Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260038
13.11.2020 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД II-ри НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
16 септември Година
2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
Н. К.
ПРОКУРОР
МИТКО ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКЕВА
ВНОХД №1107 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.313 от сл. от НПК.
С Присъда №15/24.02.2020 г., постановена по нохд №895/2019 г. Казанлъшки районен съд е признал подсъдимия
Х.В.К. за виновен в това, че на 12.10.2015 г. около 00.15 часа, движейки се по
първокласен път 1-5 км. 202+200 м, след разклона за с. Черганово, общ.
Казанлък, в посока запад - изток, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка "Пежо 206" с рег. № СТ 1906 ВК е нарушил
правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл.20,
ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението" - водачът Х.К. при възникнала
опасност за движението не е намалил и не е спрял управлявания от него
автомобил;
-чл.21,
ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение, на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч. „Превозно средство категория „В" - 90 км/ч., като водачът Х.К. се е
движил със скорост 113 км/ч;
-чл.123,
ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътно транспортно произшествие е длъжен,
когато при произшествието са пострадали хора:
а/да уведоми компетентната служба на
Министерство на вътрешните работи;
б/да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерство на вътрешните
работи;
-чл.150 ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособни за управление на моторно превозно средство“;
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.С.И., изразяваща
се счупване на глезенния израстък на дясната голямопищялна кост, разкъсване на съединително-тьканната
мрежа върху мускулите разгъвачи на стьпалото и затрудняване на движението му, като дееца е
управлявал лекия автомобила, без да има необходимата правоспособност и е
избягал от местопроизшествието, поради което и на осн.
чл.343, ал. З, б. "а", предл. II – ро, вр. с чл. 343, ал.1, б.
"б", вр.
с чл. 342, ал. 1 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го осъдил на три месеца „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим, а по обвинението за нарушението на
разпоредбите на чл. 5 ал. 1 т. 1 от
ЗДвП, чл.20, ал. 1 от ЗДвП, както и за управление на скорост над 112
км/ч го признал за невинен и го оправдал.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1 т.
7 от НК съдът лишил подсъдимия Х.В.К. от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца.
С постановената присъда първоинстанционният
съд осъдил подсъдимия Х.В.К. да заплати
направените по делото разноски в размер на 4 663,72 лв., от които 1056,28 лв.
по сметка на ОД МВР - Стара Загора и 3 607,44 лв. по сметка на Казанлъшки
районен съд.
Против
постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. И.С.С., защитник на подсъдимия Х.В.К., в която се излагат доводи за допуснати
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
наложено явно несправедливо наказание на подзащитния
му. Искането, което се прави, е за отмяна на присъдата, като вместо това бъде
постановена друга, с която бъде оправдан подсъдимият Х.В.К..
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по нохд №895/2019 г. на Казанлъшки районен и извърши цялостна
служебна проверка на атакуваното решение, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1
от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като за всички фактически
обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността на деянието са събрани относимите
и допустими доказателства в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи.
Извършен е цялостен доказателствен анализ, въз основа
на който са изведени правилни фактически изводи. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактология
се споделя изцяло от настоящата инстанция, като същата може да бъде обобщена по следния начин:
Подсъдимият Х.В.К. е осъждан седем пъти , като има и девет криминалистически
регистрации. Има придобити категории за управление на МПС – В,АМ. Като водач на
МПС има издадени спрямо него 16 наказателни постановления за периода от 2006 г.
до 2015 г., както и четири броя фишове.
Спрямо него са прилагани четири ПАМ, като със заповед №
20043/20.05.2010 г., връчена на подс. К. на
08.06.2010г. поради отнемане на всичките контролни точки му е отнето СУМПС.
На 12.10.2015г. около 00:15 часа
свидетелите И. И., Никола П. и Васил В. с лек автомобил марка „Ситроен ZX“ с
рег.№СТ1990АМ, собственост на св. Д.Ц., но ползван от св. И., пътували по ПП-I-5 в посока запад-изток. Автомобилът бил управляван от
св. И., до него на предна дясна седалка се намирал св. Н. П., а на задната
седалка вдясно бил седнал св. В. В.. Подминавайки разклона за с. Черганово,
общ. Казанлък, задната дясна гума на управлявания от св. И. автомобил се
спукала, поради което същият намалил скоростта и спрял. Тъй като автомобилът не
бил оборудван с резервна гума, св. И. решил да обърне автомобила в посока към
гр. Казанлък и да го спре в банкета на южното платно на пътя. В изпълнение на
намисленото, св. И. извършил маневра обратен завой и спрял автомобила в посока,
обратна на движението му до този момент, в южното платно за движение, плътно
вляво, на около 20 метра преди намиращата се източно от автомобила крайпътна отбивка. Двигателят на автомобила останал да работи, като
освен късите светлини, които били включени, св. И. включил и аварийните
светлини с идеята да бъде забелязан от идващите насреща автомобили, за да не
настъпи ПТП. По същия път - ПП-I-5
отново в посока запад-изток се движил лек автомобил марка „Пежо 206" с
рег.№СТ 1906 ВК, собственост на св. Ж.Я., но управляван от подс.
Х.К. със скорост 112 км/час. Последният късно видял технически неправилно
спрелия автомобил, управляван преди това от св. И. и задействал спирачната
система на управлявания от него автомобил, но въпреки това не можал да спре или
безпрепятствено да се размине с него и между двата автомобила настъпил удар. По
своя характер ударът бил челен-кос, като първоначалният удар настъпил с предна
централна част на лекия автомобил „Пежо 206“, управляван от подс.
К., в предна дясна част на лекия автомобил „Ситроен ZX“, който в този момент
бил в покой. Мястото на удара било на първокласен път 1-5 кил. 202+200 м., след
разклона за с. Черганово общ. Казанлък. След удара св. Васил В. излязъл пръв от
лекия автомобил „Ситроен ZX“ и отишъл да помогне на подс.
К.. В това време В. чул, че П. му говори нещо и се върнал, като му помогнал да
излезе от автомобила. От своя страна П. помогнал на св. И. също да излезе от
автомобила. В това време св. В. няколко пъти изваждал подс.
К. от автомобила, но последният отново влизал в него. Независимо един от друг
св. И. и св. П. се обадили на тел. 112, за да съобщят за настъпилото ПТП. В
това време подс. К. излязъл от автомобила и напуснал
мястото на катастрофата, като се отправил вървейки пешком в посока гр. Мъглиж.
Няколко минути след обаждането на спешния телефон на място пристигнали
служители на РУ МВР - Казанлък - свидетелите Т.Й.. Станьо Козарев и Боян
Господинов, екип на ФСМП-Казанлък и екип от РС "ПБЗН“ - Казанлък. Св. Т.Й.,
заедно с колегата си полицай Иван Иванов започнали издирвателни
мероприятия с цел откриване подс. К., след като
установили, че именно той е участник в настъпилото ПТП. След като направили
няколко километров обход и не го намерили, същите се върнали на
местопроизшествието. Междувременно св. И. бил откаран в МБАЛ „Д-р Х. ***,
където бил приет за лечение в травматологично отделение.
В хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена автотехническа експертиза,
като заключението на експерта е, че първоначалният удар по характер е челен-кос
и е реализиран с предна централна част на лек автомобил „Пежо 206" в
предна дясна част на л.а.м. „Ситроен ZX“. Според експерта скоростта на движение
на лекия автомобил „Пежо 206”, управляван от подс. К.
към момента на удара е възлизала на 54 км/час, а непосредствено преди удара на
113 км/час. Непосредствено преди и към момента на удара лекият автомобил
„Ситроен ZX” не е бил в движение. Водачът на л.а. марка „Пежо 206" е имал
техническа възможност да възприеме насрещните фарове на повече от 300 метра
пред себе си и при движение с максимално разрешената скорост - 90 км/час,
съответно чрез задействане на спирачната система да предотврати настъпването на
ПТП. Предвид ширината на еднопосочните ленти за движение и местоположението на
спрелия лек автомобил „Ситроен ZX“ водачът на л.а. марка "Пежо 206" е
имал свободен динамичен напречен коридор за безпрепятствено разминаване. Водачът на лекия автомобил „Ситроен ZX” също
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП-то, като за
целта е следвало да изтегли автомобила от лентата за движение в наличната
асфалтирана крайпътна отбивка, намираща се на около
20 метра в източна посока от мястото на удара. Според експерта основните
технически причини за настъпването на ПТП-то са закъснялата реакция на водача
на лекия автомобил „Пежо 206“ –подс. К. - на
възникналата опасност пред фронта на автомобила и технически неправилното
спиране на платното за движение от страна на водача на лекия автомобил марка
„Ситроен ZX" - пострадалият И. И..
Назначена и изготвена е била по време
на досъдебното производство повторна тройна автотехническа
експертиза/ том втори л.42-л.56/, която е потвърдила заключенията на
първоначалната експертиза.
Заключението на назначената в хода на
съдебното следствие по нохд №726/16 г. автотехническа експертиза съдът възприема изцяло като
правилно и установяващо с максимална
точност механизма на настъпилото ПТП, по съображения, че е съобразено с
всички събрани в хода на делото доказателства,
както и с оглед неговата обоснованост и подробност. Видно от заключението на
експертизата, пътят в района на
местопроизшествието се състои от две платна, северно и южно, като всяко платно
има по две ленти за еднопосочно движение. Ударът между двата автомобила е
настъпил в южната лента на южното платно за движение. Водачът Х.В.К. е
управлявал л.а. „Пежо 206" по южното платно за движение на пътя гр.
Казанлък - гр. Стара Загора, в посока от запад на изток. Водачът И.С.И. е
управлявал л.а. „Ситроен ZX" по южното платно за движение на същия път, в
посока от изток на запад, срещу л.а. „Пежо 206" и насрещно на движението,
за което е предназначено това платно.
Скоростта на движение на л.а. „Пежо
206" непосредствено преди задействане на спирачната му система е била
около 112 km/h,
а в момента на удара е била около 48 km/h. Л.а. „Ситроен ZX" в момента на удара е
бил неподвижен.
Дължината на пълния спирачен път (опасна
зона) при движение на л.а. „Пежо 206" със скорост 112 km/h
е била 143,93 м.
Технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на видимост - движение на къси
светлини е била 72 km/h, а с движение на дълги
светлини е била 114 km/h. Скоростта на движение на
л.а. „Пежо 206" 112 km/h е била технически
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси
светлини и е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка при движение на дълги светлини.
Въз основа на заключението на
коментираната експертиза и гласните и писмени доказателства в тяхната цялост,
съдът приема за установен следния механизъм на ПТП:
Подс. Х.В.К. е
управлявал л.а. „Пежо 206" в дясната (южна) лента на южното платното за
движение на пътя гр. Казанлък - гр. Стара Загора в посока от запад на изток. В
един момент, когато л.а. „Пежо 206" е бил на около 129 m преди мястото на
удара, водачът му е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но
въпреки това след около 5 s е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е
настъпил в предната част на л.а. „Пежо 206" и в предната част на л.а.
„Ситроен ZX". След удара л.а. „Пежо 206" се е установил на мястото и
в положението, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на
местопроизшествието и л.а. „Ситроен ZX" се е установил на мястото и в
положението, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на
местопроизшествието.
Основни причини за настъпилото
пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка са:
Водачът на л.а. „Ситроен ZX" - И.С.И.
е управлявал автомобила по южното платно за движение в посока от изток на
запад, насрещно на движението за което е предназначено това платно.
Водачът на л.а. „Пежо 206" - Х.В.К.
се е движел със скорост 112 km/h, поради което е
нямал техническа възможност да избегне удара, тъй като при движение със скорост
по- малка от 103 km/h той би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
Анализът на обективните данни показва,
че л.а. „Ситроен ZX" в момента на удара е бил неподвижен. Възможно е към
момента на реакция на водача на л.а. „Пежо 206", л.а. „Ситроен ZX" да
се е движел, но няма обективни данни от които това да се потвърди или
опровергае.
Видно от писмо №284 р-27166/03.11.2015г.
по описа на РУ МВР-Казанлък Х.В.К. към момента на извършване на престъплението
е бил неправоспособен водач - били са му отнети всички контролни точки и същият
не е възстановил правата си на водач на МПС.
Налице е и друг квалифициращ признак,
а именно „избягал от местопроизшествието“, тъй като подс.
К. не е съобщил на органите на РУ МВР-Казанлък за настъпилото ПТП и с напуснал
местопроизшествието.
Предвид изложените фактически
обстоятелства се налага правният извод, че с действията си подс.
К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343,
ал.З, б."а" предл. II - ро
във вр.с чл.343, ал.1, б."б" във вр. с чл.342. ал.1 от НК.
Нормата на чл.343 НК е бланкетна и препраща към конкретни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, като за да е
осъществен съставът й е необходимо конкретните нарушения на правилата за движение по пътищата да са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
В случая в пряка причинноследствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат е нарушението на разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, с оглед възприетото заключение
на автотехническата експертиза, че само при движение
със скорост по- малка от 103 km/h водачът на л.а.
„Пежо 206" – подс. Х.В.К. би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, която скорост надвишава разрешената
за този пътен участък -90 км/ч.
При изчерпателно изяснен механизъм на
произшествието, същественото обстоятелство от особено значение е техническата
възможност за предотвратяване на удара. Тя от своя страна е темпорално свързана
с възприемането на елемент от пътната обстановка като опасност за движението.
Това налага изясняването и на друго важно обстоятелство – обективната възможност на водача на л.а. „Пежо
206“ да възприеме своевременно тази опасност. В случая относно възникването на
опасността, респ. възможността да бъде възприета същата от подсъдимия, се
приема моментът, в който водачът му е реагирал, като екстрено е задействал
спирачната система, на около 129 м преди
мястото на удара. Съгласно заключението на тройната експертиза, ако в момента,
в който е реагирал, подсъдимият се е движил със скорост по-малка от 103 км/ч.,
той би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране. Казаното налага извода, че е налице причинна връзка между настъпилото
произшествие и управлението на лекия автомобил „Пежо 206“ от подсъдимия със
скорост, надвишаваща 103 км/ч., което поведение ангажира неговата отговорност
за нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е обща
разпоредба, докато тази по чл.21 от ЗДвП е специална разпоредба – двете не
могат заедно да способстват към постигане на общ престъпен резултат. Макар в
обвинителния акт да са повдигнати обвинения за нарушение на двете норми, съдът
е органът, който следейки за охрана на правата на страните, в частност – на
подсъдимия, е длъжен да посочи единствено онези правила за поведение на пътя,
чието нарушаване е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат
от пътнотранспортното произшествие. Доказано е по делото, че подсъдимият К. е управлявал лекия автомобил със скорост от 112
км/ч извън населено място, като е превишил разрешената пределната скорост от 90
км/ч. за този пътен участък, което превишаване
се явява причина за пътнотранспортното произшествие, в резултат на което е причинено описаното в
съдебномедицинското заключение телесно увреждане на св. И.. По този начин
подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП.
В контекста на казаното, районният съд е
бил длъжен да оправдае подс. К. и за нарушението на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, съобразявайки съотношението между двете законови
разпоредби, както и невъзможността им да участват в общ причинно-следствен
процес.
Въззивният съд
счита, че нарушението на материалния закон е отстранимо
и без отмяна на първоинстанционния акт и връщане на
делото за ново разглеждане.
Подсъдимият К. по изложените по-горе
съображения следва да бъде оправдан и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“
и б.“б“ от ЗДвП и на чл.150 от ЗДвП, защото
нарушенията на тези разпоредби от ЗДвП не пораждат причинно-следствената връзка
между деянието и престъпния резултат.
Бягството на подсъдимия К. от местопрестъплението и управлението на МПС
без необходимата правоспособност се явяват част от обективния състав на
престъплението по чл.343 ал.3 НК, в извършването на което той е признат за
виновен.
Изключването на неправилно инкриминираните
разпоредби не налага смекчаване на наказанието, защото нарушението на чл.21,
ал.1 от ЗДвП е налице, в причинна връзка с резултата и тъй като превишената
скорост като обективен факт от деянието завишава неговата степен на обществена
опасност и затова следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
При индивидуализация
на наказанието на подсъдимия са отчетени като отегчаващи вината обстоятелства обремененото му съдебно
минало и лошите му характеристични данни, а като смекчаващи вината
обстоятелства съпричиняване на престъпния резултат от
пострадалия св. И., който е спрял
неправилно управлявания от него
автомобил в лентата за движение, в посока, противоположна на движението. С
оглед отчетените обстоятелства наказанието му следва да се определи при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, които настоящият съдът не намира нито за
многобройни, нито за изключителни и счита за уместно да посочи, че не възприема
приложението на чл.55 от НК при определяне наказателната отговорност на
подсъдимия.
Този извод на въззивния съд не се
отразява на размера на определеното наказание, тъй като същото е съобразено и
със забраната да се влошава положението на обжалващия /reformation
in pejus/, тъй като
присъдата по нохд №726/16 г. по описа на РС-Казанлък
е отменена по жалба на подс. К. и против същата не е
подаден протест от районна прокуратура. С оглед на това, че на подсъдимия е
наложен минимума на наказанието лишаване от свобода, не може да бъде смекчена
повече от това наказателната му отговорност. Казаното се отнася и за наложеното
на основание на чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 лишаване
на подс. Х.К.
от право да управлява МПС за срок от три месеца.
С
оглед всичко изложено по-горе, атакуваната присъда на РС –Казанлък следва да
бъде изменена, поради което и на
основание чл. 334, т.3 от НПК съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда
№15/24.02.2020 г., постановена по нохд №895/2019 г.
Казанлъшки районен съд,
като ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАВА
подсъдимия Х.В.К. в
това, че е нарушил правилата за движение по Закона за движение по
пътищата, а именно:
- чл. 20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението" - водачът Х.К. при възникнала опасност за движението не е
намалил и не е спрял управлявания от него автомобил;
-чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
"а" и б. "б" от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътно транспортно произшествие е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора:
а/ да уведоми компетентната служба на
Министерство на вътрешните работи;
б/ да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерство
на вътрешните работи;
-чл. 150 ЗДвП –
„Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособни за управление на моторно превозно средство“.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №15/24.02.2020 г., постановена по нохд №895/2019 г. на Казанлъшки районен съд в останалата й
част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.