковете, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на съда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК - ДТ за производството по делото за
уважените искове в размер на 433, 53 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
З. Н. Р., ДА ЗАПЛАТИ НА И. Н. И., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, ***",
**. М.Г. и **. А. К., СУМАТА 6 458, 16 лева, представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение на ищеца за периода месец юли – месец октомври 2021 г., ЗАЕДНО С
МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно
вземане – последно число на следващия месец до 26.01.2022 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 157,
30 лева; СУМАТА 1 880, 06 лева, представляваща обезщетение за 16 работни дни неползван
платен годишен отпуск за 2021 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за
периода от 01.12.2021 г. до 26.01.2022 г. В РАЗМЕР НА 31, 33 лева, КАКТО И направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 178, 10 лева, А В ПОЛЗА НА
2
бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 433, 53 лева
държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с преписа за връчване ДО
ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3