Решение по дело №3/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260008
Дата: 23 март 2022 г.
Съдия: Татяна Димитрова Даскалова
Дело: 20203500900003
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                            23.03. 2022 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,         гражданско и търговско отделение,

На девети март                                            2022 година,

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Жоржета Христова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

т.дело № 3,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

По делото има постановено решение на 03.06. 2021 г.

Подадени са жалби от ищците пред Апелативен съд – Варна.

Със свое определение от з.з. съдът е върнал делото на ОС – Търговище за произнасяне по молбата за допълване на решението, тъй като съдът не се е произнесъл относно искането за несъществуване на обезпеченията за приетите вземания в производството по несъстоятелност, дадени под формата на договорна ипотека. Посочено е от въззивния съд, че в жалбата на „Б...БГ“ ЕООД се съдържат доводи относно това, че в решението липсва произнасяне по въпроса.

Видно от петитума на исковата молба „Б...БГ“ ЕООД моли, съдът да признаете за установено между страните, че учредените с НА №164/ 15.12. 2006, том XI, per. № 9428, дело 1837/ 2006 г. на нот. Йордан Павлов и НА №4, том IX, рег.№8057, дело № 1378/2008 г. на нот. Йордан Павлов договорни ипотеки са нищожни на основание чл. 167, ал. 3, вр.чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, по отношение на ПИ с ид. № 35064.501.3069, находящ се в гр. Каварна, ул.“България“ № 69, с площ от 2500 кв.м. и по отношение на 44 кв.м. (разликата между 70 и 26 кв.м.) от сграда с ид. № 35064.501.3069.1, цялата със ЗП от 70 кв.м., представляваща бензиностанция, както и по отношение на всички трайно прикрепени към нея съоръжения, представляващи два броя бензиноколонки, четири броя резервоари за съхранение на горива, една газоколонка, един резервоар за съхранение на газ, ведно с технологични тръбопроводи, инсталация за обратна газова фаза, вливни фунии и фискална система или в условие на алтернативност да признае учредените ипотеки за нищожни, поради липса на конкретизация и индивидуализация на предмета на ипотеката.

Искът се основава на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ като се твърди недействителност на договорните ипотеки, описани по-горе в посочените нот. актове. Посочено е, че ипотеките са учредени, без ипотекарният длъжник да е притежавал правото на собственост върху ипотекирания имот и това противоречи на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. В условията на евентуалност се твърди, че е нарушен и чл. 170 от ЗЗД, като има неяснота относно основни параметри на договора за учредяване на ипотека. Ищецът твърди, че съдът не е уважил направеното от него възражение относно поредността на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Със свое определение от з.з. съдът е приел, че в жалбата на единия от ищците има посочено оплакване за непълнота на решението по отношение на единия от предявените искове.

Към т.д. 3/ 2020 г. е присъединено и т.д. № 6/ 2020 г. на ОС – Търговище. Исковите молби по двете дела се покриват отчасти. По т.д. № 6 има и иск по чл. 694, ал. 3 от ТЗ, за прогласяване нищожност на договорните ипотеки, учредени в полза на Банка „Пиреос“ АД по два договора, с нот. акт № 164/ 2006 г. от 15.12. 2006 г. и нот. акт № 4, том 9, от 2008 г. на нотариус Йордан Павлов.

Становища във връзка с молбата за допълване има представени от всички страни по делото пред Апелативния съд, по в.т. д. № 490/ 2021 г.

Ответникът, „Юробанк“ АД, представляван от адв. К., счита, че молбата е недопустима, защото ищецът нямал право да предявява вещни искове в производството по чл. 694 от ТЗ.

В допълнително становище „Б...БГ“ ЕООД посочва, че естеството на иска е за установяване на несъществуването на обезпечение по дадено задължение и това не е вещно-правен иск.

В съд.зас. ищците поддържаха своето становище и молят съда, да допълни решението, като уважи предявения иск за прогласяване нищожност на договорите за ипотека, посочени в исковата молба.

Представител на „Юробанк“ АД не се яви и не взе становище.

По делото бяха представени писмени бележки от адв. Ц.М..

Синдикът моли съдът да произнесе своето решение според събраните по делото доказателства и собствената си правна преценка.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

Фактите, свързани с производството по несъстоятелност и участието на страните в него са посочени в първоначалното решение на съда.

По отношение на втората част от искането се установява следното: на 19.12.2019 г. съдът по несъстоятелността по т.д. № 15/ 2019 г. на ОСТ е постановил определение № 401, по реда на чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, вписано в ТР със същата дата, с което приел обезпеченията, обуславящи удовлетворяване на вземанията на Ю..БЪЛГАРИЯ”АД /правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД / по договор за кредит № 104/ 21.04. 2004 г. и анексите към него с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Обезпеченията са два броя договорни ипотеки, учредени от длъжника „Б....– 2002“ ООД – в несъстоятелност, върху собствен на дружеството недвижим имот, а именно:

1. Договорна ипотека от 15.12. 2006 г., учредена с НА №164/ 15.12. 2006, том XI, per. № 9428, дело 1837/ 2006 г. на нот. Йордан Павлов, върху недвижим имот с ид.№ 35064.501.3069, представляващ УПИ № XLV, в кв. 5 с площ от 2500 кв.м., находящ се в гр. Каварна, ул. „България“ № 69, ведно с построената в него масивна сграда – бензиностанция с 2 колонки, газостанция с 1 колонка и подземен резервоар, магазин за масла, аксесоари и пакетирани хранителни стоки, със ЗП от 70 кв.м., заедно с трайно закрепените 2 броя бензиноколонки, 4 броя резервоари за съхранение на горива, 1 газоколонка, 1 резервоар за съхранение на газ, както и всички тръбопроводи, инсталации и подобрения, трайно прикрепени към земята и сградата и изградената инфраструктура в имота, в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, съответно подновена на 31.08. 2016 г.;

2. Договорна ипотека от 5.12. 2008 г., учредена с НА № 4, том IX, рег.№ 8057, дело № 1378/ 2008 г. на нот. Йордан Павлов, върху недвижим имот, с ид.№ 35064.501.3069, представляващ УПИ № XLV, в кв. 5, с площ от 2500 кв.м., находящ се в гр. Каварна, ул. „България“ № 69, ведно с построената в него масивна сграда – бензиностанция с 2 колонки, газостанция с 1 колонка и подземен резервоар, магазин за масла, аксесоари и пакетирани хранителни стоки със ЗП от 70 кв.м., заедно с трайно закрепените 2 броя бензиноколонки, 4 броя резервоари за съхранение на горива, 1 газоколонка, 1 резервоар за съхранение на газ, както и всички тръбопроводи, инсталации и подобрения, трайно прикрепени към земята и сградата и изградената инфраструктура в имота в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, съответно подновена на 1.11.2018 г.

От приложените към делото писмени доказателства се установяват следните факти във връзка със собствеността на ипотекирания имот:

С постановление за възлагане на недвижим имот № 2000-01-405/ 09.04. 2003 г., на публичен изпълнител при Агенция за държавни вземания – Варна, постановено по изп.д. № 2000-01-405/ 2001 г., длъжникът „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД – в несъстоятелност, е придобил следния недвижим имот: „Бензиностанция“ със ЗП от 26 кв.м., находяща се в кв. 5, парцел Vl-ти, по ЗРП на гр. Каварна, ул. „България“ № 69, ведно с прилежаща земя, при граници и съседи на имота: юг - ул. „България“, запад - градски парк, север - улица и изток - улица. Длъжник по изпълнителното дело е било „Автомобилни превози - Каварна“ АД, преобразувано от Автомобилни превози – Каварна“ ЕООД, последното възникнало като еднолично, във основа на преобразуване на държавно предприятие със същото наименование /изводи от решение № 127/25.02.2009 г. на ДОС/. Видно от приложения акт за държавна собственост (АДС) №147/ 31.07. 1970 г. на ОП „Автотранспорт – клон Каварна“ са предоставени за ползване дворно място с площ 24 180 кв.м. и сгради, една от които е бензиностанцията, придобита от „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД с посоченото постановление. На гърба на същия АДС е посочено, че с Решение № 1050/ 8.04.1992 г.на Окръжен съд – Добрич имотът е предоставен на ЕООД „Автомобилни превози – Каварна“ /впоследствие трансформирано в „Автомобилни превози - Каварна“ АД - длъжник по горепосоченото изпълнително дело/.

В хода на изпълнителния процес е изготвена експертна оценка за определяне на пазарната стойност на недвижимите имоти на „Автомобилни превози – Каварна“ АД, находящи се в гр. Каварна, парцел Vl-ти, кв. 5, в която детайлно са посочени всички самостоятелни обекти, като на първо място е описана процесната бензиностанция със застроена площ 20+15 кв.м. В точка „б“ е записано, че земята, върху която се намира бензиностанцията, е държавна собственост и има отстъпено право на строеж за автогара. Същото е коментирано и още веднъж в резюмето на експертната оценка. Видно от мотивите на решение № 127/ 25.02. 2009 г. на ОСД – стр. З, с разпореждане по чл. 196, ал. 2 от ДПК /отм./ самият публичен изпълнител е изказал становище, че „обект на оценката са само сградите“.

Въпреки обстоятелството, че земята, върху която е построена бензиностанцията е държавна, публичният изпълнител я е възложил заедно с бензиностанцията в собственост на „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД като „прилежаща земя“, без същата да е описана и оценена и без да е платена цена за нея. Не е посочена и квадратурата й. С протокол от 20.03. 2003 г. за проведена публична продан, „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД е обявено за купувач само на бензиностанцията, за цена от 46 747 лева / мотивите на Решение № 127/25.02.2009 г. на ДОС - стр.4/.

С удостоверение на главния архитект на Община Каварна от 24.04. 2003 г. е конкретизирано, че „описаната като прилежащ терен към съществуваща бензиностанция площ, съгласно постановление за възлагане на недвижим имот № 2000-01-405/09.04.2003 има повърхност 2500 кв.м. при така посочените граници“. Не става ясно обаче на какво точно основание и по какви критерии е определена тази площ.

Със заповед № 225/ 29.05. 2003 г. на кмета на Община Каварна, по реда на чл. 129, ал. 2 ЗУТ е допуснато изменение на действащия план и одобрено обособяване на реална част в самостоятелен УПИ XLV/ четиридесет и пет, в нот. е посочено с думи шестдесет и пет, но римското число е четиридесет и пет, тъй като числото X /десет/ стои отляво на числото L/петдесет/, с площ от 2500 кв.м. за „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД / мотивите на решение № 127/ 25.02. 2009 г. на ДОС - стр.5/

След издаването на тази заповед „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД се е снабдило с нотариален акт за собственост по писмени доказателства, № 8, том III, per. № 1636, дело № 272/ 2003 г. на нотариус Йордан Павлов, според който акт дружеството вече притежава УПИ с площ от 2500 кв.м, представляващо УПИ XLV в кв. 5 по плана на гр. Каварна, ведно с построената в него сграда – бензиностанция със ЗП 26 /двадесет и шест/ кв.м. при посочените граници. Този акт не е приложен по делото, а се установява от останалите писмени доказателства – нот. актове за учредяване на ипотеките и съдебните решения.

С разрешение за строеж № 78/ 17.07. 2003 г. на „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД е разрешено извършването на „реконструкция на съществуваща бензиностанция и газстанция“, а с последващо разрешение за ползване № ДК-19-037/ 2.08. 2004 г. е разрешено ползването на строеж „Бензиностанция с 2 колонки, газостанция с 1 колонка и подземен резервоар, магазин за масла, аксесоари и пакетирани хранителни стоки със ЗП - 70 кв.м.“, находящ се в УПИ пл. № XLV, кв. 5 по плана на гр. Каварна, бул. „България“ № 69. На стр. 3 от разрешението за ползване, в АС част, е посочено, че „съществуващата сграда на бензиностанцията е премахната и е изградена нова такава, като в нея са обособени...“ и по-нататък детайлно са описани всички новоизградени помещения и съоръжения.

На 21.04. 2004 г. „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД сключва договор за кредит с „БАНКА ПИРЕОС“ АД – Гърция, по силата на който на дружеството е отпуснат кредит в размер на 430 283 лева. За обезпечаване на кредита са учредени няколко броя договорни ипотеки, една от които е върху процесния имот – бензиностанция от 26 кв.м., УПИ пл. № XLV, кв. 5 по плана на гр. Каварна, бул. „България“ № 69, с площ от 2500 кв.м. и подобренията в него и нова бензиностанция и газостанция с площ от 70 кв.м. /в строеж/ – стр. 5 от договора за кредит. Ипотеката е учредена с НА № 15, том III, per. № 1393, дело № 288/ 2004 г. на нот. Йордан Павлов. На 24.09.2004 г. „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД сключва анекс №1 към договора за кредит, с който размерът на кредита е увеличен със 150 000 /сто и петдесет хиляди лева/, съответно е и учредена нова ипотека върху процесния имот за обезпечаване на новия размер на кредита.

На 22.07. 2005 г. „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД  сключва анекс № 2 към договора за кредит, с който отново се увеличава размерът на кредита, вече до 850 000 лева и за обезпечаването му е учредена ипотека вече върху новоизградената бензиностанция с площ от 70 кв.м. и трайно прикрепените към нея съоръжения - НА №162, том VIII, per. № 4704, дело № 1084/2005 г. на нот. Йордан Павлов.

В следващите години дружеството сключва още два анекса, с които изменя размера, условията и срока на погасяване на кредита.

На 12.12. 2006 г. е сключен анекс № 5 към договора за кредит, с който размерът на съществуващия кредит е увеличен с още 150 000 лева до общо 1 000 000  лева и е променен крайният срок за издължаване до 30.12. 2007 г. За обезпечаването на увеличението в размер на 150 000  лева е учредена процесната ипотека с НА № 164/ 15.12. 2006, том XI, peг. № 9428, дело 1837/2006 г. на нот. Йордан Павлов.

В следващите години дружеството сключва още два анекса, с които изменя размера, условията и срока на погасяване на кредита.

На 2.12. 2008 г. „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД сключва анекс № 8 към договора за кредит, с който размерът на кредита е увеличен до 1 466 873  лева, като за частичното му обезпечаване в размер на 166 533  лева е учредена и втората процесна и оспорвана ипотека с НА № 4, том IX, рег. № 8057, дело № 1378/ 2008 г. на нот. Йордан Павлов върху горецитирания недвижим имот.

По отношение на ипотекирания имот са се водили няколко дела.

Процесният имот, представляващ УПИ пл. № XLV /четиридесет и пет/, кв. 5 по плана на гр. Каварна, бул. „България“ № 69, с площ от 2500 /две хиляди и петстотин/ кв.м е предмет на гр.д. № 237/ 2006 г. по описа на Районен съд – Каварна, за съдебна делба на недвижим имот, дворно място, находящо се в гр. Каварна, представляващо парцел VI в кв. 5 по плана на гр. Каварна, цялото с площ от 53 180 кв.м.

По делото е постановено Решение № 85/ 5.08. 2008 г. на РС – Каварна, с което е отхвърлено искането за съдебна делба на имота от 53 180 кв.м., с мотиви, че „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД не е един от собствениците на имота и не притежава 2500 кв.м. идеални части от същия, тъй като е налице непреодолим порок в процедурата по принудително изпълнение и възлагане на имота от публичния изпълнител, а именно „публичният изпълнител е описал сгради, ведно с прилежащи терени към тях, а е оценил и изнесъл на публична продан само сгради, без земята, като е приел, че тя не принадлежи на длъжника.“ От събраните по делото доказателства се установява, че „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД е платило само цената на сградите, без цената на прилежащия терен, но въпреки това, същият му е бил възложен от публичния изпълнител. Неплащането на цената на изнесения на публична продан имот  УПИ пл. № XLV, кв. 5 по плана на гр. Каварна, бул. „България“ № 69, с площ от 2500 /две хиляди и петстотин/ кв.м е пречка за настъпването на транслативния ефект на проданта, съгласно чл. 215, ал. 1 ДПК /отм/. и чл.384, ал.З от ГПК /отм/, като невнасянето на цената е основание за обявяване на публичната продан за недействителна. Поради липса на право на собственост върху терена, със същото съдебно решение, е отхвърлен и инцидентният установителен иск за собственост, предявен от „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД.

С решение № 127/ 25.02. 2009 г. ОС – Добрич потвърждава това решение, като установява нови фактически обстоятелства, а именно, че в актовете за държавна собственост е вписано отстъпено право на ползване в полза на „ОП „Автотранспорт“ - клон Каварна и ДФ „Автомобилни превози“- Каварна /стр.З от решението/, което означава, че длъжникът по изп.д. № 2000- 01-405/2001 г. по описа на АДВ - Варна - „Автомобилни превози - Каварна“ АД не е притежавал право на собственост върху процесния парцел. На стр.5 от решението са изложени подробни мотиви, че липсата на индивидуализация и оценка на имота при описа, е пречка същият да стане предмет на публично изпълнение. В обявлението за публична продан отново са били посочени само сградите, без терена. Така с постановлението за възлагане, публичният изпълнител е възложил в собственост на „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД имущество, което не е било предмет на опис и обявление, поради което и дружеството не е придобило право на собственост върху имота.

С решение № 671/ 23.12. 2009 г. на II гр.отд на ВКС е оставено в сила решение №127/ 25.02. 2009 г. на ОС – Добрич, с мотиви, че между съделителите по делото за делба е възникнала хоризонтална етажна собственост върху общия терен, поради което делба е недопустима. Установено е, че „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД не е собственик на реални части от имота, представляващи УПИ пл. № XLV, кв. 5 по плана на гр. Каварна, бул. „България“ № 69, с площ от 2500 /две хиляди и петстотин/ кв.м.

По отношение на недвижимия имот, върху който са учредени договорните ипотеки, съдът по несъстоятелността е разрешил на ипотекарния кредитор да продължи индивидуалното изпълнение след образуване на производството и обявяване в несъстоятелност. Имотът е бил изнесен на публична продан, същата е проведена успешно. Има обявен купувач – „Лафи“ ЕООД гр. Балчик, който е внесъл дължимата сума. Към момента постановлението за възлагане от 28.08. 2019 г. не е влязло в сила. Това е видно от удостоверението, издадено от ЧСИ № 810 Николай Ников, от 25.01. 2022 г. Не са представени доказателства дали определението на съда за продължаване на индивидуалното изпълнение все още е валидно и дали не е отменено от съда по несъстоятелността и това да е пречката за влизане в сила на постановлението.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

По отношение направените възражения от ипотекарния кредитор „Ю..– България“ АД за допустимост на иска.

Тези възражения са неоснователни. Съдебната практика отдавна е дала отговор на въпроса, като тук може да се посочи едно от решенията ВКС № 185 от 10.12. 2014 г., по т.д. 3199/ 2013 г. на първо ТО:

„От изложеното следва, че предметът на исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ. … Следователно, обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, а оттам същите могат да бъдат и предмет на иска по чл. 694 ТЗ вкл. в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение / привилегия.“

В случая ищецът счита, че посочените вземания на банката по съответните договори, не са обезпечени с ипотека върху парцела от 2500 кв.м. и върху бензиностанцията, за площ от 44 кв.м.

Тук следва да се посочи, че установителният иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ не е за обявяване недействителност на учредена договорна ипотека или залог, а относно това дали съществува привилегията на даден кредитор по чл. 722 от ТЗ, т.е. за поредността на удовлетворяване на даден кредитор или дали съществува дадено обезпечение. Именно по този въпрос следва да се произнесе и съдът по настоящото дело, като посоченият петитум в исковата молба не е прецизен. Съдът обаче е в правомощията си да определи точното правно основание на иска и оттам – предмета на произнасяне.

Що се отнася до това кой може да оспорва наличието на обезпечение: ищецът е кредитор с прието вземане спрямо масата на несъстоятелността, има право да оспорва както вземанията и поредността на удовлетворяване, така и обезпеченията.

Видно от определение № 401 от 19.12. 2019 г. по т.д.н. № 15/ 2019 г., ищецът „Б...БГ“ ЕООД е подал възражение срещу приетите вземания на „Банка Пиреос България“ АД в размер на 2 408 023,95 лв. и срещу поредността на удовлетворяване по чл. 722, т. 1 от ТЗ. Последното възражение е оставено от съда без уважение.

Следователно от тази гледна точка искът е допустим – ищецът има право да предяви иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.

В случая обезпечението се оспорва, защото ищецът счита, че част от имуществото, което е ипотекирано от длъжника, не е било негова собственост и няма как по отношение на това имущество да се счита, че то обезпечава съответните вземания.

На практика с това искане се оспорва не изобщо качеството на ипотекарен кредитор за вземанията на банката, а принадлежността на дадено имущество към масата на несъстоятелността изобщо и дали този кредитор може да се удовлетвори първи за вземането си, изключвайки всички останали кредитори.

Това е така, защото по отношение на бензиностанцията/ за 26 кв.м./ и съоръженията към нея, ищецът не спори, че несъстоятелният търговец е бил собственик. Т.е. за процесните  договорни ипотеки, които обезпечават съответните  вземания, е налице имущество, което безспорно е принадлежало на длъжника и за това не се спори.

Всъщност ако дадено имущество не принадлежи към масата на несъстоятелността, то няма да бъде и продадено, като не само ипотекарният кредитор, но никой няма да може да се удовлетвори от него, включително и хирографарен кредитор.

Затова се поставя и под съмнение какъв е правният интерес на ищеца, като един от кредиторите с признато вземане, да търси изключване от масата на несъстоятелността на дадено имущество, за което самият несъстоятелен търговец не е възразил, защото това не е в негов интерес. Интерес от прогласяване недействителността на договор за ипотека има само действителният собственик на имота или този, който твърди, че е такъв.

В случая както ищецът, така и някой от останалите кредитори в производството по несъстоятелност, не са изявили претенции за собственост върху земята и част от сградите в нея, описани в процесните договори за учредяване на ипотека. Ако има такива претенции от трети лица, те могат да бъдат заявени в отделно исково производство.

От друга страна обаче, може да се внесе яснота относно масата на несъстоятелността, като се знае от какво имущество може да се удовлетвори даден кредитор.

С оглед на това съдът следва да се произнесе по така предявения иск, заведен на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, да бъде признато за несъществуващо обезпечението и  привилегията на „Ю..България“ АД гр. София по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, относно вземанията на банката, по посочените нотариални актове, поради недействителност на договорите за ипотека. Именно това е допустимият иск и този иск е разгледан от съда, защото по реда на чл. 694, ал. 3 от ТЗ не се разглеждат искове за  прогласяване нищожност на договорна ипотека.

Така разгледаният иск е частично основателен.

От събраните по делото доказателства е видно, че с влязло в сила решение на съдилищата в Република България, по отношение на поземлен имот с ид. № 35064.501.3069, по КК на гр. Каварна, находящ се в гр. Каварна, ул.“България“ № 69, с площ от 2500 кв.м, за който е отреден УПИ XLV, в кв. 5 по ЗРП на гр. Каварна, е отхвърлен искът за собственост на несъстоятелния длъжник, предявен в производството за делба на друг, по-голям имот, в който процесният е попадал. Делото е разгледано на три инстанции и приключило след учредяване на договорните ипотеки по посочените нотариални актове. Следователно, „Бултрейд-2002“ ООД гр. Варна, не е бил собственик на земята, върху която е построена бензиностанцията към момента на сключване на договорите. След като това е така, то учредената ипотека в съответната част противоречи на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД и тази клауза от договора е недействителна, като противоречаща на императивна правна норма.

По отношение на новопостроената сграда обаче, искът е неоснователен. За тази сграда няма водени съдебни дела. Собствеността на постройката от 70 кв.м. не е била оспорвана от никого. На „Б....– 2002“ ООД е издадено строително разрешение, обектът е законно изграден и след въвеждането му в експлоатация дружеството го е държало като свой. Нито един от собствениците на дворното място/за които не е ясно кои са/ не е оспорвал собствеността, както и собствениците на останалите сгради в имота. По тази причина и самото несъстоятелно дружество не е имало какъвто и да било проблем, не е водило и срещу него не са водени каквито и да било дела относно собствеността на тази сграда. С оглед на това презумпцията на чл. 92 от ЗС е опровергана.

По тези съображения няма основания съдът да приеме, че сградата не е собственост на длъжника. Няма основания да се приеме и това, че има някаква неяснота по отношение на тази сграда – по евентуално заявеното основание за недействителност.

В заключение: искът следва да се уважи за дворното място от 2500 кв.м. и да се отхвърли за площта от 44 кв.м. на бензиностанцията.

По разноските. Същите са присъдени по първоначалното решение. В това производство следва да се присъди държавна такса в полза на бюджета на съда. Този иск е неоценяем и съдът определя такса от 40 лв. за неуважената част от иска.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПЪЛВА решение № 260030 от 03.06. 2021 г., постановено по настоящото дело, със следното съдържание:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Б...БГ“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,  “Ю..БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Петя Н. Димитрова /правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* - заличен търговец/, „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис 5, представлявано от Иван Николаев Драганов и Г.Я.К., синдик на „БУЛТРЕЙД-2002“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със служебен адрес на синдика: гр. София, пк 1997, кв. „Мусагеница”, бул. „Кл. Охридски” 1а, оф. 1, ет. 2,

че не съществуват договорните ипотеки и привилегията на „Ю..България“ АД по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, съобразно одобрения списък на приетите вземания  и обезпечения, според определение № 401 от 19.12. 2019 г., по т.д.н. № 15/ 2019 г. на ОС – Търговище, поради недействителност на обезпеченията, по следните договори и вземания:  

Договорна ипотека от 15.12.2006 г., учредена с нот.акт № 164/ 15.12.2006, том XI, peг. № 9428, дело 1837/2006 г. на нот. Йордан Павлов, върху недвижим имот с ид.№ 35064.501.3069, представляващ УПИ № XLV, в кв.5 с площ от 2500 кв.м., находящ се в гр. Каварна, ул. „България“ № 69, ведно с построената в него масивна сграда - Бензиностанция с 2 колонки, газостанция с 1 колонка и подземен резервоар, магазин за масла, аксесоари и пакетирани хранителни стоки със ЗП от 70 кв.м., заедно с трайно закрепените 2 броя бензиноколонки, 4 броя резервоари за съхранение на горива, 1 газоколонка, 1 резервоар за съхранение на газ, както и всички тръбопроводи, инсталации и подобрения, трайно прикрепени към земята и сградата и изградената инфраструктура в имота в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, съответно подновена на 31.08.2016 г. и

Договорна ипотека от 5.12.2008 г., учредена с нот. акт № 4, том IX, рег.№ 8057, дело № 1378/ 2008 г. на нот. Йордан Павлов, върху недвижим имот, с ид.№ 35064.501.3069, представляващ УПИ № XLV, в кв.5, с площ от 2500 кв.м., находящ се в гр. Каварна, ул. „България“ № 69, ведно с построената в него масивна сграда - Бензиностанция с 2 колонки, газостанция с 1 колонка и подземен резервоар, магазин за масла, аксесоари и пакетирани хранителни стоки със ЗП от 70 кв.м., заедно с трайно закрепените 2 броя бензиноколонки, 4 броя резервоари за съхранение на горива, 1 газоколонка, 1 резервоар за съхранение на газ, както и всички тръбопроводи, инсталации и подобрения, трайно прикрепени към земята и сградата и изградената инфраструктура в имота в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, съответно подновена на 1.11.2018 г.,

САМО В ЧАСТТА относно поземления имот – земята, с ид.№ 35064.501.3069 по КК на гр. Каварна, представляващ УПИ № XLV, в кв. 5, с площ от 2500 кв.м., находящ се в гр. Каварна, ул. „България“ № 69, като В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ относно обезпечението и привилегията, касаещи построената в имота бензиностанция, за площта от 44 кв.м., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Б...БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** оф. 2, представлявано от Росен Славчев Славов, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС – Търговище, сумата от 40 лв., държавна такса за водене на делото в тази част.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: