Р E Ш Е
Н И Е
гр. София, 26.11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември на две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря: Кирилка Илиева
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 1758 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО от адв. Е.Б. – М., представител и
съдебен адресат на Z., k.s./З.к.с. , Република Чехия срещу „А.“ АД, ЕИК ********, България.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че е собственик на марка „А.”, словна с международен регистрационен номер 740426, регистрирана на
26.06.2020 година с конвенционален приоритет и с действие на територията на
България със срок за закрила до 26.06.2020 година. Твърди, че марката е
регистрирана за стоки от Клас 05 - “лекарства,
фармацевтични продукти с изключение на офталмологични препарати“. Ищецът
твърди, че с влязло в сила решение на Софийски апелативен съд по т.д. №
6278/2017 г., с което се потвърждава първоинстанционно решение на Софийски
градски съд по т.д. № 6648/2016 година, е признато за установено, че „А.“ АД е
нарушило правото на ищцовата страна върху процесната марка, като я е използвало
в търговската си дейност чрез поставянето на знака А.Форт/A.Fort върху едноименно лекарство и неговата опаковка. С цитираните
решения, ответното дружество е осъдено да преустанови нарушението. Ищецът
твърди, че нарушаването на правата му върху търговската марка е за периода от
01.09.2014 година до 18.05.2018 година, в който период са налице вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи за неполучено лицензионно възнаграждение.
Представя доводи, че при едно правомерно ползване на търговската марка би
следвало да се изплаща такова лицензионно възнаграждение по силата и на сключен
лицензионен договор какъвто няма между страните. Ищецът твърди, че пропуснатите
ползи са от пряка причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на
ответната страна, а именно – нарушаване на правото на ищеца върху процесната
марка А., което е установено с влязло в
сила решение по горецитираните дела. З., к.с., Република Чехия твърди, че е
производител на лекарства и фармацевтични продукти с марката А. и разпространява същите на
територията на Република България най-късно от 2004 година. В тази връзка,
сочи, че въпросната марка е придобила отличителност за този период от време.
Твърди, че ответното дружество е реализирало значителни приходи от продажба на
лекарства, които последното е произвеждало и е означавало с марка А.Fort.
Ищецът претендира обезщетение за неплатени лицензионни възнаграждения в
размер на 1 250 лева, в последствие увеличени на сумата от 22 090 лева и
законни лихви, считано от 18.05.2018 година до окончателното изплащане на
сумите. Моли, в случай, че не се съберат достатъчно данни за формиране размера
на обезщетението, то да бъде определено по реда на чл. 76б, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от ЗМГО. Претендира така направените разноски в настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ
оспорва основателността на исковата молба. Не оспорва
твърденията, че същото е осъдено да преустанови използването на тази марка.
Оспорва дружеството-ищец да е претърпяло вреди във връзка с извършеното
нарушение, както и възможността за сигурна печалба на последното от продажбата
на свои продукти с търговската марка А.. Оспорва молбата на ищцовата страна обезщетението да бъде определено по реда
на чл. 76б от ЗМГО. Оспорва и началния момент на периода, за който ищецът търпи
вреди – не от 01.09.2014 година, а от 14.11.2014 година, тъй като тогава е
първата сделка на ответника за продукти с марката А.Fort. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението. Претендира направените разноски по делото.
СГС, като взе в предвид становищата на
двете страни и събраните по делото доказателства намира, за установено
следното:
ОТ представените
по делото доказателства се установява, че ищецът носител на правото върху
търговска марка с наименованието А. със срок на закрила от 26.06.2000 година до 26.06.2020 година.
Не се спори, а и от представените съдебни актове на
СГС и АС – София, се установява, че с влязло в сила съдебно решение е „А.“ АД е
осъдено да преустанови използването върху свои продукти на марката А.Fort, Продуктите на двете дружества – З., к.с. Република Чехия и „А.“ АД съдържат
една и съща активна съставка – А.мицин, откъдето идва и наименованието на двете
лекарства. Също така от представените доказателства, става ясно, че двата
продукта са със сходни на външен вид опаковки и това може да доведе до
объркване на потребителя.
От изслушваната и приета в хода на настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени от ищцовата
страна с исковата молба, ответното дружество е получавало приходи от продажбите
на продуктите с наименование А.Форт, предлагано в две разновидности – капсули
500 мг. 1х6 и капсули 500 мг. 1х3. За претендирания период от 01.09.2014г. до
18.05.2018г. ответното дружество е реализирало приходи в размер общо на 283 209
лева, в това число, приходите от първия артикул са 187 230 лева, а от втория –
95 979 лева.
По делото е изслушана и приета и съдебно-маркова
експертиза със задача да изчисли размера на лицензионното възнаграждение за
исковия период като използва данните за реализираните приходи, които са
изчислени със съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице определя размер от 7% отчисление от оборота (без ДДС), като
везма предвид и повишената отличителност на марката, имайки предвид, че същата
се използва на българския пазар от 2004 година. Определя общ размер на
лицензионно възнаграждение от 19 824,63 лева за исковия период от 01.09.2014
година до 18.05.2018 година.
В открито съдебно заседания, проведено на 27.05.2020
година, в което се изслуша и прие по делото съдебно-марковата експертиза беше
уточнено, че тези 7% се дължат като лицензионни такси при неизключителна
лицензия, В последствие вещото лице прави
уточнение, че в случай на изключителна лицензия, то процентът би следвало да
бъде завишен като сочи – 7.8% от реализирания оборот на ответното дружество без
ДДС.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Ищецът е собственик на процесната марка А., регистрирана на 26.06.2000 година с конвенционален
приоритет от същата дата и с режим на закрила до 26.06.2020 година. Ответникът търгува
с лекарство, което е със сходно наименование - А.Fort. С решение на Софийски градски
съд №1609/11.08.2017г. постановено по т.д. № 6648/2016 година, което
е потвърдено и от Софийски апелативен съд с решение по т.д. № 6278/2017 г. и
влязло в законна сила на 02.10.2018г. е признато за установено, че „А.“ АД е
нарушило правото на ищцовата страна върху процесната марка, като я е използвало
в търговската си дейност чрез поставянето на знака А.Форт/А.Fort върху едноименно
лекарство и неговата опаковка.
Въпреки че не е производител на въпросното лекарство, „А.“ АД, не навежда
факти и доказателства, че има право да разпространява същото с означението „А.Fort”. Ответното дружество
не го е сторило и в горецитираните съдебни производство на първа и втора
инстанция, където е признато за установено, че ответникът нарушава правото на
ищцовата страна върху притежавана от последната търговска марка „А.”, както и е осъдено да преустанови нарушението.
Предвид на това и с
оглед изводите на съдебно - марковата експертиза, както и приетата съдебно -
счетоводна експертиза, които съдът възприема като обективни и компетентни, следва
да се приеме, че ищцовото дружество –З.к.с., Република Чехия е претърпяло
имуществени вреди, изразяващи се в незаплащане на лицензионно възнаграждение
във връзка с разпространение на лекарство със сходно наименование, сходен
външен вид на опаковката и сходно действие, предвид наличието на обща активна
съставка и при двете лекарства – А.мицин, откъдето идва и наименованието им.
От ССЕ е видно, че
за процесния период е реализиран оборот от продажба на стоки със сходното
наименование, поради което възражението на ответника относно периода на
употреба се явява неоснователно
Съдът намира, че обезщетението
което се следва в настоящия случай е
обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се неизплатено лицензионно
възнаграждение в размер на 7% от реализирания от ответника оборот т.е. като да
неизключителна лицензия. От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че
подобна лицензия е щяла да бъде изключителна. От проведеното съдебно
производство по установяване на нарушението, видно от мотивите на приложените
решения на СГС и САС се установява, че
лекарството А.кс под знака на ищеца е
разпространявано на територията на Р България от 2004г. и се предлага от
различни български търговци. Предвид на това съдът намира, че дължимото
обезщетение следва да се определи в
размера, посочен от вещото лице в изготвената и приетата съдебно-маркова
експертиза – 19 824,63 лева.Искът за
разликата до пълния предявен размер от 22 090 лв./формиран като 7.8 % от
оборота/ следва да се отхвърли като неоснователен .
На основание чл. 86
от ЗЗД върху присъденото обезщетение се
дължи законната лихва от момента на увреждането / реш.№253 от 12.04.2017г. по
т.д.12.04.2017г. , но в конкретния случай се претендира и следва да се присъди
от преустановяване на нарушението върху
търговската марка на ищцовата страна – 18.05.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
Предвид изходът по предявените искове, и доколкото
и от двете страни са направени искания за присъждане на разноски, същите следва
да се присъдят по компенсация. Ищецът е направил разноски от 883,60 лв за ДТ, 950
лв. ССЕ и 800 лв. СМЕ или общо 2 633,60
лв. И от двете страни липсват представени доказателства за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, независимо, че в хода на произвдоството са
представлявани от адвокати, поради такова не следва да се включва към
разноските на ищеца.
Искът е
уважен в непълен размер, което следва, че ответникът следва да заплати на
ищцовата страна разноски в размер на 2 370 лева, предвид фактът, че е уважена
претенцията за 90 % от претендираната сума.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш
И :
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ********, България,
гр. Разград, бул. „************. Административна сграда, ет. 2, офис № 201 да
заплати на Z., k.s./ З., к.с., Република Чехия, с адрес на
управление : U ******– Dolni Mecholupi, Република Чехия, със съдебен адрес *** чрез адв.Е. М., да му заплати сумата от 19 824,63 /деветнадесет
хиляди осемстотин двадесет и четири лева и 63 ст./ лева обезщетение на
основание чл. 76, ал.1, т.3 от ЗМГО, ведно
със законната лихва от 18.05.2018 година до окончателното заплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
главницата за разликата до пълния
предявен размер, като неоснователна.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ********,
България, гр. Разград, бул. „************. Административна
сграда, ет. 2, офис № 201 да заплати на Z., k.s./ З., к.с., Република Чехия, с адрес на управление : U ******– Dolni
Mecholupi, Република Чехия, със съдебен адрес *** чрез адв.Е. М., сумата от 2 370 /две хиляди триста и седемдесет/ лева разноски / хиляда
сто и осемдесет лева / на основание чл. 78 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :