Решение по дело №3431/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260016                         12.01.2021 г.                           гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   ІІГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети януари                   през две хиляди и двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                             

 

                      ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                            

като  разгледа  докладваното  от  съдията  -  докладчик   МАВРОДИЕВА

въззивно  гр.  дело №  3431 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „Д.Ж.З.“ АД, ***, представлявано от изп. директори Ж.К.и Б.И., чрез адв. Д.С. против действието на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие - ОС - Стара Загора - постановление от 05.11.2020г., по изп. д. № 208/2020г. по описа на ЧСИ, с което се намаля приетия по делото адв. хонорар в размер на 3500 лв. до размера на 3129.18 лв.

 

Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, като излага съображения, че  приетите за събиране разноски за адв. възнаграждение са прекомерно и необосновано високи с оглед правната и фактическа сложност на предприетите действия. Счита, че по делото няма доказателства за реално плащане на адв. възнаграждение. Възразява срещу определения размер на адв. възнаграждение от ЧСИ - 3129.18 лв.  като прекомерно завишен. Счита, че освен образуването на изп. дело, други действия не са предприемани, поради което не са налице основания да се претендира адв. възнаграждение за друго, освен за подаване на молба по чл. 10, т.1 от Наредба № 1 за 200 лв. Няма процесуални действия, насочени към събиране на вземането, тъй като длъжникът е платежоспособен застраховател. Моли съдът да отмени обжалваното действие – постановление за разноски като незаконосъобразно и намали адв. възнаграждение от 3129.18 лв. на 200 лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

 

Ответникът по жалбата Г.И.Г., чрез пълномощника си адв. М. З. взема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави без уважение. Претендира разноски.    

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., в които се взема становище за неоснователност на жалбата. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.   

Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на другата страна и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по изпълнително дело № 208/2020г. по описа на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 208/2020г. по описа на ЧСИ Г., с рег.№ 871 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е образувано по молба, подадена на 22.10.2020г. от адв. М. З. като пълномощник на Г.И.Г., въз основа на изпълнителен лист от 21.10.2020г., издаден по т. д.№  129/2019г. по описа на СтОС. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно на адвокат З. и договор за правна защита и съдействие от 22.10.2020г. Вземането е за присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 11.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. С постановление от 28.10.2020 г. ЧСИ е приел разноски на взискателя за възнаграждение на адвокат 3500 лв. На 28.10.2020г. взискателят, чрез пълномощника си е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.  На 30.10.2020 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело, заедно със запорно съобщение до „У.Б.“  за всички вземания на длъжника до размера на дълга.

С молба от 03.11.2020 г. процесуалният представител на длъжника е възразил срещу претендираното адв. възнаграждение в размер на 3500 лв. и е поискал намаляването му до минималния размер по Наредба № 1. С постановление от 05.11.2020г. ЧСИ се е произнесъл като е намалил размера на адв. възнаграждение от 3500 на 3129.18 лв.

 

На 05.11.2020г. е постъпила молба от адв. М. З. за извършване на справка в БНБ за актуалните банкови сметки на длъжника по изп. дело.  На 09.11.2020г. ЧСИ е изпратил съобщение до „У.Б.“ АД за вдигане на запора по изп. дело. На 12.11.2020г. ЧСИ е получил  писмо от Банката от 05.11.2020г., с което го уведомява, че признава вземането и дължимите суми са преведени или обезпечени изцяло. 

        

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а  за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата, че няма представени доказателства за реално изплащане от взискателя в полза на пълномощника му адв. възнаграждение в размер на 3129.18 лв., тъй като няма представен банков документ за извършен превод на сумата, нито друг документ. По изп. дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 22.10.2020г., сключен между взискателя и адв. М. З., който удостоверява заплащането на договорения адв. хонорар в размер на 3500 лв., доколкото този документ съдържа в себе си разписка за платена сума в брой.  

Съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за образуване на изп. дело и двете молби за налагане на запор на банкови сметки и за справка в БНБ за актуалните банкови сметки на длъжника, които биха могли да се съдържат в молбата за образуване на производството, съгласно чл. 426 ГПК, не е налице друго действие по реално изпълнение, извършено по делото от пълномощника на взискателя преди заплащане на задължението на длъжника, което видно от приложеното изп. д. е станало в срока за доброволно изпълнение.  

         Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна. Обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е прието адв. възнаграждение на взискателите в размер на  3129.18 лв., след намаляването му от 3500 лв., като вместо това се намали адв. възнаграждение на взискателя на 200 лв.   

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ постановление от 05.11.2020г., постановено по изп. д. № 208/2020г. по описа на ЧСИ, в частта, с която са определени разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 3129.18 лв., след намаляване на адв. възнаграждение от 3500 лв. на 3129.18 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от Г.И.Г. - взискател по изп. дело, адвокатско възнаграждение на адвокат М.З. от 3129.18 лв. на 200 лв.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: