РЕШЕНИЕ
№ 863
гр. Пловдив, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20245300102039 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. С. З., ЕГН
**********, и Д. И. Д., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител- П. С. З., двамата с адрес: гр. *********************************** с която
са предявени активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ против Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. София, п.к.
1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4.
В исковата молба се твърди, че на 24.04.2021г., в около 16,10 ч. на Републикански път
******** е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Форд Галакси“, рег. № ** ****
**, управляван от Н. А. Ч., и лек автомобил „Хонда Джаз“, рег. № ** **** **, управляван от
ищцата, в който се намирал и синът й – Д. Д., пътуващ в детско столче, с поставен
обезопасителен колан. Твърди се, че въпросното ПТП е настъпило изцяло по вина на Н. Ч.,
която се движила в срещуположна посока спрямо автомобила на ищцата, но при навлизане в
предстоящ десен завой не е успяла да се впише в кривата на завоя, загубила е контрол над
управляваното МПС, вследствие на което е навлязла в лентата за насрещно движение и се е
сблъскала челно с правилно движещия се автомобил на З.. Непосредствено след
произшествието, ищците били транспортирани от екип на ЦСМП и приети в лечебно
заведение в гр. *******, филиал на УМБАЛ „****************“ ЕАД- Пловдив, където
след проведени прегледи и изследвания било констатирано, че П. З. е получила следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош вляво; контузия/охлузвания по тялото
вследствие на травмата, закрита фрактура на 11-то ребро на паравертебралната линия вляво,
установена при извършена рентгенография на бял дроб. Откритите рани, в резултат на
1
инцидента, били обработени и превързани, след което пострадалата била освободена за
домашно лечение. След инцидента ищцата била прегледана от лекар в отделение по Съдебна
медицина при УМБАЛ „****************“ ЕАД, като за резултатите от прегледа било
издадено Съдебномедицинско удостоверение № ***/05.05.2021г. от д-р Е.Б., в което
подробно били описани констатираните външни травми. Поради нестихващите болки, се
наложило извършването на 19.05.2021г на ново изследване – прицелна рентгенография, при
което била установена фрактура на 9-то и 10-то ребро отзад. След консултация със
специалист ортопед- травматолог /Амбулаторен лист № 563/28.05.2021г./ било установено
увреждане на външния /латерален/ или вътрешен /медиален/ хрущялен диск на колянната
става /латерален менискус/ и била назначена терапия с нестероидни противовъзпалителни
средства и аналгетици. Независимо че ищцата изпълнявала предписанията, дадени от
лекарите, съС.ието й не се подобрявало, което наложило извършването на ново изследване –
Компютърна томография /скенер без контрастна материя/ на гръдния кош – нативно, при
което се констатирали фрактури вляво на 9-то, 10-то, 11-то и 12-то ребра отзад. В обобщение
се твърди, че като пряка и непосредствено последица от ПТП З. е получила следните
травматични увреждания: фрактура на четири ребра /9,10,11 и 12/ на паравертебралната
линия вляво; контузия на гръдния кош вляво; контузия/охлузвания по тялото; контузия на
дясното коляно, съпроводено от увреждане на външния /латерален/ или вътрешния
/медиален/ хрущялен диск на колянната става /латерален менискус/; контузия в областта на
лявата ключица. Посочва се в резултат на произшествието, ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, свързани с претърпените болки от физическите увреждания,
неудобство и дискомфорт при движение, необходимост от съдействие на близките при
извършването на обикновени ежедневни дейности като тоалет, преобличане, хранене и др.,
включително и грижа за детето. Преживяното се отразило и на психическото й съС.ие, което
наложило да потърси помощ от психолог на 15.07.2021г. Същата преживяла силен
емоционален стрес от случилото се, изпитвала страх и несигурност по отношение на
собствената си безопасност на пътя, чувствала се неуверена като водач на МПС, получавала
панически пристъпи, страхувала се да управлява автомобил, притеснявала се за
психическото съС.ие на детето си.
Твърди се, че малолетният ищец Д. Д. също е претърпял неимуществени вреди от
инцидента. Непосредствено след настъпването му, той бил транспортиран в лечебното
заведение в гр. *******, заедно с майка си, където след извършен преглед била установена
контузия, придружена с охлузване в основата на шията вляво към гърдите, получена от
поставения по време на пътуването предпазен колан. Посочената травма била констатирана
и при последвалия преглед от съдебен медик, видно от издаденото Съдебно медицинско
удостоверение № 374/2021г. от д-р Е.Б.. Въпреки възрастта на ищеца към момента на
настъпване на ПТП /1г. и 6м./, той също изпитал уплаха и страх, предизвикана била промяна
в поведението му, нарушение в съня, станал раздразнителен и неспокоен, разплаквал се
лесно, трудно се успокоявал.
Освен описаните неимуществени вреди, претърпени от ищцата, се твърди, че
2
вследствие настъпилото ПТП същата претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 410
лв., представляващи направени разходи за лечение и възстановяване, от които сумата от 50
лв.- платена за преглед и освидетелстване след настъпване на ПТП, за което е издадена
Фактура № *************/05.05.2021г. от УМБАЛ „****************“; сумата от 50 лв.-
платена от ищцата за преглед и освидетелстване на детето й Д. Д., за което е издадена
Фактура № ***********/05.05.2021г., издадена от УМБАЛ „****************“ ЕАД;
сумата от 110 лв.- платена за извършване на скенер за диагностициране на получените
травми, за което е издадена Фактура № ************/09.06.2021г. на ДКЦ „*******“ ЕООД,
и сумата от 200 лв.- платена за консултация с психолог, за което е издадена Фактура №
**********/04.06.2021г. от УБУНТУ „****“ ООД.
Заявява се още, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в
нанесени щети по притежавания от нея лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ** **** **. За
тези вреди пред ответника била предявена Претенция с вх. № *******/01.10.2021г., по повод
на която била образувана щета № ******** и съставен Опис на претенция №
***********/21/12.11.2021г. на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, като се
поддържа, че вредите върху процесния автомобил съвпадат по характер и степен изцяло с
подробно описаните от застрахователя. Ищцата определя нанесените вреди на автомобила в
размер на 5 000 лв., като в настоящото производство претендира сумата от 1 000 лв.
Твърди се, че във връзка с процесното пътно произшествие е образувано ДП №
97/2021г. по описа на РУ – Раковски, пр.пр. № 4788/2021г. по описа на Районна прокуратура
– Пловдив, което към датата на подаване на исковата молба продължава да е висящо.
Посочва се, че към датата на настъпване на ПТП, гражданската отговорност на водача
на лекия автомобил „Форд Галакси“ с рег. № ** **** ** не е била застрахована със
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите”, поради което на основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КЗ Гаранционен фонд се явява надлежен ответник по предявените искове. С
оглед на това, до ответника била отправена претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди с вх. № *******/01.10.2021г., по която същият се
произнесъл с Писма с изх. № 24-01-488/22.12.2021г. /2 броя/ и 24-01-488-1/22.12.2021г., като
отказал да определи и заплати обезщетение в полза на ищците. Поради изложеното, се
твърди, че ответникът е изпаднал в забава от 01.10.2021г. /дата на уведомяване за
настъпилите вреди/ и от този момент дължи лихва забава върху претендираните главници.
С оглед гореизложено, се иска от съда да постанови решение за осъждане на
Гаранционен фонд да заплати на П. С. З. сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от настъпило на 24.04.2021г.
пътнотранспортно произшествие; сумата от 410 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на ПТП, представляващи направени разходи по лечение и
възстановяване; сумата от 4 651 лв. - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
нанесени щети по лек автомобил- „Хонда Джаз“ с рег. № ** **** ** /с определение,
постановено в съдебно заседание на 26.03.2025г., е допуснато изменение размера на този
иск, който е бил предявен като частичен за сума от 1000 лв. от общо дължима сума от 5 000
3
лв./, ведно със законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на
уведомяване на ответника - 01.10.2021г. до окончателното им изплащане, както и да заплати
на малолетния ищец Д. Д., действащ чрез своята майка и законен представител П. С. З.,
сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ПТП от 24.04.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2021г. до
окончателното плащане. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита
на адвокат Д.- пълномощник на ищците. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Гаранционен фонд, с който се
оспорват предявените искове както по основание, така и по размер. На първо място, се
оспорва от ответника описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като се
сочи, че констативният протокол в частта му, в която той е описан, не притежава материална
доказателствена сила, тъй като съставилите го длъжностни лица не са възприели пряко
начина на настъпване на произшествието, а се базират на разказите на участниците в него.
Твърди се, че липсват доказателства водачът на незастрахованото МПС да е реализирал
виновно противоправно поведение, в резултат на което да е причинено произшествие, от
което да са настъпили вреди. При условията на евентуалност се твърди, че вина за
настъпването на ПТП носи ищцата П. З., тъй като е управлявала притежавания от нея лек
автомобил с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, поради което е
навлязла в лентата за насрещно движение, където е настъпил ударът. Прави се и възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е управлявала автомобила с
неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, несъобразена с пътната обстановка,
характера и интензивността на движението и не е изпълнила задължението си да контролира
непрекъснато МПС, което управлява. В отговора се оспорват изложените в исковата молба
твърдения, че ищците са претърпели болки и страдания от ПТП, както и самите размери на
претенциите за неимуществени вреди, които се считат за прекомерно завишени и
несъответни на социално-икономическите условия за живот в страната и в противоречие с
принципа за справедливост и практиката на съдилищата по сходни казуси. Оспорва се и
основателността на искането за присъждане на законна лихва, предвид акцесорния му
характер, като се твърди също, че ответникът е бил в обективна невъзможност да се
произнесе по отправената претенция, доколкото ищците не са представили всички поискани
документи. По изложените съображения, се иска отхвърляне на предявените искове.
По искане на ответника ГФ като трето лице- помагач в процеса е конституирана, на
основание чл.219, ал.1 ГПК, Н. А. Ч., с ЕГН ********** и адрес:
***************************.
Предявен е от Гаранционен фонд, в условията на евентуалност, обратен иск с правна
квалификация чл. 558, ал. 7 от КЗ срещу Н. Ч.. Твърди се от ищеца, че по искова молба на П.
З. и Д. Д. е образувано гр. д. №2039/2024г. за осъждането на ГФ да заплати на ищците
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 24.04.2021г. Изложено е, че на посочената дата е станало ПТП с участието на
лек автомобил „Хонда Джаз”, рег.№ ** **** **, и лек автомобил „Форд Галакси”, рег.№**
4
**** **, последният, управляван от Н. Ч., в резултат на което са причинени телесни
увреждания на водача и пътника в лекия автомобил „Хонда”, както и са нанесени щети на
този лек автомобил, собственост на З.. Според съставения Констативен протокол за ПТП от
24.04.2021г., управляваният от Ч. лек автомобил не е имал сключена застраховка „ГО”. С
оглед изложеното и в случай че бъдат уважени главните искове, се претендира осъждането
на ответницата по обратния иск- Ч. да заплати на ГФ сумата от общо 29 410 лв., формирана
като сбор на сумите- 26 410 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях
имуществени вреди, причинени на З.; 2000 лв.- обезщетение за причинени на Д. Д.
неимуществени вреди и 1000 лв. от 5000 лв.- обезщетение за имуществени вреди, в резултат
на увреждането на лекия автомобил „Хонда“, като обратният иск предявен като частичен- от
обща сума 33 410 лв.
От третото лице- помагач на страната на ответника- Н. А. Ч. е постъпил отговор по
предявените главни искове, с който се оспорват изцяло претенциите на П. З. и Д. Д.. Оспорва
се обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на Ч., както и
описаният в исковата молба механизъм. Твърди се, че отразените в констативния протокол
от ПТП обстоятелства не обвързват съда, тъй като не са пряко възприети от съответните
длъжностни лица. Оспорва се наличието на причинно- следствена връзка между
поведението на третото лице- помагач и настъпилите за ищците по главните искове
неимуществени вреди, доколкото част от посочените в исковата молба травматични
увреждания на З. са установени повече от месец след настъпване на произшествието.
Оспорва се размерът на претенцията на З., като се сочи, че справедливият размер за
неимуществени вреди, предвид причинените травми, е на стойност между 1 000 лв. и 3 000
лв. Оспорва се претендираното от ищцата обезщетение за имуществени вреди от 410 лв.,
като се заявява, че тези разходи са направени единствено по искане на ищцата, те нито се
покриват от Здравната каса, нито са задължителни. Оспорва се също търсеното обезщетение
за щети по лекия автомобил „Хонда Джаз”, тъй като няма доказателства за причинна връзка
между описаните щети и ПТП. Не се оспорва размера на претенцията на ищеца Д. Д.. Сочи
се, че претърпените от Ч. вреди са по- тежки в сравнение с тези, претърпени от ищците.
Релевира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П. З. в
размер на 50 %, основано на твърдения, че същата е допринесла за инцидента, управлявайки
автомобила си с несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на
движението скорост, както и не е изпълнила задължението си да контролира непрекъснато
МПС, което управлява.
Постъпил е в срока по чл.131 ГПК и отговор по обратния иск. С отговора се оспорват
предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди се, че няма основание за
ангажиране регресната отговорност на ответницата Ч.. Иска се отхвърляне на предявените
обратни искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Установява се от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
5
издаден от органите на МВР, че на 24.04.2021г. в 16,10 ч. на път ******** между с. ****** и
с. *********, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници: ППС- лек
автомобил „Форд Галакси“, рег. № ** **** **, управляван от Н. А. Ч., и ППС- лек
автомобил „Хонда Джаз“, рег. № ** **** **, управляван от П. С. З., при което са пострадали
ищците и Н. Ч., както и са причинени щети по двете МПС.
Видно е от приетото съдебномедицинско удостоверение №***/05.05.2021г, издадено
в отделение Съдебна медицина - УМБАЛ „****************” ЕАД след преглед на ищцата,
че на същата е било причинено счупване на 11-то ребро вляво, близо до гръбначния стълб;
контузия на гръдния кош; множество охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и
крайниците.
Според представено съдебно съдебномедицинско удостоверение №374/2021г., при
проведения преглед на малолетния ищец на същата дата е констатирано наличие на контузия
на гръдния кош и охлузване по кожата на гръдния кош.
По делото е допусната съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р Д. М., от
чието заключение, изготвено след запознаване с приетата по делото медицинска
документация, се установява, че при станалото на 24.04.2021г. пътнотранспортно
произшествие П. З. е получила- контузия на гръдния кош вляво, закрита фрактура на 9-то,
10-то, 11-то и 12-то ребра вляво по паравертебралната линия без размествания, контузия на
главата, тялото и крайниците с охлузвания. Фрактурата на ребрата е причинила трайно
затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни, а останалите травми са довели до
болка и страдание. Претърпените болки са били със силно изразен характер, като
постепенно са намалявали, необходим е бил прием на болкоуспокояващи при нужда.
Страданията, които са търпени, са били силно изразени, поради засягане на важни
структури- гръден кош, крайници, стави и продължителното спазване на поведенчески
режим и покой, особено в началния период на травмата. Посочено е от вещото лице, че
първоначално при З. са установени фрактури на 9-то и 10-то ребра, впоследствие е
констатирано счупване на още две ребра, като късното им установяване се дължи на това, че
при тях липсва разместване. Пострадалата е изпитвала болка при дишане от получените
фрактури на 9-то и 10-то ребра за период от 30- 40 дни, през оздравителния период от 35- 40
дни същата е била в невъзможност да се натоварва физически, възстановителният период е
продължил 50- 60 дни. При ПТП на малолетния ищец са причинени контузия на гръдния
кош вляво с охлузвания на шията вляво, които са довели до болка и страдание, продължили
около 20-25 дни. Възстановителният период при Д. Д. е бил в рамките на 20- 25 дни. Според
заключението, направените от ищцата разходи за такси за освидетелстване, изследвания,
консултации и медикаменти са в причинна връзка с ПТП.
В хода на производството е допусната съдебно- психологична експертиза, с вещо
лице Д. В.. Установява се заключението й, че настъпилото на 24.04.2021г. ПТП е довело при
П. З. до интензивни неудоволствени емоционални преживявания. Понесените физически
травми в периода на възстановяване са се отразили на психологичното й съС.ие,
характеризиращо се с емоционални симптоми на тревожност, страх, гняв, понижена
6
самооценка, промяна в обичайния житейски ритъм. Преживяното е причинило
психоемоционален стрес, повлияло е на емоционалното й съС.ие, възприятията, вътрешните
й нагласи и очаквания. Същата се е справяла и продължава да се справя, според капацитета
и особеностите на личността й. Към момента на изготвяне на заключението не са
констатирани особености в психологичното й съС.ие, които да покриват критериите на
психично разстройство с качествени нарушения в психичните сфери, няма данни за синдром
на дезадаптация, трайни характерови промени, синдром на възбудимост, с натрапчивости,
свързани с преживяната травма. Налице са остатъчни емоционални тригери- повтарящи се
спомени, страх и бдителност при шофиране, дело и др., флуктуриращи във времето и в
зависимост от ситуацията. Не са налице данни за нетипично високи, болестни нива на
тревожност и демотивация в поведението й.
По делото е изслушано и заключение на САТЕ, с вещо лице инж. С. М., в което е
направен анализ на конкретната пътна ситуация и е приет за вероятен следния механизъм на
ПТП: Водачът Н. Ч. е управлявала лек автомобил „Форд Галакси” по дясната /северната/
лента на платното за движение на път *****, в посока от запад на изток. През това време З.
е управлявала лек автомобил „Хонда Джаз” по дясната лента на платното за движение на
същия път, в посока от изток на запад. При преминаване през десен завой на пътя Ч. е
допуснала автомобилът й да навлезе в лявата пътна лента, при което след 1,5 сек. е настъпил
удар. Определени са от експерта скоростите на автомобилите в момента на удара- 73 км/ч на
лек автомобил „Форд Галакси” и 66 км/ч на лекия автомобил „Хонда Джаз”. Според
заключението, причината за възникване на произшествието е, че водачът Ч. е допуснала
автомобилът й да навлезе в лявата лента в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато там се е движил насрещно лекият автомобил „Хонда Джаз”. Описани са в
заключението увредените части на автомобила на ищцата, определени са пазарната стойност
на ремонта за възстановяване на повредите по него- 11 095 лв. и средната пазарна стойност
на автомобила- 5 098 лв. Посочено е, че възстановяването на автомобила е технически
възможно, като стойността на ремонта представлява 218 % от стойността автомобила преди
повреждането му. Определена е стойността на причинените на автомобила имуществени
вреди размер на 4 651 лв., след приспадане на стойността му като предаден за скрап- 447 лв.
За установяване на твърденията претърпени от ищците неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП по делото са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите- И.Д.. Д., който живее на съпружески начала с П. З. и е баща на
ищеца Д. Д., и Янка И.а З.- майка на ищцата и баба на ищеца.
Свидетелят Д. депозира показания, че на 24.04.2021г. ищците претърпели
пътнотранспортно произшествие. Видял ги непосредствено след инцидента, П. била в
неадекватно съС.ие, уплашена, имала охлузвания, детето плачело. На мястото на
произшествието дошъл екип на спешна помощ и пострадалите били откарани в УМБАЛ
„****************”, където им направили изследвания. Установило се, че П. има счупено
ребро, а Д.- охлузвания и натъртвания, синини по коремчето и ребрата. След прегледите
ищците се прибрали в дома си. Тъй като болките на П. не затихвали, около 10 дни по- късно
7
отишла на повторен преглед, при който се констатирало, че счупените ребра са три, а при
последващ преглед се установило, че има още едно счупено ребро. През първите два месеца
след инцидента П. имала силни болки, въпреки че приемала болкоуспокояващи лекарства,
била в невъзможност да се обслужва, да се грижи за детето. И понастоящем ищцата има
болки при промяна на времето или при вдигане на нещо по- тежко, среща трудности и в
грижите за по- малкото си дете, което е на шест месеца. Свидетелят посочва още, че пътният
инцидент се е отразил негативно върху психическото съС.ие на ищцата, същата изпитва
страх да пътува с автомобил, не желае да шофира. След ПТП настъпила промяна и в
поведението на Д., който станал неспокоен, плачел, започнал да се страхува да остава сам.
Аналогични показания депозира и свидетелката Я.З... След като научили за станалото
произшествие, със съпруга й отишли на мястото на инцидента. П. треперела, плачела, имала
наранявания по лицето, шията и ръцете, детето било много уплашено. При извършените
впоследствие прегледи в болнично заведение се установило, че П. е с четири счупени ребра
и контузии по тялото. В продължителен период от време същата изпитвала силни болки,
всяко движение й причинявало дискомфорт, била в невъзможност да се грижи за Д., имала
нужда от чужда помощ при извършване на обичайните ежедневни дейности. Освен това, П.
била стресирана, не можела да спи. Към настоящия момент също изпитва болки при
натоварване, продължава да се страхува при пътуване с автомобил. Свидетелката твърди, че
при инцидента Д. не е получил значителни наранявания, но бил много уплашен, неспокоен,
след това не искал да се отделя от майка си, плачел за нея, дори когато тя излезе от стаята.
По отношение на претърпените имуществени вреди вследствие на увреждането
ищцата е представила фактури, квитанции и фискални бонове, издадени на 05.05.2021г. от
УМБАЛ “****************“ ЕАД, установяващи заплатена такса в размер от по 50 лв. за
издаване на съдебномедицински удостоверения; фактура и фискален бон от 09.06.2021г.,
издадени от ДКЦ “*******“ ЕООД за заплатена сума от 110 лв. за извършен скенер /без
контрастна материя/; фактура, ведно с фискален бон от 04.06.2021г., издадени от УБУНТУ
„****“ ООД, за платена сума от 200 лв. за консултации с психолог.
По делото не е формиран спор, че ищците са предявили претенции за обезщетяване
пред Гаранционен фонд с вх. №*******/01.10.2021г. С писма изх.№24-01-488 и изх.№24-01-
488-1 от 22.12.2021г. ответникът е отказал да изплати търсените обезщетения с мотив, че не
са представени изисканите писмени данни дали във връзка с ПТП има образувано досъдебно
производство и такива за неговия ход, както и не са представени исканите документи.
Видно от приетите по делото справки от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд, към датата на процесното пътнотранспортно произшествие за лекия
автомобил „Форд Галакси” с рег.№** **** ** не е имало действаща застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Тази с покритие от 31.08.2020г. до
30.08.2021г. е прекратена на 15.12.2020г. поради невнесена вноска.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна
страна съдът намира следното:
8
Съгласно чл. 557, ал.1, т.2, б.а” от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Р България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Р България и за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
Разпоредбата на чл. 558, ал.5 КЗ предвижда възможност увреденото лице да предяви
претенцията си за обезвреда пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.
496 от КЗ, откаже да плати обезщетение, или увреденото лице не е съгласно с неговия
размер.
В случая не е спорно, че увредените лица са насочили писмена претенция до
ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като
исканото обезщетение не е платено, при което предявените искове са допустими. За
основателността на същите е необходимо установяването на следните кумулативно
предвидени предпоставки: настъпило пътнотранспортно произшествие на територията на Р
България, причинено по вина на водач, който е управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, както и
претърпени от ищците неимуществени и имуществени вреди в причинна връзка с
реализирания пътен инцидент.
По делото се установи, че на 24.04.2021г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което са пострадали ищците. Обстоятелството за реализиране на
инцидента и участниците в него е удостоверено с констативен протокол за ПТП, който има
характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК и в
свидетелстващата си част същият обвързва съда с материална доказателствена сила.
С оглед изяснения механизъм на ПТП в заключението на САТЕ, което съдът
кредитира, като обективно и компетентно изготвено, следва да се приеме, че
произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил „Форд Галакси“, рег. № ** **** **, който е навлязъл неправомерно в
насрещната лента за движение и е причинил ПТП, като по този начин е нарушил
разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП- „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне“. При така установения механизъм на произшествието и липсата на
доказателства Н. Ч. да е нарушила умишлено правилата за движение, се налага извод, че
формата на вината е непредпазливост.
На следващо място, от изслушаното по делото заключение на съдебно- медицинската
експертиза, което съдът възприема, като професионално изготвено и неоспорено от
страните, се установи по несъмнен начин, че при станалото на 24.04.2021г. на П. З., са
причинени следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош вляво, закрита
фрактура на 9-то, 10-то, 11-то и 12-то ребра вляво по паравертебралната линия без
9
размествания, контузия на главата, тялото и крайниците с охлузвания. Първоначално ищцата
е търпяла интензивни болки и страдания, които постепенно са затихвали, възстановяването й
е продължило около 2 месеца.
Наред с това, от заключението на СПЕ, което следва да се кредитира като
компетентно, обосновано и безпристрастно, се установи, че претърпеният пътен инцидент е
причинил на ищцата психоемоционален стрес, а понесените физическите травми и периодът
на възстановяване са се отразили негативно на психическото и емоционалното й съС.ие.
На база констатациите на коментираните експертизи и предвид изслушаните
показания на свидетелите И.Д.. и Я.З.., които, преценени по правилата на чл. 172 от ГПК,
съдът кредитира като убедителни и основаващи се на непосредствените им впечатления, се
налага извод за доказаност както на свързаните с уврежданията, лечението и
възстановителния период болки и страдания, негативни психически изживявания,
значителни битови неудобства, затруднения при самообслужването и в грижите за детето,
търпени от ищцата, така и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и
пътнотранспортното произшествие.
Според заключението на СМЕ, при пътнотранспортното произшествие ищецът Д. Д. е
получил контузия на гръдния кош вляво с охлузвания на шията вляво, които са причинили
болки и страдание с продължителност около 20-25 дни. От събраните гласни доказателства
стана ясно, че след инцидента детето е било неспокойно, страхувало се е да остане само дори
за кратко време. Така установените обстоятелства са достатъчни да обосноват извод, че
малолетният ищец е търпял болки и страдания, като последица от процесното
произшествие.
С оглед изложеното и доколкото се установи, че произшествието е причинено от
водач на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, следва да се приеме, че са доказани предпоставките по чл. 557, ал.1, т.2,
б. "а" КЗ, пораждащи отговорността на ответника Гаранционен фонд за репариране на
претърпените от ищците вреди.
Дължимото обезщетение за търпените неимуществени вреди, следва да се определи
по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за
случая- вида и характера на причинените увреждания, понесените болки и страдания,
интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалите.
По делото се доказа, че при процесното пътнотранспортно произшествие на ищцата
са причинени констатираните в заключението на СМЕ травматични увреди, които са довели
до влошаване на здравословното й съС.ие. Уврежданията на пострадалата са били
съпроводени с интензивни болки и страдания, довели са до неудобства при обслужването й,
невъзможност за извършване на ежедневни обичайни дейности и полагане на пълноценни
грижи за детето й, наложило се е да се ангажира помощ от близки в семейството, каквато
необходимост преди инцидента не е съществувала. При определяне размера на
обезщетението следва да се отчетат и отрицателните психически изживявания на ищцата,
10
вследствие на увреждащото събитие. От заключението на СПЕ се установи, че последното е
причинило на ищцата психоемоционален стрес, тревожност, нарушен е бил обичайният й
житейски ритъм, като липсват данни травмите да са повлияли емоционално- волевите й
способности и да са довели до качествени нарушения в психичните сфери. При съобразяване
на конкретния обем преживени болки и страдания от ищцата, продължителността на
възстановителния процес- около два месеца, факта, че към момента на ПТП пострадалата е в
млада възраст - на ** години, както и икономическите условия в страната към
правнорелевантния момент /м. април 2021г./, чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 18 000
лв.
За определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от ищеца, съдът съобразява характера на уврежданията, търпените вследствие на тях
болки и страдания, неприятните изживявания в резултат на ПТП, ниската възраст на ищеца
към момента на настъпване на пътния инцидент /********/, относително краткия
оздравителен период от 20-25 дни, като счита, че в своята съвкупност посочените
обстоятелства обосновават определяне на обезщетение в претендирания размер от 2000 лв.
Що се отнася до настъпването на твърдените от ищцата имуществени вреди, като
резултат от реализираното вредоносно събитие, същите се доказват от представените
фактури, квитанции и фискални бонове, които установяват направени разходи в общ размер
на 410 лв.- за извършен скенер, за освидетелстване и издаване на съдебномедицински
удостоверения, както и за консултации с психолог. Според заключението на СМЕ, всички
посочени разходи са свързани с преодоляването на последиците от причинените вреди, при
което предявеният иск за обезщетяване на имуществените вреди се явява основателен за
пълния претендиран размер.
По предявения иск за обезщетяване на имуществените вреди по лек автомобил
„Хонда Джаз“ с рег. №** **** **:
По делото не е спорно и се установява от представеното свидетелство за регистрация
Част I, че процесният автомобил е собственост на ищцата. В приетото и неоспорено от
страните заключение на САТЕ са описани всички щети по автомобила, причинени при ПТП,
като вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване уврежданията по
МПС, представлява 218 % от стойността на автомобила преди повреждането му, поради
което е налице тотална щета. Определен е действителният размер на претърпените вреди
към датата на настъпване на събитието /24.04.2021г./ - 4651 лв. Според заключението,
стойността на запазените части от автомобила не би могла да бъде категорично определена,
тъй като същите са с неизвестно техническо съС.ие. Доколкото при наличие на тотална щета
най- често останките на автомобила се предават за скрап, то вещото лице е изчислило цената
за изкупуване за скрап, която е 447 лв. Предвид така установеното в коментираното
заключение, съдът намира, че за определяне размера на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието от пазарната стойност на МПС следва да се приспадне
стойността на изкупуване на автомобила на скрап- 447 лв., при което размерът на вредата
11
възлиза на 4651 лв., т.е. толкова, колкото се претендира от ищцата.
При определяне на дължимите обезщетения следва да се обсъди и релевираното от
ответника и третото лице- помагач възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на
вредните последици от страна на ищцата.
По смисъла на посочената разпоредба, принос е налице винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно и главно доказване, а не и
да е предполагаем.
В случая се твърди, че поведението на ищцата, сочещо на съпричиняване, се изразява
в това, че е управлявала притежавания от нея лек автомобил с неразрешена и несъобразена с
пътните условия скорост, поради което е навлязла в лентата за насрещно движение, където е
настъпил ударът, но по делото не се събраха доказателства, въз основа на които може да се
обоснове извод в тази насока. Не се установи ищцата да е управлявала автомобила с
неразрешена или несъобразена с пътната обстановка скорост, а видно от описания
механизъм на пътнотранспортно произшествие в заключението на САТЕ, няма основание да
се приеме, че същата е допринесла по някакъв начин за настъпване на вредоносния резултат.
При конкретно създалата се пътна обстановка, единствена причина за настъпване на
вредните последици е извършеното нарушение от страна на водача на лекия автомобил
„Форд Галакси“- Ч., която е допуснала управляваното от нея превозното средство да навлезе
в насрещната лента за движение в момент, когато там се е движил автомобилът на ищцата.
Според заключението на АТЕ, ударът не е бил неизбежен, Ч. е имала техническа възможност
да предотврати произшествието, ако не бе допуснала автомобилът й да навлезе в
насрещната лента за движение. От момента на навлизане на лекия автомобил „Форд
Галакси“ в лявата лента П. З. е нямала техническа възможност да установи автомобила си
преди мястото на удара и съответно е нямала възможност да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Такава възможност същата би имала при движение със скорост
по- малка от 43 км/ч, но предвид насрещното движение на водача Ч., дори ищцата да бе
спряла, то възможността за настъпване на удар ще е налична. Следователно, възражението
на ответника и третото лице-помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата е неоснователно, при което не са налице предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД
за намаляване размера на определените по-горе обезщетения.
Предвид изложеното, предявеният от ищцата иск за обезщетение за неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата от 18 000 лв., като за разликата до пълния претендиран
размер от 26 000 лв. ще се отхвърли, а исковете й за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, както и искът на малолетния ищец ще се уважат изцяло.
По отношение на акцесорните претенции за присъждане на лихви за забава върху
обезщетенията:
12
Според чл.558, ал.5 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
на обезщетение пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.
Лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497
КЗ /чл.558, ал.1 КЗ/. По делото се установи, че от страна на ГФ е постановен на 22.12.2021г.
отказ за плащане обезщетения на ищците по заявените пред него претенции, поради което
законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да се
присъди от този момент до окончателното плащане на главниците, като за периода от
01.10.2021г. до 22.12.2021г. акцесорните искания ще се отхвърлят.
По предявения обратен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 от КЗ:
С оглед основателността на главните искове, подлежи на разглеждане по същество и
предявеният, при условията на евентуалност, обратен иск от Гаранционен фонд срещу Н. Ч.,
който е заявен като частичен- за сумата от 29 410 лв. при пълен размер на претенцията от 33
410 лв., ведно със законната лихва върху главницата и направените деловодни разноски.
За успешното провеждане на регресния иск ищецът следва да установи реализирано в
резултат на деликтното поведение на ответника по този иск пътнотранспортно
произшествие, че деликвентът е управлявал МПС без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че отговорността на ищеца е ангажирана за
обезщетяване вредите на увредените лица от пътния инцидент в заявения размер.
Съдът намира, че посочените предпоставки са установени по делото. Доказаха се
елементите от фактическия състав на деликта- причинено на 24.04.2021г. ПТП в резултат на
противоправното поведение на ответницата по този иск, от което в причинна връзка са
настъпили вредни последици за П. З. и Д. Д.. Установи се и липсата на валидно сключена
застраховка „ГО“ за лекия автомобил „Форд Галакси“, управляван от Н. Ч., към датата на
настъпване на пътния инцидент, във връзка с което е ангажирана отговорността на
Гаранционния фонд на основание чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ.
Съгласно чл.558, ал.7 от КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 и 2 от КЗ. Следователно,
уважаването на обратния иск на ответника е поставено под условието, че ответникът
удовлетвори увреденото лице, тъй като едва след като фактът на удовлетворяване на
пострадалия бъде осъществен, вземането на Гаранционния фонд против причинителя на
вредата ще стане изискуемо. В настоящото производство исковете на ищците, които се
явяват увредени лица, са уважени до общ размер на 25 061 лв., с оглед на което ответницата
по обратния иск следва да бъде осъдена да възстанови на Гаранционния фонд сумите, за
които е осъден, при условие че ГФ заплати тези суми на ищците, т.е. предявеният обратен
иск следва да се уважи в същия размер- 25 061лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.12.2021г. до изплащането й, доколкото платените законни лихви
върху обезщетението за вреди са в обхвата на регресното право на Гаранционен фонд.
Съгласно чл.557, ал.7, пр. 2 КЗ, виновният водач дължи и разходите за определяне и
13
изплащане на обезщетението, поради което ответницата следва да заплати на ГФ и
сторените разноски по главните искове, при условие че същият ги заплати на ищците. За
разликата над сумата от 25 061 лв. до заявения частичен размер от 29 410 лв., при пълен
размер на претенцията от 33 410 лв., обратният иск ще се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ГФ
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените деловодни разноски, съобразно
уважената част на главните искове. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и данните
по делото, направени са от ищцовата страна описаните разноски: 1 220 лв.- внесена
държавна такса по главните искове, 136,04лв.- внесена допълнителна държавна такса за
увеличения размер на иска за имуществени вреди- нанесени щети по лекия автомобил на
ищцата; 5 лв.- държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 1 530 лв.- платен
депозит за СМЕ, АТЕ и СПЕ; 164,70 лв.- допълнителен депозит на СПЕ или общо 3 055,74
лв., като от тях в тежест на ответника ГФ следва да се възложат 2 316,32 лв.
Претендира се, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв., присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П. за предоставяне безплатно на правна
защита и съдействие на ищците. Доколкото по делото не е представен договор за оказана
безплатна правна защита по чл.38, ал.1 от ЗАдв., нито има доказателства такава да е
уговаряна за настоящото производство, то искането се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Ответникът ГФ има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК. По главните искове същият е направил разноски в размер
на 850 лв.- депозит за АТЕ. Освен това, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, му се следват разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.37 от ЗПП във вр.
чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 360 лв. Или от общия размер на разноските на ответника- 1
210 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата З. следва да бъде осъдена да заплати,
съобразно отхвърлената част на претенциите й, сума в размер на 311,64лв.
По обратния иск разноските на Гаранционен фонд следва да бъдат поети от
ответника по този иск- Н. Ч.. ГФ е направил разноски за заплатена държавна такса в размер
на 1 176,40 лв., като на същия, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, му се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.37 от ЗПП във вр.
чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 100 лв. Доколкото обратният иск се уважава частично, то в
тежест на ответницата следва да се възложат разноски в размер на 1087,65 лв. Същата
следва да заплати на ГФ, на основание чл.557, ал.7, пр. 2 КЗ, и разноските по главните
искове, възлизащи на 2 316,32 лв., при условие че ГФ ги заплати на ищците.
Ответницата по обратния иск не е направила разноски по делото. Претендира се, на
основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., присъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на адвокат М. Т. за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на Н. Ч..
Съобразявайки фактическа и правна сложност на делото, броят на проведените по него
съдебни заседания /две /, извършените процесуални действия от пълномощника на
14
ответницата- изготвяне отговор на искова молба, с която е предявен обратен иск, съдът
определя адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв., който възмездява и съответства
на положения от адвокат Т. труд по процесуалното представителство и защита на
ответницата в настоящото производство, като същото следва да бъде заплатено от
Гаранционен фонд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, да заплати на П. С. З., с ЕГН **********, с адрес:
**********************************************, сумата от 18 000 /осемнадесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди-
болки и страдания вследствие на получени травматични увреждания при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.04.2021г., причинено виновно и противоправно от Н. А. Ч.,
ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Форд Галакси“, рег. № ** **** **, без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; сумата от 410
/четиристотин и десет/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
от ищцата от същото пътнотранспортно произшествие и изразяващи се в направени разходи
за изследвания, за издаване на съдебномедицински удостоверения по повод получени
телесни увреждания и за консултации с психолог, както и сумата от 4 651 /четири хиляди
шестстотин петдесет и един/лв., съставляваща дължимото обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в нанесени щети /тотална щета/ върху лек автомобил „Хонда Джаз“,
рег. № ** **** **, собственост на П. С. З., причинени в резултат на пътнотранспортното
произшествие, настъпило на 24.04.2021г., ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 22.12.2021г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 18 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв.,
както искането за присъждане на лихва за забава върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди за периода от 01.10.2021г. до 22.12.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, да заплати на Д. И. Д., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител П. С. З., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
*********************************** сумата 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания вследствие
на увреждания- контузия **************************************** при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.04.2021г., причинено виновно и
противоправно от Н. А. Ч., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Форд
Галакси“, рег. № ** **** **, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
15
неимуществени вреди, считано от 22.12.2021г. до окончателното му изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 01.10.2021г. до 22.12.2021г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, да заплати общо на П. С. З., с ЕГН **********, и Д.
И. Д., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител- П. С. З., с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. *********************************** сумата 2 316,32
/две хиляди триста и шестнадесет лв. и тридесет и две ст./ лв.- направени разноски по
делото, изчислени съобразно уважената част на исковете.
Оставя без уважение, като неоснователно, искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Р. П. от АК- ********* за оказана безплатна помощ на
ищците П. С. З. и Д. И. Д. по гр.д. №2039/2024г.
ОСЪЖДА П. С. З., с ЕГН ********** и адрес: гр.
*********************************** да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление- гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, сумата от
311,64 /триста и единадесет лв. и шестдесет и четири ст./ лв.- направени разноски по делото,
изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове.
ОСЪЖДА Н. А. Ч., с ЕГН ********** и адрес: ***************************, да
заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, сумата 25 061 /двадесет и пет хиляди шестдесет и
един/лв., включваща присъдените в полза на П. С. З., ЕГН **********,- обезщетение в
размер на 18 000 лв. за неимуществени вреди- болки и страдания от получени телесни
увреждания; обезщетение в размер на 410 лв. за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за изследвания, за издаване на съдебномедицински
удостоверения по повод получени телесни увреждания и за консултации с психолог;
обезщетение в размер на 4651 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
нанесени щети /тотална щета/ върху лек автомобил „Хонда Джаз“, рег. № ** **** **,
собственост на П. З.; както и присъденото в полза на Д. И. Д., ЕГН **********,
обезщетение в размер на 2 000 лв. за неимуществени вреди, които вреди са претърпени в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.04.2021г., причинено виновно
и противоправно от Н. А. Ч., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Форд
Галакси“, рег. № ** **** **, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата от 25 061 лв., считано от
22.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2 316,32 /две хиляди триста и
шестнадесет лв. и тридесет и две ст./ лв.- направени от ГФ разноски по главните искове,
ПРИ УСЛОВИЕ че Гаранционен фонд заплати определените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди по главните искове, ведно с лихви върху присъдените обезщетения и
направените от ищците разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск за разликата над
25 061 лв. до заявения частичен размер от 29 410 лв., при пълен размер на претенцията от
33 410 лв.
16
ОСЪЖДА Н. А. Ч., с ЕГН ********** и адрес: ***************************, да
заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, сумата 1 087,65 /хиляда осемдесет и седем лв. и
шестдесет и пет ст./лв.– направени разноски по делото за обратния иск, изчислени съобразно
уважената му част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4, да заплати на адвокат М. М. Т., АК- *********, ЛН
*********, със служебен адрес: ******************************* сумата 400
/четиристотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство на ответницата по обратния иск Н. А. Ч. по гр.д.
№2039/2024г.
Присъдените на ищцата П. С. З., ЕГН **********, суми могат да се изплатят от
Гаранционен фонд по следната банкова сметка: IBAN: ***********************, BIC:
***********, в „***************“АД, с титуляр П. С. З..
Присъдените на ищеца Д. И. Д., ЕГН **********, суми могат да се изплатят от
ответника Гаранционен фонд по следната банкова сметка: IBAN: ***********************,
BIC: ***********, в „***************“АД, с титуляр Д. И. Д..
Присъдените в полза на Гаранционен фонд суми могат да се изплатят от Н. А. Ч. по
следната банкова сметка в „***************“АД: IBAN: ***********************, BIC
***********, с титуляр Гаранционен фонд.
Решението е постановено при участието на Н. А. Ч., с ЕГН **********, като трето
лице- помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
17