Р Е Ш Е Н И Е
№
08.01.2024 година,
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря Р.ХаджиД., и с участието на прокурор при ОП- Шумен П.Вълчев, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 224 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от П.Д.В.
с ЕГН: **********
***, съдържаща два обективно съединени иска срещу ОД на МВР- Варна, с правно
основание чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),
с искане за осъждането на ответната страна да ѝ заплати обезщетение в
размер на 1000.00лв. за претърпени неимуществени вреди, считано от
14.08.2023г.- датата на издаване на административен акт Заповед за прилагане на
ПАМ № 23-0324-000142/14.08.2023г. и 80.00лв. за претърпени имуществени вреди,
считано от датата на извършване на химическа експертиза- 13.08.2023г.,
вследствие на действия на органите на реда при РУ Провадия, които са издали
незаконосъобразен акт, от което са понесени финансови загуби, загуба на време,
психически стрес, неудобство, страх и ужас. Посочва, че тези неблагоприятните
последици ѝ били причинени, понеже през нощта била изоставена сама по
средата на път в нищото от полицаите, без да може да се придвижи и чакала свои
близки да я приберат. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски по настоящото производство. Депозира писмено становище чрез
процесуален представител на 15.11.2023г., в което поддържа жалбата.
В съдебно заседание ищецата не се явява лично и
не изпраща представител.
Ответникът Областна дирекция на МВР-гр.Варна, редовно уведомен, се
представлява от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва исковите претенции по
основание и размер. Сочи, че органите на ОД МВР-Варна, РУ Провадия са действали
напълно правомерно и отношението към ищцата при извършената проверка е било
добро. Счита, че от ищеца не се доказва безсъмнено наличието на вреда. По
направените съображения, моли да бъде отхвърлена исковата молба изцяло като
неоснователна и недоказана, поради обстоятелството че не е налице
незаконосъобразност в действията на служителите на ОДМВР- Варна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура- Шумен
дава становище за недоказаност на исковете. Сочи, че от доказателствата по
делото се установява употребата на алкохол от страна на ищцата, макар и не над
0,5 промила, поради което действията на полицейските служители са били напълно
законосъобразни.
Шуменският административен съд, след като обсъди и прецени становищата
на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства при
първоначалното и повторното разглеждане на делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 13.08.2023г. по отношение на ищцата П.В.
бил съставен АУАН серия GA № 986513 за това, че на същата дата в 01,40 часа в
гр.Провадия по път III-208 в посока
гр.Дългопол управлявала собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“
с рег. № Н****АН с концентрация на алкохол в кръвта 0,55 промила на хиляда,
установен с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARРМ-0834.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 0172644. Нарушението
било квалифицирано по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП. Иззето било като
доказателство СУМПС № ********.
Ищцата била насочена към Спешния център на
МБАЛ Провадия, където дала кръвна проба за лабораторни изследвания в 01:45
минути на процесната дата. В попълнения от медицинско лице Протокол за
медицинско изследване, ищцата е отрекла употребата на алкохол. Видно от
приложения на стр.62 по делото Протокол за извършена химическа експертиза по
газ хроматографски метод било установено
наличие на етилов алкохол в кръвната проба на ищцата в размер на 0,44 промила.
Въз основа на установеното в АУАН, била издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 23-0324-000141/13.08.2023г. от свидетеля М.Г.- младши автоконтрольор
при РУ Провадия към ОД на МВР– Варна, с която на ищцата е наложена ПАМ по чл.171
т.2а б. "б" от ЗДвП– прекратяване на регистрацията на МПС за срок от
шест месеца. Било отнето СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № Н****АН.
Заповедта била връчена на лицето на 13.08.2023г., като няма данни същата да е
била оспорена, съответно е влязла в сила на 28.08.2023г. Била издадена и Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0324-000142/14.08.2023г.
от Началник група при РУ Провадия към ОД на МВР– Варна, с която на ищцата е
наложена ПАМ по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП– временно отнемане на СУ на
МПС до решаване на въпроса за отговорността за срок от осемнадесет месеца.
С издадени Заповед № 324з- 475/17.11.2023г. и Заповед № 324з- 342/21.08.2023г.
от старши инспектор при РУ Провадия били отменени издадените ЗППАМ 23-0324-000141/13.08.2023г.
и № 23-0324-000142/14.08.2023г., предвид установената концентрация на алкохол в
кръвта на водача, която е под законово инкриминирания минимум и било прието, че
е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ. С мотивирана резолюция от
21.08.2023г. било прекратено административно наказателното производство по
горепосочения АУАН.
По делото от страна на ищцата не бяха ангажирани никакви доказателства
за доказване на исковеге за претърпени неимуществени и имуществени вреди в
следствие на действия на полицейските органи и издадения административен акт.
По искане на прокурор в открито съдебна заседания бяха допуснати гласни
доказателствени средства, като в проведен разпит на свидетели- полицейските служители,
извършили проверката на водача, се установи различна фактическа обстановка от
описаната в исковата молба. Видно от разпит на актосъставителя Г., ищцата
управлявала МПС, при което била спряна за проверка и при тест с техническо
средство било отчетено наличие на алкохол в кръвта. Същата била придружена от
съпруга си и малолетно дете. От полицейските служители бил осигурен транспорт на
семейството до ЦСМП в гр.Провадия. Не е имало време, в което ищцата е била
оставена сама на пътя, като до момента на взимането ѝ с автомобил,
полицейските служители, както и съпругът ѝ били с нея. Показанията се
потвърждават от дадените от св.Х.Д., който сочи, че се е обадил на негов
приятел, който е закарал семейството на ищцата в Спешния център, изчакал е
приключването на медицинското изследване и ги е завел в с.Петров дол, където
мъжът имал роднини. Сочи още, че водачката лъхала на спирт, за което
свидетелства и св.Д.. Съдът намира показанията на свидетелите за
безпристрастни, последователни и логични, поради което ги кредитира като
достоверни.
Въз основа на гореописаната
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална
допустимост на исковете по чл.1 ал. 1 ЗОДОВ, настоящия
съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима– същата е подадена от лице, което твърди настъпили
имуществени и неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия от
страна на административен орган. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
местожителството на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 ЗОДОВ, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищцата,
която е с местоживеене *** твърди, че увреждането е настъпило от действия на
полицейски органи на ОД на МВР-гр.Варна, следователно при спазване правилата за
родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявените искове е
Административен съд- Шумен.
Дирекцията, съгласно чл.42 ал.2 от ЗМВР и чл.18 от Правилник за устройството и дейността на МВР е юридическото
лице на
бюджетна издръжка, в чиято структура се намират органите, осъществили
твърдените незаконосъобразни действия, поради което, съобразно правилата на
чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.
Съгласно разпоредбите на чл.203 ал.1
и ал.2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава,
като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ. Според чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови
нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.
За да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо
наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена
вреда– имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Чл.204
ал.1 и ал.2 от АПК предвижда и специални предпоставки за допустимост на
предявените искове по Глава ХІ от АПК, а именно иск може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред или искът може да се предяви
и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото
заседание по делото. В случая, не е спорно, че посочените по-горе актове по
прилагане на ПАМ, са били отменени поради отпаднало основание за прилагането
им, като ищцата претендира вреди следствие от незаконосъобразни действия на
органи и длъжностни лица на ОД на МВР– Варна във връзка с издаването на ЗППАМ №
23-0324-000142/14.08.2023г. от Началник група при РУ Провадия към ОД на МВР–
Варна, с която ѝ е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП–
временно отнемане на СУ на МПС до решаване на въпроса за отговорността за срок от осемнадесет месеца, както и в
следствие на незаконосъобразни действия при или по повод изпълнение на
административна дейност- оставянето ѝ сама на междуградски път през нощта
с автомобил с отнети регистрационни номера, довело до негативни преживявания на
страх и ужас. Съгласно съдебната практика под "действие", следва да
се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което
не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение
или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
Видно от обстоятелствената част на
исковата молба и допълнителното уточнение, фактическите твърдения на ищеца,
послужили като основания на предявения иск, най-общо са очертани като
незаконосъобразни действия на служителите на РУ Провадия при ОД на МВР– Варна
при налагането на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Съгласно чл.171 т.1 б. "б" от ЗДвП, което е правното основание за издаване на едната ЗППАМ, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване– до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Съответно чл.171 т.2а б."б"
от ЗДвП, което е правното основание за издаване на другата ЗППАМ, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка-
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,
5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози– за срок от 6 месеца до една година.
Нормата на чл.171 от ЗДвП е
императивна, следователно административният орган няма право на преценка
относно прилагането на съответната принудителна административна мярка. Същият
действа в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи
мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно
изброените в нея принудителни административни мерки, е направена от
законодателя при създаване на самата правна норма. Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 т.1 и т.2а (каквито са
наложени в конкретния случай) се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, т. е. с издаването на
индивидуален административен акт, който от своя страна подлежи на самостоятелно
обжалване. В настоящия казус такова не е било предприето от ищцата и заповедите
са били отменени служебно след установяване на концентрация на алкохол в кръвта
под законовия минимум.
При така установеното, настоящият съдебен
състав намира, че предявеният в настоящото производство иск за неимуществени
вреди се основава на твърденията за незаконосъобразни действия при издаване на
административни актове, т. е. правни действия, които с оглед изложеното не се
установи да са били незаконосъобразни. Действително, издаването на ЗППАМ са
довели до неудобството ищцата да не може да управлява МПС за известен период от
време, но както беше посочено, липсва първата предпоставка за пораждане на
имуществена отговорност. Това се отнася и до предявения иск за имуществени
вреди в размер на 80.00лв., заплатена по сметка на ОД на МВР Варна за
извършване на експертиза с разписка № 020001958341517 на 23.08.2023г.
По отношение на твърденията за лошо отношение на полицейските служители,
изразяващо се в оставяне на ищцата сама на пътя през нощта да бъде прибрана от
нейни близки, което представлява фактически действия и бездействия, не бяха
събрани никакви доказателства, а приобщените такива оборват изцяло изложеното в
исковата молба, поради което и следва да се приеме, че не е проведено главно,
пълно доказване на твърдението за извършени незаконосъобразни действия и
бездействия от органите на ОД на МВР- Варна. Не е налице една от необходимите
предпоставки, обосноваващи извод за настъпила вреда, обусловена от тях. Предявените
от ищцата искови претенции следва да бъдат отхвърлени поради липса на един от
елементите на посочения по-горе фактически състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, а именно наличието на незаконосъобразни
действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ОД на МВР– Варна при или
по повод изпълнение на административна дейност.
Претенцията на ОД на МВР- Варна, на осн.чл.10 ал.4 от ЗОДОВ, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна и като такава
следва да бъде уважена. Предвид изхода на спора в съответствие с
разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски по делото, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв.
В тежест на ищцата, предвид изхода на
спора, следва да бъдат възложени определените от съда в открито съдебно
заседание възнаграждения и разноски за явяване на свидетелите, на осн. чл.168
от ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
искове от П.Д.В.
с ЕГН: ********** *** срещу ОД на МВР- Варна, за заплащане на обезщетение в
размер на 1000.00лв. за претърпени неимуществени вреди, считано от
14.08.2023г.- датата на издаване на административен акт Заповед за прилагане на
ПАМ № 23-0324-000142/14.08.2023г. и 80.00лв.- имуществени вреди, считано от
датата на извършване на химическа експертиза- 13.08.2023г., в резултат на
издаден незаконосъобразен административен акт и действия на полицейски
служители, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Д.В. с ЕГН: ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР-
Варна, представлявана от Директора с адрес: гр.Варна, ул.Цар Калоян №2 деловодни
разноски по делото в размер на 100.00/сто/лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
П.Д.В. с
ЕГН: ********** *** да заплати на служителите
на РУ- Провадия при ОД на МВР Варна М.Г.Г. и М.К.Д. по 30.00/тридесет/ лева, и на Х.И.Д. 55/петдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България град София в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
След влизане в сила на настоящото
решение, свидетелите да бъдат уведомени по месторабота, че могат да подадат
молба до съда за издаване на изпълнителен лист по отношение на присъдените
възнаграждения.
Съдия: