РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. гр. Хасково, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101781 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1
ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37
против О. О. М., ЕГН **********, с адрес: *******. За претендираните суми е
издадена заповед № 282 от 07.04.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 690 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на 06.04.2023 г. подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Хасково за
вземанията си към ответника О. О. М.. Било образувано ч.гр.дело № 690/2023
г., по което била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което
на ищеца било указано съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК да
предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.415, ал.4
ГПК същият предявявал настоящите искове.
Поддържа се в исковата молба, че ищецът „ЕВН България
1
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на
сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
ответника с ИТН: *******, находящ се на адрес: *******. За ответника О. О.
М. бил открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и
по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1
от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В
изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД доставил на обекта на ответника О. О. М. за
периода от 02.11.2022 г. до 01.01.2023 г. електроенергия на обща стойност
464,28 лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в
заплащане на горепосочената главница ответницата дължала и законна лихва
в общ размер от 12,75 лв. за периода от 21.12.2022 г. до 05.04.2023 г. Законна
лихва за забава се дължала по фактурата за периода от датата на падежа на
същата до датата на образуване на производството на основание чл. 18, ал. 1,
2, 3, предложение 3-то от общите условия. Срокът за плащане на фактурата
бил посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както и
размерът и периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в
приложен към исковата молба препис - извлечение от клиентската сметка на
ответника.
С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на
ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 690 по описа за 2023 г. на РС-
Хасково, а именно – за сумата в размер на 464,28 лв., представляващи
2
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия
за периода от 02.11.2022 г. до 01.01.2023 г. и сумата в размер на 12,75 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от
21.12.2022 г. до 05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 06.04.2023 г., до окончателното й изплащане.
Претендират се направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор представя назначения му на същото
основание особен представител, в указания му срок. Счита предявените
искове за неоснователни и недоказани.
Във връзка с редовността на исковата молба не били приложени
доказателства от ищеца за това, дали издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, както и уведомление от
ищеца към ответника за наличие на задължения, респ. покана за тяхното
доброволно плащане.
По отношение основателността на предявените искове са изложените
следните съображения:
Към исковата молба били представени единствено фактури за
претендираните суми. Не бил представен договор, от които да е видно, че
между страните е налице договорно съглашение за доставка на
електроенергия и който да доказва, че ответникът е потребител на доставяна
електроенергия от ищеца. Ищецът твърдял още, че за ответника е открит
клиентски номер, без да се представят доказателства за това, че по негово
искане е открит този клиентски номер. Представените по делото документи -
препис - извлечение от сметка, копия на фактури със справки за потребление
на ел. енергия, били съставени от ищеца, не били подписани от ответника и в
същността си представлявали частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, поради което нямали
материална доказателствена сила. Претенцията за лихви също била
неоснователна, тъй като към исковата молба не били представени
доказателства за това, че ищцовата страна изпълнила задължението си по чл.
3
18, ал.4 ОУ, а именно - да уведоми потребителя за дължимите от него суми за
ел.енергия („Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача
ежемесечно чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта, с
изключение когато периода на отчитане на електрическата енергия е по-
дълъг от един месец."). Предявеният иск за лихви бил акцесорен.
Основателността му била предпоставена от основателността на обуславящия
иск. Поради неоснователността на обуславящият иск, обусловеният също се
явявал неоснователен. Независимо, че във фактурите били калкулирани
сумите за ползвана ел. енергия, за посочен клиентски номер, това не
означавало, че ответникът се бил възползвал от услугите на оператора за
електроснабдяване. Не можело категорично да се приеме, че в този случай е
бил предоставен достъп до електроснабдителната мрежа и е било
осъществено ползване на електроенергия от ответника. Не било доказано
реално потребление на тази услуга - снабдяване с електрическа енергия.
Представените от ищеца фактури не доказвали действителното потребление
на ел. енергия и не следвало да се ценят като доказателства и поради
обстоятелството, че нямало данни за връчването им на абоната, той не бил
уведомен за дължимостта на тези суми, както и няма отправена покана за
плащането им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
При ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е открита
партида на името на ответника с клиентски номер **********, относно обект
на потребление с ИТН: *******, находящ се в *******. Това се установява от
събраните по делото писмени доказателства. Видно от препис-извлечение от
сметка на името на ответника за този обект на потребление, издадено от
ищцовото дружество, ответникът му дължи сумата от общо 477,03 лв., от
която главница от 464,28 лв. за периода 02.11.2022 г. - 01.01.2023 г. и лихва от
12,75 лв. за периода 21.12.2022 г. - 05.04.2023 г., по фактури, които се
представиха и като писмени доказателства по делото, както следва:
-Фактура № **********/09.12.2022 г., с посочен падеж 20.12.2022 г.,
главница от 181,18 лв. за периода 02.11.2022 г. - 01.12.2022 г.;
-Фактура № **********/09.01.2023 г., с посочен падеж 20.01.2023 г.,
4
главница от 283,10 лв.за периода 02.12.2022 г. - 01.01.2023 г., просрочени
стари задължения от 181,18 лв. или общо 464,28 лева;
Тези две фактури са издадени на името на ответника за горепосочените
обект на потребление, ИТН и клиентски номер. Никоя от фактурите не е
подписана от страните в настоящото производство, като във всяка от тях е
посочено, че представлява „копие – обобщена информация”, като съдържа и
детайлна информация относно дължимите по всяка от тях суми.
Видно от представена от ищеца Справка № 1009592/07.08.2023 г. чрез
отдалечен достъп от Агенция по вписванията за вписвания отбелязвания и
заличавания в Служба по вписванията – Хасково от 01.01.1999 г. до
07.08.2023 г. по отношение на ответника е, че под № 1 от справката са били
наложени възбрани върху процесния имот на адрес ******* представляващ
жилище – апартамент с идентификатор 77195.711.5.4.4 от кредитори на
ответника - ТД на НАП и ВиК. В издадената от Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр.Хасково, копие от кадастрална карта с данни от
КРНИ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.711.5.4.4 с
адрес на имота *******, за собственик по данни от КРНИ е вписан отново
ответника О. О. М.. На този адрес в гр.Хасково, а именно на ******* са и
регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника, според извършената
справка в НБДН от 02.10.2023 г.
Представени са от ищеца и Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“АД, одобрени
с Решение на КЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 690 по описа за 2023 г. на
РС Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се
установява още, че въз основа на заявление с вх.рег. № 4601/06.04.2023 г.,
пощенско клеймо от 05.04.2023 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед № 282 от 07.04.2023 г. за процесните суми в размер от
464,28 лева и 12,75 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
06.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените в
производството разноски, от които 25,00 лв. за заплащане на държавна такса
и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ищецът е основал вземането
си на фактите и обстоятелствата, които сочи и по настоящия си иск. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с
5
разпореждане № 1031 от 06.07.2023 г., връчено на ищеца на 20.07.2023 г., е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок от съобщението, като последният е сторил това.
По искане на ищеца и по повод ответните оспорвания, съдът назначи и
изслуша съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи, чиито
заключения приема като компетентно и безпристрастно дадени.
От заключението на ССчЕ се установява, че процесните фактури са
осчетоводени редовно, като по тях няма извършени плащания. Дължимата
цена на консумирана ел.енергия по тях е била определена правилно,
съобразно цените по решение № Ц-19/ 01.07.2022 г. на КЕВР за цените, по
които се продава ел.енергия на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, считано от 01.07.2022
г. Вещото лице изчислява дължимите обезщетения за забава върху
главниците по всяка от фактурите за периода от 21.12.2022 г. до 05.04.2023 г.,
чийто размер възлиза общо на 12,74 лева, както и задълженията за главница
за периода от 02.11.2022 г. до 01.01.2023 г. – 464,28 лева.
Вещото лице по назначената съдебно – техническата експертиза
посочва, че за процесния период 02.11.2022 г. до 01.01.2023 г. има доставена
ел.енергия до процесния обект с ИТН: *******, в количество 2706 кВч, от
които дневна ел.енергия – 2138 кВч и нощна ел. енергия – 568 кВч, т.е. до
процесния обект са предоставени мрежови услуги. Електромерът е бил
отчитан дистанционно, регулярно като отчетените количества съвпадат с
фактурираните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, същите са изцяло основателни поради
следните съображения:
6
От събраните писмени доказателства - справката от Агенция по
вписванията за вписвания отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията – Хасково, копие от кадастралната карта с данни от КРНИ на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.711.5.4.4, се установява
категорично, че при ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е
открита партида на ответника, като потребител, клиентски номер **********,
относно обект на потребление с ИТН *******, находящ се в *******.
След анализ на приложимата нормативна уредба се налага извод, че
именно ответникът следва да носи отговорност за заплащането на ищеца на
стойността на доставената до този обект електрическата енергия за процесния
период от време. Настоящият спор има за предмет правоотношения по повод
на сключен договор за доставка на електрическа енергия при ОУ по смисъла
на чл.98а ЗЕ. Съгласно §1 т. 27г (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), вр. т.27б от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия за собствено ползване. Според действащата т.41б (нова
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от §1 на същите ДР,
"потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия. В аналогичен смисъл са и текстовете от приложимите ОУ на
ищцовото дружество – ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Според чл.1 т.4 от ОУ, понятието «клиент» се
разбира както в своето значение на «мрежови клиент», така и в значението на
«потребител на електрическа енергия», като потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Респективно,
задължено лице за заплащане цената на доставена електрическа енергия по
договор по чл.98а ЗЕ е потребител на енергия, който притежава някое от
горните качества по приложимите разпоредби от § 1 от ДР на ЗЕ и ОУ.
По делото се установи категорично, че ответникът е собственик на
процесния имот, при което през посочения в исковата молба период той има
качеството на краен клиент или потребител на ел.енергия за битови нужди
или на енергийни услуги. Ето защо, съдът приема, че за него съществува
7
задължението по чл.11 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от ОУ, според което потребителят е
длъжен да заплаща на продавача стойността на консумираната в обекта
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение – по отношение на
процесния обект и за посочения период.
Съдът намира за доказан иска за главница и по отношение на неговия
размер. Данните за размера на задължението на ответника по представените
писмени доказателства, макар и бланкетно оспорени от особения му
представител, се подкрепиха от заключенията на изслушаните по делото
съдебно– счетоводна и съдебно– техническа експертизи. Така се установи, че
за процесния обект на потребление с ИТН *******, ответникът дължи на
ищеца главница от общо 464,28 лева за периода от 02.11.2022 г. до 01.01.2023
г., за общо 2706 кВч, по фактурите, описани по-горе. Така дължимите суми не
са заплатени, както към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
към датата на депозиране на настоящата искова молба, така и към датата на
изготвяне на заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Същите,
според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, са били
определени правилно, съобразно цените по решение № Ц-19/ 01.07.2022 г. на
КЕВР за цените, по които се продава ел.енергия на битови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение,
считано от 01.07.2022 г. Същевременно, посоченото количество ел.енергия е
било доставено до обекта през процесния период, което количество е било
отчетено с посредством електромери, преминали изискуемите проверки,
съвпадащо с фактурираното. Ето защо, по отношение на главницата искът
следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 06.04.2023 г., следваща и
крайната дата на обезщетението за забава, до окончателното й изплащане.
Относно акцесорния иск следва да се посочи, че по силата на чл.11 т.1
от ОУ на ЕВН ЕС, ответникът се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините
по чл.18 ал.1 и 2 от ОУ на ЕВН ЕС – с период за плащане от 10 дни за всички
фактури. Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС, при неплащане в срок на
дължимите суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Следователно, за претедираните от
8
ищеца съответни периоди му се дължат и обезщетения за забава. Относно
размера на тези задължения, съдът кредитира както представеното препис –
извлечение от сметка, макар и бланкетно оспорено от особения представител
на ответника, така и заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
според което дължимите обезщетения за забава върху главниците по всяка от
фактурите за периода от 21.12.2022 г. до 05.04.2023 г., възлизат общо на 12,74
лева или с 1 стотинка по-малко от претендираните.
Доколкото тази разлика се явява незначителна и е в рамките на
статистическата грешка, според настоящият съдебен състав и акцесорният иск
следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.
В обобщение съдът намира, че се установява при условията на главно и
пълно доказване основателността на предявените при условията на обективно
кумулативно съединение установителни искове с правно основание чл.422
ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 690 по описа за 2023 г. на РС
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за внесена държавна
такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че ищецът е направил
изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, единствено на същия следва да се
присъдят такива, в размер общо на 1275,00 лева, съобразно ангажираните
доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл. 80
9
ГПК. От представените по него писмени доказателства се установява, че
ищецът е направил в исковото производство разноски от 75,00 лева, за
държавна такса, 600 лева за възнаграждения за вещи лица и 400,00 лева – за
особен представител, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение от 200,00 лева, или общо разноски от
1275,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415
ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД, по отношение О. О. М., ЕГН
**********, с адрес: *******, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, следните суми: 464,28
лева – главница, представляваща задължение за заплащане стойността на
електрическата енергия и мрежови услуги, доставени за периода от
02.11.2022 г. до 01.01.2023 г. по партида с клиентски номер **********,
отнасяща се за обект на потребление, находящ се на адрес: ******* с ИТН
*******; 12,75 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода от 21.12.2022 г. до 05.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 06.04.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена и заповед № 282 от 07.04.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 690 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА О. О. М., ЕГН **********, с адрес: *******, на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК, да заплати „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов" № 37, сумата от 1350,00 лева, от която 1275,00 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00 лева,
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 690 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
10
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
11