Р
Е Ш Е Н И Е
№
1428
29.10.2020г. гр.Бургас,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас IІІ
състав
На
тридесети септември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:Ч. Димитров
При
Секретаря: И.
Ламбова,
като
разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 1624 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ),
във вр. чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ж.Я.К. ***, против отказ
за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на Община Царево,
обективиран в писмо, изх. №94-01-2456-(1) от 29.07.2020г.
В жалбата се твърди, че ответният орган
притежава поисканата информация, като същата се претендира да е обществена
такава, а ответникът да се явява задължен да я предостави субект. Излага се
становище и за това, че е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й,
т.е. атакуваният акт се счита за незаконосъобразен и поради това, че
противоречи на разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗДОИ, като не е съобразен с
понятието "надделяващ обществен интерес", дефинирано в § 1, т.6 от
ЗДОИ и с разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗДОИ. С оглед на това се иска от съда
да отмени оспорената заповед, като задължи административния орган да предостави
исканата информация по реда на ЗДОИ. В съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния й представител – син, поддържа жалбата и пледира за уважаването й.
Ответникът, редовно призован, не се явява в
съдебна зала, изразява писмено становище по съществото на спора, като споделя и
мнение за недопустимост на същата.
Административен съд Бургас в настоящия си
състав, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Със заявление за достъп до обществена
информация с вх.№ 94-01-2456/15.07.2020г., жалбоподателят във връзка с писмо на
кмета на Община Царево (изх..№ 94-01-1767/10.07.2020г.), представляващо отговор
по неин сигнал с вх.№ 94-01-1767/08.06.2020г., пожелала да й бъдат предоставени
за преглед в оригинал и като копие на хартиен носител следните документи:
1. „Документи,
доказващи заплатени данъци за домашни любимци през времето за което те са
отглеждани на адреса на пребиваване на жалбоподателя („последните пет години за
едното куче и последните три години за другото“)“.;
2. „Официалната
регистрация на домашните любимци (ден/дата/година)“;
3. „Копие
от връченото „предписание“ на г-н Х.
Христов , за „спазване на санитарно-хигиенните норми и поддържане на емота в
добро екологично състояние.“
По подаденото заявление ответникът изпратил
свое писмо изх.№97-01-2456(1) от 29.07.2020г., с което практически отказал да
предостави поисканата информация, като изложил аргументи за това, че
информацията по т.1 и т.3 от искането на К. съдържа лични данни, поради което не
попада в обхвата на хипотезата на чл.2 от Закона за достъп до обществена
информация, тъй като се изключвали от приложното поле на ЗДОИ по силата на
чл.2, ал.5 от същия закон. В конкретните хипотези било прието, че същата
касаела конкретно лице, а не група от лица и по този начин не давала възможност
за запознаване и създаване мнение за дейността на задължения субект. Според същият
отговор поисканата регистрация на домишни любимци не се създавала и съхранявала
в общинска администрация – Царево, поради което било счетено, че органът не е
компетентен да я предостави.
Недоволна от отказа за
предоставяне на търсената информация, жалбоподателят обжалвала заповедта, като
било образувано настоящото производство.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Оспореното в настоящото
производство писмо е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване.
Жалбата срещу него е подадена от активнолегитимирано лице - подател на
заявление за достъп до обществена информация с вх.№ 94-01-2456/15.07.2020г. За
жалбоподателя е налице и правен интерес от оспорване на акта, тъй като той засяга
неблагоприятно правната му сфера. Жалбата е подадена в законоустановения срок,
видно от датата на издаване на оспореното решение и входящия индекс на жалбата,
както и с оглед обстоятелството, че в оспореното писмо липсва предвидена
възможност за оспорването му. По изложените съображения жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна, със следните мотиви:
В
случая са спазени изискванията за форма - обжалваният акт е издаден в
изискуемата писмена форма, но са допуснати слабости в съдържанието на оспорения
административен акт, установено с разпоредбата на чл.38, ЗДОИ. Посочени са били
фактическите, но не и правните основания за издаването му, които са съществени
в хипотезата на постановяване на отказ от достъп до обществена информация, тъй
като принципът на същия закон е за неограничен достъп на гражданите до
обществена информация с лимитативноизброени изключения, всяко от които налга
конкретна проверка на специфични обстоятелства от страна на съдебния състав.
Липсата
на диспозитив в конкретния случай също представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и по конкретно на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.5 АПК,
според която „Когато административният
акт се издава в писмена форма, той съдържа:
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията,
начинът и срокът за изпълнението;“ Липсата на разпоредителна част създава
неяснота относно това , дали органът е отказал да разгледа искането за достъп до
обществена информация по същество, тъй като го смята за недопустимо, като
попадащо извън обхвата на закона или го е разгледал по същество и е сметнал
същото за неоснователно.
Наличието
на подобна неяснота се потвърждава и от обстоятелството, че относно посочената
като искана информация по т.1 и т.3 след направена констатация за наличие в
същата на лични данни, водеща до засягане интересите на трети лица, е
заключено, че личните данни не са обществена информация. Това съждение е
невярно. Преценката за обществения характер на търсената информация следва да
предхожда, преценката за наличие в същата на лични данни и необходимостта от
съгласие на трети лица за предоставянето й, а в случай на евентуален отказ и тази
за наличие на надделяващ обществен интерес, а не да бъде следствие от наличието
на лични данни в търсените документи. В конкретния случай административният
орган е обърнал алгоритъма на доказване, като от обстоятелството, че
информацията съдържа лични данни е заключил, че същата не притежава характер на
обществена такава.
Наред
с това след направената констатация за наличие на лични данни в исканите
документи, не е спазил изискванията на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2 ЗДОИ. Съгласно
същата разпоредба основание за отказ за предоставяне на обществена информация е
налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата
обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В
разглежданата хипотеза съгласно цитираната норма, в случай че е било намерено,
че исканата информация съдържа лични данни, необходимо е било да се иска съгласието
на засегнатото лице да се предостави информацията, а при отказ на същото, да
бъде направена преценка за наличие на надделяващ обществен интерес. Всички тези
процесуални действия е следвало да бъдат предхождани от първоначална преценка
за характера на търсената информация, а не изводите за това да бъдат направени
вследсвие на констатираното наличие на лични данни.
Всичко
изложено по-горе обосновава необходимостта от отмяна на оспореното писмо и
връщането на преписката за повторно провеждане на производството при
съобразяване на дадените в решението указания. При повторното разглеждане на
делото съдебният орган следва да прецени обстоятелството дали данните за
заплащане на дължима годишна такса за домашните любимци е информация за
работата на органа или за съвестното и срочно изпълнение на публичните
задължения на собственика на домашните любимци, а по отношение на исканото
копие от връченото на Х.
Христов предписание, следва да се прецени съобразно събраните доказателства по
делото, вкл. изявленията на жалбоподателите с каква цел се търси тази
информация. Един от принципите, въз основа на които се търси и предоставя
обществена информация е осигуряването на законност в рамките на този процес.
Следователно търсенето и предоставянето на информация не може да бъде подчинено
на друга, освен на законовата цел. В случая, от доказателствата по делото следва
да се прецени дали жалбоподателят, след като е получила отговор от кмета на
Община Царево с информация по подадения сигнал, търси с друга цел допълнителна
информация ad personem, а не такава in principo. Ако тази информация е
необходима за водене на бъдещи съдебни спорове срещу собствениците на домашните
любимци, съответните компетентни съдилища при бъдещи правни спорове притежават
правомощието и механизмите да я получат. В този случай обаче, информацията не
би целяла да създаде у жалбоподателя мнение за дейността на общината, поради
което не би притежавала качеството на обществена.
Що се отнася до изложените
мотиви по т.2 от искането за достъп до обществена информация, касателно
обстоятелството, че търсената информация не се създава и съхранява в общинската
администрация, съдебният състав намира, че не е била спазена разпоредбата на
чл.31, ал.2 от АПК, съгласно която „Когато
органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен
акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща
незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало
производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и
организации.“ Според ал.5 на същата норма „Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи,
административният орган, в който е внесено, образува производство за
разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява
заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния
орган.“
Поради всичко изложено
настоящият съдебен състав приема, че отказът на административния орган да
предостави исканата информация без посочване в решението на конкретно основание
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Констатираните слабости в
съдържанието на оспорения административен акт прави същия незаконосъобразен на
основание чл. 146, т.3 и т.4 от АПК, вр. чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, вр. чл.38
ЗДОИ поради което и на това основание същият подлежи на отмяна.
Предвид гореизложеното, процесната
жалбата се явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна
на писмо, изх. №94-01-2456-(1) от 29.07.2020г. и връщане на преписката на
ответника за изпълнение на дадените указания.
По делото не е правено искане за
присъждане на разноски, поради което такива не се дължат.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал.2 АПК Административен съд Бургас, IІІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
писмо, изх. №94-01-2456-(1) от 29.07.2020г., издадено от кмета на Община
Царево.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за провеждане на административното
производство по ЗДОИ при съобразяване с дадените в настоящия съдебен акт
указания.
ОПРЕДЕЛЯ
14-дневен срок за провеждане на производството, считано от получаване обратно на
преписката.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
СЪДИЯ: