Решение по дело №2121/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Директора на ТД Митница Варна, против решение № 83/12.07.2023г. по НАХД № 211/2022 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменено издаденото от касатора НП №BG2022/2000-57/НП от 20.05.2022 г. и ТД „Митница Варна“ е осъдена да заплати на „Б. “ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 340 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП, а в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Г.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Б. “ ЕООД, чрез упълномощения адвокат С. Ж. в отговор на касационната жалба изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, като релевира нарушение на материалния закон и моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП на ответника в настоящото производство на основание чл. 234, ал.2, т. 1 вр. с ал.1, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 7 209.14 лв. за нарушение, изразяващо се в това, че на 02.09.2021 г. в митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ MRN №21BG0020020564226R0/02.09.2021г. дружеството е декларирало стока „хидрогенирана палмова мазнина – I-SOC CBS: 1167 бр. колета и I-SOC PCF SF 38: 1163 бр. колета /2330 бр. колета х 20 нето кг., общо 46 600 кг. нето“, вложени в контейнери №№CAIU2752694 и GLDU9435279, с код по ТАРИК **********, ставка на митото в размер на 10.90 %, приложима спрямо декларираната страна на произход Индонезия, вместо с код по ТАРИК 15179099 със ставка на митото в размер на 16 %, при държава на произход Индонезия и дължими държавни вземания в размер на 18 847.45 лв. мито и 27 537.53 лв. ДДС, общо 46 384.98 лв., в следствие на което избегнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на 6 007.62 лв. мито и 1 201.52 лв. ДДС - общо 7 209.14 лв.

За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел наличието на нарушения по приложението на материалния закон както следва:

-въззивникът бил провел успешно оспорване на заключението на МЛЕ, като според назначената в хода на съдебното производство СХЕ, в страната не съществувала лаборатория, която да установи категорично наличието на сорбитанов естер в процесната стока, който да е довел до промяна на кристалната му структура, тъй като нямало стандартизиран метод за определяне на сорбитанов естер в мазнина. Освен това експертизата установявала, че използваните РАП за установяване на двете основни характеристики на изследвания продукт - МКС и съдържание на емулгатор не са валидирани, както и нямало доказателства за калибриране на уредите, използвани при изследването. На следващо място вещото лице заявявало , че с проведеното качествено изследване на пробите нямало как да бъде установено дали продукта е претърпял т. нар. процес текстуриране, доколкото не е установено количеството на сорбитанов естер в тях. Според вещото лице, за да служи като текстуратор, т.е. да промени кристалната структура на продукта, сорбитановия естер следвало да е вложен в по - голямо количество. В по - малки количества той служел единствено като емулгатор, но не и като текстуратор на мазнините. Според въззивният съд, митническите органи не правели разлика между емулгатор и текстуратор, доколкото едновременно се твърдяло, че емулгатора е довел до текстуриране, което било взаимно изключващо се твърдение.

- Обяснителните бележки към Хармонизираната система нямали според практиката на съда на ЕС задължителна правна сила, поради което упоменатото в тях „текстуриране“, което не било упоменато в КН, нито имало упоменат метод на изследване, но на което се е позовал АНО, представлявало разширително тълкуване на позиция 1516 от КН от което следвало, че извода на митническите органи за невярно деклариране на процесната стока, а от там и за извършена от въззивника митническа измама бил недоказан и неправилен.

При тези установявания въззивният съд приел, че не било безспорно доказано, че процесната стока представлявала приготвена чрез текстуриране хидрогенирана фракция на палмистово масло с добавка на сорбитанов емулгатор в качеството му на модификатор на кристалната структура, най-малкото защото не било изследвано неговото количество, а и защото чрез използваните работни аналитични процедури не би могло да се установи наличието на сорбитанов естер в мазнина изобщо, а за да се класифицира една мазнина в позиция 1517 на КН следвало да бъде установено безспорно, че тя представлявала маргарин или смес от мазнини или масла или препарат от мазнини или масла или фракция от мазнини или масла, което в случая не било налице.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила.

Всички свои правни изводи по приложението на материалния закон, въззивният съд е извел без да събере нужните доказателства, за да установи релевантните за делото факти, с което е допуснал нарушение на вмененото му от нормите на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 107, ал.1 и ал.2 от НПК задължение за служебно събиране на доказателства с цел разкриване на обективната истина. Резултатът от този подход се състои в грешното прилагане на материалния закон към неизяснени по делото факти.

Изцяло на предположения и липса на фактически констатации почиват направените от въззивния съд изводи относно естеството на внесената стока и правилното нейно тарифно класиране. В това отношение, ДРС не е изпълнил процесуалното си задължение да установи фактите по идентификация на пробите, именно за да потвърди изявлението на вещото лице, че от протоколите, които е получила няма проследимост по номера на контейнера и номера на пломбата по отношение на контейнер № 9435279 и пломба № 2752694. Напълно формален и неотговарящ на обективните факти е и направения извод в т. 1.2 от СХЕ, че на основание писмо от ТД Митница Варна рег. №32-153732/24.04.2023г. съгласно Протоколи за вземане на проби № 23-21BG2000М039449/07.09.2021г. и №14-МРР/08.09.2021г. , не са налични контролни проби от процесния продукт. Видно от последното писмо, находящо се на л. 127 от дело №211/2022г., контролните проби са предадени в ДРС именно с оглед предоставянето им на вещото лице за извършване на СХЕ. Въпреки горното, наличните проби не са били изследвани от вещото лице по неясни причини. Както правилно е релевирано в касационната жалба, именно с оглед спора дали в изследваната стока описана като „хидрогенирана палмова мазнина, I-SOC CBS”, са вложени допълнително сорбитанови естери, което да докаже по-напредналата обработка от допустимата за позиция 1516 на Глава 15 на КН, и за да бъде изготвената експертиза обективна и достоверна, е наложително реално изследване на пробата от палмовото масло. В случая, изготвеното заключение по СХЕ във въззивното производство не отговаря на изискванията на чл. 152 от НПК. Вещото лице освен, че е посочило, че е работило без изследване на пробата, а единствено и само по документи, не е установило по въпрос 1 вида и характеристиките на стоката, нито е направило извод какви са характеристиките и свойствата на стоката предмет на изследването. Въззивната инстанция е следвало да задължи вещото лице да изготви заключение по поставените му задачи след изследване на наличните проби, като посочи данни за изследваната стока, място на извършване на изследването, резултати от проведеното изследване, експеримент, изводи относно обективните характеристики на стоката и качествата й. Вярно е, че назначеното вещо лице носи отговорност, за да бъде експертното му заключение обективно и достоверно, но е вярно и , че съдът по свой почин следва да му укаже да търси проби от стоките, които ще изследва, както и да се сдобие с всички необходими документи, дори ако е нужно и да присъства при извършването на анализите в съответната лаборатория. Въззивният съд е следвало да прояви активност и относно установяването на съответната лаборатория, в която е възможно да бъдат изготвени необходимите анализи, а не да възприема безкритично извода на вещото лице, че дори да изследва пробата в SJS лаборатория, предвид липсата на акредитация няма да може да отговори на въпроса дали в процесната стока има наличие на сорбитанов естер. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че наличието на акредитация не е пречка за извършване на изследване за идентифициране на стоки с оглед тарифното им класиране, тъй като анализът на чл. 1, ал. 1 - 3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието и Регламент (ЕО) № 735/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара на продукти (съображение 1, 8, 9, член 2 и член 16, § 2) сочи, че акредитация се изисква, когато изследването се прави за целите на "оценяване на съответствието", т.е. не е приложимо изискването за акредитация в случая. В изготвеното заключение по СХЕ вещото лице е посочило единствено, че не са налични доказателства за валидиране на РАП № 51 и калибрационен статус на основното техническо средство използвано за определяне на характеристика № 5 съдържание на емулгатор : сорбитанови естери от процесните проби. В изготвеното заключение по СХЕ липсва какъвто и да било анализ на разработената от ЦМЛ РАП №51 и дали резултатите от нея могат да се ползват за целите на тарифното класиране на процесната стока. В тази връзка, ДРС не се е съобразил с т. 2 от диспозитива на Решение от 15.06.2023г. по дело № С-292/2022г. на Съда на ЕС, който касае методите, които могат да използват митническите органи при извършените от тях изследвания на стоките с цел осъществяване на митнически контрол и съгласно § 48 от него „при липсата на методи и критерии в КН за преценка дали палмовото масло е претърпяло обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящ метод за изследване, при условие, че той може да доведе на съответстващи на посочената номенклатура резултати, който националната юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането“.

Пак в тази връзка, следва да се има предвид, че експертното изследване не е източник на доказателствени факти, не е доказателство или доказателствено средство, не възпроизвежда непосредствено възприети факти, а е основан на специални знания извод за неизвестни факти на базата на известни такива, който само подпомага съответния орган да разкрие обективната истина по делото. Съдържащите се в него оценки се отнасят винаги само до фактически, но не и до правни въпроси и те никога нямат обвързващ характер. Затова не може да бъде споделен подходът на въззивният съд, който приема безкритично направеното заключение по СХЕ, че не са налични необходимите и достатъчни доказателства за това, че процесният продукт може да се класифицира като допълнително модифициран (текстурирано палмистово масло/фракция), в който е вложен сорбитанов естер. В случая вещото лице е излязло от експертната си компетентност и е заместило въззивния съд по въпроси от правен характер, като е взело отношение по доказателствата и е направило правен извод, въз основа на който въззивния съд е формирал решението си. С оглед последното, касационният съд намира, че по този начин въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, като е възпрепятствал страните в производството да формират и защитят своите твърдения.

В съответствие с регламентираните от нормите на чл. 144 - чл. 152 от НПК императивни изисквания, следва да бъде назначена нова СХЕ , експертното заключение по която да бъде приобщено при условията на чл. 282 от НПК към доказателствената съвкупност и да бъде ценено съобразно останалите събрани по делото доказателства.

Необоснован и в съществено нарушение на процесуалните правила е извода на въззивния съд за недоказаност на обстоятелствата относно използвания метод за изследване на взетите проби при положение, че след като съдът приема за недостатъчно представеното в тази връзка становище на директора на дирекция ЦМЛ, той проявява същевременно абсолютна процесуална пасивност, като не предприема каквито и да било процесуални действия за да установи същите обстоятелства. Доколкото в случая липсва нормативно изискване за метода на изследване, то правилността на използвания такъв следва да бъде определяна от научните опитни правила, за установяването на които е следвало да бъде назначена съответната експертиза, липсата на каквато отново сочи на непълнота на доказателствата, представляваща в случая израз на допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение.

Що се касае до приложението на материалния закон, ДРС неправилно приема, че тарифното класиране на стоката било извършено от митническите органи само и единствено въз основа на Обяснителните бележки към Хармонизираната система – позовавайки се на цитираната в мотивите си практика на СЕС, според която Обяснителните бележки действително нямат задължителна правна сила, съдът без да събира доказателства за релевантните факти е направил правни изводи по приложението на закона, неправилно смесвайки понятията за тълкувателна и правоприлагаща правни норми – след като целта на Обяснителните бележки към Хармонизираната система е да подпомогне тълкуването на правоприлагащата правна норма относно обхвата на различните тарифни позиции, то погрешен е извода , че тълкуването на последната в контекста на първата представлявало разширително и произволно тълкуване на правилата за тарифно класиране на стоките. СЕС се е произнесъл с Решение от 15 юни 2023 г. по дело С-929/2022г., с което в точки 38 и 39 е потвърдил досегашната си практика, че макар Обяснителните бележки към ХС и към КН да нямат задължителна правна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване.

ДРС е приел в мотивите си ,че основният спорен въпрос по делото е този относно естеството на внесената стока и в съответствие с това правилността на извършеното тарифиране , но независимо от така направения извод, въззивния съд не е извършил преценка относно обективните характеристики и свойства на стоката, които са единствено съществени за определяне на тарифния й код, като не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства и не ги е съпоставил с доказателствата представени в съдебното производство, като не е съобразил и направените изводи с Решение от 15 юни 2023г. по дело С-292/22.

В т. 43 от Решение от 15 юни 2023г. по дело С-292/22, СЕС е приел, че от една страна, според ОБХС за позиция 1517, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани […], разбити или предварително обработени чрез текстуриране […] или по друг начин“. Що се отнася по-специално до понятието „текстуриране“, то е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. В разглежданата бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. В обяснителна бележка сред „основните продукти“, класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата бележка са „получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. Уточнява, че се изключват „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“.

В т. 44 от решението, СЕС е приел, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517 е , че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС, като нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а.

В точка 48 от решението е прието, че продукт с обективни характеристики и свойства като тези на разглеждания продукт може да спада към позиция 1517, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши по отношение на физическите характеристики на този продукт, в светлината по-специално на твърденията на страните в главното производство по този въпрос. По-конкретно, за да определи дали посоченият продукт спада към позиция 1511 или към позиция 1517, тази юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането.

В заключение относно тарифното класиране на процесната стока, СЕС е постановил, че : Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018г. и Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019г., трябва да се тълкува в смисъл, че хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка, различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка.

Относно спора досежно приложените от митническите органи методи и процедури за изследване, в точки 52 и 53 от същото решение СЕС е приел, че дори когато обяснителните бележки към КН изрично предвиждат даден метод, той не трябва да се счита за единствения приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им.

Следователно, ако считат, че предвиденият в обяснителните бележки към КН метод не води до резултат, който съответства на КН, митническите органи на държавата членка или икономическият субект могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган.

В такъв случай запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики /вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Лукойл Нефтохим Бургас, C-330/13, т. 54 и 55/. На още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод , митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод , при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване.

Относно методите и критериите, по които следва да се извърши преценка за това дали препарат, като процесния е претърпял обработка, различна от рафинирането, СЕС е приел, че : Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод , при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери.

В случая, съвършено неправилно въззивния съд е направил изводи по приложението на материалния закон без да направи необходимо съответстващите на тях фактически констатации – в мотивите на въззивното решение няма такива за това продуктът "хидрогенирана палмова мазнина I-SOC CBS и I-SOC PCF SF38" претърпял ли е обработка за модифициране на кристалната структура /текстуриране/ и в резултат на това притежава ли той или не характеристиките на мазнина, която да се класифицира в спорната тарифна позиция 1517.

В този смисъл и доколкото съгласно приложимата норма на чл. 220 от АПК, касационният съд проверява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд , то при липсващите в случая такива, тази проверка е невъзможна. Последното също представлява израз на допуснато от ДРС съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 от НПК, което е касационно основание за отмяна на обжалваното решение. Съгласно чл. 348, ал. 3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено.

Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция е в невъзможност да извърши проверка за съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 и чл. 220 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Доколкото трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, следва да се отмени решението на районния съд и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото, освен дадените по-горе указания за обсъждане на всички относими към установяване на обективните характеристики на стоката писмени доказателства, за приложимостта на ОБХС и валидността на тълкуването дадено от СЕС с решението по дело С-292/22, Районен съд - Девня следва да извърши съответните проверки, вкл. да събере нови доказателства, даващи възможност за : 1/ евентуална проследимост на пломбите и за отнасянето им към изследваната от ЦМЛ проба ; 2/ да назначи СХЕ, която след лабораторно изследване на наличните проби да установи обективните характеристики на продукта, а именно : дали процесната декларирана „хидрогенирана палмова мазнина I-SOC CBS и I-SOC PCF SF38“ е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането, вкл. дали се установява допълнителна физическа обработка на кристалната структура на продукта ; дали в случая е добавен само емулгатора сорбитанов естер с цел промяна на кристалната структура на хидрогенираното палмистово масло или е добавена едновременно с него и лимонена киселина , като в зависимост от отговора да посочи дали е налице модифициране и точно какво на кристалната структура на продукта ; 3/ да установи дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи за изследване са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати, т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране.

По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, включително в частта му за разноските, като по отношение на разноските пред настоящата инстанция, ДРС следва да се произнесе по реда на чл.226, ал.3 от АПК.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №83/14.07.2023 г. по НАХД № 20223120200211/2022 г. по описа на ДРС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: