Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,29.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията Харизанова гр.д.№645 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Й.А.И.
*** ищецът „Т.
Б.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б.
П. С., сграда 6, чрез пълномощника си твърди, че на 19.07.2016г
с ответника са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.....
за срок от 24 месеца по план Нон Стоп 29.99лв. с неограничени национални минути
и стандартен месечен абонамент в размер на 29.99лв.Ответникът не е изпълнил
задължението си по договора в общ размер на 262.24лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчете период 01.08.2016г.
-31.10.2016г. Твърди се, че на същата дата 19.07.2016г. по повод горепосочения
договор мобилният оператор като лизингодател е сключил с ответника като лизингополучател
договор за лизинг, с който лизингодателят
е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Huawei P8 lite Black с обща лизингова
цена в размер на 327.97лв. чрез внасяне на 23 месечни вноски , всяка една в
размер на 10.89лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 77.50лв. Твърди
се, че по този договор ответникът дължи сума в общ размер от 244.47лв.,
формирана от лизинговите вноски за
отчетен период от 01.08.2016г до 31.12.206г., а именно – 10.89лв. лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 01.08.2016г до 31.08.2016г, начислена
във фактура №**********/ 01.09.2016г, сумата от 10.89лв. лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 01.09.2016г до 30.09.2016г, начислена във
фактура №**********/01.10.2016г, сумата от 10.89лв. лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период от 01.10.2016г до 31.10.2016г, начислена във фактура
№**********/01.11.2016г, сумата от 4.89лв. остатък от лизингова вноска след
направени отстъпки за отчетен период 01.11.2016г до 30.11.2016г, начислена във
фактура №**********:01.12.2016г, сумата от 206.91 лв. сбор от 18 лизингови
вноски , начислени накуп поради неплащане на предходни такива съгласно чл.12 от
Общите условия към договор за лизинг и
една лизингова вноска в пълен размер начислена съгласно чл.1, ал.3 от договора
за лизинг за отчетен период от 01.12.2016г до 31.12.2016г., начислена във
фактура №**********/01.01.2017г.
Твърди се, че на
01.08.2016г между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +..... за срок от 12 месеца по план Резерв Стандарт 7.99лв. с тарифиране
на интервали от 60 секунди и стандартен месечен абонамент в размер на 7.99лв.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по този договор в общ
размер от 79.02лв. представляващи неплатени абонаментни вноски и използвани
услуги за отчетен период от 05.08.2016г до 04.11.2016г. Отново на 01.08.2016г
между същите страни е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.....
за срок от 12 месеца по план Резерв Стандарт с тарифиране от 60 секунди и
стандартен месечен абонамент в размер на 7.99лв. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по този договор в общ размер от 24.02лв.
,представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 05.08.2016г до 04.11.2016г. Твърди се, че на 02.12.2016г ищецът е
отправил писмена покана до ответника за доброволно плащане, като го е
предупредил, че при неплащане в 10 дневен срок от получаване на поканата
договорите за мобилни услуги ще бъдат прекратени.Предупреден е , че към общия
размер на дълга ще се прибавят и неустойки за номера +....., +..... и +.....
поради неизпълнение на задълженията му като абонат на мобилни услуги и начислени съгласно условията и сроковете,
посочени в договорите. Твърди се, че след получаване на поканата за доброволно
плащане ответникът не е изпълнил задълженията си към мобилния оператор.Затова
за предпочетен номер +..... вследствие неизпълнение и съгласно чл.11 от
договора мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 56.14лв. ,
формирана съгласно същият чл.11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане
срока на договора и начислена във фактура №**********/05.01.2017г. За
предпочетен номер +..... вследствие неизпълнение и съгласно чл.11 от договора
мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 56.14лв. , формирана
съгласно същият чл.11 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на
договора и начислена във фактура№**********/05.01.2017г.Твърди се, че
задълженията за предпочетен номер +.....
са индивидуализирани в следните фактури : 1/ фактура №**********/01.09.2016г за
отчетен период от 01.08.2016г до 31.08.2016г. срок за плащане 16.09.2016г.,
издадена за сумата от 50.99лв., представляваща неплатена абонаментна такса,
използвани услуги и лизингова вноска както следва :40.10лв. абонаментна такса и
използвани услуги и 10.89лв. лизингова вноска, 2/ фактура
№**********/01.10.2016г за отчетен период от 01.09.2016г до 30.09.2016г срок за
плащане 16.10.2016г, издадена за сумата от 215.06лв. , от които 204.17лв.
абонаметна такса и използвани услуги и 10.89лв. лизингова вноска, 3/ фактура
№**********/01.11.2016г за отчете период от 01.10.2016г до 31.10.2016г срок за
плакане 16.11.2016г , издадена за сумата от 28.88лв., от която 17.99лв.
абонаментна такса и 10.89лв. лизингова вноска, 4/ фактура
№**********/01.12.2016г. за отчетен период 01.11.2016г до 30.11.2016г срок за
плащане 16.12.2016г, издадена за сумата от 4.89лв., представляваща неплатен
остатък от лизингова вноска и 5/ фактура № **********/01.01.2017г за отчетен
период 01.12.2016г до 31.12.2016г срок за плащане 16.01.2017г , издадена за
сумата от 710.78 лв, от която сума се претендира сумата от 206.91лв. лизингови
вноски накуп за предпочетен номер +......
Твърди се, че
задълженията за предпочетени номера +..... и +..... са индивидуализирани в
следните фактури:1/ фактура №**********/05.09.2016г за отчетен период от
05.08.2016г до 04.09.2016г срок за плащане 20.09.2016г , издадена за сумата от
78.61 лв., от която 70.62лв. абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетен номер +..... и 7.99лв. абонаментна такса за предпочетен номер +...... Фактурата се претендира в размер на 71.00лв.
, вследствие извършено частично плащане от 7.61лв. , което погасява
задължението за абонаментна такса за
предпочетен номер +..... до размера на 63.01лв. , 2/ фактура
№**********/05.10.2016г. за отчетен период 05.09.2016г до 04.10.2016г срок за
плащане 20.10.2016г, издадена за сумата от 16.06лв., от които 8.02лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетени номер +..... и
8.04лв.-абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +....., 3/
фактура №**********/05.11.2016г за отчетен период 05.10.2016г до 04.11.2016г,
срок за плащане 20.11.2016г общо за сумата от 15.98лв., от които 7.99лв.
абонаментна такса за предпочетен номер +..... и 7.99лв. абонаментна такса за
предпочетен номер+....., 4/ фактура №**********/05.01.2017г за периода от
05.12.2016г до 04.01.2017г сок за плащане 20.01.2017г, издадена за сумата от
112.28лв., от която 56.14лв. -неустойка за предпочетен номер+..... и 56.14 лв. неустойка за предпочетен номер +......
Твърди се, че на
19.10.2018г ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№4222/2018г по описа на РС-Пазарджик е
издадена заповед за изпълнение общо за сумата от 722.03лв. Заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило правния
интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника,че за ищеца съществува вземане за общо за
сумата от 722.03лв., от която сумата от 262.24лв., представляваща неплатени
абонаментни вноски и използвани услуги по договор за мобилни услуги от
19.07.2016г. за отчетен период 01.08.2016г до 31.10.2016г., сумата от 244.47лв., представляваща неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 19.07.2016г. за отчетен период 01.08.2016г до
31.12.2016г., сумата от 79.02лв. , представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по договор за мобилни услуги от 01.08.2016г. за предпочетен
номер №+..... за отчетен период от 05.08.2016г. до 04.11.2016г., сумата от
56.14лв., представляваща неустойка по договор за мобилни услуги от
01.08.2016г., сумата от 24.02лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..... от
01.08.2016г. за отчетен период от 05.08.2016г до 04.11.2016г., сумата от
56.14лв. , представляваща неустойка по договор за мобилни услуги от
01.08.2016г. с предпочетен номер +...... Претендират се сторените в заповедното
и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът
ангажира доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК от ответника, чрез особения му представител адв.М.Н., е подаден писмен
отговор , с който се оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че
фактурите не са достатъчно основание за да се формира обосновано предположение,
че сумите се дължат. Твърди, че ищецът не е предприел действия по прекратяване
на договорите поради неизпълнение на задължението на ответната страна и въпреки
това е издал фактури за период от шест месеца. Моли се предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изплаща представител. От същото е постъпило
писмено становище, с което поддържа предявените искове.
В съдебно
заседание ответникът, чрез особения му представител, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№4222/2018г. по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 22.10.2018г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2312/24.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Й.А.И. / ответника
по делото/ да заплати на „Т. Б.“ЕАД
сумата от 722.03в., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението -22.10.2018г. до изплащане на вземането. В заповедта изрично е
посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..... и договор за лизинг към
него, договор за мобилни услуги с предпочетен номер +....., договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +...... В т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК са изложени подробни
обстоятелства по повод сключените договори за мобилни услуги съответно на
19.07.2016г и на 01.08.2016г., за сключен на 01.08.2016г договор за мобилни
услуги, които обстоятелства са тъждествени с тези, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба и не се налага преповтарянето им.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК . С
разпореждане №16140 от 17.12.2018г. заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на
заявителя на 08.01.2019г. В едномесечния срок заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск.
От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна се установява, че на 19.07.2016г между страните е сключен
договор, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на
ответника мобилни услуги за телефонен
номер +..... , съобразно условията на абонаментен план Нон Стоп. От своя страна
ответникът се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на
29.99лв. Срокът на договора е 2 4 месеца. На 01.08.2016г страните са сключили договор за мобилни услуги,по силата
на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника молбини услуги за
телефонен номер +..... съобразно условията на абонаментен план Резерв Стандарт,
а ответникът се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на
7.99лв. Срокът на договора е 12 месеца.Отново на същата дата 01.08.2016г
страните са сключили договор за мобилни услуги за телефонен номер +..... по
абонаментен план Резерв Стандарт, а ответникът се е задължил да заплаща месечна
абонаментна такса в размер на 7.99лв. Срокът на договора е 12 месеца.
Установява се също така, че на
01.08.2016г страните са сключили договор за лизинг, по силата на който ищецът в
качеството на лизингодател е предоставил на ответника в качеството на
лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство марка Huawei P8 lite Black срещу заплащане от страна на
лизингополучателя на обща лизингова цена
в размер на 327.97лв. Договорът е със срок от
23 месеца, като е приложен погасителен план , съгласно който лизингополучателят
всеки месец се е задължил да заплаща лизингова вноска в размер на 10.89лв. и първоначална лизингова
вноска в размер на 77.50лв. Съгласно чл.4 от договора с подписването му
лизингополучателя е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във
вид, годен за употреба.
За ползваните от
абоната мобилни номера +....., +..... и +..... ищецът е издал фактури на обща
стойност 722.03 лв. както следва: 1/ фактура №**********/01.09.2016г за
отчетен период от 01.08.2016г до 31.08.2016г. с падеж за плащане 16.09.2016г.,
издадена за сумата от 50.99лв., представляваща неплатена абонаментна такса,
използвани услуги и лизингова вноска както следва :40.10лв. абонаментна такса и
използвани услуги и 10.89лв. лизингова вноска, 2/ фактура
№**********/01.10.2016г за отчетен период от 01.09.2016г до 30.09.2016г падеж за плащане 16.10.2016г, издадена за сумата от
215.06лв. , от които 204.17лв. абонаметна такса и използвани услуги и 10.89лв.
лизингова вноска, 3/ фактура
№**********/01.11.2016г за отчете период от 01.10.2016г до 31.10.2016г падеж за
плакане 16.11.2016г , издадена за сумата от 28.88лв., от която 17.99лв.
абонаментна такса и 10.89лв. лизингова вноска, 4/ фактура №**********/01.12.2016г. за отчетен период 01.11.2016г
до 30.11.2016г срок за плащане 16.12.2016г, издадена за сумата от 4.89лв.,
представляваща неплатен остатък от лизингова вноска, 5/ фактура № **********/01.01.2017г за отчетен период 01.12.2016г
до 31.12.2016г срок за плащане 16.01.2017г , издадена за сумата от 710.78 лв,
от която сума се претендира сумата от 206.91лв. лизингови вноски накуп за
предпочетен номер +....., 6/ фактура №**********/05.09.2016г за
отчетен период от 05.08.2016г до 04.09.2016г срок за плащане 20.09.2016г ,
издадена за сумата от 78.61 лв., от която 70.62лв. абонаментни такси и
използвани услуги за предпочетен номер +..... и 7.99лв. абонаментна такса за предпочетен
номер +....., 7/ фактура
№**********/05.10.2016г. за отчетен период 05.09.2016г до 04.10.2016г срок за
плащане 20.10.2016г, издадена за сумата от 16.06лв., от които 8.02лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетени номер +..... и
8.04лв.-абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +....., 8/ фактура №**********/05.11.2016г за
отчетен период 05.10.2016г до 04.11.2016г, срок за плащане 20.11.2016г общо за
сумата от 15.98лв., от които 7.99лв. абонаментна такса за предпочетен номер +.....
и 7.99лв. абонаментна такса за предпочетен номер+....., 9/ фактура №**********/05.01.2017г за периода от 05.12.2016г до
04.01.2017г срок за плащане 20.01.2017г, издадена за сумата от 112.28лв., от
която 56.14лв. -неустойка за предпочетен номер+..... и 56.14 лв. неустойка за предпочетен номер +......
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД, който е допустим. Налице е
развило се заповедно производство между същите страни, с предмет, вземане,
което е идентично с вземането , предмет на настоящата искова претенция и
връчена заповед за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Като допустим искът следва да бъде разгледан по същество. По същество искът
е основателен по следните съображения:
За уважаването на
този иск ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника, изправността си по договора, наличие на
задължения на ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се
установи , че страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдените по-горе
три броя договори за мобилни услуги, по силата на които ищецът
се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги срещу заплащане на уговорена цена според
тарифния план. С оглед естеството на договора съдът приема, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на ответника
съгласно тарифния план. Поради това и като съобрази , че към изброените по-горе
фактури, неоспорени от ответника, са приложени детайлни справки за
потреблението от ползваните от ответника три телефонни номера, съдът приема, че
искът за признаване за установено дължимост на сумите: 262.24лв. представляваща неизплатени абонаментни такси
и използвани услуги по договор за мобилни услуги от 19.07.2016г. за периода от
01.08.2016г до 31.10.2016г, за сумата от 79.02лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги от
01.08.2016г. за номер +..... за периода
05.08.2016г до 04.11.2016г. и за сумата
от 24.02лв. представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
договор за мобилни услуги от 01.08.2016г. за номер +..... за отчетен период от 05.08.2016г до
04.112016г. за доказан по основание и размер. Не се доказа от ответника да е
изпълнил процесното заявление. Затова заявената искова претенция за сумата от 365.28лв.,/ представляваща общо
сбора от сумите за неплатени абонаментни такси и ползвани услуги/, включена
като компонент от общата искова сума от 722.03лв. и за която е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№422/2018г по описа на ПРС се явява основателна.
В коментираните
по-горе договори за мобилни услуги е посочено, че в случай на прекратяване на договора
по вина или по инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до
края на срока на договора. Ищцовото дружество претендира неустойки по двата
договора за мобилни услуги от 01.08.2016г , сключени съответно за телефонни
номера +..... и +..... в размери по 56.14лв., формирани като сбор от месечните
абонаменти, дължими до края на срока на действие на договора, съответно
начислени във фактура №**********/05.01.2017г.тези претенции са неоснователни
по следните съображения:
Съдът следи
служебно за нищожност на договора поради наличие на неравноправни клаузи.
Процесните уговорки за заплащане на неустойка следва да се квалифицират като
такива на основание чл.143,т.5 от ЗЗП. В случая абонатът безспорно притежава
качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребител като това е всяка уговорка в негова вреда, което
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са
следните : клаузата да не е индивидуално
определена,а да е предварително изготвена от търговеца като потребителят няма възможност
да влияе върху съдържанието и, същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност- честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, уговорката да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя- съществено несъответствие на насрещните престации на
страните по договора, водещи до тяхната нееквивалентност. В случая процесните
договори са сключени при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението- доставчика на мобилните услуги.Видно е, че представените
договори за мобилни услуги са бланкови, поради което не са били предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузите за неустойка да
са били индивидуално уговорени, а и липсват такива твърдения и ангажирани
доказателства от ищцовата страна.В случая с оглед начина на попълване на
договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния
оператор се налага изводът , че ответник не е имал възможност да изрази воля и
съгласие по отношение на клаузата за неустойка. Поради това съдът намира, че
уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на
договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано
висока неустойка , тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи
насрещната престация по договора. Тя излиза извън допустимите законови рамки ,
защото кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер ,
какъвто би получил , ако договорът не беше прекратен, без обаче да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливостта.Предвид
нищожността на посочените клаузи , то в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбите на чл.146, ал.във вр.с ал. 5 от ЗЗП в тази част договорите не са
породили действие , а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на
задължение за неустойка в какъвто и да е размер.С оглед изначалната нищожност
на клаузата за дължимост на неустойката , не са налице основания за нейното
намаляване чрез присъждането на трикратния размер на месечните
абонаменти.Затова заявената искова претенция
за сумата от 112.28/ представляваща сбора от претендираните неустойка по двата договора
всяка неустойка в размер на 56.14лв., включена като компонент от общата искова
сума от 722.03лв. за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№422/2018г по описа на ПРС се явява неоснователна и следва да бъда отхвърлена.За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищецът не установи кога са
били прекратени договорните отношения с ответника и по какъв начин страната ,
която е упражнила правото си да прекрати
договор, е уведомила другата страна. Следва да се отбележи, че надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно
за този етап от развитието на облигационното отношение. Доколкото не е
уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване
с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на
неустойката –оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването
на факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само
за доказване на основанието, но и за размера на иска. По делото не се установи,
писменото предизвестие , съдържащо подходащ срок за изпълнение, да е достигнало
до знанието на потребителя, поради което възраженията на ответника в тази
насока са основателни. Дори са се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след съставяне на процесната
фактура, с която е начислена неустойка. Оттук следва извода, че към момента на
съставяне на фактура №**********/05.01.2017г.не са били налице предпоставките
за дължимост на вземанията.Ето защо съдът приема, че ищецът не е уведомил
ответника за прекратяване на договорните отношения преди датата на подаване на
исковата молба, поради което дори извън мотивите, изложени по-горе липсва
изискуемост на неустоечните вземания.
По претенцията за
сумата от 244.47лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 19.07.2016г за номер +..... съдът намира, че в разглеждания случай се
установи, че между страните е сключен договор за лизинг на 19.07.2016г. ,
съгласно който ищецът в качеството на лизингодател е предоставил на ответника в
качеството на лизингополучател за временно и възмездно ползване подробно о в
договора устройство марка Huawei
P8 lite Black срещу заплащане от лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на
327.97лв.Договорът е със срок от 23 месеца като е приложен погасителен план,
съгласно който лизингополучателят всеки месец е следвало да заплаща лизингова
вноска в размер на 10.89лв. Доколкото се установи, че ищецът е предоставил за
временно ползване на ответника лизинговата вещ във вид, годен за употреба, като
този релевантен факт не бе спорен между страните, а и е изтекъл срокът на
лизинговия договор/ изтекъл на 19.06.2018г./, то съдът намира, че ответникът е
следвало да заплати цената на остатъка от лизинговите вноски в размер на
244.47лв.Ето защо тази установителна претенция, влизаща като компонент в общата
сума от 722.03лв., за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№4222/2018г по описа на РС-Пазарджик е основателна и следва да бъде
уважена.
По разноските:
Предвид изхода на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 324.83
лв. разноски за заповедното производство и сумата от 653.89 лв. разноски по
исковото производство.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Й.А.И. ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ЕАД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П. С.,
сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш.общо за сумата от 609.75лв., включваща следните суми: сумата от 262.24лв. неплатени
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 19.07.2016г, сумата от 79.02лв. неплатени абонаментни такси по
договор за мобилни услуги от 01.08.2016г.
за телефонен номер +....., сумата от 24.02лв. неплатени абонаментни
такси по договор за мобилни услуги от 01.08.2016г за номер +..... и сумата от 244.47 лв.,
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 19.07.2016г, за която сума е
издадена Заповед № сума2312 от 24.10.2018г. по ч.гр.д.№4222/2018г по описа на РС-Пазарджик,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението -22.10.2018г. д окончателното изплащане на сумата, като разликата
от 609.75лв. до претендираните 722.03лв. или за сумата от 112.28
лв.,съставляваща сбора от неустойките по двата договора за мобилни услуги от
01.08.2016г отхвърля иска.
ОСЪЖДА Й.А.И. *** да заплати на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор О. Б. Ш.сумата от 324.83 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 653.89 лв. разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :