Р Е Ш Е Н И Е
№ 98, 17.06.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд , Пловдив втори
граждански състав
на десети юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
секретар : Анна
Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 234 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството
е образувано по въззивни жалба на У.„С“
ООД против Решение №194/18.02.2019, пост. по гр.д.№ 3422/2014, ПдОС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на П.И.К. сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга, причинени
от смъртта на съпругата му С.Г.Р.– К., настъпила на 20.11.2009 г. в резултат на
възникнал при хистероскопска резекция
Т., който е причина за оток на белия дроб и оток на мозъка, за нарушаване на сърдечната
дейност, ведно с обезщетение за забава от 20.11.2009 г. до окончателното изплащане,
както и сумата 12 140 лв., представляваща
разноските по делото.
Жалбоподателят У.„С“ ООД поддържа, че
решението е неправилно , постановено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон и е необосновано. Счита, че основно процесуално нарушение е отказът на
съдията-докладчик да се отведе от разглеждане на производството, въпреки изрично
направеното искане и развитите доводи, свързани с твърдението, че съдията е
взел становище по същество в хода на изслушване на СМЕ, допуснато по
делото. Освен това поддържа, че съдията
докладчик е имал контакт с ищеца чрез
близък свой приятел и че е проявявал приятелски жестове към него по време на
заседанията. Счита, че е нарушено задължението за безпристрастност на съда.
Следващо процесуално нарушение е липсата на мотиви в решението. Сочи се, че
съдът не е посочил какво приема за установено. За първи път с съдебното решение
съдът е коментирал факти, свързани с неправилно мониториране
и отчитане на дефицита на дистенсионния разтвор, като
подобни факти и твърдения не са навеждани в исковата молба, не са били предмет
и на доклада по делото, нито е разпределяна доказателствена тежест за
оборването им. Счита, че съдът
неправилно е възприел и установената по делото фактическа обстановка. Развива
съображения, че операцията е преминала при съобразяване с медицинските правила
и стандарти, като въпреки влошаване състоянието на пациентката, в резултат на реанимационните дейности тя е изведена от операционната
зала с подобрени показатели. Същата е починала в друго лечебно заведение.
Позовава се на приетите медицински експертизи. Приетите от съда факти и
обстоятелства противоречат на установеното от СМЕ и на представените медицински
документи. Счита, че съдът не е посочил кои медицински стандарти са нарушени и
кои разписани правила за медицинска дейност не са спазени, а в същото време е
приел, че е налице небрежно изпълнение на медицински дейности и омаловажаване
на риска от усложнения. Счита, че за да се ангажира отговорността му на
работодател, е необходимо да се установи, че негов служител е извършил
противоправни и виновни действия или
бездействия., а по делото не е установено подобно поведение от страна на
опериращия екип. Счита, че от СМЕ се установява, че настъпилия деликт е
резултат на случайно събитие , което в медицината се свързва с естествения ход
на дадено заболяване. Твърди, че по
делото не се установява и причинната връзка между резултата и действията на
екипа. По отношение на размера на
обезщетението сочи, че съдът не е изложил никакви мотиви защо приема тази сума
и счита, че същата не отговаря на принципа на справедливостта. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова, с което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна П.И.К. не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание
оспорва иска. Поддържа, че няма никакви близки отношения с докладчика в
първоинстанционното производство. Поддържа, че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Третото
лице-помагач на страната на жалбоподателя Д. „О.з.“ ЕАД не е взело становище.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник,
останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по искове, които са му подсъдни, произнесъл се е в законен състав и в
рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Производството е образувано
по искова молба на П.К., който твърди, че съпругата му С.Р.-К. постъпила за
планова хистероскопия и премахване на преградна стена
на матката на 20.11.2009г. в С.С. ООД, като в хода на
оперативната интервенция развила „Т.“, което състояние е породено от външни
субективни причини и довело до нейната смърт. Претендира да е понесъл неимуществени
вреди от смъртта на съпругата си, с която правили опити да имат дете. Същите
вреди се изразявали с морални болки и страдания, чувство на празнота,
неимоверна мъка и печал от загубата на много близък човек, с когото е изградил
здраво, стабилно и задружно семейство. Твърди, че шокът от смъртта й не е
преодолян и до настоящия момент, като претендира обезщетение в размер на
150 000лв.
Ответната болница е подала
писмен отговор, в който жалбата се оспорва, като се твърди че липсва
причинно-следствена връзка между извършената операция и претърпените
неимуществени вреди. Прави възражение, че не е налице нарушаване на медицински
стандарти и не са налице неправомерни
действия, извършени от служители на болницата.
Третото лице-помагач на
страната на ответника Д.О.з. ЕАД е
подало отговор след срока, поради което и възраженията в него не са
коментирани.
При постановяване на
обжалваното решение съдът е приел, че е налице противоправно поведение на
лекарския екип, изразяващо се в неправилно мониториране
и отчитане дефицита на дистенсионния разтвор, който
дефицит е предизвикал настъпване на „Т.“
и в резултат на това последвали оток на белия дроб, мозъка, довели до смъртта
на пациента. Приел е, че настъпилите усложнения не са от категорията на тези,
които обичайно могат да настъпят извън волята и преценката на лекуващия екип, а
отговорност на всеки лекар е да извърши преценка на всяка ситуация и рисковете
от предприетата манипулация. Приел е, че
е налице причинно-следствена връзка между поведението на оперативния екип по време на
извършване на операцията и настъпилите вреди – смъртта на пациентката.
Определил е обезщетение на неимуществени вреди в размер на 150 000лв.
От фактическа страна по
делото се установява от представеното УН №013393/25.11.2009г., че С.Р. –К. е
починала на 20.11.2009г., като е оставила свои наследници преживелия си съпруг П.К.
и майка си С.Р..
По делото е приложено копие
от медицинската документация във връзка с проведената на 20.11.2009г. операция,
събрана по ДП№11/2015 по описа на ОСлО при ОП-Пловдив
, образувано във връзка със смъртта на С.К. /л.56-199 на първоинстанционното
дело/, която няма да бъде обсъждана отделно, т.к. за оценката й са необходими
специални знания в областта на медицината, поради което е била предмет на
допуснатите и изготвени по делото СМЕ. Към тези доказателства е и
съдебно-медицинската експертиза за установяване причините на смъртта на
пациентката, съгласно която смъртта е настъпила от развил се „Т.“.
Първата СМЕ е изготвена от
д-р Г. Н., като се заключава , че най-вероятната причина за развитие на състоянието,
наречено „Т.“ е извършената оперативна хистероскопия
с дистенсионна среда 3% разтвор сорбитол/манитол при работно налягане 150 mmHg. Според експертизата това състояние не е естествено и се
развива в следствие на попадане в кръвния поток на големи количества дистенционен разтвор. Според вещото лице в медицинската
документация за процесната операции не е описано, да е налице подобен дефицит,
като е посочено, че е използван разтвор от 2500мл и е изтекъл 2500мл. Според
експерта отбелязванията, че пациентака
е „ привикнала към тютюнопушене“ , както и че към момента на операцията има
хрема и болки в гърлото може да има отношение към белодробния оток. „Т.“,
обаче, е характерно усложнение на
оперативната хистероскопия и лекарите следва да го
познават и очакват, като се подготвят да направят всичко възможно , за да го
предотвратят. Посочва, че в литературата
е прието, че около 5% от резекциите се развива това
усложнение, като неговите тежки форми с развит белодробен и мозъчен оток е
съпроводен с висока смъртност / около 25%/. Посочва и мерките за
противодействие за възникване на „Т.“ - предварителен подбор на пациентката и
съкращаване на процедурата под 30-40 мин., както и корекция на електролитни
нарушения; избор на метод на резекция и съответен дистенсионен разтвор; -ползване възможно най-ниското
налягане – под 100 или дори под 78 mmHg; постоянно мониториране на
дефицита на разтвора; спиране на процедурата при продължителност над 30-40 мин,
дефицит над 500-700мл. разтвор или обща консумация на разтвор над 10 000мл.;
предоперативна медицакия
при резекция на миомни
възли; анестезиологично-реанимационни мероприятия
преди и при настъпване на синдрома. В с.з. на 23.03.2018г. вещото лице д-р Н.
пояснява, че „Т.ът“ е състояние предизвикано от
медицинска процедура, не може да бъде предизвикано от естествени причини.
Твърди че връзката между този синдром и отокът на белите дробове е следната –
възниква Т., който води до белодробен оток, а следствие на този оток и на отока
на мозъка - и на остра сърдечно –съдова
белодробна недостатъчност и фатален край. Поради тази логическа връзка
заключава, че интервенцията има общо с развитието на „Т.а“, довел до развитието
на белодробна и сърдечно-съдова недостатъчност. Сочи, че в случая проблемът
идва от това, че в медицинската документация няма данни за загубено количество
течност, а за да се развие синдрома все пак трябва да има загуба на някакво
количество. От опита си при подобни интервенции заявява, че не може да се
предвиди при коя пациентка може да възникне този синдром. Твърди, че в
практиката може да се получи дефицитът на дистенсионен
разтвор да се развие много бързо – в рамките на няколко минути. В случая
настъпването на синдрома е било рязко, т.к. видно от медицинската документация
пациентката е била мониторирана и се е получил рязък
спад на кръвното и спиране на сърдечната дейност. Това е едно от състоянията в
медицината, при които смъртността е много висока.
По делото е изготвена и приета комплексна СМЕ
с в.л. доц.д-р К.и д-р Н.. Съгласно същата възникването на „Т.“ не е естествено
и е в непосредствена връзка с извършената операция и използвания работен
разтвор. В представената медицинска документация не е отбелязан дефицит на
използвания разтвор. При този вид интервенции винаги трябва да се има предвид
възникването на усложнения от претоварване с течност, а болничното заведение
следва да има разписан алгоритъм на действие при такива ситуации. В случая екипът е с опит и се е ориентирал за настъпване на
усложнението, като е предприел адекватни реанимационни действия. Експертизата
преповтаря описаните от единичната
експертиза обстоятелства, при които може
да възникне това усложнение, както и мерките за предотвратяване. Установява, че
извършената манипулация е т.нар. „златен стандарт“ при млади жени, които искат
да забременеят. Изборът на разтвора, използван при операцията е с оглед използваната техника, като
използваният разтвор не е забранен, напротив – широко е разпространен.
Експертизата установява, че предприетите реанимационни мерки са били адекватни,
като предвид необходимостта от по-продължителна реанимация -24-48 ч. същите
следва да се предприемат с специализирано отделение. От медицинската
документация следва, че всички медицински принципи са спазени и изпълнени в
пълен обем от екипа в болница „С“. При разпита на вещите лица в с.з. на
22.11.2018г. се установява, че намерената при аутопсията на починалата жена
течност е около един литър и двеста
милилитра. Тази течност, обаче, не може да се свърже директно с разтвора,
използван при хистероскопията, т.к. принципно се
вливат и множество други водно-солиеви и други инфузионни
разтвори. За да се докаже, че тази
течност е от работния разтвор е
необходимо да се направят допълнителни изследвания – на общия белтък, албумина,
а няма данни да са правени подобни. Със сигурност тази течност е резултат на патогеничен механизъм.
Освен това, количеството на тази течност не е толкова голямо, че да
доведе до белодробен и мозъчен оток. Експертизата установява, че на пациентката
е поставян гръден дрен, но никъде не е описано какво
е излятото количество. Според
експертите, обаче, отока на мозъка и белия дроб се свързва с прекомерно
хидратиране на самата тъкан, поради което откритата при аутопсията течност не е
показател . Причината за мозъчния оток е изливането на течност от съдовото
русло към мозъчната тъкан, като същото важи и да белодробния оток. Освен това „Т.“ хипотетично може да се развие и без навлизане
на течност в организма . В случая, от
медицинската документация не може да се установи защо се е развило това
усложнение. Предположение на експертите е, че все пак е имало известна загуба
на работен разтвор, т.к. при подобни манипулации винаги известно количество се
губи.
По делото е представено копие от Определение №76/26.01.20018г.,
пост. по вчнд №708/2017, ПАС, с което е потвърдено
определение на ПОС, което потвърждава постановление на ОП от 11.08.2017, с
което се прекратява наказателното производство по сл.д.№11/2015, на ОСлО при ОП-Пловдив. Мотивите на съда да постанови акта си
са свързани с констатацията, че не е налице
нарушение на ЗЛЗ и Наредба №32/2008 за утвърждаване на медицински
стандарт „Акушерство и гинекология“, респ. че смъртта на пациентката не е
причинена от неспазване на медицински правила, практики и стандарти от страна
на оперативния екип. Същият съдебен акт не се ползва със силата,
придадена на актовете по чл.300 от ГПК, т.к.
не е от категорията на посочените в тази правна норма. Той може да бъде
само източник на допълнителна информация за установени факти в наказателното
производство и то само доколкото същите се доказват и по реда на ГПК чрез други
доказателствени средства.
По делото са събирани
гласни доказателства – разпитвани са свидетелите С.П., И.Д., както и свидетелят
Б.К., брат на ищеца, чийто показания следва да се преценяват с оглед
евентуалната му заинтересованост, и Г.Г..
Свидетелката П.заявява, че
работи като лекар в отделението по
анестезиология и реанимация в УМБАЛ „С.“ ЕАД. Помни процесния случай, тъй като
била повикана за спешен пациент в болница С. Когато влязла в операционната,
пациентката била интубирана, на изкуствено дишане.
Анестезиологът й казал, че е получила белодробен оток и е в тежко състояние.
Заявява, че в подобни случаи се дават дехидратиращи
медикаменти и се прави изкуствено дишане, т.к. отокът го затруднява. В случая
всичко необходимо било направено. Състоянието изисквало по-големи реанимационни
грижи и за по-дълъг период, затова решили да преведат пациентката в КАРИТ на
УМБАЛ „С.“ ЕАД. Независимо от превеждането й в специализирано отделение, състоянието не могло да бъде преодоляно и
пациентката починала след няколко часа.
Свидетелят Д.е един от
лекарите, извършил аутопсията на починалата и изготвил СМЕ, представена в
досъдебното производство, която е и част от приобщената към делото медицинска
документация. Установили, че причината за смъртта е „Т.“. Обяснява механизма на
причиняване на това усложнение при
премахване на миомни възли – при този вид операция се
открива голяма площ от мускулния слой на матката, която е добре кръвоснабдена, а за операцията се използва воден разтвор
под налягане за почистване на оперативното поле. Така водата навлиза през
кръвоносните съдове в кръвообращението, при което настъпва увреждане на белия
дроб, нарушава се йонното равновесие и настъпва сърдечна и дихателна криза,
които могат да причинят смърт. Основна причина е навлизане на течност по време
на операцията. Между лекарите, извършвали аутопсията няма разногласие относно
причината за смъртта. Според свидетеля клиничните
прояви на това усложнение настъпват при навлизане в организма на един литър
течност. И това количество може да
навлезе за 20-30 минути. Твърди, че
множеството подобни случаи в медицинската литература са описани именно при аналогични
операции. Твърди подобни усложнения да възникват няколко на 10 000 операции. Заявява, че не е в състояние да определи
какво количество вода е навлязла, като при аутопсията не съществува метод това
да бъде определено. За да се направи
извод за причината за смъртта, той и колегите му са изхождали от морфологичните
белези.
Свидетелят К. твърди, че
посетил брат си П., докато последният чакал съпругата си в болница „С“ за
някаква кратка интервенция. Когато
отишъл първият път, за да вземе някакви документи от брат си, се уговорили след
малко да се чуят по телефона, но П. се забавил с обаждането, затова свидетелят
отишъл втори път до болницата. Заварил персонала на болницата обезпокоен,
тичали на някъде и търсили дефибрилатор. Помолили
брат му да донесе каквито медицински документи има на съпругата си. Чакали някъде 40 минути и след това откарали
снаха му с линейка в КАРИТ. Свидетелят и брат му последвали линейката и също
отишли в КАРИТ. Малко по-късно им съобщили, че жената е починала. Свидетелят
твърди, че брат му П. имал неадекватно поведение след смъртта на съпругата си.
Загубил себе си, започнал да злоупотребява със служебни пари, пропил се,
излязъл да живее на квартира. До този момент имал добър бизнес, от който
печелил добре, имал добро семейство, а със смъртта на съпругата си загубил
всичко. От стрес изпадали зъбите му. Това състояние продължило около пет
години.
Свидетелят Г. Г. е
анестезиологът, участвал в процесната операция. В края й се получило усложнение
– рухнало кръвното налягане, паднал пулса и спряла сърдечната дейност. Провели пълен обем реанимационни мероприятия,
които продължили около 20-30 минути. Успели да възстановят сърдечната дейност, дишането и
кръвното налягане. По-късно пациентката дошла в съзнание, отворила очи и
осъществили контакт с нея, макар и да била интубирана.
Реанимационните мероприятия предвиждат при интубации пациентът да е седиран,
затова приложили и при този пациент успокоителни. От фиксирането на инцидента до привеждането й
в специализирано отделение по реанимация изминал максимум час, като през това
време бил повикан и национален консултант по реанимация – доц. П.. Към момента
на рухването на кръвното не са могли да бъдат сигурни, че става въпрос за „Т.“,
въпреки, че именно това са предполагали. Докато провеждат реанимацията са направени допълнителни изследвания, които
са потвърдили възникване на това усложнение. След идването на националния
консултант доц. П.й докладвали извършеното до момента, тя одобрила предприетите
мерки, които били пълен набор по медицински протокол. По време на операцията
пациентката била мониторирана и състоянието й се
проследявало. Сривът бил рязък .
По делото е представена и
застрахователна полица №***/18.03.2009г., от която се установява, че С. „С.“
ООД има сключена застраховка „Професионална отговорност на медицинския
персонал“ за периода 20.03.2009г.-19.03.2010г.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното : Предявеният
иск е с правна квалификация чл.49 във вр.
с чл.45 от ЗЗД, при което за уважаване на исковата претенция е необходимо да се
установят следните елементи от фактическия състав на посочените норми: деяние, противоправност на същото, вина ,
настъпване на вреди и причинна връзка между тях, като в случая се ангажира отговорността
на възложителя на работа, от която са произтекли
вредите.
Безспорно се установява от медицинската
документация, съдебната експертиза на причините за смъртта и разпита на
свидетеля Д., както и на свидетелката П., че на 20.11.2009г. С.К. е постъпила
за лечение в болница „С“ ООД за извършване на хистерескопска
резекция, развива „Т.“, при което получава белодробен
и мозъчен оток и няколко часа по-късно почива в КАРИД на УМБАЛ „С.“. Доказва се
настъпването на вреда в хода на извършване на медицинска интервенция. По този
въпрос не се спори между страните, като спорът е дали вредата е резултат от
неправомерни действия или бездействия на медицинския персонал и респ. има ли
причинна връзка между поведението на лекарския екип, извършил операцията и
вредата.
Двете приети по делото СМЕ,
както и съдебната експертиза за причините за смъртта на починалия пациент установяват категорично, че смъртта е настъпила
в резултат на белодробен и мозъчен оток, които са следствие на развит „Т.“.
Според експертите този синдром е състояние предизвикано от медицинска процедура.
Логическата връзка при развитие на усложнението при тази интервенция е възникване на Т., който води до белодробен оток,
а следствие на този оток и на отока на мозъка, а от там и на остра сърдечно –съдова
белодробна недостатъчност и фатален край. Следователно е необходимо да се
установи дали от действията на медицинския екип зависи възникването на това усложнение или пък от тях зависи
единствено преодоляването му при евентуално възникване. В тази насока съдът
намира, че следва да се позове изключително и само на приетите две СМЕ, т.к.
въпросът е от изключителната компетентност на медицински специалисти и то с
придобити специалности и квалификации в областта на акушерството и
гинекологията и на реанимацията.
Така в единичната СМЕ с
в.л. д-р Н. се посочва, че „Т.-ът“ е характерно усложнение
на оперативната хистероскопия. Подробно посочва и
мерките за противодействие за възникване на това усложнение, както и че
статистически около 5% от резекциите се развива това
усложнение, при което смъртността е изключително висока – 25%. Нито тази
единична, нито комплексната СМЕ установяват нарушение на медицинския протокол
при извършване на конкретната операция. Напротив установено е, че за
конкретната пациентка подбора на вида резекция,
използвания разтвор и начин на резекция е от
категорията на т.нар. „златен стандарт“ за нераждали жени, които искат за
забременеят. В медицинската документация не се установява извършване на
действия или пък бездействия, които да са в отклонение с общоприетото в
медицината литература и практика за подобни операции. Тук е мястото да се
отбележи, че в приетата Наредба №32/30.12.2008г. на Министрество
на зравеопазването, обн. В
ДВ 6/23.01.2009г. утвърждава медицински стандарт по Акушерство и гинекология
относно рамките на медицинската помощ, квалификацията на лицата, които могат да
оказват такава, изискванията към лечебните заведения, изготвяне на медицинска
документация. Този стандарт не съдържа алгоритъм за извършването на хистероскопии. В този смисъл и експертизите посочват, че не
е налице нарушение на разписан медицински стандарт. Не установяват и отклонение
от обичайната практика при извършване на тази интервенция. Според СМЕ са
предприети и мерките за противодействие за възникване на „Т.“ – продължила под
30 минути операция, подходящ оперативен метод и разтвор за работа с подходящо
налягане, мониториране на дефицита на разтвора,
недопускане на дефицит над 500-700мл. разтвор. И в двете СМЕ е подчертано, че
не могат да обяснят в конкретния случай причината за възникване на това усложнение, предвид приетото
теоретично, че то се поражда от навлизане на течности в кръвното русло, т.е.
при загуба на някакво количество разтвор, а в случая такава не е констатирана.
В същото време констатират, че случая настъпването на синдрома е било рязко, т.к.
видно от медицинската документация пациентката е била мониторирана
и се е получил рязък спад на кръвното и спиране на сърдечната дейност. Посочва
се, че това е едно от състоянията в медицината,
при които смъртността е много висока. Комплексната СМЕ, която се подкрепя и от
показанията на свид. П.установява, че анестезиологично-реанимационни мероприятия преди и при настъпване
на синдрома са били абсолютно адекватни и навременни.
Предвид тези заключения на
приетите СМЕ следва изводът, че не е налице противоправно поведение, изразено в неправилни или ненавременни
действия или бездействия от страна на лекарския екип, извършил операцията. Не е
налице нито нарушаване на някакъв медицински стандарт / какъвто в случая дори
не е разписан/, нито на приетия в практиката медицината протокол /съвкупност от дейности/
по извършване на резекцията. Настъпилото събитие е
следствие на извършената медицинска манипулация, но не е резултат на лошо,
недобросъвестно или немарливо изпълнение, а е събитие, което е мислимо да се
случи, въпреки усилията на лекарите да не го допуснат или да го
предотвратят. Усложненията в медицината
може да възникнат независимо и въпреки
действията на лекарите. Така, доколкото в случая не се установи никакво
нарушение по извършване на процесната хистероскопия,
не може да се приеме, че възникналото усложнение „Т.“ е резултат от виновно
поведение на лекарския екип. Последиците от този синдром – белодробния и
мозъчния оток, също са възникнали въпреки предприетите в пълен обем и
интензитет реанимациони мероприятия. Комплексната СМЕ
и показанията на свидетеля П.доказват, че тези действия са били адекватни и
навременни.
С оглед на изложеното съдът
намира, че по делото не се доказва извършването на противоправно деяние на
лекарския екип или на част от него. Липсата на противоправно деяние изключва
възможността на търсене на причинна връзка между него и вредата. Липсата на
тези два елемента от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД обуславят
недоказаност на иска за заплащане на обезщетение за причинен деликт.
Вярно е, че отговорността
на възложителя на работата може да бъде ангажирана и в случаите, при които
не е установен конкретния извършител на
деянието по чл.45 от ЗЗД. За целта е необходимо да се докаже извършването на
противоправно деяние в изпълнение на възложена работа. В случая липсата на
такова деяние и на причинна връзка между него и настъпилата вреда изключват
възможността за ангажиране на
отговорността на ответната
болница, като възложител на извършване на медицинска дейност от наетия от нея
персонал.
По тези съображения, съдът
намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени вреди от
медицинска дейност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение
е постановено при различни правни изводи и краен резултат. Приетото в
обжалваното решение, че е налице противоправно поведение на лекарския екип,
изразяващо се в неправилно мониториране и отчитане на
дефицита на дистенсионния разтвор, не се базира на
приетото от двете СМЕ или на някое от останалите писмени доказателства по
делото. Тезата, че всеки лекар следва да преценява рисковете от предприетата
манипулация е принципно вярна, но в случая не се установява това задължение да
е било пренебрегнато от някой от членовете на оперативния екип. Напротив - и от СМЕ и от показанията на свидетелката П.се
установява, че предприетите действия са били адекватни, съобразени със
състоянието на пациентката, навременни и необходими. Поради това неправилно
интерпретиране на доказателствения материал , съдът е достигнал и до
неправилния извод за наличие на предпоставките по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД
за основателност на исковата претенция и респ. е постановил неправилно решение.
Същото следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново, в указания
вече смисъл.
В допълнение, с оглед
даване на отговор за оплакванията във въззивната жалба за извършени процесуални
нарушения, настоящата инстанция намира, че такива не се установяват, т.к.
липсват каквито и да било доказателства, които да подкрепят тезата на
жалбоподателя за вероятна заинтересованост на съдията, разглеждал делото в
първата инстанция. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви на
първоинстанционното решение, т.к. такива са изложени.
Разноски
На осн. чл.78 въззиваемият следва да
заплати на жалбоподателя сторените в производството разноски в размер на
8400лв., съобразно представения списък с разноските за въззивната инстанция,
както и сумата 5330лв., разноски съобразно представения списък с разноските за
първата инстанция.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №194/18.02.2019, пост.
по гр.д.№ 3422/2014, ПдОС, изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.К., ЕГН **********, против У.„С“ ООД, ЕИК***,
иск за заплащане на сумата 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга,
причинени от смъртта на съпругата му С.Г.Р.– К., настъпила на 20.11.2009 г. в резултат
на възникнал при хистероскопска резекция
Т., който е причина за оток на белия дроб и оток на мозъка, за нарушаване на сърдечната
дейност, ведно с обезщетение за забава от 20.11.2009 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
П.И.К., ЕГН **********, да заплати на У.„С“
ООД, ЕИК***, сумата от 5330лв. разноски за първата инстанция и сумата от
8400лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Д. „О.з.“
ЕАД, ЕИК ***, трето лице-помагач на страната на У.„С“ ООД, ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :