Определение по дело №2617/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 406
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20207180702617
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 406

 

 

гр. Пловдив, 11 март 2022 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети  март  две хиляди двадесет и втората година  в състав

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 

като разгледа докладваното от административен съдия ГЕОРГИ ПАСКОВ  адм. дело № 2617 по описа за 2020г. на Административен съд - Пловдив и като обсъди:

Производството по делото е образувано по жалба на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР”, регистрирано в ТРРЮЛНЦ към АВ с ЕЖ ****, седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***” №38, ет.1, оф.1, представлявано от Н.С., в качеството му на представляващ управителния съвет и законен представител сдружението чрез адв. А.М.Д., против мълчалив отказ на Директора на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Г., област М. по Заявление изх. № 20А- ЗДОИ-0053.

Относно процесуалната допустимост на жалбата съдът намира същата за не допустима поради следното:

Жалбоподателят по електронен път на 21.08.2020г, е подал заявление за предоставяне на достъп до обществена информация относно следните въпроси:

1.        Всички длъжности съгласно КИД в длъжностното разписание на предприятието/учреждението за всяка година за периода от 2015 - 2019г.? (за периода 2016-2019г., може да се посочат само направените изменения).

2.        Колко щатни бройки са предвидени съгласно щатното разписание на предприятието/учреждението за всяка от длъжностите за всяка година, за периода 2015 -2019г. ?

3.        Колко щатни бройки са предвидени съгласно щатното разписание на предприятието/учреждението за хора в неравностойно положение за всяка година за периода 2015-2019г.? Колко от предвидените за всяка година от посочения период длъжности са действително заети от лица в неравностойно положение?

4.        Колко срочни трудови договора на основание чл. 68, ал.1, т.4 КТ „за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс” са сключени за всяка година за периода от 2015 - 2019г. ?

5.        Колко конкурса са проведени и за кои длъжности за всяка година в периода 2015 - 2019 г.? По какъв начин са обявени конкурсите? Колко кандидати са се явили на всеки от конкурсите? Ако има декласирани кандидати, какви са причините за това?

6.        Колко е основното месечно възнаграждение за всяка длъжност през всяка година за периода 2015 — 2019г? Какъв е общият размер на разпределения допълнителен материален стимул (ДМС) за всяка година през периода 2015-2019г.

7.        Колко трудови договора са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и кои щатове са съкратени за всяка година за периода 2015 - 2019 г.?

В срока по чл. 28, ал.1 ЗДОИ, ответникът не е постановил решение, с което да разреши или да откаже да разреши достъп до поисканата със заявлението обществена информация.

По делото е постъпил отговор на поставените със заявлението въпроси.

Съдът е изискал от ответната страна да отговори писмено по делото на кая дата е получено процесното заявление. Ответникът заявява, че запитването е било получено по електронната поща на 21.08.2020г., но тъй като директорът е бил в платен годишен отпуск, то същото е било отворено на 05.10.2020г., поради което счита, че отговорът на поставените въпроси , който по своята правна същност се явява е решение за предоставяне на изисканата информация  е постановено в законоустановения срок.

Съдът намира, че решението с което се предоставя достъп до изисканата обществена информация е постановено след изтичане на 14 дневния срок по  чл. 28, ал.1 ЗДОИ, тъй като   директорът преди да излезе в платен отпуск е следвало да организира изцяло административната дейност на училището, като недопусне спирането или прекъсването й.

Доколкото обаче, ответният административен орган се е предоставил изисканата обществена информация, правният интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита е отпаднал - към настоящия момент целеният от сдружението резултат е постигнат. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът следи служебно във всеки етап на производството.

С оглед изложеното, крайният извод на съда е, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото - прекратено.

 

Относно искането за разноски: 

От доказателствата по делото е безспорно, че искане за присъждане на разноски е направено своевременно от жалбоподател – с подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ. По делото са приложени и доказателства за направените разноски   договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020 г. за адв. А.Д., в който е посочено изплатено в брой към датата на сключване на договора, възнаграждение в размер на 500 лв.

Подаването на жалбата, жалбоподателят е направил единствено поради непроизнасянето в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ на директора на средното училище. Ако задълженото лице се беше произнесло в срок или беше упражнило правото си по чл. 30 ЗДОИ, жалбоподателят не би имал право да оспори мълчаливия отказ, а следователно и да направи необходимите за подаване на жалбата разноски за държавна такса, както и да упражни правото си на правна помощ в лицето на адвокат.

Фактът, че след като е оспорен мълчаливия отказ задълженият субект е издал искания акт, т.е. упражнил правото си по чл. 156, ал. 1 АПК, не може да обоснове извод, че с действията си не е предизвикал образуването на делото и направените във връзка с него разноски. Напротив, именно непроизнасянето в срок е единствената причина за образуване на делото. Ако органът беше се произнесъл в срок или в срок беше уведомил заявителя за удължаване на срока за произнасяне, за заявителя нямаше да е налице хипотезата на мълчалив отказ и следователно нямаше да е налице право на оспорване, т.е. не поведението на органа щеше да бъде причина за образуване на делото и направените във връзка с него разноски. В случая единствено неизпълнението на законовото задължение на органа за произнасяне в срока по чл. 28, ал. 1 ЗОДОИ е причина за направените от заявителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира разноските. В случая и трите предпоставки са налице – с непроизнасянето си в срок задълженият субект е предизвикал правния спор, разноските са направени, а настоящото съдебно определение фактически е в полза на жалбоподател, тъй като съдебното производство се прекратява поради постигане на целената с жалбата правна защита – издаване на искания акт. С оглед на това и в съответствие с чл. 78, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът следва да присъди на жалбоподател, направените по делото разноски.

Ответникът е направил искане за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, което съдът не кредитира, тъй като

Възнаграждението е в размер на 500лв.,  което е в размера, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК съдът няма правна възможност дори при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение да го намали под минимално определения размер, съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 Така мотивиран, на основание чл. 159 т. 4 от АПК, Пловдивският административен съд,

 

Предвид гореизложеното  Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОТМЕНЯ определението с което е даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР”, регистрирано в ТРРЮЛНЦ към АВ с ЕЖ ****, седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***” №38, ет.1, оф.1, представлявано от Н.К.С., в качеството му на представляващ управителния съвет и законен представител сдружението чрез адв. А.М.Д., против мълчалив отказ на Директора на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Г., област М. по Заявление изх. № 20А- ЗДОИ-0053.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2617 по описа за 2020г. на Административен съд – Пловдив .

ОСЪЖДА Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Г., област М.  да заплати на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите - БЕСР”, регистрирано в ТРРЮЛНЦ към АВ с ЕЖ ****, седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***” №38, ет.1, оф.1, представлявано от Н.С. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховният административен съд на Р България в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: