РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4083 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от И.В.И. срещу Р.М.М. осъдителен иск с правно основание
чл. 534, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 8000 лв., представляваща сума, с
която ответницата се е обогатила във вреда на ищеца в резултат на изгубване
поради давност на главния иск на приносителя на запис на заповед, издаден на
20.12.2013 г. от ответницата в полза на ищеца, с падеж на задължението
20.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.04.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане.
В
исковата си молба ищецът И.В.И. твърди, че на 20.12.2013 г. ответницата Р.М.М. е издала в негова полза запис на заповед – без протест
за сумата 8000 лв., с падеж на задължението 20.06.2014 г., предявен за плащане
на 21.06.2014 г. Поддържа, че процесният запис на
заповед е редовен. Излага, че въпреки изискуемостта на задължението до
настоящия момент длъжникът не е изпълнил същото. Твърди, че е загубил иска си
по записа на заповед поради изтекла давност. Посочва, че това има за последица
неоснователно обогатяване на издателя на записа на заповед – ответник в
производството и обедняване на ищеца. Обогатяването на ответника е във формата
на спестени парични средства, които се е задължил, но не е платил. Обедняването
се изразява в пропуска на приносителя на менителничния
ефект да увеличи имуществото си. Поддържа, че е налице причинна връзка между
погасяване на неговите права по записа на заповед и обогатяването на издателя
на ценната книга. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р.М.М. не е
депозирала писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд
– Варна, 8 състав, е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ.
Специалният иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ принадлежи на приносителя
на запис на заповед или
менителница, чийто менителнични искове са погасени поради
изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск
срещу издателя или се дължи
на преюдициране на ефекта поради
пропуск да се извършат необходимите
действия за запазване на правата по
него.
За
успешното провеждане на предявения осъдителен иск ищецът в условията на пълно и
главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следва да установи, че между
страните е възникнало валидно менителнично
правоотношение по запис на заповед,
по който е настъпил падежът, както и настъпването на вреда за него, поради изгубване исковете по Запис на заповед от 20.12.2013 г., поради давност.
От
ценната книга на заповед, представена по делото от ищеца, се установява, че тя
удостоверява действително поето менителнично
задължение от страна на ответницата по Запис на заповед от 20.12.2013 г.
Записът на заповед е действителен, тъй като в този документ са обективирани всички изискуеми от закона клаузи (реквизити)
– изразът „запис на заповед” се съдържа както в заглавието на акта, така и в
неговия текст; безусловно обещание за плащане на определена сума – 8000 лв.;
падеж – на определен ден (20.06.2014 г.); името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати – И.В.И.; дата и място на издаване – гр. Търговище,
20.12.2013 г. и подпис на издателя – Р.М.М.. На
основание чл. 536, ал. 3 ТЗ мястото на издаването
се смята за място на плащането, а именно гр. Търговище. Установява се, че е възникнала
изпълнителната сила на този менителничен
ефект, тъй като падежът е уговорен на определен
ден – на 20.06.2014 г., поради което не е било
необходимо да бъде предявяван на длъжника за плащане. Следва да се изясни, че използваната
от издателя на ефекта формулировка в текста на документа „се задължавам срещу
представяне“ не е относима към уговаряне падеж „на
предявяване“ по смисъла на чл. 486, ал. 1, т.1 ТЗ, а към „предявяване за
плащане“ по смисъла на т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСТК
на ВКС, което разграничава значението на понятията именно в хипотезата на запис
на заповед с определен падеж. Представянето (предявяването) за плащане има
функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж
по ефекта менителнично задължение. То не е условие за
настъпване на самата изискуемост (освен при падеж „на предявяване“), а
представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на
задължението. Следователно, формалната редовност на менителничния
ефект не е опорочена и същият не съдържа два начина на определяне на падежа. В
този смисъл – Решение № 246 от 15.01.2015 г. по т.д. № 2879/2013 г. на
ВКС, ТК, І т.о., Решение
№ 148/15.11.2017 г. по т.д. № 61/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, ТК, I
т.о. и др.
Както бе
изяснено, падежът на записа на заповед е настъпил на 20.06.2014 г., поради
което тригодишният срок по чл. 531, ал. 1 ГПК е изтекъл на 20.06.2017 г. и
ищецът към датата на подаване на исковата молба е загубил прекия си иск по
записа на заповед поради давност. Според съдебната практика на ВКС, обективирана
в Определение № 131/02.03.2011 г. по т.д. № 736/2010 г. на ВКС, I т.о., предявяването на иск по чл. 531 ТЗ не е предпоставка за водене на
специалния иск по чл. 534 ТЗ. Същевременно, искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ е
предявен в срока по чл. 534, ал. 2 ТЗ, който изтича през м. юни 2020, а
исковата молба е постъпила в съда на 16.04.2020 г.
В
производството по настоящия иск, за разлика от исковете за неоснователно
обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и
обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага
от единия патримониум в другия, като вредата се
изразява това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната
сума по ефекта, а обогатяването на издателя – че не е изплатил сумата за
погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими
действия за запазване на преките менителнични права
от ползуващото се лице. В този смисъл са Решение № 90
от 10.09.2012 г. по т. д. № 431/2011 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 42/07.04.2009
г. по т.д. № 453/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 135/20.12.2010 г. по т.д. №
13/2010 г. на ВКС, І т.о. и др.
При така
констатираните обстоятелства и изложените правни съображения, настоящият
съдебен състав намира, че в обективната действителност са възникнали всички материални
предпоставки обуславящи възникването на спорното материално право по предявения
иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, поради което същият като основателен
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат сторените
от него разноски
в настоящото производство,
за които е представен списък по чл.
80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно 1120 лв. за заплатени държавна такса в размер на 320 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв. (видно от представения Договор за правна защита и съдействие – л. 52 от делото, в който
е обективирана разписка относно заплатеното в брой на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнраграждение).
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.М.М.,
ЕГН *********, с адрес ***, да заплати
на И.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 8000 лв. (осем хиляди лева), представляваща сума, с която
ответницата се е обогатила във вреда на ищеца в резултат на изгубване поради
давност на главния иск на приносителя на запис на заповед, издаден на 20.12.2013
г. от ответницата в полза на ищеца, с падеж на задължението 20.06.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 534, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА Р.М.М., ЕГН *********, с адрес ***, да заплати на И.В.И., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 1120 лв. (хиляда
сто и двадесет лева), представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: