Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен, 18.06.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.:СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
При секретаря Ивайла Куманова,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 121 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от юриск.Н., пълномощник на „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37 против решение № 11/15.01.2020 г. по гр.д. № 1149//2019г.
на Новозагорския районен съд, с което въззивникът е бил осъден да заплати на Й.П.В.
ЕГН ********** *** главница в размер на 968,31 лв., представляваща
неоснователно изплатени суми по фактури № **********/10.04.2019 г. и фактура №
**********/23.04.2019г., както и законна лихва върху главницата, считано от
05.08.2019 г. Въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия и деловодни
разноски в размер на 500 лв. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че единствения мотив на съда на
основание на който предявения иск е приет за основателен е предположението му,
че ищецът не е извършил нерегламентирано вмешателство на електромера. Този
мотив на съда не бил съобразен със задължителната практика на ВКС – решение №
111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г. първо търговско отделение, №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС второ търговско отделение
според която не следва да се доказва виновното поведение на клиента от страна
на крайния снабдител. Страната посочва, че решенията са постановени по реда на
чл. 290 ал.1 от ГПК и съдът би следвало да го вземе предвид при постановяване
на съдебния си акт. Въззивната страна не твърдяла неизпълнение на договора от
страна на клиента, за да доказва виновно неизпълнение. Без значение било и
авторството на манипулацията, тъй като закона за енергетиката въвеждал
обективна отговорност на потребителя, но в случаите, когато средствата му за търговско
измерване отчитали неправилно електрическата енергия, която той консумирал.
Безспорно по делото бил доказан фактът на вмешателство върху електромера,
вследствие на което той отчитал по-малко консумирана електроенергия. Безспорно
било установено от приетата съдебно-техническа експертиза точната дата на
манипулация на електромера, а именно 10.02.2016 г., тъй като тези данни се
съхранявали от паметта на електромера. На тази дата електромерът регистрирал
неправомерно премахване на клемен и лицев капак. Била
точно установена и процента грешка, с която отчита електромера, а именно 76,34
%, което давало възможност да се определи и конкретно дължимата електроенергия,
която е в размер 910,07 лв. Посочва се, че според ВКС доставката на ел.енергия
се подчинява на общите правила за покупко-продажба в ЗЗД, поради което
купувачът следва да доплати дължимата сума независимо от липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, каквато се явява
процедурата за уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на
крайния снабдител. Страната посочва, че сумата от 910,07 лв. по фактура
********** от 10.04.2019 г. представлява начислена вследствие на установеното
непълно измерване на използваната от ищеца електроенергия сума. Посочва също
така, че сумата в размер на 58,24 лв. по фактура № ********** от 23.04.2019 г.
представлява стойността на редовно консумираната от ищеца електроенергия за
периода от16.03.2019 г. до 15.02019 г. За тази сума съдът не е изложил мотиви
защо приема иска за основателен при условие, че електроенергията била редовно
доставена и използвана от ищеца и не представлява допълнително начисление, а
съдът не е посочил защо я намира за недължима от ищеца. Моли се обжалваното
решение да бъде отменено и предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Претендира деловодни разноски. В случай, че съдът не уважи
въззивната жалба страната прави възражение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв.М. – пълномощник на Й.П.В. ЕГН **********
***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Страната заявява, че вмешателство по
снетия от имота на ищеца електромер не е имало и това се установявало от
констативния протокол за изземване на електромера, в който било отразено, че
последният не е бил с нарушени пломби. Цитираната от въззивника съдебна
практика се отнасяла за случаите, за които било доказано, че е налице
вмешателство по иззетия електромер. В този случай вмешателството не е било
доказано. Страната счита, че след като електромерът по време на изземването е
бил пломбиран, няма как той да е бил манипулиран преди изземването, а за
манипулация извършена след изземването ищецът не носи отговорност. На следващо
място въззиваемият посочва, че въззивникът се позовава на правомерна клауза в
Закона за енергетиката, която въвежда обективна отговорност на потребителя, в
случаите, когато електромерът отчита неправилно. Моли се обжалваното решение да
бъде потвърдено. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Страните не са направили нови
процесуални или доказателствени искания.
В
с.з.въззивникът редовно призован, не се представлява. Процесуалният му
представител – юриск.Н. в писмена молба заявява, че поддържа въззивната жалба и
моли тя да се уважи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
В
с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява .
Пред настоящата инстанция не се събраха
допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивницата на 23.01.2020 г. и в рамките на
законоустановения четиринадесет дневен срок – на 28.01.2020 г. е била
депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата
се явява основателна.
По
делото е бил предявен иск за заплащане сумата от 968,31 лв., която ищецът е бил
заплатил по две фактури на ответника. С първата фактура № ********** била
начислена сума в размер на 910.07 лв., която била във връзка с преизчисление на
количеството електроенергия за период от 90 дни от 01.11.2017 г. до 30.01.2018
г. Втората фактура № ********** за сумата от 58.24 лв. била във връзка с
ползвана от ищеца електроенергия за периода от 16.03.2019 г. до 15.04.2019 г.
Безспорно установени по делото са фактът, че на 30.01.2018 г. е бил снет
електромер, който отчитал ползваната електроенергия в имот собственост на
ищеца, за което бил съставен констативен протокол № 401314 от служители на
ответното дружество. При снемането на електромера било отбелязано, че
електромера е бил пломбиран след снемането на електромера, същият е бил
поставен в торба, която е била пломбирана и е бил изпратен за метрологична
експертиза. Такава е била извършена от компетентен орган, за което бил съставен
констативен протокол № 1447/13.11.2018 г. При извършване на експертизата било
констатирано, че по него е бил осъществен достъп до вътрешността му, като е
била подменена електронна платка вследствие на което той е започнал да отчита
по-малко получена и ползвана електроенергия. Отчетена грешка била в размер на
73,35 %. По делото са извършени съдебно-техническа и съдебно-икономическа
експертиза. Втората е установила, че сумата по фактура № ********** е правилно
начислена съобразно ползваната и отчетена електроенергия. Със
съдебно-техническата експертиза било установено, че констатациите на
метрологичната експертиза са верни, че по електромера е била извършена
неправомерна техническа манипулация, че електромерът е отчел премахване на клемен и лицев капак, както и повторно слагане на такива на
10.02.2016 г. Вещото лице е посочило, че доначислената
електрическа енергия е била съобразена с нормативната уредба.
Очевидно
е и е безспорно от страните, че техническото средство отчитащо доставената
електроенергия е било неправомерно манипулирано, така че да отчита в по-малко
доставената електрическа енергия със 73,35%. Анализирайки събраните
доказателства, съдът приема, че манипулацията, с която е бил осъществен
нерегламентирания достъп и е била подменена оригиналната електрическа платка,
което довело до неправилно отчитане на ползваната електроенергия е бил
осъществен на 10.02.2016 г. така, както е запаметено в паметта на електромера.
По същество страните не спорят, че за 90 дни,коригираната електроенергия би
възлизала на сумата от 910,07лв.
Електроразпределителното дружество правилно е претендирало същата.
Съдът
намира, че в случая не е необходимо да се изследва въпроса за това, дали
ищецът, дали ответникът или трето лице е осъществило нерегламентирания достъп.
Важното е, че ищецът е ползвал по-голямо количество електроенергия от това,
което е отчитал електромера му. Според общия принцип на разпоредбата на чл.183
от ЗЗД, когато е доставено определено количество електроенергия, но по
допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.
Общият принцип е, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане цената на
доставената стока, в противен случай би се стигнало до едно неоснователно
обогатяване от страна на купувача за сметка на продавача-доставчик. Предвид
тези съображения, съдът намира, че доначислената по
фактура № ********** електрическа енергия е правилно начислена и е дължима от
ищеца. Дължима е и доставената и ползвана електроенергия за периода 16.03.2019
г. до 15.04.2019 г. по фактура **********.
С оглед отхвърлянето на главния иск следва да бъде
отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва като неоснователна.
Тъй
като правните изводи не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да се отмени.
С оглед
изхода на процеса деловодни разноски се следват на въззивната страна. Такива за
първа инстанция са доказани в размер на
450.00 лв., от които 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и
350.00 лева възнаграждение за вещи лица. За въззивната инстанция деловодните
разноски на въззивника са в общ размер на 125.00 лева, от които 25.00 лева д.т.
и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът отбелязва, че юрисконсултското възнаграждение се определя не по преценка
на страната, а по преценка на съда. В настоящия случай съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100.00 лева за първа и за въззивна
инстанция.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 11/15.01.2020 г. по гр.д. № 1149//2019г. на Новозагорския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Й.П.В. ЕГН **********
*** против „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 иск за заплащане на сумата от
968,31 лв., представляваща неоснователно изплатени суми по фактури №
**********/10.04.2019 г. и фактура № **********/23.04.2019г., както и законна
лихва върху главницата, считано от 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.П.В. ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37 деловодни разноски за първа инстанция в размер на 450.00 лв., от които 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 350.00 лева възнаграждение за вещи лица, както
и деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 125.00 лева, от които
25.00 лева д.т. и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.