№ 506
гр. *** , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430101968 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.***,
ул.Г***в №39, представлявана от адвокат С.И. от АК *** против „***, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от *** Ищцата твърди,
че работила при ответника по силата на трудов договор, сключен на
14.04.2020г. на основание чл.67 ал.1 т.1 КТ вр. чл.70 със срок на изпитване
шест месеца. На 14.10.2020г. срочният трудов договор се превърнал в
безсрочен. Твърди, че поради здравословни проблеми считано от 26.10.2020г.
се наложило да ползва отпуск поради временна нетрудоспособност. На
18.01.2021г. по време на отпуск, работодателят връчил предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ
поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Ищцата
твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като това уволнение е
свързано с безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на сключения
между страните договор. Навежда доводи, че заповедта следва да бъде
мотивирана и да съдържа конкретните факти, които осъществяват посоченото
основание за уволнение. Само при изричното посочване на тези факти, би
могла да се извърши проверка дали е осъществена хипотезата на чл.328 ал.1
т.12 КТ и съответно дали работодателят законосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение. При липса на конкретизация на обстоятелствата,
довели до обективната невъзможност работникът да изпълнява задълженията
1
си, съдът е лишен от възможността да извърши проверка за действителното
им наличие. Моли съда да отмени заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, да я възстанови на заемната преди уволнението длъжност и
да осъди ответника работодател да и заплати обезщетение за оставане без
работа в размер на 3900 лева за периода 20.01.2021г. – 20.07.2021г.
Претендира и заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 130 лева.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва предявените искове. По отношение на иска по чл.224 КТ за
присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск твърди,
че е частично неоснователен. Прави искане за назначаване на съдебно-
медицинска експертиза със задачи в писмения отговор.
В съдебно заседание ищцата прави изменение в размера на предявения
иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ за присъждане на обезщетение за оставяне без
работа поради незаконно уволнение като искът да се счита предявен за
сумата от 2828,18 лева вместо първоначално посочената сума от 3900 лева.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
Установява се от представения по делото трудов договор
№14/1404.2020г, че ищцата е работила при ответника на длъжност *** в
предприятие с място на работа П**** с трудово възнаграждение в размер на
610 лева месечно. Видно от трудовия договор ищцата е постъпила на работа
на 15.04.2020г., като същият е със срок на изпитване шест месеца. От
представените по делото от ответника справки на лист 99 – 104 се установява,
че ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от
26.10.2020г. до 21.03.2021г., за което са издадени 6 броя болнични листа.
Представен е болничен лист от 19.02.2021г., издаден с Решение на ЛКК от
същата дата и приложен към него Протокол на лист 114, от който се
установява, че на ищцата е разрешен отпуск за временна нетрудоспособност
за 33 дни считано от 17.02.2021г. до 21.03.2021г., от които три дни болничен
престой и 30 дни домашен амбулаторен режим. В Протокола е отразено, че
след проведеното на 18.02.2021г. оперативно лечение, същата може да
изпълнява служебните си задължения като пекар.
От представеното по делото на лист 77 писмено доказателство се
установява, че работодателят е уведомил ищцата с предизвестие, че считано
от 18.01.2021г. трудовото и правоотношение ще бъде прекратено на
основание чл.328 т.12 КТ. Предизвестието е връчено на ищцата на
18.12.2020г. Установява се, от приложената ни лист 79 заповед, че считано от
18.01.2021г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.328 т.12 КТ с предизвестие. Както в предизвестието, така и в
оспорваната заповед, работодателят не е уточнил в какво се състои
2
обективната невъзможност ищцата да изпълнява задълженията си съгласно
длъжностната характеристика. Следва да се изясни на първо място какво
представлява обективната невъзможност за изпълнение на задълженията по
трудовия договор. За законосъобразното прилагане на безвиновното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на
работодателя, предвидено в т.12 на чл.328, ал.1 КТ, следва да се изхожда
преди всичко от основните задължения на страните по трудовия договор
(чл.124 КТ - чл.129 КТ ). Основните задължения на работника или служителя,
като страна по трудовото правоотношение, посочени в чл.126 КТ, са да
изпълнява точно и добросъвестно работата, за която се е уговорил с
работодателя, като всеки работен ден се явява навреме на работа, до края на
работното време е на работното си място и цялото време използва за
изпълнение на възложената работа. Когато по една или друга причина от
обективен характер (която може да идва от страна на работника или
служителя или от страна на работодателя) не е възможно работникът или
служителят да изпълнява тези основни задължения по трудовия договор, за
работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати
трудовия договор с този работник или служител на основание чл.328, ал.1,
т.12 КТ. Обективната невъзможност може да произтича както от работника
или служителя, така и от работодателя. Това основание е налице, когато има
непреодолими причини за изпълнение на трудовия договор, които произтичат
от независими от работника или работодателя фактори, след сключване на
трудовия договор между страните да е настъпила промяна, поради която
изпълнението на трудовия договор е станало невъзможно. Тези обстоятелства
трябва да са непреодолими от страните и за страните остава единствено
възможност да бъде прекратен трудовия договор. За да е налице това
основание, би следвало ищцата да е в невъзможност да изпълнява трудовите
си задължения, която невъзможност да е настъпила след сключване на
трудовия договор. В случая се установи както от писмените доказателства,
така и от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, че
след проведеното лечение на ищцата, същата може да продължи да изпълнява
служебните си задължения по длъжностна характеристика. От заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на 18.02.2021г. ищцата
е претърпяла хирургична интервенция по повод лезия в областта на задния
рог на вътрешния мениск на лявата коленна става. Изписана е от лечебното
заведение с препоръка за придвижване с помощни средства за период от 10
дни, като и е издаден болничен лист за 33 дни от които три са за болничен
престой. Установява се от заключението, че при нормално протичане на
оздравителния процес, полученото увреждане налага обездвижване на
травмирания крайник за срок от около 2 – 3 седмици, а временната
неработоспособност е за срок от около 2,5 – 3 месеца. По данни от делото
вещото лице е установило, че вероятно увреждането е получено от ищцата на
25 – 26.10.2020г., а удълженият оздравителен процес се обяснява с късното
диагностициране и забавеното ортопедично лечение. При тези данни, съдът
3
приема, че в случая не е налице такава обективна невъзможност, а
атакуваната заповед не съдържа данни за това в какво се състои обективната
невъзможност на ищцата за изпълнение на възложената работа.
С оглед изложеното, съдът приема, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В
този смисъл предявеният конститутивен иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ се явява акцесорен по отношение
основния иск за отмяната на уволнението и го следва, поради което съдът
намира, че претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, се явява основателна и следва да бъде уважена.
Основателността на иска за обезщетението, също акцесорен, осъдителен
иск се намира в зависимост от наличието на две кумулативно предвидени
предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за незаконно по
установения ред и поради него работникът или служителят да е останал без
работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. Установи се, че
оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
на основание чл.328 т.12 КТ е незаконосъобразна. От представеното по
делото писмено доказателство – копие на трудова книжка, неоспорено от
ответника, както и обстоятелството, че е останала без работа, се установи, че
е налице и втората предпоставка, а именно, че за периода от прекратяване на
трудовото и правоотношение до датата на съдебното заседание ищцата не е
влизала в други трудови правоотношения и не е получавала доходи от такива.
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
болнични листове, че ищцата е в отпуск поради временна нетрудоспособност
до 21.03.2021г, поради което през периода от прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на изтичане на последния болничен лист, ищцата е
получила обезщетение поради временна нетрудоспособност и за този период
не следва да и бъде присъждано обезщетение поради незаконно уволнение.
Този иск цели да обезщети незаконно уволнение работник или служител.
Именно за този период - от изтичане на отпуска поради временна
нетрудоспособност до датата на съдебното заседание - ищцата е претендирала
обезщетение, което вещото лице установи, че е в размер на 1441,82 лева.
Ищцата има право на обезщетение за срок не повече от шест месеца, които
към момента не са изтекли и за следващия период от 31.05.2021г. до
20.07.2021г., ищцата би могла да си претендира обезщетението в отделно
производство по реда на чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 КТ.
По отношение на претенцията за неизползван платен годишен отпуск,
съдът приема, че искът е основателен. С оглед заключението на вещото лице,
на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 130,72 лева, което е
начислено в платежната ведомост за месец януари 2021г.
4
С оглед изхода на делото и съобразно представените по делото списък с
разноски, ответникът следва да заплати на ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева по иска с правно основание чл.344 ал.1
т.1 КТ и 152,94 лева по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ.
Разноските на ответника са за адвокатско възнаграждение в размер на
650 лева, които съдът приема, че са по 4 иска, за всеки иск по 162,50 лева.
Разноските по първия иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ включват и разноските за
вещо лице в размер на 200 лева. С оглед изхода на спора, разноските за иска
по чл.344 ал.1 т.1, т.2 КТ и чл.224 КТ следва да останат за сметка на
ответника. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 162,50 по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 КТ,
който е предявен за сумата от 2828,18 лева, а е основателен за сумата от
1441,82 лева, разноските на ответника са в размер на 79,65 лева. По
компенсация, ответникът следва да заплати на ищцата разноски по иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.3 в размер на 73,29 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС *** държавна такса в
размер на по 30 лева за исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 и по 50 лева за
предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.3 и чл.224 КТ, както и
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 12/18.01.2021г. на на ***
на „****, с която на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ обективна невъзможност е
прекратено трудовото правоотношение с Г. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.***
ул.Г***в №39.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.*** ул.Г***в №39,
на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в „****.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, „****
със седалище и адрес на управление гр.*** ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Б. с
ЕГН ********** от гр.*** ул.Г***в №39, сумата от 1441,82 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 21.03.2021г.-
31.05.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
18.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до претендираните 2828,18 лева и периода
31.05.2021г.-20.07.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.224 от КТ „**** със седалище и адрес на
управление гр.*** ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Б. с ЕГН ********** от
5
гр.*** ул.Г***в №39, сумата от 130,72 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от
18.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „**** със седалище и адрес на
управление гр.*** ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Б. с ЕГН ********** от
гр.*** ул.Г***в №39, разноски в размер на 723,29 (650+73,29) лева по
компенсация.
ОСЪЖДА чл.78, ал.6 от ГПК „**** със седалище и адрес на управление
гр.*** ул.*** заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 100 лв.
за исковете по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 КТ и чл.224 КТ, 60 лева за двата
неоценяеми иска по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, както и направените разноски за
вещо лице в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6