Решение по дело №830/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 354
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510100830
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

18.07.2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

     ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

12.07.

 

2018

 
 


на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Светлана Стефанова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

830

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

А.А.П. е предявила против М.М.И. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за постановяване на съдебно решение, по силата на което да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от фактическото й съжителство с ответника малолетно дете Михаил Мартинов И., с ЕГН: **********, като бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата и последния бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска.

Ищцата поддържа, че с ответника живели на съпружески начала до м. април 2018г., като от съвместното им съжителство, на 01.11.2015г., се родило детето Михаил Мартинов И.. Твърди, че от раждането на детето, до раздялата й с ответника, тримата живеели в дома на родителите на ответника в с. Коркина, като през цялото време тя се грижела изцяло за домакинството и за детето. Въпреки това, ответникът се държал изключително грубо с нея, обиждал я, наричал я с цинични думи и няколко пъти я бил; между тях липсвала обич, уважение и разбирателство и съвместното им съжителство станало невъзможно. Поради физическия и психически тормоз, който ответникът упражнявал върху нея, ищцата напуснала дома на ответника  и заедно с детето се установили да живеят в дома на вуйчо й в гр. Дупница, където битовите условия са добри-ищцата и детето имат собствена стая, кухня и баня с тоалетна. Твърди, че условията, при които живеели с ответника в с. Коркина изобщо не били добри: шест души обитавали две стаи, без баня, а тоалетната била в двора. В селото нямало детска градина, както и други деца, с които тяхното да играе и общува. Твърди, че в момента единствено тя полага всички грижи за отглеждането и издръжката на детето, поради което не работи. Счита, че добре се справя с родителските си задължения, получава детски надбавки, финансово е подпомагана от брат си и от вуйчо си. Иска да запише детето в детска градина, което ще й даде възможност да работи, а на него-да се социализира и да общува с други деца. Твърди още, че ответникът не предоставя средства за издръжката на детето, въпреки че е животновъд, с родителите му имат собствено стадо овце и получават добри доходи от тази си дейност.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Ответникът от своя страна иска съдът да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния Михаил, да определи местоживеенето на детето при него, да определи режим на лични отношения между майката и детето, както и да осъди майката да заплаща на детето месечна издръжка в минимален размер.

Ответникът твърди, че на 14.04.2018г. ищцата, заедно с детето им, напуснала дома им и отишла да живее при вуйчо си в гр. Дупница. Ответникът направил няколко опита да се споразумее с ищцата относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, но не се получило, а тя непрекъснато затруднявала контактите му с детето. Ответникът счита, че е в състояние добре да се грижи за детето, към което изпитва дълбоки чувства на обич и привързаност още от раждането му; има добри родителски и морални качества за правилното отглеждане и възпитание на детето, като може да му осигури сигурна и спокойна среда, без рискови фактори за неговото добро възпитание, създаване на трудови навици и изграждането му като личност. Винаги е полагал нужните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, иска да го прави и в бъдеще. Има собствен, добре обзаведен апартамент в гр. Бобов дол, в който има достатъчно място за отглеждане на детето. Регистриран е като земеделски стопанин, занимава се с животновъдство и има постоянни доходи; може да разчита на помощ от своите родители, с които понастоящем живее в една къща. Твърди, че детето е силно привързано към него и към родителите му. Същевременно, ищцата не работи никъде и няма никакви средства за издръжка на детето. Не разполага с жилище и понастоящем живее в къща на вуйчо й, който ежедневно употребява алкохол и отправя претенции към него за издръжка. Докато живеели заедно ищцата, освен че не работела никъде, тя не полагала и никакви грижи за домакинството и за детето - чистене, пране, готвене и т.н. По цял ден била с кафе и цигари в ръка. Понастоящем, счита, че социалната среда и обкръжението на ищцата не подходяща за правилното отглеждане и възпитанието на детето.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено от община Дупница, се установява, че родители на Михаил Мартинов И., с ЕГН: ********** са А.А.П. и М.М.И.. Между страните не е спорно, че са живели на семейни начала до 14.04.2018г.

От приетата като доказателство по делото служебна бележка с изх. № 60-08-16-18110/04.05.2018г., издадена от Агенция по заетостта, се установява, че А.А.П. е регистрирана като търсещо работа лице в различи периоди от време, считано от 05.10.2004г. до 06.02.2018г.

От приетия като доказателство по делото Нотариален акт № 10, том ІІ, рег. № 3296, дело № 195/2009г., по описа на нотариус Сийка Милева, с район на д-вие: РС-Дупница, се установява, че М.М.И. е собственик на жилищен апартамент № 13, ет.1, вх. Б, бл. 29, находящ се в гр. Бобов дол, ж.к. „Миньор“, ул. „Никола Вапцаров“, общ. Бобов дол, Кюстендилска област.

От приетата като доказателство по делото Регистрационна карта на земеделския стопанин, издадена от Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие“, гр. Кюстендил, се установява, че М.М.И. е регистриран като земеделски производител на 29.02.2016г., като последно картата е заверена на 13.03.2018г.

От изготвения за нуждите на настоящото производство социален доклад на ДСП – Дупница се установява, че до началото на месец април 2018г. родителите заедно са отглеждали малолетното си дете. След раздялата на родителите, майката и детето се преместват да живеят в жилището на Иван Стефанов Манов-вуйчо на майката, на адрес: гр. Дупница, ул. „Люляк“ № 6. Жилището представлява едноетажна къща, в която е осигурена самостоятелна стая с обособен кът за малолетния Михаил. Осигурени са необходимите битови и хигиенни условия за отглеждането и възпитанието на детето. То е в добро здравословно състояние, има избран личен лекар д-р Вардарова. От м. май 2018г. малолетният Михаил посещава детско заведение в кв. „Гиздова махала“, в близост до жилището, за четири часа дневно. Майката осигурява необходимите условия за  отглеждането и развитието на малолетното дете; разбира своите отговорности като родител и правилно напътства детето си в процеса на израстването. Средства за отглеждането и помощ в ежедневието получава от вуйчо си и от братята си, които работят в сферата на строителството. Майката общува с роднините си, които живеят в близост и със съседите си, а Михаил общува с техните деца. В заключение в социалния доклад констатира, че майката осигурява спокойна и сигурна среда за отглеждане, обучение, възпитание и развитие на малолетния Михаил.

От изготвения за нуждите на настоящото производство социален доклад на ДСП – Бобов дол се установява, че бащата на детето-М.И. живее в собствено жилище-апартамент в гр. Бобов дол, което е оборудвано с всичко необходимо, като за детето е осигурено лично пространство. Бащата е регистриран като земеделски производител и получава доходи от трудовата си дейност; има желание да се грижи за детето си, изпитва дълбоки чувства на обич и привързаност към него. Може да разчита на помощ от своите родители при отглеждането и възпитанието на детето. В заключение в социалния доклад констатира, че е в интерес на детето да бъде отглеждано в оптимална среда, както и да контактува и с двамата си родители.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Стефан Антонов Павлов-брат на ищцата, Павел Антонов Павлов-брат на ищцата, Михаил И.И.-баща на ответника и Йорданка Борисова Тодорова-леля на ответника, които съдът прецени съгласно чл.172 от ГПК, с оглед близките роднински отношения на свидетелите със страните и заинтересоваността им от изхода на делото.

Свидетелите Стефан Антонов и Павел Антонов дават показания, че майката, заедно с детето живеят в къщата на вуйчото на майката в гр. Дупница, където са осигурени добри условия за отглеждане на детето. Двамата свидетели, заедно с вуйчо си, помагат на ищцата в отглеждането на детето и осигуряват средствата за неговата издръжка. Детето посещава детска ясла за по четири часа, а от м. септември ще посещава детска градина.

Свидетелите Михаил И. и Йорданка Тодорова дават показания, че причината за раздялата на родителите са били постоянните скандали между тях, най-вече породени по повод неспособността на майката да се справя с домакинските си задължения и да се грижи за детето. Споделят, че бащата има добре обзаведен апартамент в гр. Бобов дол, където са осигурени отлични условия за отглеждане и възпитание на детето, както и че той може да разчита на помощ от близките си. Бащата е регистриран като земеделски производител, занимава се с овцевъдство и има добри доходи.

Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК съдът е задължил страните да се явят лично в съдебно заседание за изслушването им с оглед преценка за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на роденото от фактическото им съжителство малолетно дете и определяне режим на лични отношения с другия родител.

            Ищцата е заявила, че иска да си гледа детето, осигурила е добри условия за това, може да разчита на помощ и подкрепа от братята си и от вуйчо си.

            Ответникът е заявил, че желае да отглежда и възпитава сина си, като може да разчита на подкрепата и помощта на роднини и близки. Има прилични доходи, както и собствено жилище-апартамент в гр. Бобов дол.

При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси, като следва да се отбележи че нормата на чл. 127, ал. 2 СК е императивна и съдът след сезиране от страна на родител с посочения спор следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца.

Интересите на детето следва да бъдат водещото съображение на съда, както когато одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато решава спора между родителите за упражняване на родителските права и задължения. При определяне на мерките за упражняване на родителските права релевантните според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват конкретно за случая и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да се съобрази от съда най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, което означава да се преценят желанията и чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.

В разглеждания случай безспорно установено по делото е, че ищцата и ответника са живели на семейни начала до 14.04.2018г., като от съжителството си имат родено дете- Михаил Мартинов И., с ЕГН: **********. От представените по делото доказателства съдът заключава, че и двамата родители имат желание да се грижат и отглеждат роденото от съвместното им съжителство малолетно дете, като и двамата са в състояние да осигурят необходимите материално-битови условия за това, както и могат да разчитат на помощ и подкрепа от страна на близките си. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, като съдът приема, че в случая и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че до момента грижи за детето са полагани и от двамата родители, привързаността на детето и към двамата родители е силно изразена, и двамата родители могат да разчитат на помощ от близки при отглеждането и възпитанието му. В случая обаче, съдът счита, че родителските права по отношение на малолетното дете на страните следва да се упражняват именно от майката. Съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че майката разполага с необходимите личностни качества и материални възможности да полага адекватни на нуждите на детето грижи за неговото отглеждане и възпитание. В тази насока е и изготвения за нуждите на настоящото производство социален доклад. Съобразявайки все още ниската възраст на детето (2г. и 8м. към момента на постановяване на решението) и неговите нужди преди всичко близостта и грижите най-вече на майката, счита, че в интерес на същото е родителските права да бъдат упражнявани от ищцата, като местоживеенето му се определи при нея. Заключението на изготвения от ДСП-Дупница социален доклад е, че майката осигурява спокойна и сигурна среда за отглеждане, обучение, възпитание и развитие на малолетния Михаил. От няколко месеца детето посещава детска ясла за четири часа дневно в гр. Дупница, а от м. септември ще посещава и детска градина, което е в интерес на неговата социална интеграция и образование, а същевременно ще позволи на майката да започне работа на пълно работно време.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че емоционалната връзка между бащата и детето е силно изразена, същият изразява обич, привързаност и желание да полага грижи за детето си, поради което и съответно на разпоредбите на СК, на М.И. следва да бъде определен един по-разширен режим на лични отношения с него, съобразно нуждите и интересите му, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя (с преспиване), по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката, в четните години-пет дни през коледно-новогодишните празници, а в нечетните години-пет дни през великденските празници, както и да осъществява допълнителни контакти с детето по всяко време, при съгласие на майката. Определеният режим на лични контакти ще даде възможност на малолетното дете да поддържа емоционална връзка с баща си, като общува пълноценно с него, което безспорно е в негов интерес.

По отношение на издръжката на децата съдът съобрази следното:

Съгласно даденото в чл.143, ал.2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/.  При определяне размера на дължимата издръжка по съдебен ред, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 142 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Нуждите на детето от издръжка, съдът преценява, вземайки предвид, в случая, основно неговата възраст – 2г. и 8 м., както и посещаването на детска ясла. Вземайки предвид тези обстоятелства, съдът приема, че същото за задоволяване на  потребностите му се нуждае от обща месечна издръжка в размер на около 200.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители в тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. Възможността на родителите зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние.

Видно от депозирания от ДСП-Дупница социален доклад, към момента ищцата е безработна. Следва да се има предвид, също така, че тя ще полага преките и основни грижи за детето. По делото се събраха доказателства, че ответникът е регистриран като земеделски производител, от която дейност реализира доходи, надвишаващи размера на минималната работна заплата за страната, поради което съдът приема, че ответникът може и следва да участва в издръжката на детето си със сумата от 150.00 лева месечно, осигурявайки по този начин част от паричния еквивалент на дължимата издръжка, който размер ответникът дължи от датата на предявяване на исковата молба в съда. Разликата в издръжката следва да се поеме от майката, имайки предвид че тя ще осъществява и непосредствените грижи за детето. При определяне частта от цялостната издръжка, която всеки от родителите на децата следва да поеме, съдът взема предвид и месечните добавки за деца, които родителят, при който живее детето следва да получава (решение № 469 от 26.02.1971г. по гр.д.№43/71г., II г.о. на ВС). Иска за издръжка за бъдещ период над  размера от 150.00 лева месечно до пълния предявен размер от 200.00 лева месечно, следва да се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 216.00 лв. върху присъдената издръжка.

С оглед особения характер на спорна съдебна администрация на настоящото производство, в което всеки от родителите е длъжен да поиска разрешаване по съдебен ред на въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката му, в случай на невъзможност за постигане на споразумение, съдебно-деловодните разноски за същото не подлежат на репариране и остават за страните така, както са направени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                            

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права по отношение на детето Михаил Мартинов И., с ЕГН: ********** на майката А.А.П., с ЕГН:**********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Михаил Мартинов И., с ЕГН: ********** на адреса на майката А.А.П., с ЕГН:**********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.М.И., с ЕГН: **********, с детето Михаил Мартинов И., с ЕГН: **********, както следва: бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя (с преспиване), по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката, в четните години-пет дни през коледно-новогодишните празници, а в нечетните години-пет дни през великденските празници, както и да осъществява допълнителни контакти с детето по всяко време, със съгласие на майката.

ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 във вр. с 143, ал.2 СК М.М.И., с ЕГН: ********** да заплаща на Михаил Мартинов И., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител А.А.П., с ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 150.00 лв., считано от датата на предявяване на иска, като за разликата над 150.00 лв. до пълния предявен размер от 200.00 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК М.М.И., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на ДРС сумата от 216.00 лв., представляваща държавна такса върху присъдената в полза на детето издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок, считано  от връчването му в препис на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: