№ 491
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500400 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
С Решение № 260561/27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 3443/2017 г. по описа на
СГС, ГО, „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД на Р. Х. Х. сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинена
взривна вълна на 10.12.2016 г. в с. Хитрино, обл. Шумен, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.12.2016 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е бил
отхвърлен за частта над присъдената сума до пълния претендиран размер от 60 000 лв.
Със същото решение са отхвърлени предявените от Р. Х. Х. искове с правно
основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на „Булмаркет ДМ“
ЕООД, „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и ДП “Национална компания Железопътна
инфраструктура“ да заплатят на ищеца сумата от 60 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинена взривна вълна на 10.12.2016 г. в
с. Хитрино, обл. Шумен.
Отхвърлени са и предявените искове от Р. Х. Х. с правно основание чл.49 ЗЗД, във
вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД срещу „Булмаркет ДМ“ЕООД и срещу ДП “Национална компания
Железопътна инфраструктура“ за осъждането им всеки един от тях да заплати на ищеца
сумата от 60 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
причинена взривна вълна на 10.12.2016 г. в с. Хитрино, обл. Шумен.
Срещу решението са подадени две въззивни жалби.
Тази на „Булмаркет Рейл Карго“ЕООД, чрез адв.П. А. от АК Добрич, е насочена
срещу уважителната част от решението, както и в отхвърлителната му част срещу
ответника ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“.
В нея се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му при съществено наР.ие на съдопроизводствените правила, изразяващи
1
се в неправилна преценка на приобщените по делото доказателства, както и поради
неговата необоснованост.
Твърди се първоинстанционният съд неправилно да е интерпретирал приобщените
по делото доказателства, което довело до неправилно установяване на релевантните за
предмета на спора факти, а от там и до необоснованост на решаващите изводи на СГС.
Предвид на подробно изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискана
отмяна на решението на СГС в обжалваните му уважителна част и частично отхвърлителна
част /по отношение ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“/ и по
съществото на спора пълно отхвърляне на предявения иск от Р. Х. Х. с правно основание
чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, а в условието на евентуалност - отмяна на
първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от същия
ищец и със същото основание против ДП “Национална компания Железопътна
инфраструктура“ и осъждането на този ответник да заплати претендираното обезщетение,
и също в условието на евентуалност - да бъде осъден да стори това в условието на
солидарност с въззивника „Булмаркет Рейл Карго ЕООД.
В отговорите по тази жалба Р. Х. Х. и ДП “Национална компания Железопътна
инфраструктура“, чрез процесуалните си представители, поддържат неоснователност на
същата и правилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части.
Въззивната жалба на Р. Х. Х., чрез адв.Н. Д. от АК Добрич е насочена против
отхвърлителните части от първоинстанционното решение. Твърди се в последното да са
допуснати съществени наР.ия на съдопроизводствените правила, също изразяващи се
неправилна преценка на приобщените по делото доказателства по отношение на факта за
дължимия се на този въззивник размер на претендираното обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от всеки един от ответниците. Поради това и се допуснало
неправилно приложение на материалния закон, респ. - обжалваното решение било
необосновано. Във връзка с тези оплаквания е поискана отмяна на обжалвания съдебен акт
в отхвърлителните му части против всеки един от ответниците.
В отговорите по тази жалба ДП “Национална компания Железопътна
инфраструктура“ и Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, чрез процесуалните си представители,
оспорват наведените в нея доводи.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в неговата цялост /т.к. чрез двете жалби то се обжалва
изцяло/, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във
въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната
форма, по редовно предявени искове.
При преценка оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази
следното:
СГС е бил сезиран с предявен в условието на субективно пасивно съединяване с
осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД от Р. Х. Х. против
„Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, ЕИК *********, „Булмаркет ДМ“ ЕООД и ДП
“Национална компания Железопътна инфраструктура“.
Твърдяло се е в исковата молба, че на 10.12.2016 г. по линия Дружба – Образцов
чифлик, влакова композиция ДТВ 90570, с локомотив № 86-003 и № 87-009 , е преминал в
05.37 ч. през района на жп гара при с. Хитрино, обл. Шумен, управляван от Д. А. М.
/главен машинист/, В. П. П. /машинист във втори локомотив/ и Р. С. П. /помощник-
машинист на главния машинист/. Посочените били в трудово правоотношение с
„Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД.
Влаковата композиция се състояла от 23 вагона, превозващи пропилен и пропан-
2
бутан с два вагона – предохрана и един празен. При преминаване през процесния
железопътен участък влаковата композиция дерайлирала, от което последвало взривяване
на няколко вагона и поява на мощна взривна вълна. От взрива пострадали повече от 30
души, един от които бил и ищецът.
Твърдяло се е същият да е получил дифузна рана на главния мозък, контузия на
главата, сътресение на мозъка, открита рана на окосмената част на главата, кръвоизлив в
максиларните и етмоидалния синуси, кръвоизлив в носните проходи, множество порезни и
охлузни рани по лицето, дясната гръдна половина, дясна раменна и предмишнична
области, множество открити рани на дясното бедро и подбедрица, открита рана на
мишницата – разкъсно-прободна рана 8-10 см с чуждо тяло /стъкло 3-4 см/, остра
психотравма, довела до реакция на силен стрес.
Непосредствено след инцидента ищецът бил приет в Реанимационно отделение в
болницата в гр.Шумен, където раните му били зашити, а чуждите тела изведени. Бил
лекуван в продължение на 10 дни с венозни системи, преливане на кръв и плазма. Била
направена и тампонада на носа.
Твърдяло се е описаното произшествие да е настъпило поради неправомерно
поведение на машинистите, намиращи се в трудово правоотношение с „Булмаркет Рейл
Карго“ ЕООД, което дружество било под контрола на „Булмаркет ДМ“ ЕООД, поради
неизпълнение на задълженията на служителите на тези дружества съвместно да обезпечат
безопасността на процесния превоз, както и поради влошено състояние на жп
инфраструктура, за което отговарял ДП „Национална компания железопътна
инфраструктура“.
В резултат на получените телесни увреждания ищецът претърпял неимуществени
вреди - значителни болки и страдания, свързани с преживения стрес и шок от самото
събитие, както и с тежкото му физическо състояние, в което продължил да се намира. В
резултат на това станал по-уязвим и неуверен, несигурен във възможностите си и бъдещето,
което го очаква.
За репариране на тези неимуществени вреди е поискал ответниците, в условието на
солидарност, да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 60 000 лв., ведно със законната
лихва върху същата, считано от датата на увреждането - 10.12.2016 г. до окончателното й
изплащане.
В условията на евентуалност и в случай, че не се констатира съпричиняване на
вредата от тримата ответници, е заявен евентуален иск срещу „Булмаркет ДМ“ ЕООД.
В условието на евентуалност на последния е заявен и втори евентуален иск /в
случай, че първият евентуален е неоснователен/, срещу ДП“Железопънта инфраструктура“,
а в условията на евентуалност /в случай, че и този иск бъде отхвърлен/ и иск против
„Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД.
В отговорите си по исковата молба всеки един от ответниците е оспорил предявения
иск по основание и размер.
Ответникът ДП“Национална компания железопътна инфраструктура“ е оспорил
твърденията в исковата молба да е солидарно материално легитимиран по предявения иск.
Като не оспорва фактическите твърдения в исковата молба относно настъпването на
описания железопътен инцидент, оспорва твърденията да са налице основания за
ангажиране отговорността му, като управител на железопътната инфраструктура или на
негови служители за репариране на претендираните неимуществени вреди, понесени от
ищеца.
Ответниците „Булмаркет рейл карго“ЕООД и „Булмаркет ДМ“ЕООД също не оспорват
твърдените факти в исковата молба относно дерайлирането на влаковата композиция на
10.12.2016 г. на жп гара Хитрино.
Не оспорват и наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд касаеща
3
машинистите на процесната влакова композиция, но оспорват да е налице причинно-
следствена връзка между процесния инцидент и претърпените от ответника вреди с
твърдения, инцидентът да не е резултат от поведението на машинистите на влаковата
композиция, вкл. оспорват претендираните вреди, като недоказани.
Твърдят железопътният инцидент да е настъпил в следствие на лошото и
неподдържано състояние на ж.п. инфраструктурата на гара Хитрино, както и на грешките и
неадекватното поведение на гаровите служители преди, по време и непосредствено след
настъпване на инцидента.
След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства въззивната инстанция приема за установени следните релевантните за
предмета на настоящето производство факти, част от които не са спорни между страните, а
именно:
На 10.12.2016 г. товарна влакова композиция ДТВ 90570 , състояща се от два
локомотива - № 86-003 и № 87-009, както и 23 вагона, натоварени с газ пропилен и пропан -
бутан , се е движела по линия Дружба - Образцов чифлик. Навлизайки в района на
железопътната гара при с. Хитрино в 5:37 ч. композицията дерайлирала, в резултат
последвал взрив на няколко от вагон-цистерните с въглеводороден газ пропилен, който
причинил смърт и телесни увреждания на голям брой физически лица.
Няма спор между страните и е установено от доказателствата по делото, че
машинистите, управлявали описаната товарна влакова композиция, са били в трудово
правоотношение с „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД.
Няма спор и се установява от приобщената присъда № 2/22.01.2020 г., постановена по
НОХД № 349/2017 г. по описа на ОС – Шумен, влязла в сила на 18.04.2023 г. /потвърдена с
Решение № 60163/18.04.2023 г. на ВКС/, че с нея служителите на „Булмаркет Рейл
Карго“ЕООД Д. А. М. и Р. С. П. са признати за виновни в това, че на 10.12.2016 г., в района
на гара Хитрино, обл. Шумен, при управление на подвижен железопътен състав - товарен
влак № 90570, съставен от два локомотива № 86003 /първи/ и № 87025 /втори/ и 26 бр.
вагон-цистерни, пътуващ по жп линия № 9 по направление Бургас - Русе, са нарушили
правилата за движение, установени съгласно чл. 115 от ЗЖПТ в Наредба № 58 от 02.08.2006
г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт" и правила от "Инструкция за работа на локомотивния машинист",
издадена на 04.02.2015 г., утвърдена от управителя на "Булмаркет Рейл Карго"ЕООД, в
резултат на което последвало дерайлиране и повреждане на вагони- цистерни от състава на
композицията, изтичане на превозвания газ пропилен и последвал взрив, и по
непредпазливост са причинили смърт на седем лица, тежки повреди на четири лица, и
средни телесни повреди на десет лица.
Установява се от текста на присъдата, че въззивникът Р. Х. Х. е сред посочените в нея
лица, за които е прието, че е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен
шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, нараняване, което
прониква в черепната кухина, кръвоизлив от етмоидалните клетки, максиларните синуси и
носните ходове, в резултат на което се е създала връзка между околната среда и
етмоидалните клетки.
Пред първоинстанционния съд е била изслушана съдебно-медицинска експертиза,
изготвена въз основа на наличните по делото писмени доказателства.
Според същата от мощната взривна вълна, предизвикана от взривяването на няколко
вагона от товарната влакова композиция на Р. Х. са били причинени следните телесни
увреждания: 1/ контузия на главата; 2/ сътресение на мозъка; 3/ разкъсно-контузна рана в
окосмената част на главата; 4/ кръвоизлив в максиларните и етмоидалния синус; 5/
кръвоизлив от носните проходи; 6/ множество порезни и охлузни рани по лицето, дясната
4
гръдна половина, дясната раменна и предмишнична области; 7/ множество открити рани на
дясното бедро и подбедрицата; 8/ открита рана на мишницата - разкъсно-прободна рана 8-1
см. с чуждо тяло - стъкло /3-4 см./.
След инцидента пострадалият е бил приет в отделение по реанимация в МБАЛ Шумен,
където след извършване на изследвания и прегледи от специалисти е опериран по спешност
- извършено е зашиване на раните на лицето, раменната област, долен крайник, гръден кош,
като от повечето рани са били извадени чужди тела /стъкла/. Такива са били извадени и от
повърхностните слоеве на роговиците на двете очи, при спазване на зрителната острота
/извадени оперативно/. Кръвното му налягане е било 80/40, сърдечната чистота - 100/мин.
След стабилизиране на състоянието му лечението е продължило в хирургично отделение.
Общият лечебен престой е девет дни - изписан на 19.12.2016 г., с указания за хигиенно-
диетичен режил и лечение у дома. След изписването му са проведени консултации с очен
специалист и хирург.
В о.с.з. от 14.10.2024 г. вещото лице е пояснило, че обичайно разкъсно-контузните
рани заздравяват за 10-12 дни. Към датата на произшествието пострадалият е бил на 44
години, и с оглед възрастта му за него важи обичайния възстановителен период.
За разлика от първоинстанционния съд въззивната инстанция счита, че не следва да
обсъжда по съществото на спора изслушаната съдебно-техническа експертиза по основното
и допълнително й заключение, доколкото вещото лице е дало заключение относно
ирелевантни за предмета на настоящето производство факти.
Според настоящия решаващ състав с оглед влязлата в сила на 18.04.2023 г. присъда
по НОХД № 349/2017 г. по описа на ОС – Шумен, съдът е обвързан от постановеното в нея
относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, вкл. причинната
връзка на деянието и понесените от въззивника-ищец телесни увреждания. Поради това и не
могат да бъдат преразглеждани в настоящето производство въпросите относно механизмът
на настъпване на произшествието, причините за настъпването му /вкл. за дерайлиране на
влаковата композиция и за настъпилия взрив/, евентуалните възможности за
предотвратимост на произшествието и др., и най-вече - относно вината на двамата
машинисти Д. А. М. и Р. С. П. , служители на въззивника „Булмаркет Рейл Карго“ЕООД, за
причиняване на средната телесна повреда на въззивника Х., за последиците от която същият
претендира обезщетение.
Това е така, защото нормата на чл.300 ГПК установява по императивен начин
задължителността за настоящия граждански съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, в извършване на което двамата машинисти са признати за виновни, от даденото от
наказателния съд разрешение относно това дали е извършено противоправно деяние и
виновността на дееца.
Следва да се акцентира, че приобщените писмени доказателства /вкл. мотивите към
решението на касационната инстанция, с което присъдата е оставена в сила/ установяват
еднозначно, че при постановяване на присъдата наказателният съд е изследвал въпросите
относно състоянието на железния път преди и след произшествието, както и дали е налице
причинна връзка между състоянието на пътя и произшествието. Отчел е недоброто
състояние на железопътната мрежа в процесния участък, както и констатирани пропуски в
документацията, вкл. техническото състояние на стрелка № 5 преди инцидента, след нето и
след възстановяването му. При преценка на събраните пред него доказателства
наказателният съд е приел, че недоброто състояние и поддържане на железния път и
наличието на някой отклонения в техническото му състояние не са в причинна връзка с
настъпилия противоправен резултат.
Ето защо и настоящият състав на гражданският съд намира, че по арг. от чл.300 ГПК е
обвързан от решаващите изводи на наказателния съд относно извършителите на
5
противоправното деяние, от настъпването на което се търси обезвреда, и тяхната вина,
поради което и не може по тези въпроси да изследва и обсъжда доказателства и формира
изводи, различни от установените с влязлата в сила присъда, т.к. последната ги преклудира.
В този смисъл и несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба на „Булмаркет
Рейл Карго“ЕООД, че в първоинстанционното решение е налице свръхпозоваване на
процесната присъда касателно вида и размера на уврежданията, получени от въззивника-
ищец в резултат на процесния инцидент, т.к. произнасянето на наказателния съд по този
въпрос не обвързва гражданския съд, както и че ДП“НКЖИ“ също следва да носи
отговорност за настъпване на процесния инцидент, т.к. последният бил настъпил
изключително поради влошеното състояние на жп инфраструктурата на гара Хитрино и
поредица от грешни решения, действия и бездействия на неговите служители. Оплаквания в
горната насока са изложение и във въззивната жалба на Р. Х. касателно отхвърляне
претенцията срещу ДП“НКЖИ“.
Съдебната практика възприема еднозначно и последователно/ Решение № 66 от
12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 36 от 28.02.2012 г. на
ВКС по т. д. № 319/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 4309 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 973/2024 г., I г. о., ГК/, че за гражданския съд е задължителна за съобразяване присъдата
на наказателния съд по въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/, като в тези случаи
законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост /чл. 11 ГПК/ и
свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл. 12 ГПК/. Единствено фактите,
имащи отношение към гражданските последици от деянието, вкл. съпричиняването на
вредоносния резултат, извън тези, отнасящи се до извършване на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца /напр. съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на пострадалия/, могат и следва да бъдат установени с доказателствени средства в
рамките на производство по разглеждане на гражданските претенции, произтичащи от
същото това деяние, с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в
процеса.
Възприема се още/ Решение № 177 от 6.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2394/2017 г., I т.
о., ТК Решение № 138 от 3.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 293/2019 г., II т. о., ТК Определение
№ 522 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1663/2019 г., I т. о., ТК, Определение № 282 от
9.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2020 г., III г. о., ГК и др./, че обвързващата сила на
присъдата за гражданския съд винаги изисква наличието на тъждество между деянието,
предмет на същата и деянието, предмет на доказване в исковия процес пред гражданския
съд. Затова при наличие на произнасяне от наказателния съд, гражданският такъв следва да
изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерния резултат, кога и къде е настъпил
той, за да се определят обективните предели на задължителната за него сила на присъдата.
По-нататък - понятието "състав на престъпление" се определя като съвкупност от
признаци, от отделни белези, типични за определен вид посегателство, посочени в тяхната
взаимовръзка, а негов обективен признак е изпълнителното деяние, представляващо
външно обективирани фактически действия/бездействия, изразени като съзнателен волеви
акт при определени условия на време, място и обстановка.
Пълното и точно съответствие на извършеното с всички обективни и субективни
признаци на състава на даден вид престъпление се идентифицира с конкретна правна
норма, третираща по наказателноправен ред деянието. На плоскостта на деликтното право
следва да се държи сметка за това, че доколкото същите действия или бездействия, същата
обстановка, време и място, заявени като основание за ангажиране на деликтната
отговорност чрез предявен иск по реда на чл.45 ЗЗД /чл.49 ЗЗД/ са разгледани във връзка с
повдигнато обвинение, преценката налице ли е това деяние не е на гражданския съд, а на
наказателния, с оглед задължителния характер на присъдата, лимитивно очертан от
предметния обхват на чл. 300 ГПК.
В обобщение - независимо дали е осъдителна или оправдателна, обвързващата сила
6
на присъдата винаги предполага тъждество между деянието, предмет на същата и деянието,
предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция приема за настоящия казус от
правна страна, че с присъдата на наказателния съд е установено безсъмнено идентичността
на деянието, предмет на същата /причинило взрива/ и това, предмет на настоящия исков
процес, в който се търси обезвреда за понесените от Р. Х. неимуществени вреди в резултат на
нанесената му от взривната вълна на гара Хитрино средна телесна повреда.
Присъдата е установила безсъмнено и решаващият състав приема този извод по реда
на чл.300 ГПК, а именно: 1/че осъдените - машинистите на товарната композиция Д. А. М. и
Р. С. П., са причинили средна телесна повреда а въззивника-ищец Р. Х. Х., изразяваща се в
травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота -
нараняване, което прониква в черепната кухина, кръвоизлив от етноидалните клетки,
максиларните синуси и носните ходове, в резултат на което се е създала връзка между
околната среда и етмоидалните клетки; 2/ че налице е причинната връзка между
противоправното им поведение (осъществяващо състав на престъплението, за което са и
осъдени) и причинените на въззивника-ищец неимуществени вреди; 3/ че поради наличието
на горните елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД са налице всички предпоставки за
ангажиране на солидарната отговорност на осъдените, в качеството им на деликвенти, за
репариране на причинените на Р. Х. неимуществени вреди от престъплението, респ. - по
реда на чл.49 ЗЗД - отговорността на техния работодател „Булмаркет Рейл Карго“ЕООД.
Конкретно в отговор на оплакванията във въззивната жалба на същото дружество
следва да се подчертае, че след като актът на наказателния съд не сочи отговорността за
настъпване телесното увреждане на въззивника-ищец да е от поведението /действие или
бездействие/ на служители на ДП“Национална компания железопътна инфраструктура“,
нито от влошеното състояние на жп инфраструктурата на гара Хитрино, тези въпроси не
могат да бъдат изследвани от настоящия съд в насока пререшаване на вече разрешения
въпрос относно вината за настъпване на произшествието и последиците от него, по
изложените по-горе доводи.
Както вече нееднократно се посочи - настоящият граждански съд е обвързан от
задължителната сила на осъдителната присъда за посоченото деяние, обективирано чрез
действие - нанасяне на средна телесна повреда на Р. Х. Х., подробно описана, което именно
в случая е съставомерното деликтно такова.
На отделно и самостоятелно основание изцяло споделим, като основан на безсъмнено
установените по делото факти и при правилно приложение на относимия материален закон е
и изводът на първоинстанционния съд за наличието на пряка причинно - следствена връзка
между противоправното поведение на двамата машинисти, предмет на осъдителната
присъда и на процесния деликт, и претендираните имуществени вреди.
Видно е от фактическия състав на конкретното престъпление, за което служителите
на въззивника „Булмарк Рейл Карго“ЕООД са осъдени, че включва и противоправен
резултат – т.е. засягане на здравето на изрично посочени лица, сред които и въззивника-
ищец, изразяващо се в конкретно изброените в текста на чл.129, ал.2 НК форми, едно от
които е разстройство на здравето, временно опасно за живота.
По изложените съображения следва да се сподели, макар и по различни от
изложените от него съображения, крайният извод на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявените искове за солидарно осъждане на ответниците да репарират
тези вреди, както и предявените в условието на евентуалност искове против ДП“НК
Железопътна инфраструктура“ и „Булмаркет ДМ“ЕООД, вкл. - в условието на евентуалност,
за осъждането на всеки един от тях, по отделно, да репарира вредите на пострадалия от
престъпното деяние.
Установените по-горе от влязлата в сила присъда на наказателния съд факти
7
изключват извод за надлежна материална легитимация на посочените ответници по иска,
както и на извод за наличие предпоставките за солидарно носене от тях на отговорността за
причинените на въззивника-ищец неимуществени вреди от престъпното деяние и
предпоставят извод, че единствено надлежно материално легитимиран по този иск е
работодателят на осъдените лица - „Булмаркет Рейл карго“ЕООД.
Причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат за пострадалия и
поведението единствено на лицата - машинисти на товарната композиция, на които по
трудово правоотношение „Булмаркет рейл карго“ЕООД е възложило извършването на
работа /управлението на тази композиция/, е установена от влязлата в сила присъда на
наказателния съд.
Страните не са спорили по факта, а и самата влязла в сила присъда на наказателния
съд е установила /подсъдимите са признати за виновни в наР.ие на правила от „Инструкция
за работа на локомотивния машинист“ от 04.02.2015 г. на управителя на „Булмаркет Рейл
Карго“ЕООД Русе, съгласуване с Генералния директор на ДП “Национална компания
железопътна инфраструктура“/, че именно „Булмаркет рейл Карго“ЕООД е работодател на
осъдените лица към момента на настъпване на процесния инцидент.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Същата норма урежда специалния случай на гаранционно-обезпечителната
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност
за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
По приложението й теорията и практиката са единни в разбирането си, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.к. не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя й. За да бъде ангажирана следва да се установят в
кумулативна даденост следните положителни предпоставки: 1/ правоотношение по
възлагане на работа /установено по делото/, 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД
от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /установен от
влязлата в сила присъда/; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
/арг. от ППВС № 9/1966 г./. Вкл. и в тези случаи противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. Последният елемент също е установен еднозначно в случая
доколкото, както вече се посочи, осъдените са признати за виновни в наР.ие на правила от
„Инструкция за работа на локомотивния машинист“ от 04.02.2015 г. на управителя на
„Булмаркет Рейл Карго“ЕООД Русе, съгласуване с Генералния директор на ДП “Национална
компания железопътна инфраструктура.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и постановената
впоследстве) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49
ЗЗД, т.к. носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други
физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице
несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7
от ППВС № 7/1959 г.). В случая последния факт е безсъмнено установен от влязлата в сила
присъда на наказателния съд.
Ето защо и на пострадалия се дължи справедливо обезщетение за претърпените от
8
него неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба като значителни болки и
страдания, свързани с преживения стрес и шок от самото събитие, както и с тежкото му
физическо състояние, в което продължил да се намира. В резултат на това станал по-уязвим
и неуверен, несигурен във възможностите си и бъдещето, което го очаква.
За разрешаването на този релевантен въпрос решаващият състав съобрази
критериите за справедливост, установени от чл.52 ЗЗД, както и наложеното разбиране от
трайната съдебна практика, че справедливостта не е абстрактно понятие, а при определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички конкретни
обстоятелства, които обуславят тези вреди /така ППВС № 4/68 г./.
Последователно се приема от съдилищата, че при определяне справедливия размер
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът следва да съобрази конкретно
съществуващи обстоятелства по всяко дело и най-вече - характерът и тежест на
уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на
болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на
пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на
увреждането.
Съобразявайки горното и установеното от фактическа страна в настоящия казус,
въззивната инстанция взе предвид, че причиненото на въззивника увреждане е
квалифицирано от съществуващия правен ред като средна телесна повреда /чл.129, ал.2 НК/,
която в случая е била нанесена при настъпване на инцидент в следствие нарушаване
правилата за движение по смисъла на Закона за железопътния транспорт, при който са
настъпили и друго вредоносни последици, освен конкретното увреждане. Взе предвид и
фактът, че непосредствено след инцидента е бил настанен и е престоял в реанимационно
отделение, поради временната опасност за живота му; че е бил подложен на множество
оперативни интервенции за отстраняване на чужди тела /стъкла/ от тялото и от очите му,
както и продължителността на периода от време от понасяне на последното до
възстановяването му от нанесените му множество увреди. Съобрази също възрастта на
пострадалия, който към момента на увреждането е бил на 44 г., вкл. негативните последици
за емоционалното му състояние от преживените травми, една от които е застрашила живота
му.
При отчитане на изложените обстоятелства въззивната инстанция счете, че принципът
на справедливостта е бъде зачетен в пълна степен с присъденото като размер от
първоинстанционния съд обезщетение в полза на въззивника-ищец в размер на 20 000 лв.,
ведно с дължимата се законна лихва върху същата, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, като репарация за причинените неимуществени вреди от
нанесеното му увреждане.
По изложените съображения въззивната инстанция намира несъстоятелни
оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение в посочената му част и в
двете въззивни жалби.
За прецизност следва да се подчертае по отношение оплакванията във въззивната
жалба на Р. Х., че твърденията му за по-дълга продължителност на възстановителния
период от уврежданията му от установения от вещото лице по изслушаната съдебно-
медицинска експертиза са останали недоказани в хода на процеса - за тях не са ангажирани
каквито и да е доказателства. Не са ангажирани такива /били са допуснати от
първоинстанционния съд, но страната ги е оттеглила/ и касателно негативното
психическото отражение върху този въззивник от инцидента.
Що се касае до оплакването във въззивната жалба на „Булмаркет Рейл Карго“ЕООД,
че първоинстанционният съд е дискредитирал което и да е от доказателствата по делото,
вкл. писмените такива /протоколи от съдебни заседания по други дела/, както и
твърденията на този въззивник за съзнателно и системно нарушаване от страна на
въззивника-ищец на разпоредбата на чл.3 ГПК , задължаваща го по делото да се изнася
само истината и процесуалните права да се упражняват добросъвестно, то същото е
9
неоснователно. Крайните изводи както на първостепенния съд, така и на настоящия, се
основават изцяло на анализа на приобщените писмени доказателства и заключението на
изслушаната медицинска експертиза, от една страна. От друга - този въззивник - ответник
в първоинстанционното производство, не е въвел редовно в процеса възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивника-ищец, поради което и
поведението на последния преди, по време и след процесния инцидент е ирелевантно за
предмета на производството.
По изложените съображения като правилно първоинстанционното решение следва да
се потвърди в неговата цялост.
Съобразно изхода от спора и по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК сторените от
страните разноски пред настоящата инстанция следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло С Решение № 260561/27.11.2024 г., постановено по гр.д. №
3443/2017 г. по описа на СГС, ГО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10