РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №7654
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.410,
ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.
Ищецът ЗАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп” София, представляван от
изпълнителните директори Недялко Димчев Чандъров и Кристоф Рат, чрез процесуалния си
представител твърди, че на 02.06.2019г. водачът С.Л.Л.
управлявал лек автомобил “Рено” с рег. №Р 8165 КК по републикански път II-23 в
посока от с. Тетово към гр. Русе. На около 100 км след разклона за с. Тетово Л.
преминал през несигнализирано препятствие – дупка на пътното платно, вследствие
на което настъпило произшествие и била увредена предна лява гума “Continental
5225/45R19W”. За пътнотранспортното произшествие бил съставен протокол за ПТП
№1688546/02.06.2019г., в който са отразени обстоятелствата, причините и
условията за настъпването му. Водачът С.Л., собственик на увреденото МПС, е
имал сключена на 07.02.2019г. застраховка “Каско” със
ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс
Груп” – застрахователна полица
№4704190600000243. След преглед на увреденото МПС бил установен общият
размер на причинените му имуществени вреди – 424.18 лв,
представляващ стойността на предна лява гума с разходите за демонтаж и монтаж,
която сума на 09.08.2019г. превел по банковата сметка на търговеца, извършил
ремонта. Пътят, на който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа
и съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата е изключителна държавна
собственост. Съгласно чл.30, ал.1 ЗП, Агенция “Пътна инфраструктура”
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Агенция “Пътна инфраструктура” е проявила бездействие,
изразило се в бездействие на служителите й, които не само не са отстранили
образувалото се препятствие, но не са изпълнили и задължението си по чл.3, ал.1
и чл.167 ЗДвП да го сигнализират. Тяхното бездействие е в пряка причинна връзка
с настъпилите вреди на лек автомобил “Рено”. С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. С писмо,
получено на 03.10.2019г. от ответника, го поканил да възстанови
застрахователното обезщетение, което той не е сторил. Моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата 424.18 лв, представляваща
изплатеното от него застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек
автомобил “Рено” с рег. №Р 8165 КК при ПТП, настъпило на 02.06.2019г. на
републикански път II-23 от с. Тетово към гр. Русе, на около 100 км след
разклона за с. Тетово, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира за разноски.
Ответникът Агенция “Пътна
инфраструктура”, представлявана от инж. Ростислав Георгиев Стефанов – директор
на ОПУ-Русе, взема становище за неоснователност на иска. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение, оспорва механизма на пътнотранспортното
произшествие поради липса на причинно-следствена връзка между инцидента и
щетите на автомобила, респ. между състоянието на пътното платно и настъпилите
вреди. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като счита, че изключителна вина за допуснатото ПТП е
изцяло на водача на автомобила, който е шофирал с несъобразена с пътната
обстановка и атмосферните условия скорост – нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП.
Оспорва твърденията в исковата молба, че е отговорен за настъпилите вреди на
лекия автомобил и моли искът да бъде отхвърлен. Заявява, че на 26.11.2014г. в
качеството си на възложител е сключил с Консорциум “Пътно поддържане Русе 2014”
в качеството му на изпълнител Договор за възлагане на обществена поръчка
№РД-37-45/26.11.2014г. по ТРП и ЗП за извършване на дейности по поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации)
на републиканските пътища на територията на ОПУ-Русе. Срокът на договора е 48
месеца, считано от 01.12.2014г. Консорциум “Пътно поддържане Русе 2014” включва
следните дружества: “Хидрострой” АД и “Пътинженеринг” АД. Съгласно чл.33 от договора за възлагане
на обществена поръчка, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на
разноски.
На основание
чл.220 във вр. с чл.219 ГПК в съдебно заседание на 16.06.2020г. по
искане на ответника Агенция “Пътна инфраструктура” съдът е допуснал привличането на трети лица-помагачи: “Хидрострой” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, ул. “Шандор Петьофи“
№13-15, представлявано от
Николай Пашов, ЕИК
********* и “Пътинженеринг” АД със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Олимпи
Панов“ №14, комплекс “Евас“, вх.Б, ет.4, представлявано от Петко Николов,
ЕИК ********* и е приел за съвместно разглеждане предявения в условия на евентуалност срещу третото лице
“Пътинженеринг” АД обратен иск с правно основание
по чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата
424.18 лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за виновно причинени
имуществени вреди на лек автомобил
“Рено” с рег. №Р 8165 КК, ако бъде
уважен главния иск.
Ищецът по
обратния иск Агенция “Пътна инфраструктура”, Областно Пътно управление гр.
Русе, представлявано от инж. Ростислав Стефанов – директор
ОПУ-Русе, твърди, че към датата
на произшествието
02.06.2019г. път II-23, като
част от републиканската
пътна мрежа, е поддържан от Консорциум
“Пътно поддържане Русе 2014”, съгласно Договор за възлагане
на обществена поръчка №РД-37-45/26.11.2014г. по
ТРП и ЗП за извършване на дейности по
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации)
на републиканските пътища на територията
на Северен централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП за обособена позиция №4-ОПУ-Русе. Консорциум “Пътно поддържане Русе 2014” включва юридическите лица “Хидрострой” АД и “Пътинженеринг” АД. Поддържането на участъка от републикански път II-23 от с. Тетово към гр.
Русе на около 100 м. и след разклона за
с. Тетово е възложено на “Пътинженеринг” АД. Съгласно чл.12,
ал.7 от Договор за възлагане на
обществена поръчка
№РД-37-45/26.11.2014г. “Пътинженеринг” АД, в качеството му на
солидарно отговорен съдружник в Консорциум “Пътно поддържане Русе 2014”, се е задължил да изпълнява
възложената работа при спазване изискванията
на техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата
и на Техническата спецификация на АПИ от 2014г. на
Оперативния план за зимно поддържане
на републиканската пътна мрежа. В
чл.5 от договора е предвидено, че дейностите по поддържане
се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания. Посоченият в исковата молба участък е попаднал в обхвата на поддържане
от страна на ответника “Пътинженеринг”
АД. Съгласно чл.33 от
договора, изпълнителят носи пълна имуществена
и неимуществена отговорност
за причинените вреди при посочените
в текста условия, поради което има
правен интерес да предяви обратен
иск срещу “Пътинженеринг” АД при уважаване на главния
иск. Моли при евентуално уважаване на главния
иск съдът да осъди “Пътинженеринг”
АД да му заплати сумата 424.18 лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за виновно причинени
имуществени вреди на лек автомобил
“Рено” с рег. №Р 8165 КК.
Третото лице “Пътинженеринг” АД, представлявано
от Петко Николов, ответник по предявения обратен
иск, чрез процесуалния си представител взема становище за недопустимост
на иска, поради това че
пълната имуществена и неимуществена отговорност следва да се
носи от Консорциум
“Пътно поддържане Русе 2014”. В условията
на евентуалност счита, че трябва
да отговаря солидарно с другия съдружник “Хидрострой” АД.
Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че
като съдружник в Консорциума е бил длъжен да предприеме
всички необходими действия за осигуряване
на безопасни условия на движение
и за опазване на пътищата и пътните
принадлежности, както и че е бил длъжен
да започне работа веднага след появяване на необходимост от това. Като солидарно отговорен с другия съдружник в Консорциума той може да отговаря
въз основа на писмени задания,
издадени по съответен ред и съгласно Приложение №2 към договора. В случая няма доказателства за неизпълнение на задание или за
некачествено изпълнение на такова. Не е ясно кои от
възложените задачи на Консорциума не е изпълнил, респ. лошо
или некачествено е изпълнил, за да
е налице основание обратният иск да
бъде предявен само срещу него.
Относно посочения републикански път, в т.ч. и района,
където е настъпило ПТП, възложителят по договора за възлагане
на обществени поръчки – ищецът му е възложил три
задания, които са изпълнени и приети, за което
е съставена нужната документация. Искът е неоснователен.
По отношение
на главния иск взема становище
за неоснователност на иска и го
оспорва по основание и размер. Излага съображения, идентични
с наведените в отговора на исковата молба.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Третото
лице “Хидрострой” АД, представлявано от Николай
Пашов, не е взел становище по главния иск.
По делото са представени писмени
доказателства, в т.ч. , назначена е автотехническа
експертиза и са разпитани свидетели.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
От
протокол за ПТП №1688546/02.06.2019г. се установява, че на същата дата в 15.07
ч. при управление на лек автомобил “Рено” с рег. №Р 8165 КК по републикански
път II-23 на около 100 м. след разклона за с. Тетово в посока към гр. Русе водачът
С.Л.Л. преминал през несигнализирано нарушено покритие на пътното платно (дупка) с размери
70 см/35 см/20 см, при което била увредена предна лява гума. Протоколът за ПТП
има доказателствено значение за обстоятелствата, при които е настъпило
транспортното произшествие.
Видно от
представената застрахователна полица №4704190600000243 от 07.02.2019г.,
собственикът на увреденото МПС С.Л.Л. е сключил застрахователен
договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС с
ищеца, с обект на застраховката лек автомобил “Рено Каджар”
с рег. №Р 8165 КК за обща застрахователна премия 1900.84 лв,
в т.ч. данък 37.27 лв. Застрахователната полица е за срок от 00.00 ч. на 07.02.2019г.
до 00.00 ч. на 07.02.2020г. Очевидно пътнотранспортното произшествие с
автомобила на застрахования е настъпило в периода на валидност на
застрахователната полица.
Видно от
Опис на претенция №51-07000-00883/19/03.06.2019г. и фактура
№**********/19.06.20219г. ремонтът на предна лява гума “Continental
ContiSportContact 5225/45R19W
DOT 1718” e на стойност 424.18 лв с включен
ДДС.
С преводно нареждане от 09.08.2019г.
(л.8) ищцовото застрахователно дружество е заплатило на сервиз “Стибис” ООД сумата 424.18 лв
обезщетение за вреди по щета №51-07000-00883 за автомобил с рег. № Р 8165 КК.
От представения по делото Списък
на републиканските пътища I, II, III клас на територията на ОПУ-Русе
се установява, че местопроизшествието е настъпило в намиращ се на територията
на Област Русе участък от път II-23, който е част от републиканската пътна
мрежа.
Съгласно чл.19, ал.1, т.1 и чл.30,
ал.1 ЗП, ответникът Агенция “Пътна инфраструктура” е задължен да осъществява
дейностите по поддържането и ремонта на посочения участък от републиканската пътна
мрежа. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30, ал.1 ЗП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на съответните служители или лица, на
които е възложено изпълнението на задълженията на ответника по изграждането,
ремонта и поддържането на този път е довело и до неизпълнение на задължението
по чл.30, ал.1 ЗП. Следователно ответникът носи отговорност за причинените при
ПТП на 02.06.2019г. вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите
служители или други изпълнители.
При това положение несъмнено е,
че увреденият има срещу ответника вземане по смисъла на чл.49 ЗЗД. С плащането
на обезщетение за причинените с деликта вреди
застрахователят по силата на чл.410, ал.1 КЗ е встъпил в правата на увредения и
за него е възникнало регресно право срещу деликвента.
Възражението на ответника, че не
носи регресна отговорност за заплащане на обезщетение по имуществената
отговорност “Каско”, тъй като не била доказана причинно-следствената връзка на
полученото увреждане на автомобила и съществуващата неравност на пътя, е
неоснователно.
Свидетелят Г.Е.В. заявява, че по
подаден сигнал на тел. 112 е посетил настъпилото през м. юни 2019г. на разклона
за с. Тетово по пътя Кубрат-Русе в посока гр. Русе ПТП. Установил е, че водачът
на пострадалия автомобил е бил навлязъл в част от платното за движение с
липсваща пътна настилка и в резултат на това по гумата и джантата на автомобила
му били настъпили деформации. В протокола за ПТП, който е съставил в качеството
си на мл. автоконтрольор, същият е описал диаметъра и
дълбочината на дупката (неравността), през която водачът е преминал. Според
свидетеля пътната настилка на посочения участък по време на произшествието е
била с неравности – с дупки и кратери с различна дълбочина и дължина.
Посоченото препятствие не е било сигнализирано, нямало е поставен знак, че има
неравност на пътя.
Свидетелят Д. Б Й., главен
специалист в Отдел “ИРД” в ОПУ-Русе, заявява, че осъществява контрол по
поддържане републиканската пътна мрежа и контрол на поставените задачи на
фирмата изпълнител. Във връзка с настъпилото през м. юни 2019г. произшествие на
посочения пътен участък заявява, че в периода от 26.04.2019г. до 10.05.2019г. е
било извършено “изкърпване” на асфалта от дружеството изпълнител, за което му е
заплатено. Какво се е случило един месец по-късно и какво е било положението на
пътя към 02.06.2019г. не знае.
Свидетелят Х.М.М., старши специалист при ответника, заявява, че той именно
е пътният техник, отговарящ за поддържането на републикански път II-23 Русе-Кубрат.
Според него този път през последните 10 години е в лошо състояние, поради което
от есента на 2020г. и в момента е започнал основен ремонт на целия път с всички
принадлежности към него. В периода от 26.04.2019г. до 10.05.2019г. на пътя е
извършван асфалтов кърпеж след зимния сезон, като най-фрапиращите дупки са
запълнени с асфалтова смес. Води се дневник за извършените дейности, който се
попълва от него самия и в дневника се записва информацията за Районната пътна
служба. Заявява, че след 10.05.2019г. имало много дъждове, поради което
временно са спрели ремонтите и на 06.06.2019г., след
инцидента на 02.06.2019г., възобновили ремонтните дейности, като отстранили
неравностите по целия път от начало до край.
При предявяване на приложените
към Протокол за ПТП №1688546/02.06.2019г. снимки на пътя свидетелят М. обясни,
че същите са от първия разклон Русе-Кубрат 23+697, където има “…кърпени дупки и
некърпени”.
Свидетелят С.Л.Л. установява, че в деня на произшествието е пътувал от с.
Тетово, където има наследствен имот, за гр. Русе. Редовно пътува по този
маршрут и познава пътя, който е в невъобразимо състояние – дупка до дупка, но
този път е попаднал на много голяма дупка и гумата му се е повредила. Същата не
е била обозначена, нито с пътни знаци, нито с маркировка, така че да не се
преминава през нея. Не е предполагал от коя неравност на пътя ще стане беля.
Възприетата от него скорост е била 25-30 км/ч.
От заключението на автотехническата експертиза, потвърдено и допълнено устно
от вещото лице инж. Ж.Р.Г. в съдебно заседание на 15.04.2021г., се установява,
че причина за настъпване на произшествието е преминаването на левите колела на лек
автомобил “Рено Каджар” с рег. №Р 8165 КК през
неравност (дупка) върху платното за движение. Според установените размери на
конкретната предна лява гума вещото лице я определя към групата “нископрофилни”. Увреждането й се изразява в разкъсване на
елементи от носещата конструкция, без светъл пробив. Няма данни за увреждане
джантите на колелото. Произшествието на 02.06.2019г. е настъпило, след като
лекият автомобил е навлязъл в път II-23 на около 100 м. след разклона за с. Тетово
в посока към гр. Русе.
Следователно налице е и причинна
връзка между увреждането и наличната дупка на пътя, по който се е движил лекият
автомобил.
Вещото лице заключава, че произшествието
е възникнало в 15.07 ч., т.е. през светлата част от денонощието, поради което
метеорологичните условия са позволявали водачът С.Л. обективно да възприеме
състоянието на пътната настилка, осеяна с дупки. За
безопасно движение на конкретното място скоростта на автомобила е следвало да
бъде до 2-3 м./сек (7.20 до 10.8 км/ч). Устно в съдебно заседание инж. Г.
категорично заключава, че възприетата от водача скорост 25-30 км/ч не е била
безопасна и че за път в лошо състояние скоростта му на движение е следвало да
бъде 10.8 км/ч. Само при такава скорост той би могъл да премине безаварийно в
конкретния пътен участък.
Според заключението на
експертизата цената на гума, като процесната, е
350-370 лв. Трудът за необходимите операции (демонтаж и монтаж на колело,
сваляне и поставяне на гума, проверка и регулиране на предния мост на
автомобила) е 0.7-0.8 часа, поради което вещото лице заключава, че ремонтът на
автомобила възлиза на сумата 424.80 лв. Автомобилът е бил ремонтиран в сервиз
на “Стибис” ООД гр. Русе, видно от приложената на л.11
фактура №**********/19.06.2019г. за сумата 424.18 лв
с включен ДДС.
Следователно платеното
застрахователно обезщетение е правилно определено.
Неоснователно е възражението, че
пътнотранспортното произшествие е настъпило изключително по вина на водача на
лекия автомобил. От заключението на автотехническата експертиза, което не е
оспорено, се установява механизмът на настъпване на ПТП: възникване на два
удара при преминаване на колелото на автомобила през вдлъбната неравност,
първият от които е от пропадането на колелото, а вторият – в насрещния ръб на
неравността. По-силен и с по-големи увреждания е вторият удар, при който се е
увредила гумата. Силата на удара в насрещния ръб е пропорционална на скоростта
на автомобила.
Във връзка с това релевантно към
спора е обстоятелството не дали през периода от 26.04.2019г. до 10.05.2019г. служители
на агенцията са извършвали ремонтни дейности в процесния
участък от републиканския път, а дали към 02.06.2019г. на същия е имало дупка,
която не е била надлежно обозначена. Доказателствата по делото сочат, че на
02.06.2019г. на посочения участък от път II-23 е имало необозначена фрапираща
дупка (свид. М.).
Възражението, че е налице съпричиняване на вредите поради допуснати от страна на
водача на автомобила нарушения на правилата за движение е частично основателно.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди, т.е. необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно закономерно следствие. От
заключението на автотехническата експертиза се
установява, че водачът на увреденото превозно средство не е съобразил скоростта
си на движение с условията, предвидени в чл.20, ал.2 ЗДвП, а именно - с релефа
на местността и със състоянието на пътя, както и на превозното средство, което
е било с първа регистрация на 07.02.2019г., а увреждането на гумата е на
02.06.2019г., за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
като предвидимо е само това препятствие, което закономерно може да се очаква и
за което в настоящия случай има данни. Следователно водачът С.Л. е управлявал
автомобила си с несъобразена скорост, поради което съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Заплатеното застрахователно
обезщетение от ищеца е в размер на 424.18 лв. Този размер следва да бъде
намален с 1/4 или на 318.13 лв, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като съдът отчита поведението на водача Л., който е нарушил правилото
на чл.20, ал.2 ЗДвП, според което водачите на пътни
превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. В т.см. е даденото тълкуване на
закона в т.7 от Постановление №17/1963г. на
Пленума на ВС.
Поради това предявеният иск срещу
Агенция “Пътна
инфраструктура” с правно основание по чл.410, ал.1, т.2 КЗ е
частично основателен и следва да бъде уважен до размер на 318.13 лв, заедно със законната лихва от предявяването му –
17.12.2019г. В останалата част до предявения размер – 424.18 лв платено застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи разноските по делото на ищеца, които са в
размер на 423 лв, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника 75 лв разноски
по делото, съобразно отхвърлената част на иска. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 300 лв.
По
обратния иск с правно основание по чл.82 ЗЗД:
По
делото са представени доказателства, че между Агенция “Пътна Инфраструктура“, от една страна и Консорциум “Пътно поддържане Русе 2014” със седалище
и адрес на управление в гр. Варна, ул. “Акад. Андрей Сахаров“ №1, представлявано
от инж. Николай Купенов Пашов, ЕИК *********, което включва юридическите лица “Хидрострой” АД и “Пътинженеринг” АД (трети лица помагачи), от друга, е бил сключен Договор
за възлагане на обществена поръчка за определяне на изпълнител за извършване на
поддържане превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации на републиканските пътища на територията на северен централен
район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП за обособена позиция
№4 – ОПУ-Русе от 26.11.2014г. По силата на договора правните субекти от консорциума
са поели задължение по поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските
пътища на територията на Областното пътно управление гр. Русе (л.35 и сл.). Конкретните
дейности по поддържането на посочената пътна мрежа се възлагат от АПИ с
месечни, допълнителни и извънредни задания, съгласно чл.5 от договора за
възлагане на обществената поръчка. Ищецът не е представил доказателства, че е
възложил месечно, допълнително или извънредно задание на консорциума, съотв. на ответника “Пътинженеринг” АД по поддържането на републикански
път II-23. При това положение не може да се приеме, че “Пътинженеринг” АД е имало задължение да поддържа
път II-23 към 02.06.2019г.
Поради това е отхвърлил обратният
иск срещу третото лице “Пътинженеринг” АД следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция “Пътна
инфраструктура”, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. “Македония” №3, представлявана от Г. Георгиев Терзийски –
председател на УС, чрез специализирано звено Областно пътно управление - гр. Русе,
ул. “Отец Паисий” №5, представлявано от директора инж. Ростислав Георгиев
Стефанов, да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Триадица, пл. “Позитано” №5, представляван
от изпълнителните директори Недялко Димчев Чандъров и
Кристоф Рат, ЕИК *********,
сумата 318.13 лв изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка “Каско” за виновно причинени
имуществени вреди на лек автомобил “Рено” с рег. №Р 8165 КК при ПТП, настъпило
на 02.06.2019г. на републикански път II-23 от с. Тетово към гр. Русе, на около
100 км след разклона за с. Тетово, заедно със законната лихва, считано от 17.12.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 424.18
лв застрахователно обезщетение.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна
инфраструктура”, Областно пътно управление - гр. Русе да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”
сумата 423 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп” да заплати на Агенция “Пътна
инфраструктура”, Областно пътно управление - гр. Русе сумата 75 лв разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция
“Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление - гр. Русе, представлявано от
инж. Ростислав Георгиев Стефанов – Директор ОПУ-Русе, срещу “Пътинженеринг” АД със седалище и адрес на управление в гр.
Русе, ул. “Олимпи Панов“ №14, комплекс “Евас“, вх.Б, ет.4, представлявано от Петко Йорданов Николов,
ЕИК *********, обратен иск по чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 424.18 лв изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек
автомобил “Рено” с рег. №Р 8165 КК.
По делото участват като трети лица
“Хидрострой”
АД със седалище и адрес на управление
в гр. София, район Красно село, ул. “Шандор Петьофи“
№13-15, представлявано от
Николай Пашов, ЕИК
********* и “Пътинженеринг” АД със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Олимпи
Панов“ №14, комплекс “Евас“, вх.Б, ет.4, представлявано от Петко Николов,
ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: