Решение по дело №1624/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Л. Б. Б.-Щ.,от гр. Варна, подадена чрез адв. Ю. К., срещу Решение № 747 от 07.06.2024 г. по АНД № 665/2024 г. на Районен съд – Варна /РС - Варна/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ПЕК-52 от 19.12.2023 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – Варна.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изразява се несъгласие с приетото от въззивния съд, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като се сочи, че още във възражението пред административнонаказващия орган е налице позоваване на обстоятелството липсващ реквизит – дата, изискуем съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗАНН, а и актът за установяване на административното нарушение /АУАН/ не е съставен в присъствието на касатора, както е посочено в него, а е връчен на 13.11.2023 г. Според касатора преценката на събраните доказателства е силно субективна и безкритична, доколкото съдът приема непристойно държание спрямо държавните инспектори и се коментират несъществуващи доказателства - „протоколи от лабораторното изпитване …“ Твърди се, че игнорирайки свидетелските показания на служителката в амбулаторията, съдът нарушил принципа на равнопоставеност. На следващо място се сочи, че въззивният съд не е отчел противоречията в свидетелските показания на служителите на РЗИ, като независимо от противоречията, се установява, че не е налице отказ или препятстване извършването на проверката и държавен здравен контрол. Касаторът изтъква приоритета на правата на пациента и медицинските стандарти за качествена помощ. Искането е да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него НП, като се претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В хода по същество касаторът поддържа изложените в жалбата доводи и искания.

Ответникът – Директорът на Регионалната здравна инспекция – Варна /РЗИ Варна), чрез юриск. Н., сочи като опит за защитна теза, която е несъстоятелна, противопоставянето между пациентски права и целта на здравния контрол. Настоява се, че с отказания достъп на инспекторите до подконтролния обект в случая е възпрепятствано осъществяването на държавния здравен контрол, който именно гарантира спазването на нормативно установените изисквания, в това число и пациентските права, с което е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 212а от Закона за здравето. Отправя се искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че в производството пред районния съд не са установени факти, които да обосновават категоричен извод за извършено нарушение по чл. 48 от Закона за здравето. Пледира се за отмяна на решението на РС – Варна и за отмяна на издаденото НП.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от районния съд от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от д-р Л. Б. Б.-Щ. срещу НП № ПЕК-52 от 19.12.2023 г., издадено от Директора на РЗИ – Варна, с което за нарушение на чл. 48 от Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл. 212а, ал. 1 ЗЗ на д-р Л. Б. Б.-Щ. е наложено наказание “глоба” в размер на 1000 лева.

Нарушението, според НП, се изразява в това, че при извършената проверка на 16.10.2023 г. в „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ „Невромед““ ЕООД, д-р Л. Б. Б.-Щ. в качеството си на управител на амбулаторията отказва свободен достъп на инспектори в РЗИ – Варна за извършване на държавен здравен контрол. В НП е посочено, че докторката не е оказала необходимото съдействие на държавните здравни инспектори – отказала достъп до обекта, с което е препятствала извършването на държавен здравен контрол. Административнонаказващият орган обосновава неоснователността на възраженията на докторката с: липсата на нормативно установено задължение за уведомяване от страна на органите на държавен здравен контрол за предстоящата проверка; съставянето на АУАН в хипотеза на препятстване извършването на контрол; предоставянето на АУАН за запознаване със съдържанието му; подписването на АУАН от свидетели на установяване на нарушението и от свидетел на отказа на нарушителя да подпише съставения акт.

За да потвърди НП, районният съд приема следното: В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения - АУАН и НП не страдат от пороци, които да са основания за отмяна на НП, т.к. съответно са съставен и издадено от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Направен е извод, че описаното нарушение се потвърждава от разпита на инспекторите и от писмените доказателства, като районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Ю. Д. – технически сътрудник в амбулаторията. Прието е за безспорно, че от страна на наказаното лице е имало отказ и препятстване извършването на държавен здравен контрол, поради което и правилно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 48, във връзка с чл. 212а, ал. 1 ЗЗ, като правилно е индивидуализиран размерът и видът на наказанието, както и че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Обжалваното решение на РС – Варна е неправилно.

Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК касационната инстанция следва да обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност и допустимост.

Доводите, съдържащи се в касационната жалба за неотчитане от въззивната инстанция на твърдените от наказаното лице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН в административнонаказателното производство са неоснователни. Действително в екземпляра на АУАН, връчен на д-р Б. не е посочена дата на съставянето му, но пък е посочен изходящ номер на АУАН и той е именно от дата 13.11.2023 г., т.е. налице е яснота за датата на съставяне на АУАН. Предварителното набиране на текста на АУАН, не е равнозначно на съставяне на АУАН. Едва на 13.11.2023 г. с подписването на АУАН и предявяване му на нарушителя следва да се приеме, че е съставен АУАН. Поради което са неоснователни възраженията на касатора, че неправилно РС - Варна не съобразява, че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя.

Останалите доводи на касатора за незаконосъобразност на изводите на районния съд са основателни.

Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, касационно основание за отмяната му – чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 НПК.

Неправилно РС – Варна установява релевантните фактите, извеждащи се от доказателствата по делото /разгледани поотделно и в съвкупност/. Неправилно РС – Варна приема за безспорно установено, че д-р Л. Б. е отказала свободен достъп на инспекторите, с което не е оказала изискуемото необходимо съдействие на държавните здравни инспектори за извършване на държавен здравен контрол.

От писмените и гласни доказателства, събрани от въззивната инстанция се установява фактическа обстановка, която е изведена непълно и неточно от районния съд.

Установява се, че при извършена на 25.09.2023 г. проверка в „АИПСМП „Невромед““ ЕООД (амбулатория), в присъствието на д-р Л. Б. с протокол от извършената проверка от инспектори на РЗИ - Варна са дадени три предписания. На 03.10.2023 г., Ю. Д. – технически сътрудник в амбулаторията, се явява в РЗИ – Варна и представя доказателства за изпълнение на предписание № 3 от Протокола от планов контрол от дата 25.09.2023 г., което е констатирано от инспектор Т. И. в Протокол от извършена проверка от дата 03.10.2023 г., с който протокол от 03.10.2023 г. са дадени и две нови предписания. Този протокол от 03.10.2023 г. е подписан от Ю. Д..

От свидетелските показания на актосъставителя Т. С. И. се установява, че с оглед възражения на д-р Л. Б. за подписване на протокола от 03.10.2023 г. от лице, което няма право да подписва, целта на посещението на инспекторите на 16.10.2023 г. в амбулаторията е връчване на „протокола да изпълнение на предписанието, дадено при предната планова проверка“. Тоест посещението на инспекторите при РЗИ на 16.10.2023 г. в амбулаторията не е за извършване на проверка – държавен здравен контрол, а за извършване на фактическо действие по връчване на д-р Л. Б. на Протокол от извършена проверка от дата 03.10.2023 г., който протокол съдържа и две предписания.

Така установяващото се обстоятелство, разгледано в съвкупност с установяващите се от свидетелските показания на актосъставителя и на свидетеля по съставяне на акта факти, че двамата държавни здравни инспектори, посетили амбулаторията на 16.10.2023 г., не са възприели непосредствено отказ лично от д-р Б. за свободен достъп и за оказване на съдействие, както и че докато са изчаквали (около 10 минути) да бъдат приети от д-р Б. не са видели да излиза пациент от кабинета й, т.е. д-р Б. да е имала възможност и въпреки това да не ги е приела в кабинета си, сочи на извод за недоказаност на вмененото с НП нарушение, което обуславя извод за наличие на основание за отмяната на НП.

Предвид изложеното районният съд, приемайки за безспорно установено извършването на нарушението, описано в НП, е приложил неправилно материалния закон, не извеждайки правилно и не анализирайки пълно и задълбочено релевантните факти.

Следва да се отмени решението на районния съд и да се отмени НП.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна. Претендираното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 650 лева, а за касационната – 500 лева. Съдът като съобрази материалния интерес (размерът на наложената глоба – 1000 лева), обемът на предоставената правна помощ и съдействие от процесуалния представител на наказаното лице, фактическата и правна сложност на спора, провеждането на по едно открито съдебно заседание, както във въззивната, така и в касационната инстанция, намира, че следва в полза на касатора да се присъди сумата в размер на 400 лева за въззивната инстанция и 200 лева за касационната, или общо 600 лева.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

ОТМЕНЯ Решение № 747 от 07.06.2024 г. по АНД № 665/2024 г. на Районен съд – Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПЕК-52 от 19.12.2023 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – Варна, с което на д-р Л. Б. Б.-Щ., на основание чл. 212а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Варна да заплати на д-р Л. Б. Б.-Щ. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.