№ 614
гр. Пазарджик, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20235220104543 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."България"
№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Г. С. С. против М. Н. Н., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“****** и гр.Пазарджик, ул.“******, в
която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че в законоустановения срок
по чл.415 ал.1 от ГПК и в изпълнение на разпореждане по ч.гр.д.
№3574/2023г. по описа на Районен съд - Пазарджик, предявява настоящия
установителен иск с правно основание чл.422 ал.1, във връзка с чл.415 ал.1 от
ГПК относно вземанията на заявителя по ДРЗ №********** срещу М. Н. Н. в
общ размер на 1487.24 лева, от които: неплатена главница - 342.37 лева;
неплатено договорно възнаграждение - 269.03 лева, дължимо за периода от
08.11.2014г. до 08.12.2015г. и законна лихва - 875.84 лева, дължима от
08.12.2015г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023г.
Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Твърди, че вземането на дружеството произтича от следните
обстоятелства:
На 11.11.2011г. е сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ)
№********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор от
една страна и М. Н. Н. като длъжник от друга страна. Твърди, че договорът е
сключен при посочени от ответника параметри, посочени от същия в раздел
1
V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно т.2 от ОУ това
е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента
или до по-нисък размер, одобрен от кредитора. Твърди, че паричните суми по
договора са преведени на 14.11.2011г., поради което и предвид факта, че
договорът за заем е „реален“, договорът между страните е сключен на на
11.11.2011г.
Твърди, че параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са,
както следва: Общо задължение по договора: 2048.33 лева, включващо: сума
за изплащане на заема: 500.00 лв.; срок на заема: 48 месеца; размер на вноска:
42.00 лв.; дата на погасяване: 8-ми ден от месеца; годишен процент на
разходите (ГПР %): 143.50%; годишен лихвен процент 98.34%; лихвен
процент на ден: 0,27%.
Твърди, че договорът е подписан при Общи условия, които са
неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и
той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б“ от ДРЗ/.
Твърди, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнявало точно и
в срок задълженията си по договора, като превело на 14.11.2011г. парична
сума в общ размер на 500.00 лв. по посочената от длъжника М. Н. Н. банкова
сметка, видно от приложеното с исковата молба преводно нареждане. От своя
страна длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем с равни
месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е
неразделна част от договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план
с определени 48 равни месечни вноски в размер на 42.00 лв., с падежна дата -
всяко 8-мо число на месеца.
Твърди, че правоотношението между „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ и
М. Н. Н. е възникнало по силата на сключен договор за резолвиращ заем
**********, който от своя страна е вид договор за потребителски кредит.
Сочи, че видно от обстоятелствата в подадената искова молба е, че не са били
налице изискванията за отпускане на револвинг по заема, тоест на клиента е
отпусната само първоначално уговорената сума по договора - 500.00 лева.
Твърди, че М. Н. Н. не е изпълнявал поетите договорни задължения и е
направил 34 пълни погасителни вноски и една частична, видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ №**********. Плащанията по
заема са подробно описани по дати и суми в исковата молба.
Посочва, че крайният срок за погасяване на кредита, съгласно
погасителния план към ДПК е изтекъл на дата 08.12.2015г., с изтичането на
който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в
пълен размер.
Твърди, че към настоящия момент размерът на погасеното от М. Н. Н.
задължение по ДРЗ №********** е в общ размер на 1451.00 лв. С плащанията
си длъжникът е погасил част от номинала (главница и договорно
възнаграждение) по заема в размер на 1436.93 лв. Сумата от 14.07 лв. е
2
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, съгласно чл.10 от ОУ.
След изтичане на погасителния план (08.12.2015г.) е започнало
начисление на законна лихва, която е дължима от 08.12.2015г. - датата на
изтичане на погасителния план до изплащане на вземането. Начислената
законна лихва до входиране на заявлението в съда е в размер на 875.84 лева,
дължима от 08.12.2015г. - датата на изтичане на погасителния план до
28.09.2023г., като за периода 13.03-13.07.2020г. не е начислявана законна
лихва, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
Счита, че договорът отговаря изцяло на нормативно установените
изисквания към момента на сключването му.
Отбелязва, че сключеният договор за заем напълно отговаря на
изискванията за форма и съдържание на договорите за потребителски кредит,
установени в отменения ЗПК, който е релевантният нормативен акт, действащ
към момента на сключване на процесния договор.
Сочи, че към датата на сключване на договор за револвиращ заем
№**********, неговото съдържание напълно съответства на предвидените в
разпоредбата на чл.7 от ЗПК (отм.) изисквания. Липсва нарушение на
изискването на чл.7, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.12 от ЗПК (отм.). Едва след
одобрение от страна на кредитора, клиентът обективира своето волеизявление
за сключването на договора за потребителски кредит, чрез посочване в
проектодоговора на параметрите на одобрения заем в част VI „Параметри на
одобрения заем”, и полага подпис. Сключеният договор за потребителски
кредит напълно отговаря на изискванията за форма и съдържание на
договорите за потребителски кредит, установени в ЗПК (отм.). Както е
посочено в ДРЗ и в общите условия към него, общата сума по кредита зависи
от това за каква сума потребителят ще бъде одобрен и кога ще усвои кредита,
съответно коя падежна дата си е избрал за погасяване на месечните вноски.
Видно от представеното извлечение по сметка, падежът на първата вноска е
на 08.01.2012г., т.е. дълъг период след датата на сключване на договора за
револвиращ заем. В настоящия случай е видно, че кредиторът е одобрил
потребителя за по-нисък от поискания от него размер заем, при поисканите
от него параметри, но с по-нисък размер на ГПР. Размерът на общата сума по
заема изцяло съвпада със заявената, срокът на заявения и одобрения кредит
също е идентичен.
Посочва, че процедурата за отпускане на потребителски кредити от
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, съгласно общите условия и вътрешните
правила, единствено и само в интерес на клиентите, предвижда еднократна
размяна на книжа и информация, с оглед опростяване процеса на сключване
на договор за револвиращ заем. С попълване на предварително предоставена
молба - бланка на проектодоговор за револвиращ заем, всеки клиент на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД отправя до финансовата институция
своето предложение за сключване на договор за потребителски кредит, което
предложение е в определени граници - клиентът предлага кредиторът да му
3
отпусне кредит до определен максимален размер. При последващо съгласие
от страна на кредитора с предложението на потребителя, съдържащо се в
проектодоговора, да му бъде отпуснат кредит в границите на предварително
определените от потребителя параметри, се стига до съвпадение волята на
двете страни в правоотношението - кредитор и потребител, като има
припокриване на волеизявленията им, тъй като предложението за отпускане
на кредит от страна на потребителя е в определени граници - всеки един
размер до определена максимална сума, като приемането на това
предложение от страна на кредитора в поставените от потребителя граници в
офертата му, води до съвпадане на волеизявленията на страните и
сключването на валиден договор за револвиращ заем.
Сочи, че законът за потребителския кредит (отм.) не предвижда
различни правила за сключване на договор за потребителски кредит от тези
на гражданското право, поради което те следва да намерят приложение и в
решаването на настоящия случай. Чл.8 от Закона за задълженията и
договорите дава общото определение за договор. Договорът е съглашение,
което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по
съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на
насрещните им волеизявления по основните му елементи. Към това общо
разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед
защита интереса на икономически слабата страна. Поради това счита, че
сключеният договор за револвиращ заем с ответницата напълно отговаря и
съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на
договора за потребителски кредит, в това число и изискванията,
обективирани в чл.7, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.12 от ЗПК (отм).
Сочи, че договорът за револвиращ заем съдържа изрична клауза - б.“Б“,
съобразно която неразделна част от същия са общи условия, които са
предадени при подписване на ДРЗ и с които клиентът /заемополучателят/
внимателно се е запознал преди подписването на договора, няма забележки
към тях, приема ги и се задължава да ги спазва. Допълнително към общите
условия препраща и клаузата на т.В от ДРЗ относно правната възможност за
изменение на съществените условия по договора. Следват подписите на
кредитора, клиента, т.е. общите условия като част от договора са приети от
заемополучателя. Следователно договорът за потребителски кредит е
придружен от общи условия и съставлява сделка при общи условия,
предвидена в разпоредбата на чл.298 от ТЗ, приложима при банковите
сделки, с оглед чл.1 ал.1 т.7 и чл.430 ал.3 от ТЗ. Съгласно чл.298 ал.1, т.1 от
ТЗ, установените отнапред от търговеца общи условия за сключваните от
него сделки, стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено,
че ги приема. Полагайки подписа си под текста на ДРЗ и конкретно под
клаузата на б.„Б“, заемополучателят е удостоверил волеизявлението си за
приемане на договора, ведно с общите условия към него. Последните са
неразделна част от самия договор за револвиращ заем.
Сочи, че обществените условия са променени значително от датата на
4
сключване на процесния договор и значителна част от хората се съобразяват с
норми на поведение, които допускат възнаграждението за кредитора по
договор за „бърз“ кредит да достига пет пъти размера на законната лихва.
Освен изменение в обществените условия, налице е и промяна в
законодателството по отношение на договорите за потребителски кредит,
сключвани след влизане в сила на изменението, която също следва да бъде
отчетена. С изменението на Закона за потребителския кредит, в сила от
23.07.2014 год., е въведен максимален размер на годишния процент на
разходите, изразяващ общите разходи по кредита (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и който не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което е 50%. Този максимален
процент на ГПР предполага лихвен процент от максимален размер също 50%,
който надвишава размера на законната лихва, който се твърди, че е определен
като максимален размер от добрите нрави в обществото. Да се приеме, че
законодателно се налага максимален лихвен процент в противоречие на
добрите нрави е абсурдно. Не може да е налице недействителност, поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с
императивна правна норма. Поради това счита, че добрите нрави, при
лихвените равнища на небанковото финансово кредитиране, не следва да е
размерът на законната лихва, двукратният или трикратният размер на същата.
Противното би довело до абсурдни изводи, свързани с недействителност на
всички договори, сключвани от небанкови финансови институции, както и до
несъответствие със законодателните изменения от юли 2014г.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че сключеният договор за
потребителски кредит има характеристиките на търговска сделка за кредитора
по него /чл.286 ТЗ/, което обстоятелство обосновава приложимостта на
разпоредбите за търговските сделки и за другата страна /чл.287 ТЗ/. В
разпоредбата на чл.430 ал.2 от ТЗ е посочено, че заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката, чийто размер законодателят не е ограничил с
добрите нрави, каквото ограничаване е изрично посочено в други разпоредби
на Търговския закон. Поради това счита, че при този тип сделки следва да се
изследва логиката на отношенията между страните, действащият пазар на
така наречените „бързи кредит“ и мотивите за законодателните изменения в
ЗПК, влезли в сила на 23.07.2014г., за да отговори на въпроса коя е границата
на добрите нрави при така оформените обществени условия, който отговор
счита, че няма да обоснове противоречие на уговорения лихвен процент с
добрите нрави. Освен това задължението за плащане на възнаградителна
лихва по отпуснатия кредит следва от закона, тъй като договорите за
потребителски кредит са по правило възмездни. Това, че договорите за
потребителски кредит са възмездни договори, е видно от законовата
дефиниция за договор за потребителски кредит, дадена в чл.9 от ЗПК.
Страните по договорите за потребителски кредит могат да уговарят размера
5
на възнаграждението за ползване на финансовия ресурс - в т.ч.
възнаградителна лихва, но не могат да уговорят дали да има такова
възнаграждение въобще.
Счита, че предявеният иск е основателен и доказан и моли да бъде
уважен.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД срещу длъжника по ДРЗ ********** М. Н. Н., с ЕГН
********** в общ размер на 1487.24 лв., от които: неплатена главница -
342.37 лв.; неплатено договорно възнаграждение - 269.03 лв., дължимо за
периода от 08.11.2014г. до 08.12.2015г. и законна лихва - 875.84 лв., дължима
от 08.12.2015г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023г.
Претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Моли да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство. Сочи, че адвокатски хонорар над
определения в Наредбата минимум, се явява явно прекомерен, с оглед на
това, че в настоящото производство липсва каквато и да е правна сложност на
защита.
Сочи банкова сметка, по която дължимата сума може да бъде преведена
на дружеството-ищец.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който е взето
становище, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Възразява, че предвид изложеното в исковата молба и предвид
приложените доказателства и разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, правото за
предявяване на иск за ищеца е погасено към 08.12.2020г., поради което и на
основание чл.110 от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност
относно иска за неплатена главница /заемна сума/ и иска за неплатено
договорно задължение, а на основание чл.111 от ЗЗД - прави възражение за
изтекла погасителна давност относно иска за заплащане на законна лихва.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК моли съда да осъди ищеца да заплати
на ответника сторените деловодни разноски.
Не представя доказателства.
Не възразява да се приемат приложените към исковата молба
доказателства, като счита, че същите са относими.
Няма доказателствени искания.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител и с депозираната по делото писмена молба с
6
вх.№9720/16.04.2024г., поддържа предявения иск и моли съда да го уважи
като основателен и доказан. Претендира разноските по заповедното и по
исковото производство и представя списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника. Излага подробни съображения.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 28.09.2023 год., ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, постъпило в Районен съд-Пазарджик на 29.09.2023г. срещу
ответника М. Н. Н., в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №3574/2023 год. по описа на Пазарджишкия районен
съд. Заявлението е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал
Заповед №1836 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
04.10.2023 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на
ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 342,37 лева –
представляваща главница, ведно със законната лихва за период от
29.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 269,03 лева –
представляваща договорно възнаграждение за период от 08.11.2014г. до
08.12.2015г., сумата от 875,84 лева - представляваща законна лихва за период
от 08.12.2015г. до 28.09.2023г., както и държавна такса в размер на 29,74 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Посочено е, че
вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит №********** от 11.11.2011г.
Срещу така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2
от ГПК. Възразява, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената
Заповед за изпълнение №1836/04.10.2023 год., постановена по ч.гр.дело
№3574/2023г. по описа на РС-Пазарджик. Предвид това на кредитора са
дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване
на вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният установителен
иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му,
съдът счита следното:
От събраните по делото и неоспорени писмени доказателства се
установява, че на 11.11.2011г., между дружеството-ищец „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД като кредитор и ответника М. Н. Н. като кредитополучател
/клиент/ е сключен Договор за револвиращ заем №**********. Договорът е
сключен при следните параметри: общо задължение по договора: 2048.33 /без
7
посочване на вида на валутата/, сума на заема: 500 /без посочване на вида на
валутата/; срок на заема: 48 /без посочване вида на периода - години, месеци,
седмици, дни и т.н./; размер на вноска: 42 /без посочване на вида на валутата/;
годишен процент на разходите (ГПР %): 143.50; годишен лихвен процент:
98.34; лихвен процент на ден: 0,27; сума на всеки револвинг: 393 /без
посочване на вида на валутата/; договорно възнаграждение при револвинг:
1119 /без посочване на вида на валутата/; общо дължимо по револвинга: 1512
/без посочване на вида на валутата/. Договорът е подписан от страните по
него.
На 12.11.2011г. ищцовото дружество е превело на ответника по посочена
от него банкова сметка паричната сума в размер на 500 лв., видно от
приложения документ - преводно нареждане за кредитен превод от дата
12.11.2011г.
От приложеното и неоспорено извлечение по кредитната сметка на
ответника е видно, че общата платена сума по процесния договор за
револвиращ заем №********** към датата 13.12.2023г. е в размер на 1451,00
лева. В този смисъл е и признанието на ищеца в исковата молба. Плащанията
по договора са посочени по дати и суми в извлечението по кредитната сметка
и в исковата молба.
В исковата молба ищецът твърди, че крайният срок за погасяване на
кредита, съгласно погасителния план, е изтекъл на дата 08.12.2015г., с
изтичането, на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
По делото са представени Общи условия на "Профи Кредит България"
ЕООД към договора за револвиращ заем за физически лица. Представен е и
погасителен план към договора за кредит, неподписан от ответника. Липсват
доказателства на ответника да му е представен погасителен план, а и клаузите
в договора не препращат към такъв. Представеният не носи подпис на
кредитополучателя.
При тези данни, се налага изводът, че процесният договор за
револвиращ заем има характеристиките на договор за потребителски кредит,
съгласно чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит и не попада в
изключенията на чл.4 от същия. Кредитополучателят-ответник има
качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗЗП, съответно
дружеството-ищецът се явява кредитор /чл.9 ал.4 от ЗЗП/, тъй като се
предоставя кредит под формата на заем.
Съдържанието на договора за потребителски кредит е изрично уредено
в разпоредбата на чл.11 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно текста на чл.22 от ЗПК /в редакцията от 12.05.2010г.,
действаща към момента на сключване на процесния договор - 11.11.2011г./,
когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и
чл.12 ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая процесният договор за револвиращ заем не отговаря на
8
императивно предвиденото. В договора за револвиращ заем е посочено
цифровото отразяване на: сума на заема - 500, общо задължение: 2048,33, без
да е определена съответната валута /паричната единица/ на поетото
задължение от кредитополучателя. Посочване на паричната единица липсва и
в приложения погасителен план, който е и неподписан. Това води до неяснота
за сумата, която ще подлежи на връщане, тъй като размерът й би могъл да
бъде различен, в случай на превалутирането й в лева от валута, различна от
българския лев и обратно. В случая заемната сума е и неопределяема.
Валутната единица не може да бъде презюмирана или извличана по друг
начин, тъй като това ще доведе до изменение - допълване на съдържанието на
договора, чийто задължителен реквизит е посочването на общия размер на
кредита. Паричната единица не би могла и да се предполага или обосновава с
обичайната практика при този вид договори. Още повече, че в страната е
разрешено договарянето и разплащането в чуждестранна валута.
Предвид горното, може да се направи изводът, че процесният договорът
не отговарят на изискването на разпоредбата на чл.11, т.7 от Закона за
потребителския кредит.
В случая не е ясен и срокът за връщането на кредита. В договора е
посочен срок на заема: 48, без да е отразено дали тази цифра касае дни,
седмици, месеци, години. Освен това приложеният към исковата молба
погасителен план, не може да бъде отнесен към процесния договор, тъй като
видно от същия е, че той не е връчван на ответника, нито е подписван от него.
Следователно в договора лисва изискуемото се от чл.11, т.6 и т.11 от Закона
за потребителския кредит негово съдържание.
Информацията относно условията за издължаване на кредита,
включително размера, периодичността и датите на погасителните вноски, е
необходима на потребителя, за да може да вземе информирано решение за
сключване на договора и да е наясно с конкретните задължения, които поема,
като встъпва в заемно правоотношение с икономически по-силна страна.
Процесният договор не отговарят и на чл.11, т.10 от ЗПК, тъй като нито
е посочено, нито става ясно как е формиран годишния процент на разходите
по кредита, а именно какви компоненти се включват в посочените 143,50%
ГПР. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, тъй като дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Не е посочена и паричната единица, в която ще
подлежи на връщане общото задължение по кредита - 2048,33.
Освен това ГПР в такъв голям размер - 143,50% противоречи на добрите
нрави, тъй като води до липса на еквивалетност на престациите по
двустранния договор за кредит.
На база гореизложените основания процесният договор за револвиращ
заем се явява нищожен, като противоречащ на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит
9
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
От представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод се
установява, че на ответника е преведена сумата от 500.00 лв.
Видно от представеното от ищеца извлечение по сметка към процесния
договор за кредит общо платената сума в периода от 05.12.2011г. до
29.05.2015г. е 1451,00 лв.
Следователно реално платената сума по договора надвишава почти два
пъти неговата чиста стойност, поради което предявения установителен иск с
правно основание чл.415 ал.1 от ГПК - за вземания на дружеството-ищец към
ответника за дължими и незаплатени по процесния договор задължения - е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. В случая задължението на
ответника по процесния договор за револвиращ заем е погасено чрез
изпълнение.
Предвид гореизложеното за недължимост на претендираните от
ищцовото дружество вземания, за изхода на делото се явяват ирелевантни
въпросите относно приложимата спрямо тях погасителна давност и съответно
не е необходимо съдът да се произнася по наведените от ответника, с
писмения отговор на исковата молба, възражения за погасяване на вземанията
по давност.
Предвид изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед
приложения документ, удостоверяващ плащането им - договор за правна
защита и съдействие, в размер на 650 лева.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, съдът намира за
неоснователно, тъй като платеното от ответника възнаграждение на неговия
пълномощник в размер общо на 650 лева е в по-нисък размер от предвидения
в разпоредбата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.2 ал.5
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид предявените три искови претенции за вземания и не
следва да бъде намаляван.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."България"
№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника Г. С. С. против М. Н. Н., с ЕГН
10
**********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, съдебен адрес: гр.Пазарджик,
ул.“******, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК - за установяване със сила
на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД срещу длъжника по ДРЗ ********** М. Н. Н., с ЕГН
********** в общ размер на 1487.24 лв., от които: неплатена главница -
342.37 лв.; неплатено договорно възнаграждение - 269.03 лв., дължимо за
периода от 08.11.2014г. до 08.12.2015г. и законна лихва 875.84 лв., дължима
от 08.12.2015г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В
да заплати на М. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******,
съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“****** направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11