Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 07.02.2022г. гр. А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.СКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Й. Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско
дело № 1461 по описа за 2018г.
и като обсъди:
Производство по
извършване на делбата.
С решение по настоящото дело е допусната делба на правото на
собственост върху следната недвижима вещ: самостоятелен обект в сграда №00702.508.11.1.72 по КККР на гр. А.,
адрес: гр. А., ..., който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен
имот №00702.508.11, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, площ по документ: 64,76
кв.м., прилежащи части изба №25 с площ от 3,38 и 1,34 % идеални части от общите
части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво:1, съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж №00702.508.11.1.71, под обекта: 00702.508.11.1.63, над
обекта: няма, при квоти за Е.З.Б. - ½ идеална част и за В.И.К. –
½ идеална част.
Съделителят Е.З.Б. е предявил
претенция по сметките на основание чл. 346 от ГПК за осъждане на В.И.К. да й
заплати сумата от общо 7006,40 лева,
представляваща половината от средствата, заплатени от нея за ремонт на делбения
имот, изразяващ се в следното: закупуване и монтаж на ПВЦ
дограма за един прозорец и два броя врати за терасите на обща стойност 976
лева; доставка и монтажа на входна врата на стойност 700 лева; закупуване на
един брой климатик „Медея“ на стойност 435 лева и 120 лева за монтаж; подмяна и
поставка на три броя интериорни врати на обща стойност от 669,40 лева и три
броя луксозни брави на обща стойност 150 лева; поставяне на ламиниран паркет в
детската стая на около 13,50 кв.м. на стойност 100 лева за материали и 50 лева
за труд за поставяне; закупуване и монтиране на четири броя алуминиеви щори тип
„венециански“ на обща стойност от 106 лева; закупуване на микровълнова печка
„Самсунг“ на стойност 250 лева; закупуване на готварска печка „Горение“ на
стойност 400 лева; поставяне на изолация през 2006г. – външна на 61 кв.м. и
вътрешна на 61кв.м., включително окачен таван в детска стая от 13 кв.м., на
обща стойност 3050 лева; на сумата от 150 лева, заплатен вместо
ответника депозит за вещо лице, на сумата
от 8000 лева, обезщетение за ползата, от която е лишена, поради това, че В.К.
е ползвал делбения имот за периода от месец октомври
2013г. до месец август 2017г., ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на предявяване на претенциите до окончателното им заплащане.
Съделителят Е.З.Б. е предявил
претенция по на основание чл. 349 от ГПК за поставяне на делбения имот в неин
дял, тъй като ползването върху него й е предоставено с решението за
прекратяване на брака, с което е прието, че тя няма вина за дълбокото и
непоправимо разстройство.
Съделителят В.И.К. е предявил
претенции по сметките на основание чл. 346 от ГПК за заплащане на сумата от
общо 7625 лева, от които 4475 лева,
представляваща половината от средствата, заплатени от него за ремонт на
делбения имот, извършен през 2015г. по време на фактическата раздяла между
страните, изразяващ се в изграждане на кухненска тераса с тухли, поставяне на
нов алуминиев прозорец, вътрешна изолация, окачен таван на стойност 800 лева за
материали; изграждане с тухли на кухнята, смяна на алуминиев прозорец, подмяна
на ел. инсталация, подмяна на подова настилка с поставяне на нов ламинат,
поставяне на нови кухненски шкафове на стойност 1300 лева за материали; поставяне
на външна изолация на тераса и кухня на стойност 2000 лева за труд и материали;
подмяна на подава настилка в спалнята с поставен нов ламинат, частична вътрешна
изолация и ново осветление на стойност 500 лева; поставяне на вътрешна изолация
в хола на стойност 400 лева, окачен двоен таван, подмяна на ламинат на стойност
300 лева, подмяна на ел. инсталация и осветление на стойност 350 лева за
материали; шпакловка на терасата на хола и поставяне на плочки на пода на
стойност 200 лева; за труд на майсторите за ел.инсталация и осветление - 200
лева; за труд за поставяне на ламинат – 300 лева; за труд на майстор за
вътрешна изолация, шпакловка, окачени тавани, боядисване – 2600 лева,
включително стойността на боята; както и 3150 лева, представляваща обезщетение за
това, че е бил лишен от ползването на съсобствената вещ за периода от месец октомври
2016г. до 16.05.2019г., равно на половината от пазарната наемна цена (от общо
300 лева месечно).
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Страните не са доказали възможността допуснатата до делба
вещ да се раздели на повече от един дял. Делбата не може да бъде извършена чрез
съставяне на разделителен протокол по чл. 350 от ГПК и теглене на жребий, нито
чрез разпределяне на делбените имоти на основание чл. 353 от ГПК, въпреки, че дяловете
на страните са равни, тъй като броят на вещите е по-малък от броя на
съделителите.
Съгласно чл. 349, ал. от ГПК
ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с
развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Част от предпоставките, посочени в тази
правна норма са налице в настоящия случай – страните са придобили жилище в
режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод. Апартаментът
е неподеляем. За да се постави в дял на бившия съпруг
е необходимо още на него да са предоставени родителските права по отношение на
родените от брака деца, а това условие не е изпълнено. Поради това не е налице
хипотезата на тази правна норма и съответно делбата не може да се извърши чрез
възлъгане на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.508.11.1.72 в дял на съделителя
Б..
По изложените съображения и след като имотът е неподеляем
и не може да бъде възложен в дял на
някоя от страните или пък да се състави разделителен протокол, то е налице
хипотезата на чл. 348 от ГПК, съгласно която извършването на делбата следва да
стане с изнасянето на вещта на публична продан. Сумата, получена от проданта
следва да се разпредели между съделителите съобразно квотите им.
Пазарната стойност на допуснатия до делба имот е
определена със заключението на вещото лице Р. в размер на 58650 лева. Съдът
кредитира същото като безпристрастно и компетентно изготвено. С оглед на това и
квотите на страните в съсобствеността, всяка една от тях следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса по извършване на делбата в размер на 4% върху
стойността на дела си или по 1173 лева.
От показанията на свидетеля Васил Б. се установява, че
страните започнали да живеят заедно в делбения имот през 2006г. Към този момент в апартамента
имало мухъл и течове, тъй като се намира на последния етаж в жилищен блок и в
него не живеел никой. Това наложило да се извърши ремонт, който бил направен от
свидетелят, неговия брат – свидетеля Д. Б. и един общ работник през месеците
август, септември и октомври 2006г. Те сложили вътрешна изолация на външните
стени, както и на тавана на спалнята. Подменили контактите и ключовете. Други
майстори сменили четири врати – три вътрешни и входната, а те извършили
довършителните работи по „окрайчването им“. Сменен бил и един прозорец. Изградили
прозорец към теарасата и там сложили изолация от фибран и СПС. Всички материали
се закупували от Е.Б.. В.К. през това време бил на работа. Тя заплащала и за
труда на майосторите. На свидетелите платила около 1500 лева за двамата и още
толкова стрували материалите.
Свидетелката А.Ч.посетила апартамента за пръв път през
2013г. В него имало само диван и секция. През месец март 2015г. тя и В.К.
заживели в него на съпружески начала. Жилището било в окаяно състояние. Цялата
кухня била в мухъл, на терасата, по комина в хола и в спалнята имало течове. За
това през лятото на същата години бил извършен ремонт. Изкъртили старата
дограма на терасата, иззидали я с тухли итонг и направили по-малък прозорец.
Същото направили и с кухнята. Тези дейности се извършили от майстор на име
Иван. След това друг майстор – свидетелят М.К. направил цялостен ремонт на
апартамента. Сложил вътрешна и външна изолация, както и ламиниран паркет във
всички стаи. Свидетелят получил около
1500 лева за труд и за материали за ел. инсталацията. Материалите – ламинат, гипс картон, боя, стрували около 2200 лева.
Свидетелят К. сменил електрическата инсталация, включително ключовете, сложил
ново осветление. Поставил окачени тавани и външна изолация. Спрял течът на
комина, което било най-големият проблем. Апартаментът бил боядисан с латекс
след като се сложил кнауф и шпакловка. На два прозореца – на кухнята и на
терасата била сменена дограмата, което струвало около 600-700 лева.
Не е спорно между страните, а и от приетия препис от
съдебно решение №84 от 11.03.2016г. по гр.д.№1053/2015г. по описа на АРС се
установява, е гражданският брак между тях е сключен на 29.04.2006г. и е
прекратен на 29.09.2016г., когато е влязло в сила съдебното решение за това. С
него ползването на семейното жилище, намиращо се в ..., е предоставено на
съпругата. Съгласно чл. 57 от СК по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква
наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като
вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че всяка от страните може
да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи
наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният
размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.
При регламентиране ползването на семейното жилище
законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако
съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на
ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно
правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. В този смисъл е Решение № 71 от
29.06.2018 г. по гр. д. № 2750 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение
В настоящият случай няма данни съпрузите да са направили
искане за определяне на размер на наема. Ако бракоразводният съд не е бил
сезиран и не е определил размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите
съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа на
съдебното решение, да поиска от бракоразводния съд по реда на чл. 57, ал. 2 СК
да бъде определена наемната цена, която да се заплаща за в бъдеще. За периода
от влизане в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното
жилище до настъпване на условието за прекратяване на правото на ползване и
предоставяне на достъп на другия съпруг /преустановяване на ползването или
осъществяване на съвместно ползване/ или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващия съпруг-съсобственик има право на обезщетение на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС. В този случай отправянето на нарочна писмена покана
не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище
въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг
е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена. В този смисъл е Решение №
71 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2750 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
гр. отделение.
В тежест на всяка от страните е да установи
обстоятелствата, на които основава своите претенции. Така Е. Б. следва да
проведе пълно и пряко доказване по отношение на това, че за периода от месец октомври
2013г. до месец август 2017г. съсобствената вещ е използвана от В.К., а той от
своя страна – че тя е използвала апартамента за периода от месец октомври
2016г. до месец май 2019г. Това обаче не е направено за по-голямата част от
посоченото време. От показанията на свидетелката А.Ч.се установи единствено, че
ответникът е ползвал вещта от месец март 2015г., когато тя започнала да живее в
апартамента, до края на месец юли 2015г., когато е приключил ремонтът на
жилището. За останалите периоди би могло само да се предполага дали и кой от
съсобствениците е живял в делбения имот. В тази връзка не са събрани
доказателство относно момента, в който единият от съпрузите е напуснал семейното
жилище, както и кой е той, другият останал ли е да живее в него или също се е
преместил. Е.Б. е въведена във владение на имота с протокол за въвод от 22.08.2017г., но същият не съставлява
доказателство, кой е използвал апартамента до този момент, като само това е
релевантно, за да възникне правото на обезщетение на другия съсобственик по чл.
31, ал. 2 от ЗС.
Действително, както се посочи по-горе, при предоставяне
на ползването на семейното жилище на единия съпруг, то той дължи наем на другия
съпруг, но след като такъв не е определен то отношенията между тях се уреждат
от чл. 31, ал.2 от ЗС, макар и без да е необходима писмена покана. Тази
разпоредба предвижда заплащането на обезщетение, но само когато общата вещ се
използва лично от някой от съсобствениците. След като този правопораждащ факт
не е установен, то претенцията на Е.Б. е неоснователна за периодите от месец октомври
2013г. до месец февруари 2015г. и от месец август 2015г. до месец август
2017г., а на В.К. – за периода от месец октомври 2016г. до месец май 2019г. са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени на това основание.
За периода от месец март 2015г. до месец юли 2015г. К. е
използвал делбения имот и по изложените по-горе съображения той дължи обезщетение.
Това задължение обаче е погасено, тъй като с него е извършено прихващане по
гр.д.№946/2017г. с насрещното задължение за заплащане на сумата от 1723,64
лева. Ето защо претенцията е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Недоказани остават и претенциите по сметките.
Действително от събраните по делото гласни доказателства се установи, че
описаните от страните строително-ремонтни работи са извършени. Това обаче не е
достатъчно, за да се уважи искането за заплащане на половината от направените разходите
за труд и материали.
За да се дължат такива на първо място следва да се
проведе разграничение дали тези разноски са необходими, полезни или не
съставляват нито едното, нито другото. За необходими се смятат тези за
запазване на вещта. В случая се установи, че както през 2006г., така и през
2015г. (когато са извършени ремонтите), в делбеното жилище е имало течове и
мухъл. Отстраняването на същите съставлява необходими разноски, но страните не
са предявили претенция за заплащане на такива. Полагането на вътрешна и външна
изолация няма отношение към съхранението на вещта и не е свързано с
премахването на мухъл и течове, а с осигуряване на енергийна ефективност на
помещенията. Същото се отнася и до останалите дейности, посочени от страните.
Ето защо, за да бъдат основателни исканията им, е необходимо те да съставляват
полезни разноски, тоест да увеличават стойността на вещта. За установяване на
това не са посочени и не са събрани доказателства. От приетото заключение на
вещото лице, както и от разпитаните по делото свидетели, се установява
единствено стойността на направените разходи. Липсват доказателства дали извършването
им се увеличава цената на делбения имот и с колко. Това е абсолютно необходимо
както за определянето им като „подобрения“, така и за доказване на исковете по
размер – доколкото се дължи по-малката от двете стойности – на действителните
разходи и на увеличението.
Изцяло недоказани остават и обстоятелствата кой е заплатил
за ремонтните дейности. През 2006г. страните са били в сключен граждански брак.
Действително В. Б. е извършила фактическото плащане за труд и материали, но
произхода на средствата за това не е установен. През 2015г. страните вече са били
във фактическа раздяла, поради което би могло да се предположи, че тя не е
участвала в заплащането на суми. Въпреки това не може да се приеме за доказан
фактът, че това е направено от В.К. изцяло, тъй като свидетелката А.Ч., с която
той живее на съпружески начала и която също е живяла в това жилище към момента
на извършване на разходите, в показанията си говори от първо лице множествено
число, а понякога и в единствено число. Ето защо от тях се установява, че част
от средствата са заплатени от нея, но не е ясно колко са те.
Отделно от горното претенциите за заплащане на стойността
на закупени движими вещи са неоснователни, тъй като те не могат да се
разглеждат като подобрения в недвижим имот. Същите представляват самостоятелен
предмет на право на собственост, като отношенията свързани с тях са самостоятелни
и отделни от тези, произтичащи от недвижимия имот, в който се намират.
По изложените съображения претенциите по сметките,
предявени от В.К. и от Е.Б. са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
В производството по делба съгласно чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78
. Или по иска за делба В.К. дължи на Е.Б. сумата от 75 лева, тъй като е заплатила изцяло депозита за вещо лице, дължим за оценка на делбената вещ.Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Е.З.Б., ЕГН **********
*** за възлагане в неин дял на основание чл. 349, ал.1 от ГПК на допуснатия до
делба недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда №00702.508.11.1.72 по КККР на гр. А., адрес: гр. А., ..., който обект се
намира в сграда №1, разположена в поземлен имот №00702.508.11, с предназначение
на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документ: 64,76 кв.м., прилежащи части
изба №25 с площ от 3,38 и 1,34 % идеални части от общите части на сградата,
стар идентификатор: няма, ниво:1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж
№00702.508.11.1.71, под обекта: 00702.508.11.1.63, над обекта: няма.