Р Е Ш Е Н И
Е - 34
С. 14. 02. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в
публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Павлов
при участието на секретаря Е. Пейчинова, като разгледа
докладваното от съдията наказателно дело № 119 а н д по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е от М.Х.М. с ЕГН **********
Наказателно постановление (НП) № 21-0338-000017, на Началник РУП към ОДМВР С.,
РУ С. 10. 02. 2021 г. , с което на
жалбоподателя М.Х.М. е наложена глоба от
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение
по чл. 174 ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му, включително и
поради съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че не е
извършил визираното в НП нарушение и не е управлявал МПС, което към момента на
проверката е било в покой.
В съдебно заседание жалбоподателя М.Х.М.
се явява лично, както със защитника си адвокат Д. С. и поддържат жалбата и
вземат становище за отмяна на обжалваното НП.
Началник
РУП към ОДМВР С., РУ С. - административно-наказващ орган и възиваема страна по
делото не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание
редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
легитимирано да обжалва лице, а именно наказания с глобата и лишаване от право да
управлява МПС, подадена е в законоустановения срок за обжалване на НП и е срещу
подлежащо на обжалване наказателно постановление.
По същество:
С обжалваното НП, издадено от Е. П. Ф. на длъжност Началник ГРУПА към ОДМВР С.,
РУ С. жалбоподателят М.Х.М., ЕГН ********** е наказан с глоба от 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това че на 05.12.2020
г. около 10.00 часа на път ІІ-82 С. – С. на разклона за местност „Татарски
брод“ с посока на движение за град С. като водач на МПС лек автомобил Мерцедес
Е 270 ЦДИ с рег. № СО4091СК управлява, управлява посоченото МПС негова
собственост след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1,20
промила, установено по надлежния ред с Протокол № 704/07. 12. 2020 година на
Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ С. АД за химическо
изследване и определяне на концентрацията на алкохол в кръвта.
От събраните по делото доказателства,
а именно показанията на свидетелите И.К.Б. и И.Й.И., от приложения по делото в
препис Протокол № 704/07. 12. 2020 година на Специализирана химическа
лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ С. АД се установява че на 05. 12. 2020
година около 10 часа полицаите И.К.Б., Е. П. и Д. Н., докато изпълнявали
задълженията си по охрана на обществения ред на територията обслужвана от РУМВР
С., спряли за проверка на път ІІ-82 С. – С. на разклона за местност „Татарски
брод“ управлявания от жалбоподателя М.Х.М. лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ с
регистрационни табели СО4091СК. Видно от показанията на свидетеля полицай И.К.Б., той непосредствено възприел как
управлявания от жалбоподателя лек автомобил Мерцедес се движи и спира на
подадения от полицейския автомобил светлинен и звуков сигнал, като
непосредствено след спирането на волана е заварен именно жалбоподателя М.Х.М..
Като констатирали признаци на употреба на алкохол, полицаите след които
свидетелят И.К.Б. извикали младши автоконтрольор И.Й.И., който пристигнал на
място и извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
алкотест-7510“ с фабричен № ARNA-0161,
калиброван до месец февруари 2021 година, който отчел 1, 24 промила алкохол в
издишания от жалбоподателя М.Х.М. въздух. За констатираното нарушение на
жалбоподателя М.Х.М. бил съставен от И.Й.И. младши автоконтрольор АУАН бл. №
746566 от 05. 12. 2020 година Бил издаден и предоставен на жалбоподателя
приложения по делото в препис Талон за изследване № 0053328, който
жалбоподателят М.Х.М. изпълнил, явил се в 11 часа и 30 мин на 05. 12. 2020
год. в Специализирана химическа
лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ С. АД и дал кръв за химическо изследване.
Видно от приложения по делото в препис с
Протокол № 704/07. 12. 2020 година на Специализирана химическа лаборатория към
УМБАЛ „Света Анна“ С. АД за химическо изследване, е установена концентрация на
алкохол в кръвта на М.Х.М. 1,20 промила. Именно поради това с приложеното по
делото в препис Постановление от 27. 01. 2021 година за прекратяване на
наказателното производство на прокурор в РП С. е прекратено наказателното
производство досъдебно производство е прекратено № 338 ЗМ – 464/2020 год. по описа на РУМВР С.
поради липса на престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. Решаващите мотиви на
прокурора за да прекрати наказателното производство е че съставът на чл. 343б
ал. 1 НК изисква концентрацията на алкохола в кръвта да е над 1,2 на хиляда, а
в случая е 1, 20 на хиляда и това показва протокола за химическо изследване №
704/07. 12. 2020 година.
Изложеното от фактическа страна се
установява и от констатациите в АУАН, който е редовно съставен и по силата на
чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила, при положение, че с изключение
на концентрацията на алкохол в кръвта друго не се установява от събраните по
делото доказателства. Самата процедура, включително и издаването на Талон за
изследване № 0053328, който жалбоподателят М.Х.М. изпълнил предвижда възможност
за уличения в управление на МПС след употреба на алкохол да даде кръв за
лабораторно изследване при положение че не приема показанията на техническото
средство с което първоначално е установена употребата на алкохол. Това че при
това изследване е установена по-малка концентрация на алкохол, от тази
установена с техническото средство не означава отпадане установената в чл. 189
ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на констатациите в АУАН за другите
обстоятелства различни от самата концентрация. При това положение, съдът намира
че за самото деяние, управление на визираното МПС и че е след употреба на
алкохол констатациите в АУАН така както са подкрепени от събраните по делото
доказателства имат законоустановената в чл. 189 ал. 2 ЗДвП доказателствена
сила, при положение, че друго не се установява от събраните по делото
доказателства.
Противоречия в доказателствения
материал:
От една страна са показанията на
свидетеля полицай И.К.Б., възприел как управляваният от жалбоподателя автомобил
се движи, спира в отговор на подадения светлинен и звуков сигнал от полицейския
автомобил и веднага след спирането му на волана е заварен жалбоподателят, който
бил сам в автомобила. Видно от показанията на свидетеля актосъставител младши
автоконтрольор И.Й.И. на него е извършена проверката за алкохол с техническото
средство и съставен АУАН, на него е
връчено Талона за изследване №
0053328, който жалбоподателят М.Х.М., в който той вписал, че не приема
показанията на техническото средство, след което изпълнил талона за медицинско изследване,
явил се в 11 часа и 30 мин на 05. 12. 2020 год. и дал кръв за химическо
изследване във ФСМП гр. С., кръвта му е изследвана в Специализирана химическа лаборатория към
УМБАЛ „Света Анна“ С. АД.
От друга страна са показанията на
свидетелката К. М. М. – съпруга на
жалбоподателя, според които на 05. 12.
тя и съпруга й М.М. били на гости у св. Е. К. К., скарали се сериозно и
си тръгнали с автомобила, като твърди, че тя е управлявала. По пътя скандалът
продължил. На два пъти се опитвала да
спре на пътя, но не било удачно да спира на средата на пътя. Поради това
продължила и на местността, която била някакъв брод преди голям завой спряла на
отбивката и слязла от колата и си тръгнала защото била много обидена. В един
момент се сетила, че ключовете са в нея
и се върнала и ги хвърлила. Не може да каже къде са паднали. Продължила
пеша в посока С., обадила се на сестра си ако е възможно да дойдат да я срещнат
и на автостоп едно семейство я откарало до бензиностанцията ОМV в Г., откъдето
я взела сестра й. Според показанията на св. К. М., след като слязла от
автомобила в който се карали със съпруга й, докато ходела пеш покрай
мантинелата в посока С. я настигнала патраулка с полицаи. Питали я защо ходи
пеша и тя им разказала че са се скарали
със съпруга й, спряла на посочената отбивка слязла от колата и захвърлила
ключовете, след което полицаите тръгнали в посока С..
Според показанията на свидетелката К.
К., на която жалбоподателят е вуйчо, той и вуйна й „около 5ти декември им дошли
на гости. Вечеряли, разговорили се и жалбоподателя и съпругата му се скарали.
На сутринта К. М. настояла да си тръгнат. Тръгнали си, като жената се качила да
управлява автомобила, а жалбоподателят се качил от дясната страна и за него
свидетелката К. потвърждава че бил пил алкохол. Час, час и нещо след това вуйчо
й – жалбоподателят М. се обадил на Е. К. който я помолил да отиде да го прибере
от полицията в С., защото той бил пил да не се качва да кара. Тя и сестра й го
взели от полицията в С. и си отишли в къщи.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката М. която е съпруга на подсъдимия и заинтересувана в негова полза.
От показанията й не се опровергава че жалбоподателят е управлявал автомобила и
в момента на проверката е бил сам в него. Дори се потвърждава че жалбоподателят
е бил сам когато полицаите са го заварили в автомобила. Това че преди проверката
автомобилът се е движил се установява от показанията на свидетеля полицай И.К.Б.,
който непосредствено е възприел движението на автомобила, спирането му в
отговор на подадения от полицейския автомобил светлинен и звуков сигнал и при
спирането му е заварил на волана жалбоподателя, при това сам в автомобила. От
това съдът приема че каквото и да е станало преди това, когато е спрян от полицаите именно
жалбоподателят М.М. е управлявал автомобила „Мерцедес Е 270 ЦДИ с
регистрационни табели СО4091СК и именно на него е установена при проверката
употреба на алкохол – първо с визираното в АУАН техническо средство, а след
това чрез изследване на кръвта, при което е установена концентрация на алкохол
в кръвта 1, 20 на хиляда, установено с Протокол № 704/07. 12. 2020 година на
Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ С. АД за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля И.К.Б., които са последователни, безпротиворечиви и в тясно логическо
и житейско единство с безспорно установените обстоятелства по делото.
Опровергано е по категоричен начин от
доказателствата по делото възражението на жалбоподателя, че не той е управлявал
процесното МПС към момента на спирането му за полицейската проверка.
Показанията на свидетелката К.
се отнасят за това какво й е разказано от жалбоподателя, а за управлението на
автомобила се отнасят за момент много преди проверката. По никакъв начин тези
показания не внасят съмнение в кредитираните от съда показания на св. И.Б. по
въпроса кой е управлявал автомобила преди да бъде спрян за проверка. Според
кредитираните от съда показания на св. И.Б. той лично възприел автомобила,
непосредствено преди да бъде спрян и веднага след спирането му жалбоподателят
сам в автомобила и на шофьорското място.
Показанията на св. М. също налагат извод че към момента в който
полицаите били на мястото където и автомобила на жалбоподателя, той е бил сам,
а съпругата му вървяла пеш в посока С.. Логически, щом на св. М. се е наложило
да се върне и да хвърли ключовете, това също налага извод че ключовете са били
нужни при автомобила и че жалбоподателят е сам в автомобила към момента на
полицейската проверка. А това че се е движел преди да бъде спрян се установява
от свидетеля полицай И.К.Б.. Дори един метър да се е движел, това си е
управление на МПС и щом е установена концентрация на алкохол в кръвта 1, 20 на
хиляда, това налага извод за управление на МПС след употреба на алкохол с
такава концентрация.
Съдът от събраните по делото
доказателства приема за установено, че
26. 04. 2018 година около 10 часа, на път ІІ-82 С. – С. на разклона за
местност „Татарски брод“ управлявания от жалбоподателя М.Х.М. е управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ с регистрационни табели
СО4091СК след употреба на алкохол в кръвта 1,20 промила, установено по
надлежния ред с Протокол № 704/07. 12. 2020 година на Специализирана химическа
лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ С. АД за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта.
С това действително жалбоподателят М.Х.М.
е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал. 3, точка 1 от Закон за движението по
пътищата, по силата на която на водача на МПС е забранено да управлява след
употреба на алкохол и е осъществил състава на административно-наказателната
разпоредба на чл. 174 ал. 1 точка 2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба когато
водача управлява МПС с концентрация на алкохол над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително – наказанията са лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Съдът не констатира съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, което
е издадено след прекратяване на
наказателното производство, защото концентрацията не е над 1, 2 на
хиляда, както изисква чл. 343б ал. 1, а точно 1, 20 промила. Както АУАН със
законоустановената в чл. 189 ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила, така и
процесното НП са издадени от териториални и материално компетентни органи, в
кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което не
са налице обстоятелства за отмяна на НП
на формално основание.
На жалбоподателя е вменено
извършването на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, съгласно която на
водачите на превозни средства е забранено да го управляват под въздействие на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От своя страна, в чл. 174, ал.
1, т. 2 ЗДвП е предвидено административните наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. за водач, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда
включително.
В случая от обективна страна от
събраните по делото доказателства е установено по безсъмнен начин, че
жалбоподателят като участник в движението и водач на МПС е бил спрян за
проверка и при извършената проба за алкохол, първо с техническо средство - „Дрегер
алкотест-7510“ с фабричен № ARNA-0161, калиброван до месец февруари 2021 година
отчело положителен резултат, а именно 1, 24 промила, която концентрация на
алкохол е определена чрез измерването му
в издишания въздух. Въпреки, че с
химическо изследване е установена по-ниска концентрация на алкохол в кръвта -
1, 2 на хиляда, установената при проверката с техническо средство употреба на
алкохол е законно основание на жалбоподателят да се издаде в 10 часа на 05. 12.
2020 год. Талон за изследване № 0053328 от 05. 12. 2020 год.,
изпълнен от жалбоподателя в указания промеждутък от време 120 мин. а именно в
11 часа и 30 мин. когато жалбоподателят дал кръв във ФСМП гр. С..
В случая обективно е установено, че
жалбоподателят М.Х.М. е бил изпробван за употреба на алкохол непосредствено
след спирането му за проверка, т. е. управлението на МПС времево предхожда установяването
на употребата на алкохол и визирания в АУАН и в НП час е действителния на
извършване на нарушението.
В хода на административнонаказателното производство са
спазени всички изисквания на действащата към момента на извършване на
проверката Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изм. и доп. ДВ. бр.81 от 2
октомври 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 20 ноември 2020г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози – след констатирането на
положителната проба с техническо средство в 10 часа на жалбоподателят М.Х.М. е
издаден талон за медицинско изследване, който жалбоподателят изпълнил, дал кръв
за химическо изследване и е установена употреба на алкохол с концентрация в
кръвта 1, 2 промила.
Ето защо, съдът приема, че
жалбоподателят правилно е бил привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол – с
концентрация от 1, 2 промила.
С измененията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП
/ДВ бр. 101/20.12.2016 г., в сила от 22.01.2017 г. / е предвиден абсолютен и
фиксиран размер на санкцията за управление на МПС след употреба на алкохол в
зависимост от конкретно установената концентрация. Затова и наказващият орган
правилно е наложил административното наказание предвид установената
концентрация от 1,2 промила, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
определил глоба в размер на 1000 лева и е лишил нарушителя от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно
Наказателно постановление № 21-0338-000017 от 10. 02. 2021 г. на Началник РУП към ОДМВР С., РУ С. с
което на М.Х.М. от Б. с ЕГН ********** са наложени административните наказания
глоба от 1000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 174 ал. 1, точка 2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба по реда на АПК пред АССО в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: