Р Е Ш
Е Н И Е
№ 502
21.08.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на двадесет
и девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и в присъствието на прокурора Николай
Гугушев,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 500
по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
депозирана от ОТДЕЛ „МИТНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ И РАЗСЛЕДВАНЕ ТРАКИЙСКА“, Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо
управление към Агенция „Митници“, против Решение № 75 от 13.04.2020г.,
постановено по АНД № 100/2020г. по описа на Районен съд – Хасково, в
частта, с която е отменено наложеното на основание чл. 123, ал. 6 от ЗАДС с Наказателно
постановление № 4996/2019г. от 15.01.2020г. административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 лв.
В касационната жалба жалбоподателят сочи,
че решението е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, и
необосновано. Видно било от решението, че съдът не констатирал съществени
процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и издаване на НП,
налагащи отмяната им на процесуално основание. Фактическата обстановка била
напълно изяснена и установена по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Правилно било счетено от съда, че нарушителят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 123,
ал. 6 от ЗАДС, тъй като безспорно било установено, че на посочените в АУАН и НП
дата и място, нарушителят държал, тоест упражнявал фактическата власт върху
процесните стоки.
Касаторът не споделя изводите на
районния съд досежно незаконосъобразност на наказателното постановление в
частта за наложената санкция. За да постанови решението си, районният съд отчел
и обсъдил единствено смекчаващ отговорността критерий, а именно размера на
дължимия за процесните стоки акциз, възлизащ на 40.55 лева и въз основа на това
квалифицирал деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС и счел, че следва да бъде наложена глоба с фиш на основание чл. 126б, ал.
1 от ЗАДС по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Съдът обаче не обсъдил
обстоятелството, че нарушението е извършено при условията на повторност и не го
възприел като отегчаващо вината по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
обстоятелство. В случая нарушението не се явявало изолирано и инцидентно и
очевидно наказанието не било постигнало своята превантивна и превъзпитателна
функция. Освен това нарушението не било установено от митническите органи, а
при полицейска проверка. При определяне вида и размера на наказанието АНО отчел
малкото количество държани акцизни стоки и взел предвид изискванията на чл. 27
от ЗАНН. Наложил административно наказание „глоба“ от 2 000 лева в
законоустановения от чл. 123, ал. 6 от ЗАДС минимум за повторно нарушение.
С оглед на така изложеното се моли
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното Решение № 75/13.04.2020г.
по АНД № 100/2020г. по описа на Районен съд – Хасково в оспорената му част и
бъде потвърдено изцяло наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Ответникът – Ф.С.З., в депозиран по
делото писмен отговор чрез адв.М.Б., оспорва касационната жалба и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – Хасково.
Претендира заплащане на направените разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Моли за
оставяне в сила на въззивното решение като законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна, съответно същата е процесуално
допустима.
С Наказателно постановление № 4996/2019г.
от 15.01.2020г., издадено от С.Д.Началник отдел "Митническо разузнаване и
разследване Тракийска", Главна дирекция "Митническо разузнаване и
разследване" в Централно митническо управление, Агенция Митници, на
основание чл. 123, ал. 6 от ЗАДС вр. чл. 4, т. 17 от ЗАДС на жалбоподателката Ф.С.З.
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лева,
като предметът на нарушение - акцизни стоки цигари, е отнет в полза на държавата
на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. С обжалваното Решение № 75 от 13.04.2020г.,
постановено по АНД № 100/2020г. по описа на Районен съд – Хасково, това
наказателно постановление е отменено в частта на наложеното на основание чл. 123,
ал. 6 от ЗАДС административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., и е
потвърдено в останалата му част, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са
отнети стоките, предмет на нарушението.
За да постанови решението си, съдът
е приел, че при извършена на 04.12.2019г. полицейска проверка било установено,
че жалбоподателката Ф.С.З. държи 10 бр.
кутии цигари, всяка с по 20 бр. къса цигари - общо 200 бр. къса цигари, марка
"Karelia OME", всички с надпис на кутиите, който съдържа думите
"Duty Free". В тази връзка й бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 1970-2133/04.12.2019г. и издадено Наказателно
постановление № 4996/2019г. от 15.01.2020г., в което административнонаказващият
орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение, и приел, че нарушението е повторно по смисъла на
чл. 4, т. 17 от ЗАДС, тъй като срещу Ф.С.З. било издадено Наказателно постановление № 847/2019г. от
09.04.2019г., влязло в сила на 27.06.2019г., с което лицето било наказано за
същото по вид административно нарушение.
От правна страна съдът е изложил
доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Приел е за доказано, че на
посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателката Ф.С.З. е осъществявала
фактическа власт, като в качеството си на физическо лице е държала процесното
количество цигари, представляващо годен по смисъла на чл. 2 от ЗАДС предмет на
нарушението по чл. 99, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Обсъдил е изпълнителното деяние на
нарушението и е стигнал до извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 123, ал. 6, вр. чл.
99, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.
Посочил е, че в случая
административно-наказателната отговорност на лицето е ангажирана за извършено
административно нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, като двойният размер на
дължимия акциз за стоките – предмет на нарушението, възлиза на 81.10 лева. Цитирал
е разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС и е посочил, че с оглед тази разпоредба и
факта, че двойният размер на акциза за стоките – предмет на процесното
нарушение, не надхвърля 100 лева, следва да квалифицира деянието като маловажен
случай на административно нарушение и предвид невъзможността самият съд да
приложи разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС, следва да отмени наказателното
постановление.
Изложил е доводи и относно това, че
макар и визираното нарушение да се явява повторно по смисъла на чл. 4, т. 17 от ЗАДС, административнонаказващият орган следвало да прецени случая като
маловажен по чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС и да наложи глоба с фиш по реда и в размерите,
установени в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, тъй като прилагането на последните
разпоредби не било ограничено само до случаите на първоначално извършване на
административно нарушение от същия вид. Привилегированият състав, създаден
съгласно изричното изискване на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, се базирал на един-единствен
смекчаващ отговорността критерий - размерът на дължимия акциз, и
предназначението му било свързано изключително и само с възможността за
прилагане на процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН с издаване на фиш.
Настоящата
инстанция намира така постановеното решение в
обжалваната му част за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Споделят се изцяло изводите на районния
съд за това, че в случая деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН с оглед покриване на специалния признак по чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС
за маловажност на нарушението по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. Според цитираната
законова разпоредба на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, маловажни
случаи на нарушения по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за
стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. Ето защо и предвид
безспорно установения по делото дължим акциз, респективно неговия двоен размер,
за стоките, открити в държане на Ф.С.З., равняващ се на 81.10 лв., е налице
основание за приложение на тази разпоредба.
Касае се за привилегирован състав,
създаден съгласно изричното изискване на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, с който се
урежда хипотеза за опростен ред на санкциониране по отношение на маловажни
нарушения на чл. 118, чл. 122, чл. 123, чл. 126 и чл. 126а от ЗАДС, установени
при извършването им, с издаден от митническите органи фиш за налагане на глоба.
Този привилегирован състав се базира единствено на размера на дължимия акциз, и
касае безспорно и нарушенията по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, част от която
разпоредба е и извършеното при условията на повторност нарушение. В този смисъл
настоящият състав не приема изложените в касационната жалба доводи, че
повторността на нарушението в случая следва да бъде разглеждана като отегчаващо
вината по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелство. Възприемането на тази
позиция предполага пълно обезсмисляне на текста на чл. 126б от ЗАДС по
отношение на обхвата на нарушенията, за които се предвижда приложението му.
Други отегчаващи отговорността на жалбоподателката обстоятелства липсват,
доколкото като такова не се възприема от настоящия състав изтъкнатото в
касационната жалба обстоятелство, че нарушението е установено не от
митническите органи, а при полицейска проверка.
С оглед гореизложеното, в рамките на
наведените касационни основания и при извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира незаконосъобразност на
решението на РС – Хасково в обжалваната му част, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът следва да се произнесе по искането на
касационния ответник за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като присъди
на същия разноски по делото, произтекли от заплатен в брой адвокатски хонорар в
размер на 500 лева. В случая Агенция „Митници“ е със статут на юридическо лице
и тя следва да бъде адресат на задължението по възстановяване на направените
съдебно-деловодни разноски от касационния ответник.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната му част Решение № 75/13.04.2020г., постановено по АНД № 100/2020г. по
описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на Ф.С.З. с ЕГН : ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.