МОТИВИ: Срещу подсъдимия Н.Г.Н. *** е предявено обвинение за това, че в
периода 02.04.2009 г. – 13.04.2009 г. в гр.Хасково при условията на
продължавано престъпление и на опасен рецидив, като употребил сила отнел от владението
на Е.С. и М.Р. движими вещи на обща стойност 309,50 лева с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.а” и б.”б” от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен, признава
се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. В тази връзка и на основание чл.371 и сл. от НПК след проведено
предварително изслушване на страните по делото, съдебното следствие беше
проведено по предвидения в чл.373 от НПК процесуален ред.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият Н. ***, живял е постоянно в гр.С., а през
месец април на 2009 г.
пребивавал временно в гр.Хасково. В този период Н. нямал постоянно занятие. На
02.04.2009 г. /около 22,00 часа/ подсъдимият се намирал пред питейно заведение
в гр.Хасково – пицария „Престо”, намираща се в центъра на града. В даден момент
Н. забелязал, че по улицата пред пицарията се движат пеша две жени. Н. решил да
вземе дамската чанта, която носела едната от тях. В изпълнение на това решениее, подсъдимият тръгнал след двете жени, настигнал
ги, установил се в гръб за тях и непосредствено след това успял със сила да
издърпа дамската чанта на едната от тях. Това била свидетелката Е.С.. След като
взе чантата, подсъдимият побягнал, като се отправил към централната част на
града, а след като се уверил, че е необезпокояван от никого, се установил на
необитаемо място зад магазин „Марса”, където изсипал
съдържанието на чантата. От намерените вещи, Н. взе 12 лева, зарядно устройство
за мобилен телефон марка „Самсунг”, а всички останали
вещи /ключове, документи и тоалетни принадлежности/ захвърлил в контейнер за
смет. Стойността на вещите, които подсъдимият взел /пари, чанта и зарядно
устройство/ се равнява на 189,50 лева.
На 13.04.2009 г. Н.
отново решил да отнеме вещи, защото се нуждаел от средства за препитание. Така
той взел решение да отнеме пари от магазин „*******”, находящ се в гр.Хасково,
ул.”*******” 11б. На посочената дата, отново около 22,00 часа, подсъдимият се
установил в близост до посочения търговски обект, запалил цигара, изчаквайки
момент, в който магазинът да няма клиенти.
В даден момент действително в помещението на търговския обект останала
единствено работещата като „продавач” свидетелка С., която непосредствено преди
това се разделили със свидетеля С.. Последният напуснал магазина, като уведомил
С., че се прибира в дома си. След като излязал от
помещението на магазина, С. видял стоящия в близост до него Н., като зебелязал, че последният е облечен с дънки
в син цвят и черно яке. От своя страна подсъдимият видял, че в магазина вече
няма други лица, освен продавачката. Тогава той сложил на главата си чорап от
прозрачна полиетиленова материя , а върху така създадената „маска” сложил бейзболна шапка. Непосредствено след това, подсъдимият влязал в помещението на търговския обект. В този момент
продавачката С. била наведена под щанда и подреждала стоки. Изправйки
се, тя видяла пред себе си маскирания мъж, който се обърнал към нея с думите
„дай парите”. Първоначално С. помислила, че това е шега и не изпълнила нареждането.
Тогава обаче, Н. я блъснал и тя паднала
на земята. След това подсъдимият отворил една от касите и взел 120 лева,
отворил и втора каса, където обаче не намерил пари. В този момент управителят
на търговския обект свид. М.Р. се намирал в
складовата част на магазина и забелязал извършваното от Н. с помощта на
охранителните камери. Свидетелят Р. взел
дървен прът, влезнал в търговската част на магазина, където все още се намирал
Н. и успял да удари последния по главата и ръката. Независимо от това обаче Н.
напуснал магазина и побягнал с взетите вече 120 лева. След това той се прибрал
в дома си, а по-късно похарчил парите.
Подсъдимият С. е осъждан многократно за престъпления потив собствеността на гражданите. С Присъда № 625/07.01.2005
г., постановена по НОХД № 437/2005 г. на РС-Хасково му е наложено наказание
„лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца” за престъпление по
чл.152 ал.1 т.2 от НК, по отношение на което не е приложен чл.66 от НК. Н. е
осъждан за престъпление по чл.199 ал.1
т.2 вр. чл.198 ал.1 от НК и престъпление по чл.249
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК с Присъда № 82/03.052006 г. по НОХД № 46/2006 г. по
описа на Окръжен съд-Хасково на „лишаване от свобода за срок от две години и
шест месеца”. По отношение на второто осъждане също не е приложен института на
чл.66 ал.1 от НК. Наказанията по двете присъди са били изтърпени на 17.01.2008
г.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н. е
осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.
с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
На 02.04.2009 г. и на 13.04.2009 г. в гр.Хасково той е отнел чужди движим вещи от владението на Е.С. и
М.Р.. Отнемането и в двата случая е било улеснено от използването на сила по
отношение на пострадалите – в първия случай силата се изразява в издърпването
на дамската чанта от свидетелката С., в резултат на което последната е била
лишена от владението върху нея и намиращите в чантата вещи. При втория случай
силата се е изразила в блъскането на свидетелката С., която първоначално е
отказала да се подчини на отправеното й от подсъдимия нареждане за даване на
парите. Именно след падането на С. на земята в резултат на блъскането й от
подсъдимия, последният е успял да получи достъп до касата на магазина и така да
отнеме намиращите в нея пари. Следователно и при двете хипотези отнемането на
вещите от владеещите ги лица е станало след използване на сила от Н., целяща да
отблъсне владението на С. и С. и да улесни установяването на свое владение. При
втория случай намесата на свидетеля Р. и нанесените от последния удари върху
подсъдимия, не са били мотив той да се откаже от установеното владение върху
паричната сума. И в двата случая това владение е била запазено в резултат на
предприетото от Н. отдалечаване от мястото на престъплението. Това, както и
последвалото разходване на парите установява намерението за присвояването
им.
От обективна страна
престъплението е съставомерно и по т.4 на чл.199 от НК, защото е извършено при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29
ал.1 б.”а” б.”б” от НК. Както вече се посочи Н. е осъждан два пъти за тежки
умишлени престъпления от общ характер на “лишаване от свобода” за повече от
една година, като по отношение на наложените наказания не е бил приложен
института на условното осъждане, а от изтърпяването им до момента на осъщестряване на настоящите деяние не са били изтекли пет
години.
Извършените две деяние
следва да бъдат квалифицирани като „продължавано престъпление”, тъй като в
случая са налице предпоставките на чл.26 ал.1 от НК – те осъществяват състава
на едно и също престъпление, осъществени са в непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което следва да се
приеме, че второто престъпление се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното.
Субективна страна и на
двете деяния следва да бъде квалифицирана като пряк умисъл – Н. е предвиждал общественоопасните
последици на деянията и е искал тяхното
настъпване. Установено е в случая и специалното за престъпния състав присвоително намерение, демонстрирано в трайно установеното
владение върху отнетото и последващото му разходване.
Причина за престъплението
е желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин, както и
незачитането на установения ред за набавяне на средства за издръжка.
Поради изложените
съображения, съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление
по чл.199 ал.1 т.4 вр.
с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и ”б” вр. чл.26 ал.1 от НК. При определяне на наказанието съдът
взе предвид обществената опасност на извършеното и на дееца, подбудите за
престъплението и другите смекчаващи и отекчаващи
вината обстоятелства, както и обстоятелството, че съдебното съдебното
следствие беше проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, поради което и предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.55 от НК. В тази връзка
съдът взе предвид, че въпреки ниската стойност на отнетите вещи, престъплението
сочи на една сравнително висока степен на обществена опасност. Висока е и
обществената опасност на подсъдимия, с оглед миналите му осъждания и недобри
характеристични данни. Последното сочи, че ефективно изтърпените наказания не
са могли да окажат целения от закона поправителен ефект, да превъзпитат
подсъдимия и да бъдат контрамотив за последваща престъпна
дейност. Отекчаващ факт е и това, че разглежданите
деяния са извършени в сравнително кратък срок след изтърпяването на ефективните
наказания и са насочени към засягането
на тези обществени отношения, за чието накърняване Н. е бил вече
санкциониран. Следва да се има предвид, че по делото няма данни за такова
социално положение на подсъдимия, което да не му позволява набавяне на средства
за издръжка по правомерен начин – самият той заявява, че има основно
образование и професия и не заявява влошено материално състояние като аргумент
за престъпната дейност. Всичко това отекчава вината
му. Въпреки това, в случая е налице един смекчаващ вината факт, който разпоредбата на чл.373 ал.2
от НПК презумпира като „изключителен” – това са
направените от подсъдимия признания на фактите, изложени в обвинителния акт и
даденото съгласие да не бъдат събирани доказателства за тях в съдебната фаза на
производството. Ето защо, съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и
като взе предвид изложеното по-горе относно обществената опасност на
извършеното и на подсъдимия, наложи наказание „лишаване от свобода за срок от
три години”, което следва да бъде изтърпяно при първаначален
„строг” режим в „затвор”. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачете от
наложеното наказание “лишаване от свобода” времето, през което спрямо
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано
от 15.04.2009г. Съдът счита, че с така определеното наказание ще бъдат
постигнати целените от закона превантивни резултати по отношение на осъдения и
по отношение на всички останали.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на съдебната власт и по сметката
на Окръжен съд-Хасково направените по делото разноски в размер на 100 лева,
представляващи изплатени възнаграждения за експертите.
Веществените доказателства
по делото са две групи: Първата група са вещи, представляващи дрехи. Те са
собственост на подсъдимия, не са забранени за притежание, както и не са средство
за извършване на престъплението или
предмет на същото. Ето защо, съдът постанови връщането им на подсъдимия
след влизане на присъдата в сила. Втората група веществени доказателства
представлява 1 брой магнитен носител /твърд диск/, който е бил иззет от
свидетеля М.Р.. Тази вещ е собственост на свидетеля, притежанието й не е
забранено, поради което също следва да се върне на собственика й след влизане
на присъдата в сила.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Председател: