№ 367
гр. гр. Добрич, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500771 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 2159/28.08.2023 год. на К. А. К. ЕГН ********** ,в качеството
му на Едноличен търговец „***-К. К.“,ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление адрес с. П., общ.Г.Т., *** срещу частта от решение №80
/19.07.2023 год. по гр.д.№ 20233220100083 по описа за 2023 година год. на
Районен съд Г.Т.,с която е осъден да заплати на В. Д. Ф., ЕГН **********
сумата от 1 027. 27 лв., представляваща неизплатената част дължима по
арендно възнаграждение за стопанската 2021/2022 год. по договор за аренда,
вписан под №*** год. на СВ Г.Т., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска -13.03.2023 год. до
окончателното изплащане.
С доводи за необоснованост на обжалваното решение и
постановяването му при нарушение на процесуалните правила и константната
съдебна практика на ВКС се претендира отмяната му , като въззивният съд
постанови ново по съществото на спора ,с което отхвърли иска по чл. 79 от
ЗЗД,във връзка с чл. 8 от ЗАЗ. Въззивникът възразява срещу приетата от
първоинстанционния съд фактическа установеност и направени правни
1
изводи по въпроса , към кой момент следва да се определи падежа на
задължението за еднократно плащане на арендното възнаграждение в размер
на 30 % от добитата и реализирана продукция–към датата на придобиване на
селскостопанската продукция или към друга дата,както и какво следва да
бъде арендното плащане ,ако продукцията не е била продавана.Съдът
възприел заключение на вещо лице по задача,каквато не му бил възложил
,както и тълкувал сключения между страните договор в отклонение от
правилото на чл.20 от ЗЗД,поради което изводите му не съответствали на
действителната обща воля на страните по посочените по-горе въпроси.
Въззиваемата страна В. Д. Ф., от гр. Добрич счита ,че обжалваното
решение не страда от твърдяните пороци, а жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана,което свое становище излага в депозирана в
съдебно заседание писмена защита.
При данни ,че първоинстационния съдебен акт е бил връчен на дата
13.10.2023 год.,жалба рег.№ 2159/28.08.2023 год.,изпратена по пощата на
24.10.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно
легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против
постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни
последици в правната му сфера чрез уважаване на исковата претенция и е
процесуално допустима.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
частично обжалваното първоинстанционно решение, както и по
приложението на императивните правни норми, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,
същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност , съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което е валидно. Правото на иск е
надлежно упражнено, а произнасянето на съда съответства на предявеното
искане, поради което производството и решението са допустими .
Обжалваното решение е постановено по заявена от В. Д. Ф., ЕГН
2
********** ,от гр.Добрич ,*** с искова молба рег.№ 664/13.03.2023 год.
срещу К. А. К. ,ЕГН ********** ,в качеството му на Едноличен търговец
„***-К. К.“,ЕИК *** , със седалище и адрес на управление адрес с. П.,
общ.Г.Т., *** претенция по чл.79 от ЗЗД,във връзка с чл. 8 ал.1 от Закона за
арендата в земеделието , основана на твърдения, че на дата 23.03.2015 год.
между страните е сключен договор за аренда с предмет земеделски имот с
площ от 30.001 дка в землището на с. Д., общ.Г.Т. за срок от 7 стопански
години, с уговорено еднократно арендно възнаграждение в размер на 30% от
паричната равностойност на добитата и реализирана продукция на декар,но
не по-малко от 60 лв./дка,платимо след изтичане на стопанската година в срок
до 31-ви декември.За стопанската 2021/2022 год. , ответникът извършил
плащане на арендното възнаграждение в общ размер от 1 800 лв.,т.е. по 60
лв./дка ,докато на останалите арендодатели/наематели изплатил такова в
размерите от по 120 лв./дка по договори,в които то било уговорено по начин
идентичен,като в сключения с ищеца договор. Горното индикирало, че 30%
от добитата продукция се равнява на сумата от 120 лв.
Отправено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца по
посочена от него банкова сметка сумата от 1 800 лв.,представляваща
неизплатена част от рентата за стопанската 2021/2022 год. по договор за
аренда, вписан под №*** год. на СВ Г.Т., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска -13.03.2023 год. до
окончателното изплащане.
В отговор рег.№ 1000/ 20.04.2023 год. ответникът Едноличен търговец
„***-К. К.“- К. А. К. е посочил ,че счита иска за неоснователен и недоказан .
Заявил е ,че не оспорва изложените обстоятелства във връзка с сключения
между страните аренден договор -предмет, срок ,че е ползвал арендувания
земеделски имот през стопанската 2021/2022 год. ,за което изплатил на
ищеца арендно възнаграждение по 60 лв./дка в общ размер от 1 800 лв. С
това плащане задължението му по чл.5 ал.1 от договора било изцяло
изпълнено. Оспорил е твърдението , че стойността на 30 % от произведената
и реализирана земеделска продукция на декар през посочената стопанска
година се равнява на 120 лв. , а размера на извършените от него плащания
към други арендодатели не следвало да бъдат съобразявани в отношенията
между страните.
3
Жалбата е неоснователна по съображения, основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Между страните съществува облигационно правоотношение,
произтичащо от сключения между тях договор и те са обвързани така, както
са уговорили в него.
Арендаторът се е задължил да заплаща еднократно годишно арендно
възнаграждение в размер на 30% от левовата равностойност в български
лева от добитата и реализирана продукция на декар ,но не по-малко от 60 лв.
на декар, платимо в срок до 31 декември след изтичането на съответната
стопанска година-така чл.5 ал.1 от договора.
Употребената от страните формулировка “добита и реализирана
продукция“ ,в контекста на използването й иде да поясни, че плащането на
арендното възнаграждение не е в натура , а парично ,а размера му се
определя по цената ,на която продукцията се реализира /продава/ .Така
уговореният между страните размер на задължението за арендно
възнаграждение е определяем и мярките за определянето му са две : първата
мярка е паричната оценка на 30% от стойността на продукцията на декар от
отдадения под аренда земеделски имот, а другата мярка е размера на
минимално дължимо плащане от 60 лв. Не се касае до уговорени в условията
на евентуалност два размера на арендното възнаграждение, дължими при
осъществяване на различни хипотези в хода на изпълнението на договора:
или 30% от продажната цена на добитата на декар продукция или 60 лв.
,т.е. безусловно дължимо като арендно възнаграждение е 30% от продажната
цена на добитата на декар продукция , а заплащането на сума от по 60 лв./дка
ще съставлява изпълнение на задължението на арендатора единствено в
случай, че паричната стойност на 30% от продукцията на декар е в по-нисък
от този размер. Не е налице уговорка, че плащането на арендното
възнаграждение може да бъде отложено или няма да се дължи, ако
продукцията не бъде реализирана в посочения времеви интервал, респ. че в
този случай арендодателя ще следва да се задоволи с уговореното като долна
граница възнаграждение.Уговорен е времеви интервал на плащането: най-
рано след изтичане на стопанската година ,т.е. по смисъла на § 2 т.3 от ДР на
ЗАЗ след 01.10.2022 год. и точна дата , като краен срок на плащането -31.12.
2022 год. При съпоставка на клаузите за размер на арендното възнаграждение
4
и срок на плащането , следва да се направи извод, че при договарянето
страните са целяли отношенията между тях да бъдат регулирани и правата и
задълженията им определени на годишна база: арендаторът дължи плащане
за ползването на имота за стопанската година след изтичането й и до края
на календарната година, в която изтича и по цени на реализация на
продукцията , валидни до края на същата календарна година.
Нито законът, нито сключения между страните договор предпоставят
заплащането на дължимото на арендодателя за ползването на собствените му
земеделски имоти възнаграждение от реализация на добитата от тях
продукция, като същото е дължимо и без такава .По силата на сключения
договор за аренда, арендатора ползва през съответната стопанска година
земеделските имоти на арендодателя, като добивите от отдадените под аренда
обекти стават собственост на арендатора от момента на отделянето им-така
чл.2 от Закона за арендата. Съобразно чл.8 ал.6 от договора, арендаторът е
собственик на продукцията, произведена от арендуваната земя и има право
свободно да се разпорежда с нея, т.е. ако търговския му интерес налага, може
да не реализира продукцията веднага след добиването й , а да отложи
реализирането й в по-късен момент в очакване на по-благоприятни пазарни
условия. Горното обаче не може да засегне интереса на арендодателя да
получи на падежа плащане за предоставеното от него ползване на
земеделски имот, от който е била добита продукцията в размер на
реализационната й цена , уговорена като възнаграждение. В случай ,че до
крайния срок на плащане -31.12. на съответната календарна година,
арендаторът не е реализирал добитата продукция ,то тя следва да бъде
остойностена по цените, на който съответните земеделски култури са се
търгували през същата година.
Вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза в съответствие с поставените от съда задачи е посочило в
заключение рег.№ 1630 /30.06.2023 год. ,че към 31.12.2022 год.,цялата
продукция от засетите през тази година земи е била добита от арендатора и не
е била реализирана,тя е налична и към датата на изготвянето му.Стойността
на наличната продукция реколта 2021/2022 год. по пазарни цени към периода
на добиването й е в размер на 9 424.23 лв., като полагащото се
възнаграждение в размер на 30% от тази стойност е в размер на 2 827.27 лв.,
т.е. по 94.24 лв. на декар.След приспадане на платената рента в размер на
5
1 800 лв., остава за доплащане арендно възнаграждение в размер на 1 027.27
лв.
Искът по чл.79 от ЗЗД,във връзка с чл. 8 ал.1 от Закона за арендата в
земеделието за заплащане на посочената сума е основателен и следва да бъде
уважен.
Този извод обжалваното решение съдържа, поради което и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК въззивният съд го потвърждава.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №80 /19.07.2023 год. по гр. д.№ 20233220100083
по описа за 2023 година год. на Районен съд Г.Т. в частта, в която К. А. К. ,
ЕГН ********** , в качеството му на Едноличен търговец „***-К. К.“ ,ЕИК
*** , със седалище и адрес на управление адрес с. П., общ. Г.Т., *** е осъден
да заплати на В. Д. Ф., ЕГН **********, от гр. Добрич ,*** сумата от 1 027.
27 лв., представляваща неизплатената част от арендно възнаграждение за
стопанската 2021/2022 год. по договор за аренда, вписан под №*** год. на
Службата по вписванията Г.Т., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска -13.03.2023 год. до окончателното
изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6