№**4466
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110106078 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск по 34 от ЗС от за делба във фазата по допускането й. Предявен е
първоначално иск от А. С. С. с ЕГН ********** срещу Е. С. С. с ЕГН ********** и
Столична община за делба на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № ******, с обща площ 2 825 кв.м., с административен адрес: гр.
София, бул. „М“ №**, /стар имот № 26 в кв. 296, м. Центъра – Еврейски гробища/, съгласно
Заповед за одобрение на ККР №**8-50/20.06.***6г. на Изп. директор на АГКК, при съседи:
*************************, без сградите в него, като се иска прекратяване на
съсобствеността при заявени квоти: по 400/2805 ид. части за ищцата и за ответницата Е. С. и
2025/2805 ид. части за Столична община.
Предмет на делото са и предявените от главно встъпилото лице „ЧЕТВЪРТА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК ******,
представлявано от д-р Аркади И. срещу всяка от първоначалните три страни /А. С., Е. С. и
Столична община/ да се признае за установяно на основание чл. 124 от ГПК спрямо всяка от
тях със сила на присъдено, че посоченото болнично заведение е титуляр на спорното право
по настоящото дело и е собственик на целия поземления имот, с идентификатор ******. с
обща площ 2825 кв.м., ведно с построените в него сгради, с административен адрес бул.
"М" №** съгласно Заповед за одобрение на КККР №**8- 50/20.06.***6 г. на Изпълнителния
директор на АГКК по закон, а при условията на евентуалност - по давност.
Ищцата твърди, че се явява собственик на посочените идеални части само от Поземления
имот на основание покупко-продажба и наследствено правоприемство, прогласена за
нищожна Заповед за отчуждаване и впоследствие – отменено такова по силата на две
съдебни решения, като тази верига от факти от правно значение важат и за първия посочен
1
ответник – Е. С. /която е леля на ищцата, сестра на баща й/. Не сочи на какво основание
вторият ответник Столична община е собственик на останалата част от имота.
Ответницата Е. С. заявява становище за основателност на иска и моли делбата да се допусне
при посочените квоти.
Ответникът Столична община оспорва делбата, моли да се отхвърли. Счита исковете на
главно встъпилото лица за основателни.
Всяка от страните претендира разноски. Ответникът СО прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищцата, а тя от своя страна – прави такова за
адвокатското възнаграждение на главно встъпилото лице.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
А. С. С. и Е. С. С. са законни наследници по веригата на А.П.ЙО, починала през
1972г. /така в Удостоверения за наследници на л. 20 – 27/, която на 15.02.1903г. купува
празно дворно място с площ 800 кв.м. /20 м дълбочина и 40 м ширина/,находящо се в гр.
София, сегашен бул. „М“, представляващ имот № 26 в кв. 296, местност Центъра - Еврейски
гробища.
По силата на Заповед № РД – 34 – 2151/29.09.1981г. на Председателя на ИК на СНС
имотът /с тогавашен адрес бул. „Д. БЛ.“ № 36, сегашен бул. „М“/ се отчуждава в полза на
държавата. Тази заповед се прогласява за нищожна с Решение в сила от 18.12.2002г. на СГС,
III – Ж отделение по адм.д. 2205/1999г. с главен мотив, че е подписана със запетая, като не
можело да се установи дали подписалото я лице е имало компетентност към онзи момент да
извърши отчуждаване на имота – решението на л. 12 от делото.
Видно от Решение в сила от 23.09.2008г. на СГС, III – Г отделение по адм.д.
1913/1996г. въз основа на горното решение е отменен отказ на Кмета на Столична община №
РД-*** от ******г. да отмени отчуждаването на имот пл. № 26 от кв. 296 с площ 800 кв.м. и
е отменено неговото отчуждаване. С това решение се приема, че площта от 800 кв.м. е
достатъчна по силата на 19 от ЗУТ за обособяване на УПИ.
По представената от ищцата Скица изх. №*********-04.10.2022г. поземленият имот,
предмет на делото, е с обща площ 2825 кв.м. и има за собственик Столична община – район
Красно село, има посочени съседи с идентификатори, като основанието за собственост е
Акт за публична общинска собственост №**63 от 12.12.1997г. – л. 44 от делото.
Същият се намира на л. 85 от делото. Към датата на съставянето му – 08.04.2005г. имотът на
„Четвърта МБАЛ София“ ЕАД е описан както следва: „седеметажна монолитна сграда с РЗП
2880 кв.м., разширение към основната сграда с РЗП 1083,52 кв.м. и монолитна едноетажна
сграда с площ 118,26 кв.м.“. Описано е, че няма съсобственици, имотът е в УПИ II за 4-та
гр.болница, кв. 296, м. Еврейски гробища, бул. „М“ №**. Като съставени по-рано актова са
посочени АДС № 3036/1949г., АОС №**63/1997г. /терен/ и № 306/1998г. Изброените са на л.
2
98 – 101 от делото, като видно от последните два такива за актова за частна общинска
собственост. Конкретно Акт №**63/12.12.1997г. касае имот пл. № 26 с площ 800 кв.м.,
отчужден със Заповед № РД – 34 – 2151 /29.09.1981г. и като бивши собственици на имота са
посочени Емилия Кр. С., Крум Ст. Стайчев и Славка П. Йосифова.
По изложеното в отговора на ответницата Е. С. /л. 77 от делото/, че даденият като
обезщетение апартамент бил иззет от общината през м. март 2021г. няма никакви
доказателства.
Видно от писмо от Столична община от 24.10.2022г. данъчната оценка на находящия се на
бул. „М“ №** поземлен имот с площ 2825 кв.м. е 211 592,50 лева.
Приложена е Заповед № РД – 09 – 50 – 572 / 27.10.1997г. на Главния архитект на
Столична община, с която се одобрява Застроителния и регулационен план на местност
Центъра – Еврейски гробища и улично-регулационния план на същата – л. 68 – 70, като
видно от приложената скица имот 26 попада в кв. 296 с предназначение целия „за 4-та гр.
болница“.
По извадката от Актуалния регистър за общинска собственост под номер 1272 /
08.04.2005г. е описан процесния имот с посочване, че главно встъпилото лице по делото е с
признати или учредени вещни права върху същия – л. 72 от делото.
По силата на Решение №** / 27.02.2001г. по ф.д. 2158/2001г. е вписано
преобразуването на „Четвърта болница – София“ в „Четвърта МБАЛ София“ ЕАД. Това
вписване е в изпълнение на взето решение с Протокол №**9/11.12.2000г. на СОС, в т. 7.2. на
което е решено преобразуването на болницата в търговско дружество и се посочва, че
новообразуваното ЕАД поема активите и пасивите на „Четвърта районна болница София“
по баланса й към 31.12.1999г. Преди това пък със своя Заповед № РД – 20-9/20.07.2000г.
Министърът на здравеопазването на основание чл. 101, ал. 1 и 6 вр. чл. 104 и чл. 38 от
Закона за лечебните заведения нарежда преобразуването на 4-та болница в търговско
дружество ЕАД - съгласно Приложение № 5 на същата – л. 168 – 170 от делото.
По изготвената СТЕ по делото се установява идентичността на имота, предмет на
крепостния акт за продажба от 1903г. и имот № 26, който обаче вече е част от УПИ II по
плана одобрен през 1997г. с по-горе индивидуализираната заповед на главния столичен
архитект. Така имот пл. номер 26 по стария план има площ 814 кв.м., а по действащата
КККР същият е в имот с ид. ****** и е с площ общо 2825 кв.м. Така отчужедният през
1981г. имот попада изцяло в границите на настоящия поземлен имот. Вещото лице посочва
при изслушването си пред съда още, че изцяло е изпълнено мероприятието за нуждите на
болницата.
По дадените от свидетелите показания се установява следното.
Св. Калайджиева /на ищцата/ е близка приятелка на А. С.. Тя често ходила покрай
процесния имот през ***0г., ***2г., особено през ***5г. и добила впечатления, че първо било
запустяло, имало храсти и буренясало. После „през последните години“ вече имало ограда и
облагородяване с пейки. Знае от самата А., че на това място имали имот, също че ходили в
3
общината да се снабдяват с документи, за да „може да се започне строителство върху това
място“, но постоянно имало спънки, липса на документи. Знае още, че им е бил даден
апартамент за обезщетение, в който живеели лелята на А. и баща й.
Св. Зарчев /на ищцата/ е бивш съпруг на А. С. и баща на общите им деца. Били
семейство от 2009г. до ***8г. Знае за „наследствен имот“ на бившата му жена. Бащата на А.
му разказал, че през 80-те години на миналия век трябвало да напуснат къщата, тя била
съборена и им бил даден апартамент като обезщетение, в който живеели. Самият свидетел
помогнал да се съберат необходимите документи за имота и ходил по различни институции.
Около ***5г. бил лично в Министерство на здравеопазването и в разговор в заместник –
министъра тогава му казали, че в момента Министерство на здравеопазването стопанисва
този имот и той е част от двора на болницата. Свидетелят казва, че даденият като
обезщетение апартамент бил върнат на общината. Разхождайки се около имота и дори
влизайки свободно вътре, свидетелят сочи, че към ***2г. – ***5г. видял две – три пейки,
може да се влиза в имота откъм ул. „Владайска“ и понастоящем има ограда и две-три трайни
насаждения.
Св. Пиналски /поискан от главно встъпилото лице/ е служител на Четвърта МБАЛ
София от 2003г. насам и изпълнява длъжността Началник отдел Административно –
стопански части, занимава се с поддръжката на материалната база, договори, стопанисване
на имоти, сградния фонд, извършване на ремонти. По отношение на парцела на болницата
казва, че още при постъпването му казали, че е с площ над 2 декара, застроено е с три сгради
и има отделно дворно място. На влизане откъм ул. „Владайска“ казва, че това е задният вход
на болницата, има автоматична врата, след това рампа надолу. Там има и охранителна
камера, а след счупването от линейка на вратата, се позвънява на звънец и се отваря вратата,
ако не се разпознае, не се допуска кола. Има и знак, че във входа на болницата се допускат
само обозначени автомобили. На празната площ са садени дървета, поддържано е през
годините. Има част от тревното пространство, която не е асфалтирана, но там са поставени
пейки, има алеи и тротоари. Има пейки и огради, които в годините са боядисвани. Казва
още, че всяка година от Столичен инспекторат му дават за подпис /като служебно лице/
протоколи, с които са длъжни да поддържат и почистват площите около болницата. Не знае
някой от 2003 година насам да е имал претенции да притежава част от дворното място, като
той самият има контакти с всички административни звена в болницата.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
За да се произнесе съдът намира за удачно първо да изследва направените от главно
встъпилото лице доводи и така да се произнесе по въпроса има ли съсобственост и между
кого, респектвино следва ли да се допусне делба.
„Четвърта МБАЛ София“ ЕАД има претенции да притежава целия поземлен имот пл.
номер 296 с площ 2825 кв.м. ведно с построените върху него сгради. Ищцата иска да докаже,
4
че има идеални части от поземления имот с посочен размер. Ответницата С. също твърди, че
притежава ид. части, а Столична община не се счита за собственик на каквато и да е част от
имота.
Първият аргумент, че болницата е собственик, е по силата на закона – че с
преобразуването на същата в ЕАД и поемането на активите и пасивите на болницата същата
придобива имота вече като дружество, а не като общинска собственост, било частна или
публична. Действително в т. 4 от Решение N 9 11 от 21 май 2001 г. по конституционно дело
№**8 от 2000 г. и чл. 104, ал. 1 от Закона за лечебните заведения „Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ
с преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 101, 102 и 103 предоставеното за
стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна или общинска
собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се
преобразуват, преминава в собственост на дружествата. Преобразуването в търговски
дружества е свързано с промени относно собствеността. Държавата или общината губи
собствеността върху веществения състав на имуществото, включено в балансите на
здравните заведения. Правото на собственост се преобразува в право на собственост върху
капитала на търговските дружества. Притежателят на капитала придобива освен това
управленчески и контролни права. Носител на всички вещни права е търговското дружество
като самостоятелен правен субект, а не собственикът на капитала на дружеството.
Така по конкретните данни от Регистъра на общинска собственост и Акт за общинска
собственост №**72/08.04.2005г. става ясно, че главно встъпилото лице не се води
собственик за пред Столична община на този имот. Така, макар и формално да не оспорва
установителния иск спрямо себе си, Столчина община има противоречиви правни интереси
спрямо „Четвърта МБАЛ София“ ЕАД. Видно и от последно изготвената скица там като
собственик е посочена именно Столична община – район Красно село. Ето защо главно
встъпилото лице не е станало собственик по силата на закона – чрез прехвърлянето на
активите /и този недвижим имот/ при преобразуването в ЕАД, тъй като очевидно
фактическият състав не е завършен – нито се води на името на дружеството имота, нито се
доказва кой в тези години е плащал данък върху него, нито дали наистина е въведен в
баланса на дълготрайните активи.
В тази логическа последователност следва да се разгледа вторият аргумент – че
„Четвърта МБАЛ София“ ЕАД е придобила имота по давност. За да има положителен извод
тук е необходимо страната да докаже, че: 1) владее имота, 2) че го владее на основание,
годно да я направи собственик и че 3) владението не е прекъсвано по никакъв начин в
рамките на 10 години. Според настоящия състав и двете предпоставки са налице. Доказа се
по делото, че болницата ползва целия недвижим имот, в рамките на който се твърди, че се
намират онези 800 кв.м., купени от наследодателката на ищцата и ответницата С. през 1903г.
Всеки свидетел по един или друг начин доказа това с показанията си. Най-вече и конкретно
служителят на болницата – св. Пиналски, който има впечатления от 2003г. насам, придобити
във връзка с работата му. Винаги дворното място е стопанисвано от болницата, дори такова
задължение й е вменено от Столичния инспекторат. Осъществявани са различни
5
мероприятия : засаждане на трайни насаждения, поставяне на пейки и ограда, боядисване на
същите. Дори и поисканите от ищцата свидетели потвърждават, че има ограда отпреди поне
7-8 години. Не се оспорва владението на имота от болницата. Що се касае до това на какво
основание е владяно следва да се посочи следното: още вземайки предвид Акта за държавна
собственост от 1949г. става ясно, че част от имота се ползва именно от праводателя на
сегашното ЕАД – „4-та градска болница София“. При отчуждаването през 1981г. очевидно е
взето решение площта на болницата да се разшири. След това при преобразуването на
болницата в търговско дружество държавата – в лицето на министъра на здравеопазването и
общината – в лицето на Столичния общински съвет – провеждат последователно
процедурата по преобразуване, като в крайна сметка и това обстоятелство се вписва -
Решение по фирменото дело на новообразуваното ЕАД. Активите се поемат от новото
дружество, но към съдебното дирене процесният имот и сградите в него се водят частна
общинска собственост. Фактическият състав по придобиване на собственост върху имота и
сградите не е изцяло завършен, но при всички положения е основание, годно да доведе до
възникване в патримониума на „Четвърта МБАЛ София“ ЕАД като единствен собственик
имота пл. номер 296 ведно със сградите в него – които впрочем не са предмет на иска за
делба, а само на установителните искове. Втората предпоставка също е налице. По
отношение на срока – неоспорено болницата дори най-късно от 2005г. /съставянето на
последния АОС/ владее целия имот с прилежащите му дворни части като свой – поставя
пейки, сади дървета, сега вече има и бариера и звънец, ограда. Така и да се приеме, че този
владелец е недобросъвестен, са изминали повече от 10 години непрекъснато владение в
негова полза, което го прави единствен собственик на имота. Постановеното решение по
адм. дело, с което е обявена заповедта за отчуждаване за нищожна, няма действието да
прекъсне тази придобивна давност. Няма такова действие и отмяната на отчуждението с
последващото съдебно решение. „Четвърта МБАЛ София“ ЕАД изобщо не е била страна по
тези дела, за да има поне действие решението в мотивите си. Но и без това действията от
рода на посочените не могат да прекъснат давността. Те не сочат на реални вещно-правни
претенции. След като се твърди и че е имало апартамент, даден като обезщетение, и той бил
върнат /чрез „изземване от общината“/ едва през 2021г., създаденият с решенията на
административния съд правен водовъртеж има за последици облигационни отношения по
репариране евентуално на щети помежду Столична община и физическите лица –
съделители по настоящото дело. В същото време обаче в полза на „Четвърта МБАЛ София“
ЕАД е текла, а към настоящото произнасяне и изтекла придобивната давност и така това
дружество е станало собственик.
Що се касае до възражението на ищцата по индивидуализацията на имота, следва да
се има предвид, че след 1997г. /одобряването на плана и уличната регулация/ имот номер 26
с площ 800 кв.м. не съществува, има новообразувано УПИ II в кв. 296 с обща площ 2825
кв.м., част от който са посочените 800 кв.м., което всъщност и обосновава петитума на А. С.
и Етакерина С. – те твърдят, че притежават идеални части, а не реални такива.
Това означава, че установителната претенция на „Четвърта МБАЛ София“ ЕАД
6
срещу трите други страни е основателна и подлежи на уважаване.
Горният извод обосновава и последващите такива – нито една от другите страни не е
собственик на идеални части от процесния имот и искът за делба следва да се отхвърли.
По разноските
Всяка страна има претенция за разноски. И трите страни с изключение на главно
встъпилото лице нямат право на разноски. На същото се дължат такива разделно – всеки по
1/3 част от разноските, сторени за адвокатски хонорар 1500 лева по Договор за правна
помощ на л. 151 от делото.
По направеното от ищцата възражение за прекомерност на този хонорар, съдът
счита следното. Самата ищца претендира в същото дело разноски от 2000 лева за адвокатски
хонорар. По правилата на процесуалната етика не би могла да счита за прекомерен хонорара
на отсрещната страна, който дори е в по-малък размер от заплатения й. Извън това,
преценявайки материалния интерес и всички други обстоятелства по делото: правна и
фактическа сложност, брой съдебни заседания – в случая общо 5, съдът намира, че
заплатените 1500 лева не са прекомерни и възражението е неоснователно.
Главно встъпилото лице пък дължи държавна такса за разгледания установителен иск
– върху данъчната оценка на имота от 211 592,50 лева се дължи държавна такса в размер на
8463,70 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Ц.Б. III“ №
*** А, вх. А, и съдебен адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ №**, чрез адв. З. Мазнева –
Д.а, срещу Е. С. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Р.Д.“ №**, вх. А, ет. 4, ап. 10 ,
и съдебен адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ №**, адв. Г. Д., и Столична община с
ЕИК *******, и адрес: гр. София, ул. „М“ № 33, иск по чл. 344 ГПК за делба на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № ******, с обща площ 2 825 кв.м., с
административен адрес: гр. София, бул. „М“ №**, /стар имот № 26 в кв. 296, м. Центъра –
Еврейски гробища/, съгласно Заповед за одобрение на ККР №**8-50/20.06.***6г. на Изп.
директор на АГКК, при съседи: *************************, без сградите в него, при
заявени квоти: по 400/2805 ид. части за ищцата и за ответницата Е. С. и 2025/2805 ид. части
за Столична община, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК в отношенията между
А. С. С. с ЕГН **********, Е. С. С. с ЕГН **********, Столична община с ЕИК ******* и
7
“Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД с ЕИК ******, с адрес:
гр. София, бул. „М“ №**, че “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“
ЕАД с ЕИК ****** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № ******, с обща площ 2 825
кв.м., с административен адрес: гр. София, бул. „М“ №**, /стар имот № 26 в кв. 296, м.
Центъра – Еврейски гробища/, съгласно Заповед за одобрение на ККР №**8-50/20.06.***6г.
на Изп. директор на АГКК, при съседи: *************************, ведно с построените в
него сгради на основание изтекла 10 /десет/ - годишна ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. С., Е. С. С. и Столична община ДА
ЗАПЛАТЯТ на “Четвърта Многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД
разделно всеки по една трета част сумата 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 71, ал. 1 ГПК “Четвърта Многопрофилна болница за
активно лечение София“ ЕАД с ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския
районен съд сумата 8463,70 /осем хиляди четиристотин шестдесет и три лв. и 70 стотинки/
лева дължима държавна такса върху предявения иск.
УКАЗВА на страните, че в случай на влизане в сила на настоящото решение същото
подлежи на вписване в Имотния регистър при Агенцията по вписванията.
Решението може да се обжалва пред СГС в седмичен срок от връчването му в препис
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8