Решение по дело №251/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК.

С Определение № 155/30.10.2012 г. по частно наказателно дело №1005/2012 год. на Районен съд - Кърджали, е оставена без разглеждане жалбата на В. Ц. А. от Г. З. против Постановление от 01.10.2012 г. на Районния прокурор при Районна П. Г. по досъдебно производство №195/2012 г., по описа на РУ”Полиция”-К.

Против така постановеното определение на съда е постъпила жалба от В. Ц. А. подадена чрез адв.П. П. от АК Г. З., в която се сочи, че РС- Кърджали можел да остави жалбата на пострадалия без разглеждане само и единствено, ако същата е депозирана след изтичане на седмодневния срок по реда на чл.243, ал.3 от НПК. Собственика на вещта, която била предмет на прекратеното производство очаквал същата да му бъде върната, но РП отказала да стори това, а РС-Кърджали оставил без разглеждане жалбата на пострадалия. МолÞ на основание чл.243, ал.5, т.2 от НПК да се измени постановлението относно разпореждането с веществените доказателства, като се постанови връщане на автомобила на действителния му собственик съгласно приложения Нотариален акт.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното:

За да постанови съдебния акт, районният съд е приел, че жалбата против Постановление от 01.10.2012 г. на Районния прокурор при РП Г. по досъдебно производство №195/2012 г., по описа на РУ”Полиция”-К. е недопустима, поради липса на предмет – на вещественото доказателство л.а.”С.”, рег. № *, за което прокурорът се произнесъл с нарочно постановление преди приключване на наказателното производство. Това постановление касаещо вещественото доказателство по делото, с което бил постановен отказ процесния автомобил да се върне на В. Ц. А. било обжалвано от последния и било потвърдено с определение от 18.06.2012 г. по ЧНД №575/2012 г. по описа на РС-Кърджали, влязло в сила на същата дата.

Обжалваното определение на РС-Кърджали като краен резултат е законосъобразно и правилно макар по съображения различни от изложените в него. От материалите по ДП №195/2012 г. по описа на РУП- Кърджали се установява, че с обжалваното пред районния съд Постановление е прекратено наказателното производство по цитираното досъдебно производство за престъпление по чл.346, ал.1 от НК. Прокурора е приел, че са налице предпоставките по чл.24, ал.1, т.1, предл.ІІ-ро от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление по чл.346, ал.1 от НК, нито по чл.206, ал.2, предл.ІІ-ро от НК. С постановлението прокурорът не се е произнесъл по веществените доказателства по делото - л.а.”С.”, рег. № *, както е визирано в разпоредбата на чл.243, ал.2 от НПК, като това е сторил в хода на самото производство и същият е бил предаден с разписка от 10.07.2012 г. на В. А. Т. – собственик и управител на „заложна къща А.” ЕООД, Г., по жалба на която е и било образувано наказателното производство, тъй като именно управителя на заложната къща е съобщил на 11.03.2012 г. в полицията за откраднат лек автомобил „С.”, който му е бил оставен в залог. По делото е установено, че без знанието и съгласието на заложния кредитор залогодателя В. К. с резервен ключ, който притежавал, привел автомобила в движение и го предал на св.Т. С. от Г. З., като го упълномощил с нотариално заверено пълномощно от 11.03.2012 г. да го продаде на когото намери за добре и на каквато цена намери за добре. Впоследствие на 24.04.2012 г. св.С., като пълномощник на К. продал въпросния автомобил на св.В. А., като последния получил и държането на автомобила. С протокол за доброволно предаване на вещи по чл.69а, ал.2 от ЗМВР от 25.04.2012 г. В. А. предал процесния автомобил на инспектор от РУП Г. З..

Съгласно нормата на чл.74, ал.1 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. В разглеждания случай пострадал от разследваното престъпление е залогополучателя, в чието владение е бил въпросния автомобил и който както бе посочено и по-горе е подал жалба в полицията, че заложения автомобил е бил откраднат. Именно това отнемане на автомобила от добросъвестния му владелец е било предмет на разследването по досъдебното производство. При последващото разпореждане с въпросния автомобил, при което собствеността му е била прехвърлена на В. А., няма данни по делото тези действия да осъществяват състава на престъпно деяние по смисъла на НК, съответно да придават на В. А. качеството на пострадал от престъпление с предмет процесния автомобил, който автомобил той доброволно е предал на полицейските органи, а не му е бил отнет по престъпен начин.

С оглед описаното жалбодателят В. Ц. А. няма качеството на пострадал от разследваното престъпление по чл.346, ал.1 от НПК, съответно няма и право на жалба против постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, включително и произнасянето по въпроса за веществените доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдÝевен срок от получаване на преписа. В. А. не е измежду кръга на изброените лица, които имат право на жалба, поради което и подадената от него такава се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Достигайки до същия краен резултат районния съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство не може да се преценя правилността на Постановление от 01.06.2012 г., с което е постановен отказ на прокурора да върне въпросния автомобил на св.В. А., което постановление е влязло в сила. Нито може да се преценява правилността на разрешението същият да се върне на заложния кредитор, нито може да се разрешават въпроси свързани със собствеността на този автомобил. Последното може да бъде решено единствено в производство по реда на ГПК.

При извършената служебна проверка на обжалваното определение, въззивния съд констатира, че липсва диспозитив за прекратяване на делото, но този пропуск не води до отмяна на постановения съдебен акт.

Предвид изложеното обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 155/30.10.2012 год. по ч.н.дело № 1005/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Ц. А. от Г. З. против Постановление от 01.10.2012 г., постановено от Прокурор при Районна П. Г. по досъдебно производство №195/2012 г. по описа на РУП- Кърджали.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.