Решение по дело №866/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.51, ал.1, т.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Производството е образувано по жалба от С. И. А., [ЕГН] от [населено място], ж-к Меден рудник, [улица], чрез адв. Н. Д., против отказ да бъде променена кадастралната карта на [населено място], м. Шилото за ПИ с идентификатор 07079.8.1091, обективиран в писмо изх.№ 20-22040-10.05.2023 г. на началника на СГКК – Бургас. Жалбоподателят намира, че постановеният отказ е незаконосъобразен административен акт. Твърди, че процесният имот не се експлоатира като земеделски и съобразно неговото реално използване следва да се извърши промяна на предназначението му от земеделска в урбанизирана територия. Иска отказът да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. Д., който поддържа предявената жалба, ангажира доказателства, иска от съда да отмени оспорения отказ, както и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски.

Ответникът – началник на Служба „Геодезия, картография и кадастър“ – Бургас, се представлява от адв. Ц. Вичева, която оспорва жалбата, представя писмено становище, пледира за оставяне на жалбата без уважение и присъждане на разноски.

Факти

Жалбоподателят С. А. е собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.8.1091 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] (КККР), нанесен в КККР като земеделска територия с начин на трайно ползване „за ремонт и поддържане на транспортни средства“, категория 0, площ 9633 кв.м. и номера 000085, 000450, 000415 по предходен план. А. легитимира правото си на собственост върху имота с влязло в сила на 28.10.2022 г. решение № 45/14.01.2022 г., постановено по в.гр.д. № 367/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено решение № 260449/12.03.2021 г., постановено по гр.д. № 5606/2019 г. на Районен съд – Бургас, вписано с акт.№ 291, том 10, рег.№ 20452 от 22.12.2022 г. на Служба по вписванията Бургас.

Собствеността върху имота е отразена в КККР на [населено място].

Със заявление вх.№ 01-130423/07.03.2023 г. (л.39) жалбоподателят сезирал Служба по геодезия, картография и кадастър Бургас с искане за изменение на кадастралната карта на [населено място] по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.8.1091, което се състои в промяна на вида на територията – урбанизирана.

По повод направеното искане от ответника е изпратено запитване до Областна дирекция „Земеделие“ Бургас (л.38), с което се иска становище относно вида на територията на ПИ с идентификатор 07079.8.1091. В отговор е изпратено писмо с изх.№ РД-12-05-164-1/20.03.2023 г., адресирано до С. А., касаещо статута на процесния имот (л.35). Според изготвеното от Областна дирекция „Земеделие“ Бургас становище липсват достатъчно данни и основания да се приеме, че ПИ с идентификатор 07079.8.1091 е неземеделска територия, като се посочва, че за имота няма постановено решение за промяна на предназначението от земеделските земи за неземеделски нужди.

Предвид изразеното становище, началникът на СГКК Бургас издал оспорения отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място] по отношение на поземлен имот 07079.8.1091. Административният орган мотивирал отказа със становището Областна дирекция „Земеделие“ Бургас за липса на достатъчно данни и основания земята да се счита за неземеделска.

От процесуалния представител на А. са представени Протокол № 8 от заседание на изпълнителния комитет на Общинския народен съвет [населено място], проведено на 24.07.1985 г., на което е взето решение за устройване на гаражен двор на Автокомбината – Бургас – Товарни автомобилни линии, като за това да се отреди терен около 15 декара в производствена зона „Меден рудник“, при граници: изток – шосе за [населено място], юг – съществуващо дере, север и запад – неусвоени терени от бившето хвостохранилице на мина Р. (л.71-77). Представен е и Протокол № 1/19.01.1984 г. на Общинския народен съвет [населено място] за взето решение да се отреди временна стоянка за технически изправни автомобил на Автокомбинат АС „Товарни превози“ 1, от около 20 дка, находящ се на около 800 м. северно от мина „Върли бряг“, в непосредствена близост до изграждащата се площадка за отглеждане на животни м. „Шилото“ (л.114).

Представена е и заповед № 1150/28.08.1985 г. на Общински народен съвет [населено място] (л.119), с която е одобрено отреждането на терен 15 декара в промишлена зона „Меден рудник“, при граници: изток – шосе за [населено място], юг – съществуващо дере, север и запад – неусвоени терени от бившето хвостохранилице на мина Р..

Като доказателства по делото са приобщени и решение № 26-19/25.04.2017 г. на Общински съвет Бургас, с което е одобрен ПУП-ПР за трасе на обслужващи улици, за осигуряване на транспортен достъп до имоти, находящи се в предвидено разширение на населеното място – м. „Черна гора“ и м. „Техникума“ в землището на [жк], [населено място] (л.120), както и решение № 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет Бургас, с което е одобрен общ устройствен план на [населено място] и неговите квартали с техните землища (л.121). Представена е информация за изпълнение на строителната програма през 1984 г. (л.158) и информация за изпълнение на строителната програма през 1988 г. и приемане на нови обекти по строителна програма за 1889 г. (л.164), както и множество доказателства, свързани с отчуждаване на недвижими имоти, отреждането им, както и изграждането на обекти.

Според заключението на съдебно-техническа експертиза, за територията, в която се намира поземлен имот с идентификатор 07079.8.1091 по КККР на [населено място], м. „Кара баир“, няма приети кадастрални и подробни устройствени планове, с които да се конкретизира вида на територията по нейното предназначение и начина на трайно ползване. По отношение на приетите решения с протокол № 1/18.01.1984 г. и протокол № 8/24.07.1985 г. вещото лице е посочило, че не е имало одобрен устройствен план, който да определи предназначението на терена към този момент. Според приетото заключение одобреният с Решение № 26-19/25.04.2017 г. на Общински съвет Бургас ПУП – ПУР за трасе на обслужващи улици не засяга процесния имот. Съгласно одобрения ОУП на [населено място] с неговите квартали и неговите землища (хипотеза чл.107 от ЗУТ) процесният имот попада в проектната строителна граница на населеното място (в предвиденото му бъдещо разширение) и в устройствена зона 5/Смф1 – многофункционална устройствена зона с преобладаващи производствени дейности, с който се допуска изграждане на обекти за търговия, безвредни производствени складове, спорт и атракции и други попълващи функции без да се допускат обекти за дейности с вредни отделения и влияния.

Вещото лице сочи, че първият запазен официален план за територията, предмет на настоящата експертиза, е Картата за възстановената собственост. Понастоящем ПИ с идентификатор 07079.8.1091 по КККР на [населено място] не е урегулиран и попада извън регулационните граници на [населено място].

По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М. А., според което процесният имот с идентификатор 07079.8.1091 се ползва по предназначението от Заповед № 1150/28.08.1985 г. на Председател. Вещото лице посочва, че не е открило данни за проведена и приключена процедура по реда на Правилника за прилагане на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. В границите на самия имот са реализирани мероприятията, за които е бил отреден терен, съгласно документите от 1984-1985 г. – гаражен двор / площадка за нуждите на Товарни автомобилни линии Бургас. Вещото лице е посочило, че процесният имот се използва за автобаза – ремонт и паркинг /домуване на леки и товарни МПС, съобразно допустимите дейности в зона „5/Смф1“ по ОУП на община Бургас. Посочено е, че начинът на трайно ползване на имота е за ремонт и поддържане на транспортни средства и доколкото ремонтните дейности по своя характер са обслужващи тъй като чрез тях се поддържат машини и съоръжения, необходими в производството, транспорта и др., вещото лице класифицира процесния имот като предназначен за общественообслужващ транспортни средства.

Разпитан е свидетелят Д. А., който посочва, че м. Шилото, където живее от 1988 г., фактически представлява квартал, има налични водопроводна и електрическа система, автобусен транспорт, осветление, видеокамери, сметоизвозване. Свидетелят сочи, че цехът на жалбоподателя е на разстояние 300 м. от къщата му, като в имота настилката била асфалт, чакъл и бетон, имотът бил ограден и в него имало постройки – сервиз за коли.

Свидетелят И. А., баща на жалбоподателя сочи, че на мястото на имота на сина му е имало площадка за бракувани коли на ДАП, където той работел. След закриването на предприятието, някъде към 1984 г., в мястото е положен асфалт и чакъл, там се съхранявали бракувани стари коли от ДАП, имало вишка за пазачи, електричество, вода. В последствие свидетелят А. започнал да използва имота и паркирал там камиони, рейсове, цистерни, като тази дейност била продължена от сина му.

Обжалваният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 16.05.2023 г. (л.32). Жалбата сезирала съда е подадена на 16.05.2023 г. (л.2).

Правни изводи

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Жалбата е подадена в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, с оглед на което съдът приема същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В Глава шеста „Поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри“ от ЗКИР законодателят е определил хипотезите, при които се прави изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно са предвидени редът и видът акт, който следва да се издаде.

В конкретния случай административният орган е издал оспорения акт без да са изложени в пълен обем правните и фактическите основания, които да обосноват издаването. Съобразно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което се налага извод, че императивно изискване на закона е същият да бъде мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им препятства този контрол. В този смисъл липсата на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В оспорения отказ органът не е посочил правно основание, което да сочи на ред, по който е проведено производството, както и правно основание, въз основа на което се издава актът, това препятства контрола за законосъобразност, дължим от съда, доколко не може да се разгледат конкретни административнопроизводствени правила в хода на издаване на административния акт и дали същите са спазени.

Действително в последствие в писмено становище, процесуалният представител на ответника сочи конкретни правни основания, но това не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта е направено едва след сезирането на съда с жалба и поради тази причина не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивиране на акта.

Пълната липса на правни основания в оспорения административен акт води до неговата незаконосъобразност, като издаден в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Нарушението е съществено, доколкото засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, поради което съставлява достатъчно основание за отмяна, без обсъждане на възраженията, касаещи материалната законосъобразност, както и изводите на вещите лица.

На следващо място съдът намира, че административният орган в нарушение на чл.35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значение на случая. Не е изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички относими доказателства, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в чл.9, ал.2 от АПК.

В случая, жалбоподателят се позовава на влязло в сила на 28.10.2022 г. решение № 45/14.01.2022 г., постановено по в.гр.д. № 367/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено решение № 260449/12.03.2021 г., постановено по гр. д. № 5606/2019 г. на Районен съд – Бургас, вписано с акт.№ 291, том 10, рег.№ 20452 от 22.12.2022 г. на Служба по вписванията Бургас, в мотивите на което съдът е посочил, че процесният имот не се експлоатира като земеделски и представлява промишлен терен. В диспозитива на съдебното решение е прието за установено, че на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на община Бургас жалбоподателят е собственик на недвижим имот с площ 9 601 кв.м.

Административният орган изключително лаконично се е позовал на писмо от общинска служба „Земеделие“, като обаче е пропуснал да изпълни предвидените законови процедури, да мотивира своето решение, като посочи както фактическите, така и съответстващите им правни основания и не е оборил твърденията на жалбоподателя, подкрепени от мотивите на влязъл в сила съдебен акт. Тези съображения водят до извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения отказ.

Предвид изложеното отказът да бъде променена кадастралната карта на [населено място], м. Шилото за ПИ с идентификатор 07079.8.1091, обективиран в писмо изх.№ 20-22040-10.05.2023 г. на началника на СГКК – Бургас следва да бъде отменен и на основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на настоящото решение.

Съгласно чл.174 от АПК, когато задължи органа да издаде административен акт, съдът определя и срок за това. Предвид факта, че срокът за извършване на исканата от жалбоподателя услуга е 14-дневен, съдът следва да определи същия срок за ново произнасяне.

По делото е направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и предвид чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1 527 лв., представляващи 10 лв. държавна такса и 1 517 лв. депозит за вещо лице. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по делото не са представени доказателства за размер и заплащане на такова, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ отказ да бъде променена кадастралната карта на [населено място], м. Шилото за ПИ с идентификатор 07079.8.1091, обективиран в писмо изх.№ 20-22040-10.05.2023 г. на началника на СГКК – Бургас.

ВРЪЩА преписката по искане с вх.№ 01-130423-2/07.03.2023 г. за ново произнасяне, съгласно указанията в мотивите решението за прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК 14-дневен срок за издаване на административен акт.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на С. И. А., [ЕГН], разноски в размер на 1 527 лв.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.