РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Бургас, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212100601160 по описа за 2021 година
С присъда № 2/23.09.2021 г. по НЧХД № 220/2021 г., РС-Айтос е
признал подсъдимия С. Р. М., ЕГН ********** за виновен в това, че на
30.05.2021 г. около обяд е причинил лека телесна повреда на А. А. П. с ЕГН
********** от гр. А., изразяваща се в причиняване на болка – престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от
НК го е осъдил на глоба в размер на 300 лева, като го е оправдал по
повдигнатото обвинение в частта относно причинено страдание.
Със същата присъда, РС-Айтос е признал подсъдимия С.М. за виновен в
това, че на 30.05.2021 г. около обяд е казал нещо унизително за честта и
достойнството на А. А. П. в нейно присъствие, псувайки я на майка, като на
основание чл. 146, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на глоба в размер
на 1000 лева, като го е оправдал по повдигнатото обвинение в частта относно
изразите „долна курва“ и „долна мастия“.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на С.М. за посочените
деяния общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на 1000 лева.
С присъдата, АРС е осъдил подсъдимия да заплати на А.П. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1000 лева за причинената телесна
повреда и 500 лева за нанесената обида, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 30.05.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил
предявените граждански искове в останалата част над уважените 1000 лева до
претендираните 2000 лева за леката телесна повреда и над уважените 500 лева
1
до претендираните 1000 лева за обидата.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на А.П. съдебно
деловодни разноски в размер на 412 лева, както и по сметка на РС – Айтос
сума в размер на 60 лева, представляваща държавна такса по уважената част
от гражданските искове.
С въззивната жалба и допълнението към нея подсъдимия С. М., чрез
защитника си - адв. Добрина Илиева от АК – Бургас, моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която
подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му
обвинения, като се отхвърлят и предявените граждански искове. Защитата не
оспорва, че на посочената дата е имало конфликт между тъжителката и
подсъдимия, но съдът едни показания, които противоречат на
доказателствата, представени от защитата, а не е кредитирал други – на
свидетеля И., който не е в роднинска връзка с нито една от двете страни.
Счита, че с оглед противоречието на свидетелските показания, по делото не е
доказано по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е осъществил
състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява
лично и със защитника си – адв. Добрина Недева от БАК. Последната
поддържа изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, като
моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като бъде постановена
друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по двете
обвинения, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
В дадената му последна дума, подсъдимият М. заявява, че не е виновен.
Частната тъжителка А.П., редовно призована, не се явява в съдебното
заседание пред въззивната инстанция. Повереникът й – адв. Рамадан Нуретин
от АК – Бургас моли първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна, да бъде потвърдена изцяло. Намира, че
първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е направил правилни правни изводи, основаващи се на правилен анализ
на писмените и гласните доказателства. Претендират се направените пред
въззивната инстанция разноски.
След като се запозна с подадената въззивна жалба и допълнението към
нея, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският
окръжен съд намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е
анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по
2
фактите и правото.
От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото
доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С. Р. М. е роден на **** г. в гр. А., живущ в *******. Той
е ***, *** гражданин, *** и е с ЕГН **********.
Тъжителката А.П. и подсъдимият С.М. са съседи, като П. живее в
********.
Подсъдимият е познат сред съседите си с прякора „К.“, който не му се
нрави и прави забележка на хората, които се обръщат към него така. По
делото е безспорно установено, че М. поправял ел. уреди и ел. инсталации на
хората в махалата, в която живее.
Рано сутринта на 30.05.2021 г. тъжителката видяла подсъдимия да влиза
в дома на техния съсед – свидетеля И. И. и отишла да го повика, за да поправи
развалена крушка в дома й. Тя го потърсила като „К.“, но не могла да
разговаря с него, тъй като по това време бил зает с бойлера на съседа им И..
По-късно, около обяд, тъжителката П. седяла със сестра си –
свидетелката Е. А., която продавала на сергията си срещу дома на
подсъдимия. След като видял двете жени, М. решил да се саморазправи с
тъжителката по повод на използваното от нея обръщение „К.“. Направил й
забележка, като П. го попитала какво лошо има в това. Напрежението между
тях ескалирало, като подсъдимият започнал да я псува с думите „Ще те еба в
гърлото, ще те еба в носа, ще ти еба майката“, след което й ударил два
шамара от лявата страна на лицето. От удара, седящата на земята А.П.
паднала на една страна и обицата й отхвръкнала. Свидетелката А. се опитала
да защити сестра си, като попитала подсъдимия защо удря сестра й, но той
все още ядосан се обърнал към нея с думите „Стига, че и теб ще започна
сега“. В същото време свидетелката Е. И., дъщеря на свидетелката Е. А. и
племенница на тъжителката, излязла от дома си, за да отиде до намиращия се
наблизо хранителен магазин. След като видяла случващото се, тя незабавно се
намесила, за да предотврати евентуално по-тежки последици за пострадалата
си ляла, и заедно с майка си – свид. Е. А., й помогнали да стане. Подсъдимият
си тръгнал след направената от св. И. забележка, а малко след това от дома на
М. излязла жена му, която помолила всичко да си остане както е и да не се
карат повече.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение №
176/2021 г., издадено на 02.06.2021 г., видно от което при прегледа на
тъжителката са установени лек оток и кръвонасядане в областта на лява скула
и лява буза, които увреждания са причинили болка на пострадалата и
отговарят да са получени по времето и начина, съобщен от нея, при
действието на твърд тъп предмет, каквито са човешките шамари.
Описаните обстоятелства от фактическа страна съдът е извел въз основа
на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И. И., Е.
3
А., Е. И., С. М., частично от показанията на свидетелката П. А. и от
обясненията на подсъдимия М., от представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение, справка за съдимост.
Така приетите от първоинстанционният съд фактически изводи се
споделят от въззивната инстанция, като съдът е изложил подробни
съображения кои доказателства кредитира и кои – не. Айтоският районен съд
правилно и изчерпателно е обосновал изводи си по отношение на фактите по
делото, спазвайки процесуалните правила, което е довело до единствения и
безспорен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна деянията по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, като казал
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката в нейно
присъствие, псувайки я на майка.
Авторството на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК и субективната му
страна се установяват от показанията на свидетелите Е. А. и Е. И., които са
детайлни, ясни, безпротиворечиви и съответстват на представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение. Свидетелката А. възпроизвежда
случилото се на 30.05.2021 г. спрямо тъжителката удари, мястото на нанасяне
на ударите и други обстоятелства, относно развитието на инцидента по време,
местонахождение и др. В подкрепа на тези показания са показанията на
свидетелката И., както и СМУ. По делото не се събраха категорични и
безспорни доказателства, които да опровергават или да поставят под
съмнение изложеното от тъжителката в тъжбата й досежно фактите.
Обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като същите както
доказателствено средства, така и се явяват средство за защита. В случая
подсъдимият твърди, че действително между него и тъжителката е имало
инцидент, но е нямало физическо съприкосновение между тях, а тъжителката
безпричинно е започнала да се саморазправя с подсъдимия, псувайки го и
обиждайки го на улицата, докато същият се прибирал в дома си. Тези
обяснения съдът намира, че се явяват защитна теза на подсъдимия, поради
което и не следва да ги кредитира.
Също така съдът не кредитира и показанията на свидетелите С. М. –
брат на подсъдимия и П. А., тъй като същите не са били очевидци на
инцидента, а с показанията си, че между подсъдимия и тъжителката е нямало
физическо съприкосновение, те целят да потвърдят защитната теза на
подсъдимия.
От доказателствата по делото, а и от обясненията на самия подсъдим, се
установява, че не му е приятно, когато някой се обръща към него с прякора
„К.“. Също така се установи, че рано сутринта на процесната дата
тъжителката е видяла подсъдимия да влиза в дома на съседа им И. И., и тъй
като имала нужда да й бъде поправена развалена крушка, е отишла да го
потърси, като го е потърсила с прякора „К.“. С оглед и на това, съдът намира,
че заявеното от подсъдимия, че конфликтът е започнат от тъжителката, е да
изгради защитна теза, която от своя страна не кореспондира с доказателствата
4
по делото.
Въз основа на правилно установените фактически положения, съдът е
достигнал до логичния и законосъобразен правен извод, че с поведението си
подсъдимият С.М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 130, ал. 2 от НК, като на посочената дата и място е
ударил два шамара по лявата страна на лицето, с което причинил на А.П. лек
оток и кръвонасядане в областта на лява скула и лява буза, с което й
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал
подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 2 от
НК с нанесената на тъжителката лека телесна повреда да й е причинено
страдание, като съдът се е позовал на представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение.
Относно обвинението на подсъдимия, повдигнато с тъжбата по чл. 146,
ал. 1 от НК, съдът също счита, че авторството и субективната му страна са
доказани по безспорен и категоричен начин от посочените по-горе
доказателства. Въз основа на правилно установеното от фактическа страна,
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна посоченият
престъпен състав, като на посочената дата и час е казал нещо унизително за
честта и достойнството на А.П., в нейно присъствие, като я псувал на майка.
По делото не са събрани категорични и безспорни доказателства, че
подсъдимият е казал в присъствие на тъжителката изразите „долна курва“ и
„долна мастия“, поради което и правилно и законосъобразно Районен съд –
Айтос го е оправдал в тази част.
От субективна страна подсъдимият е извършил и двете деяния при пряк
умисъл. Видно от неговите действия, след като видял, че тъжителката стои на
сергията при сестра й, решил да се саморазправи с нея относно начинът, по
който тя се обърнала към него същия ден, а именно „К.“. Първоначално той
започнал да я псува, след което и й ударил два шамара. Той съзнавал
общественоопасния характер на деянието и въпреки това целенасочено я
обиждал, псувайки я на майка, както и предприел нанасянето на удари с
шамари по лицето.
При индивидуализацията на наказанията за всяко едно от деянията,
правилно районният съд е приел, че на подсъдимия М. следва да се определят
наказания при условията на чл. 54 от НК, като по делото не са налице нито
многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства,
като за деянието по чл. 130, ал. 2 от НК е определил глоба в размер на 300
лева, а за деянието по чл. 146, ал. 1 от НК – глоба в размер на 1000 лева.
Първостепенният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи
значение за определянето на вида и размера на наказанията. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчете липсата на предходно
осъждане на подсъдимия М., както и липсата на данни за други
5
противообществени прояви, извън посочените. Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете фактът, че с деянието си по чл. 130, ал. 2 от
НК, подсъдимият е нанесъл телесно нараняване на възрастно лице –
***годишна жена, както и на същото това лице е отправил обидни и
унизителни думи, накърняващи чувството й за лично достойнство.
Настоящият състав споделя напълно изложеното от първоинстанционният
съд в частта за определяне на наказанията и за двете деяния, като намира, че с
тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При преценката на съответното за извършеното по вид и размер
наказание, настоящият съдебен състав намира, че Айтоският районен съд не е
допуснал нарушение на материалния закон, поради което присъдата следва да
бъде потвърдена и в тази част.
Правилно и законосъобразно съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК е
определил едно общо наказание измежду наложените на подсъдимия за двете
деяния, а именно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С оглед на осъдителната присъда, Районен съд - Айтос се е произнесъл
и по предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове, като
настоящият съдебен състав намира за основателни уважените размери на
същите, като в размера над присъдения, същият е неоснователен. Така
уважените от първоинстанционния съд размери на исковете са справедливо
уважени и с оглед на причинените болки на тъжителката за деянието по чл.
130, ал. 2 от НК, както и накърнените морални ценности за деянието по чл.
146, ал. 1 от НК страдания, не се налага пререшаване на делото в тази част, с
оглед и на обстоятелството, че не е постъпило искане в тази насока. Правилно
АРС е приел, че исковете са доказани, тъй като е осъществен фактическият
състав на чл. 45 от ЗЗД – непозволено увреждане, като е налице
противоправно деяние, изразяващо се в действие, което е извършено виновно
от подсъдимия, от което са настъпили вреди, както и причинно-следствената
връзка от деянието и вредите, касателно и за двете деяния.
Накроя съдът се е произнесъл и по разноските, като с оглед
признаването на подсъдимия М. за виновен, правилно и законосъобразно на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК същите са възложени в негова тежест.
Съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по гражданския процесуален кодекс, за граждански иск по
наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко
от 50 лева. Видно от диспозитива на присъдата, първоинстанционният съд е
определил държавна такса от 4 % върху общия размер на уважените два
граждански иска, като съдът счита, че в тази част присъдата следва да бъде
изменена. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати държавна такса
върху уважената част съответна за всеки иск, а именно по 50 лева за всеки
един от исковете, или общо 100 лева.
Потвърждаването на присъдата в наказателната й част, и признаването
на подсъдимия за виновен, налага да се уважи искането на повереника на
6
тъжителката за възлагане на направените разноски пред въззивната инстанция
в тежест на подсъдимия, поради което и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
същият следва да бъде осъден да плати на тъжителката сума в размер на 800
лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за
представителство пред Окръжен съд – Бургас ( справка (л.23 от ВНЧХД №
1160/2021 г. на БОС).
По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал.
1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не
констатира други допуснати от първата инстанция нарушения на материалния
закон или на процесуалните правила, които да налагат нейната отмяна,
намери, че присъдата следва да бъде изменена в гражданско-осъдителната й
част.
Мотивиран от горното и на основание чл. 337, ал. 3, вр. чл. 334, т. 3 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 2/23.09.2021 г. в гражданско осъдителната й
част, като ОСЪЖДА С. Р. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС –
Айтос сума общо в размер на 100 /сто/ лева, представляваща държавна такса
върху уважените части от гражданските искове, за всеки един поотделно.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия М. да заплати на А. А. П., ЕГН **********
от гр. Айтос сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи разноски по
ВНЧХД № 1160/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7